Дгс берковица



жүктеу 165.85 Kb.
Дата26.06.2018
өлшемі165.85 Kb.

РЕЗЮМЕ на ГСП

Предмет на лесоустройствения проект са горите и земите от горския фонд на държавно горско стопанство “Берковица”.

Стопанството е разположено на територията на две общини - гр.Берковица (където е седалището му) и гр.Вършец.

ДГС “Берковица” се числи административно към РУГ гр. Берковица.

Проектът е разработен въз основа на данните от извършените теренно-проучвателни работи през лятото и есента на 2008 година, съгласно Задание за изработване на лесоустройствен проект на ДГС “Берковица” - област Монтана, утвърдено от ДАГ на 12.03. 2008 година.



Име и местонахождение

Държавно горско стопанство „Берковица” носи името на главния административен център на района, в който се намира и седалището му – гр. Берковица. Територията на стопанството се намира в Северозападна България и попада в югозападната част на област Монтана, община Берковица. Съседни горски стопанства са, както следва: на изток то граничи с ДГС “Враца”, на юг с ДГС “Своге”  (Софийска област) и УОГС “Петрохан”; на югозапад с високопланински пасища, отвъд които е границата с Република Сърбия, на запад с ДГС “Говежда” и на север с ДГС “Монтана”. Площта на горското стопанство е разположена в землищата на следните населени места: Община Берковица - гр.Берковица, с. Бальовица, с.Бистрилица, с.Бокиловци, с.Боровци, с.Гаганица, с.Замфирово, с.Комарево, с. Костенци, с. Котеновци, с.Лесковец, с.Мездрея, с.Песочница, с.Пърличево, с.Рашовица и с.Черешовица. Община Вършец - гр. Вършец, с. Драганица, с. Черкаски, с.Спанчевци, с.Стояново, с.Долно Озирово, с.Горно Озирово, с.Горна Бела речка и с.Долна Бела речка.



Географско положение

Територията на ДГС "Берковица" е разположена върху северните склонове на западна Стара планина и част от Западния Предбалкан. По-конкретно, на юг то обхваща горските комплекси по северните дялове на планините Берковска (от границата с ДГС “Говежда” до тази с УОГС “Петрохан”) и Козница (от Тодорини кукли до дефилето и пътя за гара Лакатник). В източната си част, горско стопанството е разположено върху западните и югозападни дялове на Врачанската планина. Очертанията на граничната линия на горско стопанството образуват неправилна бъбрековидна форма. Средната дължина (по права линия) в посока северозапад-югоизток е около 37 км, а в посока североизток- югозапад - 26 км. Най-голямото разстояние между две крайни точки е 38 км, а най-малкото 13 км. Според възприетото Горскорастително райониране на България, територията на ДГС „Берковица” попада в Мизийската горскорастителна област, подобласт Северна България.



Релеф

Релефът на горско стопанството е много разнообразен. Типично планински е релефът в Стара планина. Билата са с ясно изразена високо издигната инициална повърхнина (около 1300-1700 м н.в.) и склонове с дълбоки ерозионни врязвания, спускащи се към дълбоките речни корита до 450-650 м н.в.

В югозападната и западната част на горско стопанството е застъпен ниско до средно планински ридов релеф с по-слабо издигната повърхнина (около 700-1000 м н.в.)

Териториите прилежащи към Врачанската планина, са част от вътрешния Предбалкан. По южната периферия на Бързийско - Ботунското понижение минава морфоструктурната граница между Главната верига и същинския Предбалкан.

В централната част на горско стопанството горските масиви са разположени върху хълмисто - ридов релеф (350-500 м н.в.), а северните части са разположени върху равнинно-хълмист релеф (до 400 м), учленен на места от потъване през неоген - кватера (150-200 м).

Най-голямата надморска височина в горския фонд е в отдел 133, намиращ се на територията на Резерват „Горната кория” - 1932 м, а най-ниската в отдел 44 - 198 м н.в.



Хидроложки условия

Многобройните малки и големи водни течения, които протичат през територията на горско стопанството са притоци на р. Огоста в нейното горно течение. В планинската част реките и доловете имат сравнително стръмен надлъжен профил и постоянен воден дебит. Обратно, реките и доловете извиращи от хълмистите предпланински части има променлив воден дебит и често се срещат суходолия.


По – големите водосбори са на реките: Златица, Бързия с приток Берковска река и Ботуня с приток р. Черна. Особено стопанско значение имат реките, водещи началото си от високостъблените букови насаждения в Берковския и Вършечкия райони. Те са източник на питейна вода, както за селищата в района, така и за гр. Монтана и гр. Враца. За тази цел части от водосборите на реките: Бъркачица, Женска, Къса, Голяма, Стара, Драгиева, Ренкьов дол, Крушева бара, Лилвечка бара, Орловщица, Раковица и др. са обособени във вододайни зони. Голямо богатство за района на гр. Берковица и гр. Вършец са минералните извори формирани в четири термални зони: Бързия, Слатина, Спанчевци и Вършец.

Геоложки строеж

Разнообразието на основните скали на територията на ДГС "Берковица" е голямо. В Старопланинската верига са разположени две формации: в югозападната част диабазфилитоидната формация (филитоидни и зелени шисти, кварцити, гранити и диорити) и в централната южна част на горско стопанството формацията на старопланинските калциево-алкални интрузии (гранити и гранодиорити). На юг от линията Бистрилица - Боровци - Замфирово - Пърличево, в хълмисто-предпланинския и част от равнинно-хълмистия подпояси се е формирала твърде разнолика платформа от средно до силно изветрели кварцити, пясъчници, конгломерати (вкл. и богата гама от преходи между тях), както и от песъчливи варовици и варовити пясъчници, лиски, гама от различни видове мергели и варовици. На север от споменатата линия изцяло в равнинно-хълмистия подпояс се е развила платформа от по-устойчиви варовици от долната и горната креда. Варовиците са разпространени и в югоизточната и източната част на стопанството - териториите прилежащи към част от вътрешния Предбалкан (Г.Б.Речка - средно триаски) и Врачанска планина (Г.Озирово - от юра и апта). По течението на реките Златица, Бързия, както и някои от по-големите им притоци са формирани халоцен и кватерни речни тераси (наносни), предимно от пясъци и чакъл.



Климат

Климатичните условия имат решаващо значение за горско – растителното райониране и за формирането на отделните типове месторастене. Климатът в района на стопанството се характеризира от три метеорологични станции: предпланинските части са представени със станциите в гр. Вършец /398 м/ и Берковица /405 м/, а тази от средния планински пояс със станцията в м. „Петрохан” – 1400 м. н.в. От наблюденията в тези станции е отчетен вегетационен период от 13 до 192 дни, т.е. благоприятни условия за растеж и възпроизводство на дървесната растителност. Валежният режим в района на стопанството е от 982 до 1321 мм годишен валеж и обуславя добрите условия за овлажняване на почвите. Относителната влажност на въздуха варира от 75 % до 82 % от ниските към високите части на стопанството. Първата снежна покривка се появява около 30.11. за предпланинските части и 21.10. за планинските части. Средната и дебелина е съответно 10 см и 37 см. Преобладаващите ветрове са западните и северозападните. В началото на пролетта се появява и силен южен вятър, който причинява пречупване на дърветата.



Растителност
Сегашният характер на горската растителност в района на стопанството е представена от голям брой горскодървесни, храстови и тревни видове.

Според приложената в настоящия проект Класификационна схема на типовете месторастения, стопанството със своите микроклиматични дадености спада към Мизийската горскорастителна област (М) и горскогеографска подобласт Северна България в хоризонтално направление, а във вертикалната зоналност (по надморска височина) попада в следните пояси и подпояси:


М-I. Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на

буковите гори (0-600 м н.в.)
М-I-2. Подпояс на равнинно-хълмистите смесени широколистни гори

От 0-400 м н.в.
М-I-3. Подпояс на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори

от 400 до 600 м н.в.

М-II. Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни
М-II-1. Подпояс на нископланинските гори от горун, бук и ела

от 600 до 1000 м н.в.
М-II-2. Подпояс на среднопланинските гори от бук, ела и смърч

от 1000 до 1500 м н.в.
М-III-3. Подпояс на горнопланинските смърчови гори от 1500 до 1800 м н.в.

За територията на стопанството, като главен и преобладаващ дървесен вид е букът. В сегашния състав на дървостоите, той заема 36,8% от залесената площ, а в оптималния бъдещ състав нараства на 39,7%. Втори по значение дървесен вид е зимния дъб, който увеличава участието си от 15,6% при сегашния състав, на 19,0% при бъдещия състав. Трети по значение е благунът, който леко увеличава участието си - от 11,4% при сегашния състав на 12,9% при бъдещия състав.

Нараства делът още на цера, сребролистната и едролистната липа, кестена, планинския ясен и др., а рязко намалява делът на белия бор (от 6,4% на 0,6%) и черния бор, поради това че културите създадени от тях са извън ареала им и при формиране на бъдещите дървостои ще бъдат заменени с представители на бука, дъбовете, липите, и др.

В и около резервата “Горската кория”, непосредствено под вр. Среден Ком се намират незасегнати от човешката дейност естествени смърчови и елово-букови формации, едни от малкото в района на Западна Стара планина. Единично (до 2-3/10 от състава) естествен смърч и ела се срещат и в горната граница на гората в нелесопригодните площи в м.”Зелени дол” (Източно от Тодорини кукли).

Непосредствено над резервата “Горната кория”, в отдели 133 е, ж и 134 е, ж, се намира малка по площ (19,9 ха) клекова формация за която може да се твърди, че е единствена в Западна Стара планина.

В м.”Мастъков кестенак” се намира единственото за цяла Северна България находище от кестен (Castanea). Средната възраст на останалите стари екземпляри е над 130 год., а санитарното им състояние е силно и невъзстановимо влошено. По тази причина е отпаднал като защитена природна територия (резерват) площта в отдел 145 д.

Кестенът участвува и в състава на младите и средновъзрастни, смесени буково-габърово-горунови формации до 3:4/10 от състава им.

В района на стопанството, доста голяма е площта на иглолистните култури, главно от бял и черен бор и по-малко от зелена дуглазка, смърч и лиственица. При създаването на тези култури не винаги са съобразявани биологическите особености на дървесните видове с тези на района в които са залесени - като пример може да се посочи загиването на културите от бял бор, създадени в пояса 300-600 м н.в., при достигане на 30-40 годишна възраст.

От широколистните видове при залесяванията са застъпени с по-голямо участие бука, кестена, брезата, явора, червения дъб и др.
ФАУНА

Съобразно зоогеографското райониране на страната, ДГС „Берковица” обхваща части от Предпланинския и Планинския райони на Северната зоогеографска подобласт. Географското разположение и големината на стопанството предлага уникално съчетание от разнообразни условия на местообитанията, осигуряващи добри възможности за наличност на всички основни видове от дребния и едър дивеч. Характерни представители на фауната, имащи пряко или косвено значение за развитието на ловното стопанство в района на ДГС Берковица са:



А. КЛАС БОЗАЙНИЦИ: благороден елен, сърна, дива свиня, заек, катерица, вълк, чакал, лисица, дива котка, белка, златка, черен пор, язовец.

Б. КЛАС ПТИЦИ: гривяк, гургулица, гугутка, полудива патица, зеленоглавка, зимно и лятно бърнета, голяма и малка белочела гъски, ловен фазан, полска яребица, пъдпъдък, кеклик, дневни и нощни грабливи птици, кълвачи.

В. КЛАС РИБИ: речна пъстърва, сивен, шаран, кефал, каракуда, бяла мряна, щука, червеноперка, амур, уклей, лин, кротушка, скобар, костур и др.

Г. КЛАС ВЛЕЧУГИ: шипоопашата и шипобедрена костенурки, зелен гущер, жълтокоремник, слепок, пепелянка, усойница, обикновена водна змия, пъстър смок, смок мишкар, вдлъбнаточелест смок, стрелец, бързокрак гущер и др.

Защитени територии

На територията на ДГС “Берковица” се намират следните защитени природни територии:


1. Защитени местности

Защитена местност “Самарите”, обявена със Заповед № 887/02.10.1986 год. на КОПС като буферна зона около Резерват “Горната кория”, разположен е непосредствено под в.“Средния Ком”. В горната част на защитената местност попадат естествени клекови формации. Прекатегоризирана е със Заповед № РД-417/18.06.2007 год. на МОСВ на основание § 78, ал 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, във връзка с чл.5 т.6 от Закона за защитените територии, с обща площ 111,6 ха, подотдели: 127 д; 131 б, в, 2; 132 а, б, в, г, 1, 2; 135 а, г, е, з, н, 2, 3; 138 н; 152 а, о, п.

Защитена местност „Шабовица”, обявена със Заповед № РД-642 от 14.08.2012 г.,бр. 75/2012 на ДВ. Обявена за опазване на растителен вид напластена трихоколеа (Trichocolea tomentella) и неговото местообитание, с обща площ 6,69 ха, попада в отд. 157 „с” – част, землище на гр. Берковица.

Защитена местност „Коритата”, обявена със Заповед № РД-834 от 14.11.2011 г.,бр. 101/2011 на ДВ. Обявена за опазване на растителен вид напластена трихоколеа (Trichocolea tomentella) и неговото местообитание, с обща площ 0,88 ха, попада в отд. 217 „б” и 218 „а”, землище на гр. Вършец.
2. Природни забележителности

Природна забележителност “Мраморна пещера”, обявена със Заповед № 995/21.04. 1971 год. на МГГП с площ 16,3 ха, и със Заповед № РД-547/12.07.2007 год. на МОСВ на основание на на чл.42, ал.6 от Закона за защитените територии е актуализирана площта от 16,3 ха на 16,2 ха (162,229 дка), със същата заповед площта е намалена с 26,207 дка и общата площ на Природната забележителност става 136,022 дка (включително 4,886 дка територии от ССФ - незалесени площи) и окончателната горска площ е 13,0 ха и включва подотдели: 106 з-н, 6, 7. Разположена е край гр.Берковица, срещу Градския стадион до пътя за кв.”Беговица”. Красиво варовиково формирование. Все още не е пригодено за туристически посещения.

Природна забележителност “Хайдушки водопади”, обявена със Заповед №3796 /11.10.1966 год. на КГГП при МС, разширен със Заповед № 995/21,04,1971 год. на МГГП и със Заповед № РД-545/12.07.2007 год. на МОСВ на основание на на чл.42, ал.6 от Закона за защитените територии е актуализирана общата площ на 1,0 ха (10,384 дка) и включва подотдели: 124; 127 б; 138 е. Разположена е в подножието на вр.Ком, като двата водопада с височина 4-5 м се намират при водослива на Сливашка бара и Ценкова бара.
3. ПП ”Врачански Балкан”, обявен със Заповед №1449/21.12.1989 год. на КОПС, за частта му към ДГС ”Берковица” с площ 4095,2 ха, от която 3799,3 ха залесена и 295,9 ха незалесена, включва отделите с №№ 274320; 356371. Разположен е в източната част на стопанството.

Характеристика на горския фонд

Общата площ на ДГС “Берковица”, установена при настоящата ревизия възлиза на 27316,4 ха, в т.ч. ПП ”Врачански Балкан” – 4095,2 ха.


По вид на земите площта се разпределя, както следва:


- Залесена площ

-

26035,2 ха

-

95,24%

- в т.ч. клек

-

20,1 ха

-

0,10%

- Незалесена дървопроизводителна площ

-

16,4 ха

-

0,06%

- Незалесена недървопроизводителна площ

-

1264,8 ха

-

4,53%

Общо

-

27316,4 ха

-

100,0%

От които:

Държавна собственост


- Залесена площ

-

18564,6 ха

-

94,05%

- в т.ч. клек

-

20,1 ха

-

0,10%

- Незалесена дървопроизводителна площ

-

15,3 ха

-

0,08%

- Незалесена недървопроизводителна площ

-

1160,6 ха

-

5,77%

Общо

-

19740,5 ха

-

100,0%

От залесената площ (26035,2 ха) 22474,7 ха или 82,3% са насаждения с естествен произход (в т.ч. с пълнота 0,1-0,3 - 213,6 ха или 0,8%, културите заемат 3541,3 ха или 13,0% (в т.ч. 3387,4 ха – 12,4% склопени, 98,6 ха – 0,4% несклопени и 55,3 ха – 0,2% изредени култури) и 20,1 ха – 0,1% са заети с клек.

От недървопроизводителните площи с най-голям дял са: нелесопригодните площи – 439,8 ха – 1,6%; поляните – 409,1 ха – 1,5%, нелесопригодните голини – 124,1 ха – 0,5%.

Средната възраст на гората е 68 години.



Общият запас (без клони) на гората е 2846360 куб. метра (държавна собственост), а запасът на надлесните – 2550 куб. метра. Средният запас на 1 хектар е 180 куб. метра.

Средният годишен прираст на гората е 46709 куб.метра, а на 1 хектар - 2,96 куб. метра.

От иглолистните дървесни видове с най-голямо участие е белият бор, заемащ 6,9% от общата площ (без клек) и 9,2% от общия запас (без клони), следван от черния бор и смърча.

Общо иглолистните заемат 2174,8 ха или 9,8% от залесената площ (без клек) и 530385 куб. м или 16,7% от общия запас (без клони).

От широколистните дървесни видове с най-голямо участие е букът, заемащ 46,5% от общата площ и 58,5% от общия запас (без клони), следван от зимния дъб, габъра и благуна.

Обликът на гората се дава на насажденията с естествен произход, заемащи 60,7% от залесената площ на стопанството.

Средната продуктивност на гората е III(2,9) бонитет, а средната пълнота - 0,71, като дървостоите с пълнота от 0,7 до 1,0 заемат 73,0% от общата залесена площ.


Общ размер на ползването
Общият размер на ползването от всички видове сечи в държавните гори през десетилетието е 375925 куб.метра (без клони) или средногодишно по 37600 куб.метра, а с клони 380450 куб.метра или средногодишно по 38050 куб.метра.

Така предвиденото ползване ще се реализира, както следва:




- от възобновителни сечи

-

215640 куб.м

-

57,60%

- от сеч надлесни дървета

-

1825 куб.м

-

0,52%

- от отгледни сечи

-

148790 куб.м

-

39,28%

- от санитарни сечи

-

9760 куб.м

-

2,59%

Всичко

-

375925 куб.м

-

100,00%

възобновяване и залесяване
Начинът на възобновяване на зрелите насаждения е определен конкретно за всяко насаждение от държавните гори в зависимост от типа месторастене, възобновителната му способност, бъдещия целеви състав, водените до сега мероприятия и предвидените такива, и не на последно място целесъобразността от икономическа гледна точка.

В горите с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции, залесяването ще има предимно дървопроизводителна цел.

В горите със специални функции, залесяването е проектирано с оглед увеличение защитно-водоохранните, водорегулиращите и здравно-украсните функции, както и естетичното оформяне на насажденията в зависимост от съответната им функция.

Естественото възобновяване е възприето, като основен метод в зрелите насаждения от всички стопански класове и горите със специални функции.

За насажденията със затруднено възобновяване е предвидено подпомагане на възобновяването, преди нуждите на сечта.

Общо през десетилетието е предвидено залесяване върху 29,3 хектара редуцирана площ или средногодишно по 2,9 хектара.

Преобладава ръчната почвоподготовка, предвидена на площ 404,6 хектара, 100,0% от общата площ за залесяване през десетилетието. Големият дял на ръчната почвоподготовка е поради това, че терените са с големи наклони (над 16°). Ръчните тераси са предвидени на площ 29,3 хектара или 7,2% от общата площ за залесяване, а разрохкването под склопа на площ 375,3 хектара или 92,8%. Разрохкването ще се извършва при очакваема семеносна година с цел подпомагане на естественото възобновяване.

От дървесните видове, необходими за залесяване най-голямо участие има благуна – 10,2 хектара или 34,8%, следван от цера – 29,3%, бука – 23,5% и други. Големият дял на дъбовете се обуславя от това, че залесяванията през десетилетието ще бъдат извършени предимно в Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс с дъбовите гори от 0 до 600 м н.в. и Подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела (600-1000 м н.в.) от Средно-планинския пояс на горите от бук и иглолистни.

Посадъчният материал ще се осигури предимно от разсадника на стопанството. Стопанството разполага с един постоянен горски разсадник “Ашиклар”. Намира се във II ГСУ, южно от гр. Берковица, подотдел 167-2 с обща площ 8,3 ха. Типичен смесен разсадник за производство на иглолистни и широколистни фиданки.

Семената за посев се осигуряват от семепроизводствените насаждения на стопанството. Изключение правят екзотите, които се закупуват допълнително.

Състоянието на семепроизводствените насаждения е добро и ще могат да се ползват като такива и за в бъдеще. Най-голям дял заемат буковите семепроизводствени насаждения със семенен естествен произход – 70,5%, следвани от буковите с издънков произход – 26,0%. От останалите семепроизводствени насаждения се добиват семена от цер, зимен дъб, липа, кестен обикновен.

На територията на стопанството съществуват осем географски култури с обща площ 27,9 ха.
роля и значение на горите на дгс “берковица”

за икономиката на общините и областта
Средно за област Монтана лесистостта е 20,5%. ДГС “Берковица” е разположено на територията на две общини: гр. Берковица с лесистост 44,2% и гр. Вършец с лесистост 46,0%, като лесистостта на стопанството е 40,4%.

В условията на пазарна икономика ползуватели на дървесина се явяват, както местни ползватели, така и други частни фирми.

Добитите дърва за огрев са предназначени предимно за задоволяване нуждите на местното население.

Пътната мрежа на територията на стопанството е много добре развита. Седалището на стопанството се намира в гр. Берковица, който е свързан с останалите населени места с асфалтирани автомобилни пътища.

Недостъпни гори няма, а при усвояване на временно недостъпните има възможност за изграждане на необходимата пътна мрежа. Стопанството е обезпечено с ж.п. транспорт.

Важно значение за икономиката на района имат и страничните ползвания от горите. При благоприятни години се събират значителни количества билки, гъби, малини и боровинки.

Старопланинската част на стопанството е екологически чиста. Красивите местности, благоприятният климат, минералните извори и не на последно място ски -пистата в близост до х. Ком, създават отлични условия за развитие на курортното дело, националния и международен туризъм. Тук е изходната точка на туристическия маршрут “Ком - Емине” - част от международния туристически маршрут “Карпати - Пелопонес”. С изграждането на ПП “Врачански Балкан” условията за спорт, отдих и туризъм в района значително ще се подобрят.
Територията на стопанството е обект на националния и международен ловен туризъм. Добри условия съществуват и за спортен риболов.

От голямо значение за населението в района на стопанството са защитно - водоохранните, противоерозионните и здравно - украсните функции на гората.

Горските комплекси са основни водоизточници за снабдяването на селищата в района с питейна вода.

В заключение трябва да се подчертае, че горите на територията на ДГС “Берковица” със своите разнообразни функции и за в бъдеще ще имат важен дял в икономиката на района и страната.



3500 гр. Берковица, ул. „Митрополит Кирил” № 13, тел. 0953 88 995, ЕИК: 2016174760161

e-mail: dgsberkovica@abv.bg

Достарыңызбен бөлісу:


©kzref.org 2017
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет