Компютърни мрежи



жүктеу 1.86 Mb.
бет19/23
Дата26.02.2018
өлшемі1.86 Mb.
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   23

5.5.Маршрутизиране в среда на глобалната мрежова среда INTERNET


Глобалната мрежова среда INTERNET се изгражда, основавайки се архитектурни принципи близки до тези специфицирани в Еталонния модел, но отразяващи специфичните особенности на публичния характер на мрежовата конфигурация, броя потребители и случайния характер на приложното натоварване.

фиг.5.21


На фиг.5.21 е представена базовата топологична структура на INTERNET. Основният структурен елемент е Автономната система. Автономната система представя и съответства на корпоративна мрежова конфигурация. Организационно структурата на глобалната мрежа се поддържа от международна организация Network Information Center (interNIC). Корпоративните мрежови конфигурация се асоциират в средата на INTERNET под формата на Автономни системи. На всяка автономна система се присвоява 16-битов уникален идентификатор, който се използва при маршрутизирането.

фиг.5.22


На фиг. 5.22 е представена структурата на протоколните спецификации в INTERNET по отношение на топологичната схема на мрежовата среда. Автономните системи си взаимодействат по между си на базата на “външни” протоколи –Exterior Routing Protocols, а вътрешните за автономната система маршрутизатори си взаимодействат по “вътрешни” протоколи” – Interior Routing Protocols.

Към групата на “вътрешните” протоколи спадат протоколите, представени на фиг.5.23. В рамките на една Автономна система оперира един “вътрешен” протокол. Изборът на маршрутизиращ протокол се определя от характера на информационното натоварване в корпоративната мрежа и специфичните особености на конкретния представител на маршрутизиращите протоколи - фиг.5.24



фиг.5.23


фиг.5.24


Вътрешният” протокол RIP е дефиниран в препоръка RFC 1058. Базовите характеристики на RIP са:

  • Векторен алгоритъм. Големината на вектора указва разстоянието(в метрични единица) до целевия адрес , а посоката указва кой е следващия възел от маршрута .

  • Метрична оценка на маршрута – метрика тип “преход (hop count).

  • Максимален брой преходи до целевия адрес в таблицата – 15 прехода.

  • Маршрутните таблици се актуализират на всеки 30 секунди (по подразбиране)

Вътрешният” протокол IGRP e векторен маршрутизиращ протокол, разработен от фирмата CISCO..При IGRP маршрутните таблици се актуализират през интервали от 90 секунди, като интервала зависи от “размерността” на автономната система. Ключовите характеристики на IGRP са:

  • От гледна точка на механизма на функциониране:

    • Адаптивност към промените в топологията.

    • Адаптивност по отношение на метриката за формиране на големината на векторите и запълване на маршрутните таблици.

    • Приложимост и адаптивност към “размерността” на мрежата.

IGRP използва комбинация от променливи при формиране на метричната оценка за големината на вектора от маршрутната таблица.

    • Bandwidth – пропускателна способност;

    • Delay – времезадръжка;

    • Load –комуникационно натоварване

    • Reliability – устойчивост и надеждност на маршрута

    • MTU – максимален размер на пакета в байтове;

Векторните алгоритми (известни още като Bellman-Ford алгоритми) изпращат периодично копия на маршрутизиращите таблици между маршрутизаторите. По този начин се актуализира информацията за промени в топологията на мрежата.

Маршрутизаторът получава от всеки съседен маршрутизатор маршрутизиращата му таблица. Приемайки текущата таблица, маршрутизаторът добавя големините на векторите, към текущите големини от собствената си таблица и след актуализирането я изпраща на съседните на него маршрутизатори. Така стъпка по стъпка се допълва информацията в таблицата до достигане на големина на вектора : 15 метрични единици.

Чрез обхождането на мрежата и пресмятането на векторните разстояние, на маршрутизаторите се предоставя възможност да намерят най-краткия път към целевата подмрежа

“Вътрешният” протокол OSPF е маршрутизиращ протокол от OSI стека. Този протокол оперира с метрика “състояние на линията”. При OSPF се построява във всеки маршрутизатор пълен граф на топологията на мрежата като се въвежда метрика за оценка и натрупване на информация за състоянието на комункационните линии. Тази информация се актуализира през определен период от време, като маршрутизирането се реализира след пресмятане най-късия път до целевата подмрежа и се указва следващият възел по маршрута, формиран при анализа на натоварването.



6.Транспортно ниво
Функционалност на транспортното ниво


Транспортното ниво е ниво на синхронизация. Мрежовото ниво е нивото на информационния пренос, детерминиран от ограниченията на комуникационната подсистема. Транспортното ниво поддържа приложните заявки за обмен на информация и в средата на ограниченията на мрежовото ниво, осигурява заявеното качество на обслужване на приложните процеси. Транспортното ниво има за задача да осъществи прозрачен обмен на данни между сеансовите обекти и да ги освободи от изпълнението на функции по организиране на ефективното и надеждно предаване на данни.

6.1.Обща характеристика на транспортните протоколи


Транспортният слой определя параметрите на качеството на мрежовото обслужване при предаването на данни, производителността на мрежата, подходящо мултиплексиране на мрежовите съединения и др. Тези параметри отчитат заявеното от обектите на сеансовото ниво качество на обслужване от една страна и от друга отчитат реалните характеристики и възможности на комутационната подсистема, управлявана от мрежовия слой.

Функционалността на транспортното ниво е свързана с:



  • Мултиплексиране на точките на достъп до мрежовото съединение – установяване на няколко транспортни съединения на база на едно мрежово съединение;

  • Контрол на качеството на обслужване – следи за достоверното предаване на информацията, управлението на потока кадри, буфериране, откриване и корекция на грешки, контрол на времевите характеристики на информационния пренос и запълването на пропускателната способност на мрежовите съединения;

  • Установяване поддържане и разпадане на транспортните съединения.

Транспортното ниво има синхронизиращи функции при използването на услугите на мрежовите съединение при зададено качество на обмена, зададено от сеансовото ниво.

“Високите” нива са част от операционната система, под управлението на която работи компютъра или са приложение за операционната система, докато транспортното ниво е относително независимо от локалната операционна система, тъй като при него функционалността се определя от комуникационната подсистема (първите три нова от Еталонния модел). Транспортното ниво се организира в локалната архитектура като самостоятелен елемент в състава на мрежовото системно програмно осигуряване



От архитектурен аспект ТН (транспортното ниво) е първото от нивата, което реализира съединение точка – точка (Point to Point), от гледна точка на приложенията –фиг.6.1




приложен процес

приложен процес















Преносна среда

(комуникационна подсистема)

Фиг. 6.1


Съединението между приложните процеси се реализира на базата на транспортното ниво. На приложенията се предоставя за използване виртуално съединение, като комуникацията в “ниските” нива остава прозрачна. Независимо от разстоянието между тези двата крайни компютъра, функционалността на транспортния протокол е една и съща.

Всички приложно-ориентирани нива от Еталонния модел се основават на транспортното, като достоверна комуникационна среда – фиг.6.2







OS



4

3

2

1

Фиг. 6.2

Транспортното ниво трябва да осигурява баланса между изискванията за комуникационни услуги на приложните нива и реалните възможности на мрежата.




Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   23


©kzref.org 2017
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет