Милен пенерлиев



жүктеу 189.64 Kb.
Дата06.06.2018
өлшемі189.64 Kb.
түріСборник

Публикувано в: СБОРНИК „МЕЖДУКУЛТУРЕН ДИАЛОГ И ОБРАЗОВАНИЕ В БАЛКАНИТЕ И ИЗТОЧНА ЕВРОПА”, ИЗД. ИВИС, В. ТЪРНОВО, 2011
ПОСЕЛИЩНИ ПРОУЧВАНИЯ В ПРИМОРСКА ДОБРУДЖА
МИЛЕН ПЕНЕРЛИЕВ
SETTLEMENT STUDIES IN COASTAL DOBRUDJA
MILEN PENERLIEV
За пръв път теренни географски изследвания в тази територия проведох с моя дългогодишен колега и учител в географията проф. дгн Тодор Кръстев. Този материал посвещавам на него. Мир на праха му!
Abstract:

In the autumn of 2011 there was held a scientific expedition in Coastal Dobrudja and its district. More than 15 cities have been visited. А survey has been performed, the social infrastructure has been described, and also there have been held several meetings with mayors, mayor's deputies and community center workers. This paper presents the initial impressions and results of this expedition and indicates the current status of the settlements, as we saw it in September 2011.

По данните, които могат да се събират и сега между добруджанското население, преди тия български заселища е имало и други от непостоянен характер. Те са тъй наречните къшли... При всяка къшла има зеленчукова градина и нива, макар за изключително лични нужди на къшларите... Българинът е привързан към нея, той я обича, цени я, защото я смята за своя. А своя за него е тя, защото е продължение на родината му, защото нищо не го прегражда от нея... По-късно тези къшлари образуват ядрото на градското население в черноморските и дунавските градове в Добруджа...

/Ст. Чилингиров/
Съвременното състояние на селищата в Добруджа е в унисон с общото негативно развитие на населените места в България. Кризата довела до обезлюдяването на цели региони, до нарушаване на възрастовата структура в селските територии, до амортизиране и липса на елементарна социална инфраструктура е присъща и за много от селата в Североизточна България и в частност на Добруджа. Ето защо получената покана от кметството на село Камен бряг се оказа добър повод за актуални теренни изследвания в територията на приморска Добруджа.

В периода 17-21 септември 2011 година бяха обходени 15 населени места. Повечето са разположени по северното черноморско крайбрежие на България, а една част от тях – в една 20 километрова зона във вътрешността на страната. Предварителната подготовка обхващаше следните по-важни дейности:



  • Определяне на точните населени места за обход, времето на посещение и разстоянието между тях.

  • Предварителна връзка с кметствата и читалищата с оглед подготвяне на необходимата информация за конретното населено място (история, библиотечен фонд, архивни материали и др.). В тази част огромно съдействие получихме от кметския намесник на село Камен бряг г-жа Добринка Ялнъзова, по чиято покана се проведе експедицията.

  • Предварително набиране на информация за населените места. Нужно бе да имаме обща предварителна представа за броя на населението по населени места, обектите за посещения (църкви, читалища, училища), някои обекти за туризъм и т.н.

  • Разработване на т.нар. бланка за наблюдение.

В периода 17-21 септември, 2011 г. след изминатите общо над 1000 km и над 40 посетени обекта, придобихме една обща представа за живота, проблемите и желанията на местните хора най-вече в селските територии на Приморска Добруджа. Предварителния анализ показваше големи различния дори в броя на населението по населени места – от 1 (един) постоянно регистриран в село Стаевци, до над 1200 души постоянно население в с. Българево. Това даде допълнителен стимул за сериозни и амбициозни теренни изследвания.

Предварителни данни.

Предварителният анализ включва набор и анализиране на основната демографска ситуация за селищата, определени предварително за обход. Използвани са данни от Националния статитически институт (НСИ) и служба ГРАО. Обхвата на селищата е в рамките на общините Каварна и Шабла. Изключени са селища южно от Каварна с оглед времетраенето на експедицията и предварително направените разчети. Не се характеризира град Шабла, тъй като акцента в настоящия материал е състоянието на селските територии.


Таблица 1

Брой на населението по населени места за



избрани селища от общините Каварна и Шабла


селище

2001

към 15.08.2011

Промяна

%

Камен бряг

78

48

-38.5

Тюленово

67

37

-44.8

Горичане

136

78

-42.6

Горун

122

76

-37.7

Поручик Чунчево

43

32

-25.6

Хаджи Димитър

116

71

-38.8

Раковски

268

249

-7.1

Българево

1448

1251

-13.6

Шабла

3847

3303

-14.1

Крапец

280

228

-18.6

Твърдица

10

7

-30.0

Нейково

94

70

-25.3

Септемврийци

467

512

+9.6

Белгун

400

337

-15.8

Ваклино

194

145

-25.3

Черноморци

90

63

-30.0

Дуранкулак

477

350

-26.6

Стаевци

4

1

-75.0

Захари Стояново

123

78

-36.6

Граничар

173

111

-35.8

изт. ГРАО
Първоначалния анализ на данните изложени в таблица 1 ясно показват рязкото намаление на броя на населението във всички населени места, които са определени за обект на теренните изследвания. Единствено село Септемврийци увеличава населението си с близо 10%. Най-голям брой села бележат намаление в рамките на 25-45%, което е сериозен демографски проблем. Интересни са селата, които имат минимално население (с. Стаевци едва един жител и с. Твърдица – седем). Има населени места, които губят по-малка част от населението си – в рамките на средно 15%. Поселищните проучвания ще направят опит за обяснение на този факт.

Етнографскто разнообразие на изследваната територия е представено от живущото компактно гагаузко население в село Българево (община Каварна). От различни източници знаем (Карахасан-Чънар, 2005 и др.), че съществуват различни версии и хипотези за произхода на гагаузите. Това, което е отличителна черта на тази общ­ност, е съчетание между българското им самосъзнание, тюркския език и ортодоксалната православна религия, която използвали. Раз­воят на историческите събития в България създавал предпоставки за възникването на различни от страна на другите държави. Румъния се е стремяла да асимилира това население при окупацията на Добруджа. Интересен е въпроса каква етнографска уникалност дават на приморска Добруджа днес.



Теренни изследвания.

При предварителното групиране на населените места за посещения беше спазен географския принцип. Посетени бяха отделно групата села с излаз на Черно море, а след това по групи и селата във вътрешността на изследваната територия. От една страна селата западно от с. Крапец (Твърдица, Септемврийци, Нейково, Белгун) а от друга - селата разположени успоредно на панорамния път, на който са разположени приморските населени места (Поручик Чунчево, Горун, Х. Димитър, Раковски).

В обсега на Приморска Добруджа открихме села с изключително малко население. Селата Стаевци и Твърдица имат съответно един и седем жители. Ето защо в описанието си се насочваме първо към тях. Тук излагаме видяното в тях, взето директно от наблюдателните дневници:

село Стаевци1
Табелата на селото се вижда на главния път за селата Спасово и останалите села по сухоземната граница с Румъния. Самото село е встрани от пътя, като в него няма асфалтов път. Всички пътища са черни, а къщите са разпръснати като отделни махали. Има запазени и реновирани къщи, както и запустяли, и забравени. Не се вижда никой. След около 300 метра по черен път виждаме човек, който разказва, че е от София, а идва тук само за лятото. Показва ни друг черен път към църквата. Тя е възстановена. Малко след нея виждаме добре поддържана къща с каменни основи, огромен двор, хамбар с каменни стени. По-късно научваме от собственика, че е от 1901 год. и само покрива е ремонтиран. Дядо Николай е на 82 год. и сам с жена си поддържа цялото стопанство. Разказва, че в селото няма магазин, а си пазарят от Дуранкулак. Разстоянието до него е около 3-4 км. Казва, че реално живеещите в селото са две семейства (неговото и още едно) както и възрастна жена в съседна къща. Кара стар фолксваген, с който ходи на пазар до Дуранкулак. Изглежда много по-млад. Казва, че писана история на селото няма. Самият той е историята. По неговите думи сам той е ремонтирал църквата. Все пак намираме сведения за село Стаевци от местен учител по български език от Шабла, родом от Стаевци. Имало е читалище, както и училище. Мислим, че намерихме старата сграда на училището. Прави впечатление изцяло смененото улично осветление в селото, макар липсата на пътища и население. Това е село, което реално показва бъдещето на селата у нас. Обезлюдени, без инфраструктура, с порутени и забравени сгради.
Село Твърдица
Селото е от тези села, за които казваме, че липсва на картата. По главния път от Шабла за Дуранкулак точно при разклонението за село Крапец, но в обратна посока, е пътя за селата Спасово, Нейково, Белгун и др. На около 5-6 км от това разклонение се вижда табелата на село Твърдица. Къщи и хора, обаче не се виждат. Учудващо селото се оказва с пръснати къщи вляво на пътя, по които се достига по черен път. Виждаме само 2-3 обитаеми къщи. На една от тях некролог с помен подсказва, че е починал поредния жител на селото. Имаме чувство, че природата буквално е обсебила селото. Сред храсталаците се вижда къща, до нея няма път, а те са я обгърнали почти изцяло. Освен обитаемите се виждат още само 4-5 къщи. По черен път стигаме до порутена висока сграда, която се оказва мелницата на селото, естествено неработеща сега. Мислим, че се намираме в бъдещето – тогава когато човешкия род няма да обитава тези земи.

Видно е от описанието, че това са населени места със замиращи функции. Никога през тях не са прокарвани асфалтирани пътища, няма никаква действаща социална инфраструктура (училище, здравен пункт, магазин, читалище). Населението се увеличава с няколко души само летните месеци от хора закупили имоти в тези села. Анкетните ни проучвания показаха, че в село Стаевци все пак живеят 5-6 души, а разликата с данните от табл. 1 вероятно идва от различната им адресна регистрация. Местния учител от Шабла Стефан Жечев (родом от с Стаевци) ни предоставя историята на селото написана от него в няколко страници. От нея научаваме, че при регистрирането на местното ТКЗС през 1948 година „в него влизат 24 кооператори с 25 коня, 11 волове, 170 овце и др. Селскостопанската специализация е била в отглеждането на лен”. Днес нищо от това не е останало. Това са селата, които макар да не посетихме в началото, оставят най-силно впечатление и по наше мнение първи ще изчезнат от географската карта.

При поселищните проучвания на крайморските села не се откриват съществени различия в демографския и социално-икономическия им облик. По цялата крайбрежна ивица северно от гр. Каварна най-големите по население села са Българево и Дуранкулак. Те са центрове с действаща инфраструктура. Имат училище, медицински пункт, добре поддържани и действащи читалища. Все пак данните от табл.1 показват по-голяма загуба на население при село Дуранкулак (-26.6% за 10 години), докато при Българево то е малко над

-13% за същия период. И двете училища са средищни, т.е. обучават и ученици от други населени места. Интересно е да се отбележи, че читалището в Дуранкулак е много по-добре организирано, уредена е археоложка сбирка и картинна галерия. Читалнята в библиотеката е оборудвана с компютри и Интернет. Останалите населени места по тази крайбрежна линия са много по-малки по население, в тях то е предимно в пенсионна възраст. Макар да имат определени туристически функции, например Камен бряг, те също губят част от населението си. Бихме отнесли селата Тюленово, Камен бряг, Езерец и Ваклино към условната група с по-голяма степен на депопулация (около 30%), докато единствено с.Крапец запазва по-ниски темпове на намаление на населението (табл. 1). В тези населени места пътната инфраструктура е добре поддържана, работят читалища, функционират малки търговски обекти (табл. 2). Интересен факт е, въпреки възрастта на населението им, организирането на фолклорни групи и редовното им участие в събори и надпявания.

По отношение на развитието на туризма, в част от приморските села функционират по няколко къщи за гости. Не може да се каже, обаче, че крайбрежието е повлияло ползотворно на отрасловата им специализация с оглед развитие на морското стопанство. Или обратно – общинските власти не правят необходимото да се възползват от излаза си на море. Отново Българево, Крапец и Дуранкулак са населените места с най-голяма леглова база. В първото село има няколко по-големи къщи за гости с до 20 легла, а в територията на Дуранкулак се намира къмпинг Космос (124 места за настаняване) и 15 легла в къщи за гости в самото село. Село Крапец обявява 309 места за настаняване. По-голямата леглова база се дължи на сравнително големия хотел Яница (над 100 легла). По данни от община Шабла в село Тюленово функционират 5 места за настаняване със 72 легла. При нашия оглед тези обекти не бяха открити.

Общото впечатление от крайморските села е наравномерното разпределение на населението в тях. От друга страна, от чисто географска гледна точка това е логично, а селата Дуранкулак и Българево се превръщат в демографски центрове в „двата края” на изследваната територия. Те попадат и в две административни единици – съответно общините Каварна и Шабла. Те ще останат „центрове” на селските територии и до колкото е възможно ще увличат младо население във функциониращите още учебни заведения. Град Шабла е един център, между тези села, който играе роля на обединителен пункт за тази територия (ако изходим от теоретичните постановки за „център-периферия”). В този смисъл общото ни впечатление, че с. Камен бряг, например, много повече гравитира към община Шабла, отколкото към община Каварна, където се причислява понастоящем. Проведената анкета сред населението показа, че местните хора използват много по-често Шабла като по-близък център за ежедневни покупки или здравни услуги.

Посещението на селата, които нямат пряк излаз на море, не променят негативните впечатления от цялата територия. Предварителните данни показаха, че селата Белгун и Раковски са с най-малка загуба на население (табл.1). Село Септемврийци дори го увеличава. Теренните ни изследвания показаха, че това са села, в които има действащи училища (дори с детски градини в тях). Те са защитени и средищни. Към тях се транспортират ежедневно ученици от съседните населени места. И в трите села има действащи читалища с библиотечен фонд около 15-17 хил. заглавия за всяко. В същото време в с. Септемврийци и с. Белгун се забелязва по-масова концентрация на ромския етнос. Това донякъде обяснява по-слабия темп на депопулация в едни населени места и лекото увеличение на населението в село Септемврийци. Това е единственото село от предварително набелязаните за посещение, което реално е увеличило населението си. В него има животновъдна ферма, селскостопанско летище и селскостопански производители, обединени в кооперации. Общото впечатление е, че там където действа училище, депопулацията е по-умерена и отделя тези населени места в самостоятелна група селища със загуба на население между 7-15%. За развитие на туризъм не може да се говори, макар че всяко село има своите малки туристически обекти за посещение. Настанителна база липсва.
Таблица 2

Наличие на основна социална инфраструктура за избрани села в Приморска Добруджа.




селище

читалище

медицински пункт

училище

етнографска сбирка

църква

Камен бряг

-

-

-

+

+

Горичане







+

+

Горун

+







+

Поручик Чунчево



+







Хаджи Димитър











Раковски

+

+

+





Българево

+

+

+

+

+

Крапец

+

+






+

Твърдица











Нейково

+







+

Септемврийци

+

+

+





Белгун

+

+

+



+

Ваклино

+

+







Дуранкулак

+

+

+

+

+

Стаевци









+

Граничар

+

+







изт. лични наблюдения

В останалите селища без излаз на море демографската ситуация е сходна. Депопулацията е средно 30% за 10 годишен период. Това означава, че ще настъпи момента, когато тя ще се ускори, предвид застаряващо население в тях. Често селата са дори без медицински пункт. Отбелязаните в табл. 2 селища с подобни не са осигурени постоянно с лекуващ лекар. Често той идва един път седмично. Добра практика в едно от селата (Поручик Чунчево) е заплащането на автобусен билет от кметството един път месечно за лекарски преглед в най-близкото медицинско заведение.

Считайки, че миналото на Добружа и уникалните етнографски и битови характеристики на населението и дома трябва да бъдат запазени, етнографски сбирки са подредени само в четири от посетените села. При преките ни наблюдения, причините за наличието им се дължи или на активни читалищни дейци (Белгун, Горичане, Българево) или на дейни кметски наместници (Камен бряг). Тук е място да се спомене етнографската сбирка на гагаузите от село Българево. Добре подредена, показваща основните бит, култура, облекло на тази етнографска група от българския естнос. Въпреки това, нито един от местни жители, които анкетирахме не посочи себе си като част от тази група. В местното население се усеща притеснение от това да се самоопределят като гагаузи.

При огледа на църквите в селата се оказва, че почти в половината от посетените няма такива. Там където съществуват те са раставрирани и поддържани от местни дарения и активно местно население. В селата Българево и Белгун има дори по две църкви. Все пак най-голямата такава в Българево от години не функционира, споделено при разговори с местното население. Дори замиращото село Твърдица имаше своя реставриран църковен храм. Много често кметовете и кметските наместници са главните „виновници” за доброто състояние на църквите (Белгун, Горичане, Нейково и др.).

По отношение на образованието читалищата имат своята ясно изразена роля. Все още в населени места като посетените те са основен образователен център. Особено в селата, в които вече не функционират учебни заведения. При посещението ни видяхме читалищни дейци, които пазят местните обичаи, организират фолклорни групи, създават етнографски сбирки. В повечето от тях имат изградени Интернет кътове по проекта „Глобални библиотеки”. За съжаление библиотечния фонд не се обновява, но въпреки това средно в едно читалище има около 15 хиляди тома. Има и други крайности като липсата на библиотека в село Нейково. Там на лавица в кметската стая има наредени няколко книги. Могат да се отбележат читалищата в селата Белгун, Дуранкулак, Горун и др., които работят тясно с местното население. В голяма част от селата, в които все още има училища, библиотечния фонд е събран с този на читалищата (напр. Белгун). В част от населените места функционират детски градини. Най-голяма група деца има в село Септемврийци – около 40 деца. Още толкова учат в началните класове. Това обяснява и факта, че само това село увеличава населението си за последните 10 години и очевидно причината е в по-високата раждаемост, а не толкова на миграционните процеси. Детски градини с 10-15 деца в общи групи има в селата Раковски и Дуранкулак. Всички действащи училища в селските територии са с ученици само в основния курс. Те завършват средното си образование или в Шабла, или в Каварна. В селата с действащи училища средния брой деца до 8 клас е между 50 и 70. Учат в смесени паралелки.

Основните анализи и обобщения на събрания емпиричен материал от обходените селища в Приморска Добруджа все още предстои. На този етап могат да се направят следните по важни изводи:



    • Не съществува рязко изразена териториална диференциация на населените места по отделни показатели. Положителното влияние на морския басейн за приморските селища е сведен до минимум и те не се развиват изпреварващо спрямо останалите такива.

    • Според основните си демографски показатели, селищата могат да се групират в три групи:

  • селища с голяма депопулация (25-45 %). Такива са Тюленово, Горичане, Захари Стояново, Граничар и др.;

  • селища с умерена депопулация (7-15 %). Такива са Крапец, Белгун, Раковски Българево;

  • селища с ръст в населението си (единствено село Септемврийци).

  • В населените места, в които функционират учебни заведения депопулацията е умерена (втората група от подялбата по-горе) или имат ръст на населението си.

  • Сравнително добрите демографски показатели за селата Раковски, Белгун и Септемврийци се дължи на засиления ромски етнос в тях.

  • Там където ги има читалищата работят с ентусиазъм, въпреки обективните трудности.

  • Предвид на това, че основната част от населението в изследваните населни места е в пенсионна възраст считаме, че процесите на депопулация идните години ще протичат ускорено,с темп по-висок от този за последните 10 години. Селата Твърдица и Стаевци реално за пред изчезване.

Като заключение може да се каже, че в повечето населени места бяхме добре приети, усетихме и проблемите, и положителните емоции на хората от тази част на Добруджа. Нека завършим с описанието на един от най-добрите познавачи на тази земя:

Пространни полета, обрасли с бурен и трева, скитащи стада овце, бели сюреци говеда и буйни табуни коне, самотни овчарски къшли, без села почти и без никакви градове — ето картината на Добруджа от онова време. Природата обилно е давала всичко необходимо за простия и единствен поминък на хората... 

Йордан Йовков


фиг. 1. Изследвани селища по време на научната експедиция „Приморска Добруджа – 2011”

Литература:

Жечев, Ст. История на село Стаевци (ръкопис)

Карахасан–Чънар, И. 2005. Етническите малцинства в България, изд ЛИК, С.;

Петков, В, М. Пенерлиев, Научна експедиция „Приморска Добруджа – 2011”, сб. Пътувания из България (резултати от теренни географски практики и научни експедиции), изд. на ШУ (под печат);

Топалов, Г. 1972. Из миналото на село Белгун, изд. на ОФ, С.;

Чилингиров, Ст. 1918. Добруджа – география, история, етнография, стопанско и държавно политическо значение (сборник), Царска придворна печатница, С.



www.grao.bg

www.nsi.bg
доц. д-р Милен Руменов Пенерлиев

катедра „География и МОГ”,



ШУ „Еп. Константин Преславски”

penerliev@yahoo.com



1 Петков, В, М. Пенерлиев. 2012. Научна експедиция „Приморска Добруджа – 2011”, сб. Пътувания из България (резултати от теренни географски практики и научни експедиции), изд. на ШУ (под печат).


Достарыңызбен бөлісу:


©kzref.org 2017
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет