Компютърни мрежи



жүктеу 1.86 Mb.
бет22/23
Дата26.02.2018
өлшемі1.86 Mb.
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   23

7.3.Вътрешна архитектура на сесийния слой.


Елементите на сесийното ниво се дефинират под формата на множества от услуги:

  • BSS (Basic Session Subset) – основен набор услуги;

  • MISS (Minor Session Subset) – минорен набор услуги;

  • MaSS (Major Session Subset) – мажорен набор услуги.

Основния набор услуги обслужват трансфера на всички съобщения. Минорните услуги са асоциирани с поддържането на сесии за еднопосочен обмен на относително големи масиви от данни, докато мажорните – са ориентирани към поддържането на диалогови (интерактивни) приложни процеси.

Синхронизацията между трите набора услуги се осъществява от ядрото (kernel) – фиг.7.4.







assosiation








session

Kernel

BSS

MISS

MASS

Фиг. 7.4.

Синхронизацията на сесийното нива е задача на BSS.

Освен време за синхронизация, сесийното ниво има за цел да приоритизира заявките за обслужване между Kernel, BSS и приложните асоциации.

Избора на Session Subset (Minor или Major) се извършва по подразбиране.



Примитиви:

Примитиви са набор от инструменти, с които се извършва услугата. Примитиви за всяка една от множеството функции в еталонния модел ще разгледаме сега:


А.Примитиви за ядрото.


Ядрото е достъпно за прилжните заяваки на базата на два примитива:

  • Kernel.init – проверява в реалната система съществува ли функционалност за поддържане на сесийното ниво или не. Този примитив е възможно са се стартира по два начина : локален и отдалечен . Възможно е да се заяви отдалечено сесийно обслужване, ако в архитектурата на локалната система няма възможност за обслужване на заявката за асоциация.

  • Kernel.setup – проверка за функционална активност на ядрото и архитектурна асоциираност. С този примитив се реализира връзката на сесийното с предствителното и приложното ниво

  • Адресната логика за достъп до ресурсите на сесийното ниво зависи от тяхното разпределение в мрежовата среда. В общия случай процедурите на ядрото са локални.

Ядрото при сесийното ниво се инсталира при избора тип на клиента(Client), който тясно е свързан с операционната система, под управление на която работи крайния компютър .

Б.Базово множество – примитиви за BSS.


Базовото множество се появява след преминаване на LOGIN - процедурата. След регистрация на потребителя в сесийния слой’

  • Примитиви свързани с потребителя:

-BSS.login (Kernel.init) – примитив за регистрация и проверка на правата за достъп.

-BSS.script (има функция на User guest). Този примитив описва регистрация на непознат потребител с ограничени права за достъп до ресурсите.

-BSS.logout. Примитив за освобождаване на потребителска регистрация


  • Примитиви свързани с ресурсите са:

-BSS.add (Resources) – добавяне на ресурс към вече регистриран потребител

-BSS.Remove (Resources) – премахване на ресурс; забрана за използване след отпаднали права или обща забрана за използване на ресурса (заключване);

-BSS.Permission (Resources) – редактиране на системата от права за достъп до ресурс


  • Примитиви за достъп до приложни протоколи:

MI.REQUEST – минорна заявка за достъп до приложен протокол;

MA. REQUEST – мажорна заявка за достъп до приложен протокол;

MI.RESPONSE – минорно потвърждение за достъп до приложен протокол;

MA. RESPONSE - мажорна потвърждение за достъп до приложен протокол;

Интерфейса на сесийното ниво след валидна регистрация се реализира по схемата: заявка (REQUEST) и потвърждение (RESPONSE). Ако ресурса (приложния протокол) е достъпен през системата от права, то този ресурс се предоставя за използване и се инициализира асоциация. След завършване на приложната задача, асоциацията се разпзда и ресурса се освобождава. Ресурс за сесийното ниво може да бъде всеки приложен протокол (FTP, SMTP, TELNET и др.), както и ресурс обслужван по технологията : клиент-сървер (дисков масив, система за архивиране, периферно графично устройство и др.)

8.Ниво на представяне


Приложното ниво е ориентирано функционално към формата на представяне на информационните съобщения (синтаксис), асоциирани към съответни мрежови приложенията в средата на взаимодействащите си приложни процеси. Целта на това ниво е да осигури достоверна среда за информационен обмен между приложните процеси. В терминологията е прието тази среда да се нарича колективно семантично обкръжение или колективна семантика (shared semantics). Архитектурният модел на достоверното семантично обкръжение е представена на фиг.8.1[]

Фиг.8.1 = фиг.12.9

За всяко разпределено приложение е съществено, “проекцията” му в средата на всяка една от взаимодействащите си POC – приложният процес, да оперира при достоверно синтактично и семантично обкръжение, независимо от мястото на изпълнение и определено еднозначно от типа на мрежовото приложение. Ако разгледаме два крайни компютъра на които е стартирано разпределено мрежово приложение, то това приложение дефинира валиден синтаксис и семантика на данните, които се обменят и обработват. Целта на представителната подсистема на всеки един от крайните компютри е достоверно да преобразува локалния синтаксис на потребителските данните до формат на представяне, валиден за разпределеното приложение и обратно- от колективния синтаксис към локалния.

Този пример поставя два проблема: защо е необходимо използването на специфичен синтаксис и как се адаптира логиката на нивото на представяне към конкретната необходимост от синтактично преобразуване (локален – приложен синтаксис ).

Решението на двата проблема е очертава необходимостта от въвеждане на независима синтактична среда, която да е се превърне в база за унифициране на приложния синтаксис и която да детерминира функционалността на синтактичното преобразуване (локален – обобщен приложен синтаксис).

Стандартизационната организация ISO създава стандарт, дефиниращ характеристиките на обобщената синтактична среда за представяне на информацията при приложни взаимодействия – Abstract Syntax Notation Number One (ASN.1). Стандартът определя синтактичните правила за представяне на информацията, обработвана от разпределените мрежови приложения. Наред с дефинирането на обобщения приложен синтаксис се стандартизират и процесите за преобразуване на локалните синтактични структури до изискванията на ASN.1, независимо от текущо активните приложения.

С въвеждането на ASN.1 се развиват и средствата за разработване на разпределени приложения. Създават се ASN.1 съвместими компилатори и свързващи редактори за най-разпространените езикови средства за разработка – програмните езици Pascal, C и др. Механизма за използване на тези средства за разработка на разпределени приложения е представен на фиг.8.2

Фиг.8.2 = 12.10

Първата стъпка е дефинирането на типoвете данни, свързани с разработваните приложения да е в съответствие с ASN.1, независимо от използваните езикови средства и среди за програмиране. За тази цел се въвеждат функции за двупосочно преобразуване от специфичния за средството за програмиране синтаксис на данните до ASN.1 съвместим синтаксис на етапа на създаване на приложението. Така независимо от различията по отношение на вътрешните типовете данни при C и Pascal се достига до приложна съвместимост на ниво представяне на данните и достоверно взаимодействие в мрежовата среда.

Ако не е възможно прилагането на този подход, то при е възможно динамично синтактично преобразуване в приложното ниво. За да се реализира този процес при инсталирането на мрежовото приложение , то се класифицира в определена група в зависимост от формата на данните,които е валиден за това приложение. Към данните за това приложение се “прикача” класификатор за тип на представяне (tag). Данните и класификатора постъпват в приложното ниво. В зависимост от параметъра tag се активизира процедура за двупосочно прекодиране до ASN.1 формат.

Синтактичното преобразуване е основна функция на нивото на представяне, наред с не това ниво от Еталонния модел се реализират и други две не по-маловажни функции по отношение на представяне на данните – криптографиране и компресиране на информацията.

Необходимостта от криптографиране (шифриране) на информацията е продиктувана от особеностите на мрежовия модел за функциониране на изчислителните системи – възможността за колективен достъп до ресурси, респ. до потребителските данни. Тази особеност прави актуално приложението на криптоалгоритми с цел надеждна защита на приложната информация от несанкциониран достъп



Криптографията е процес на преобразуване на явното съобщение до шифрирана структура от данни и санкционирано обратно преобразуване на шифрираните данни до оригиналното приложно съобщение. Криптографията се основава на криптографски алгоритми. В компютърните мрежи на приложно ниво са стандартизирани група криптографски алгоритми, най-известните от които са:

  • DES – алгоритъм за блоково каскадно кодиране. Като в процедурата се използват последователно 16 уникални 56-битови ключа.

  • RSA – алтернатива на DES, като при този алгоритъм се въвежда несиметричното криптографиране с използване на двойка ключове : частен и публичен ключ. При симетричните алгоритми получателя на криптографираното съобщение е известен и “разполагането” на декриптографиращата логика се определя от получателя. Ако получателят е неизвестен и изпращаме към него криптографирано съобщение, той няма възможност да “познае” какъв алгоритъм и какъв ключ е използван. Ако на неизвестния получател изпратим шифрирано съобщение с частен ключ, то получателят има възможност санкционирано да го дешифрира, използвайки публичния ключ.

    Компресирането на информацията друг важен функционален елемент от нивото на представяне. Компресирането “свиването” на обема на приложната информация осигурява по-ефективно използване на комуникационната подсистема на компютърната мрежа.

    Методите за компресиране използвани на приложно ниво се различават от методите за компресиране на физическо ниво. Ако на физическо ниво пропускателната способност на компресиращата логика е водещия параметър при избора на алгоритъм, то на приложно ниво степента на компресия в водеща при избора. На приложно ниво се прилагат два основни алгоритъма за компресиране:


  • Статистическо компресиране (Хафман) – при този тип компресия честотата на срещане на символите е водеща при построяването на т.н.двоично балансирано дърво на Хафман. Като тази структура се използва в процедурата за”свиване” на информацията;

Контекстно компресиране – компресията е семантично ориентирана, като подобните семантични единици се класифицират и се кодират с идентификатори, като “свития” текст се представя като подредена последователност идентификатори.

Новото на представяне като елемент от Еталонната архитектура, осигурява за разпределените мрежови приложенията достоверна и непрекъсната среда за реализиране на базовата им функционалност.




Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   23


©kzref.org 2017
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет