Община дряново


ІІ.4. Анализ на техническата инфраструктура и териториалното устройство



жүктеу 3.1 Mb.
бет12/16
Дата04.03.2018
өлшемі3.1 Mb.
түріАнализ
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16

ІІ.4. Анализ на техническата инфраструктура и териториалното устройство




    1. Транспортна инфраструктура

Транспортната инфраструктура на община Дряново е развита предимно чрез автомобилни пътища, като малък, но важен дял се заема и от железопътната инфраструктура.

Като свързаност на населените места от общината и извън нея, съществуващата пътна мрежа е достатъчно добре развита, с оглед покриване на нуждите на населението и икономиката

Пътната мрежа включва 18,3 км първокласни, 81,8 км третокласни и 90,3 км четвъртокласни пътища. Съществуват и много местни пътища, които доскоро бяха рядко използвани, и за които не се води статистика, но напоследък, предвид многото новозакупени имоти по селата от общината, се налага на тях да се обърне съществено внимание.

Град Дряново се намира на една от основните пътни артерии, свързващи Северна с Южна България – първокласния път І-5 през връх Шипка, което е своеобразно предимство в транспортно, географско и икономическо отношение. Състоянието на първокласния път в участъка, преминаващ през общината е задоволително.

Проблемно е състоянието на третокласната и четвъртокласната пътна мрежа по отношение техническото състояние и поддръжката на пътищата - габарити, настилки, отводнителни и укрепителни съоръжения, маркировки, сигнализации.

За експлоатация и поддръжка на третокласните пътища в общината се грижи Областно пътно управление – като принципал на ИА „Пътища”. Практиката показва, че заделяните за целта средства са нищожни, което е видно и от изключително лошото им състояние – дори под нивото на четвъртокласните пътища.

Поддръжката на общинската пътна мрежа – четвъртокласни и местни пътища се извършва от общината, за което МРРБ ежегодно отпуска целеви средства, като до момента практиката показва, че са крайно недостатъчни.




СПРАВКА ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ЧЕТВЪРТОКЛАСНИТЕ ПЪТИЩА В ОБЩИНА ДРЯНОВО, ОБЛАСТ ГАБРОВО









Път № от км... до км... У-к от км…до км…

Обща дължина /км/

Състояние

Година на последен ремонт

Необх. средства за ремонт /лв./

Участъци в ремонт /км/

добро /км/

средно /км/

лошо /км/

1.

ІV-34259 "ІІІ-303 - Керека-граница с община В. Търново" от км.0+000 до км.1+500

1,5

 

1,5

 

_

35000

_

2.

ІV-34263 "ІІІ-303 - Туркинча-Катранджии-Соколово-Маноя - граница с община В. Търново" от км.0+000 до км.11+500

11,5

 

11,5

 

 

75000

_

у-к от км.0+000 до км.6+500

 

 

 

 

2001

 

3.

ІV-34265 "ІV-34263-Катранджии-Гвоздейка" от км.0+000 до км.2+300

2,3

 

2,3

 

2003

25000

_

4.

ІV-34267 "ІV-34263-Длъгня-ІV-34265" от км.0+000 до км.0+700

0,7

 

0,7

 

_

14000

_

5.

ІV-50007 "І-5-Зая-Ганчовец-3051" от км. 0+000 до км.2+000

2,0

 

 

2,0

_

40000

_

6.

ІV-50009 "І - 5 - Цинга - Др. манастир" от км. 0+000 до км.4+500

4,5

 

4,5

 

2002

150000

_

7.

ІV-52551 "3053-Караиванца-3053" от км. 0+000 до км. 0+000 до км. 3+700

3,7

 

3,7

 

_

55000

_

8.

ІV-60924 "ІІІ-609-Радовци-Малки Станчевци-граница с общ. Трявна" от км. 0+000 до км. 7+000

7,0

 

2,0

5,0

 

375000

_

у-к от км.0+000 до км.5+500

 

 

 

 

1999

 

9.

ІV-60929 - "ІІІ-609 - Кумани"

3,7

 

1,3

2,4

_

170000

_

10.

ІV-60931 "ІІІ-609 - Бочуковци"

2,5

 

0,7

1,8

 

90000

_

11.

ІV-60932 "Дряново - Българени - Игнатовци-Върбановци" от км. 0+000 до км. 12+000

12,0

3,0

4,5

4,5

 

260000

_

у-к от км.0+000 до км.8+000

 

 

 

 

2001

 

12.

ІV-60934 "ІV-60932-ІV-60924" от км. 0+000 до км. 1+700

1,7

1,2

0,5

 

_

20000

_

13.

ІV-60939 "ІІІ-609-Ц.ливада - граница общ. Габрово" от км. 0+000 до км. 4+000

4,0

 

2,5

1,5

 

80000

_

у-к от км.0+000 до км.4+000

 

 

 

 

2002

 

14.

ІV-60942 "3051-Ганчовец - ІV-34263 от км. 0+000 до км. 9+700

9,7

 

 

9,7

_

1160000

_

15.

ІV-60943 "ІV-60932 - Долни Върпища" от км. 0+000 до км. 2+000

2,0

 

1,6

0,4

 

60000

_

у-к от км.0+000 до км.1+600

 

 

 

 

2003

 

16.

ІV-60946 "3051 - Руня" от км. 0+000 до км. 1+500

1,5

 

1,5

 

_

35000

_

17.

ІV-60947 "ІІІ-609 - Пейна" от км. 0+000 до км 0+600

0,6

 

0,35

0,25

 

17000

_

у-к от км.0+000 до км.0+350

 

 

 

 

2004

 

18.

ІV-60948 "ІІІ-609 - Марча" от км. 0+000 до км. 3+000

3,0

1,0

1,0

1,0

 

55000

_

у-к от км.0+000 до км.3+000

 

 

 

 

2004

 

19.

ІV-60951 "3227-Ритя - граница общ. Габрово" от км. 0+000 до км. 11+500

11,5

3,0

3,0

5,5

 

460000

_

у-к от км.5+000 до км.11+500

 

 

 

 

2002

 

20.

ІV-60954 "ІІІ-609 - Плачка-Каломен" от км. 0+000 до км. 5+400

5,4

2,0

1,9

1,5

 

65000

_

у-к от км.0+000 до км.5+400

 

 

 

 

2004

 

 

ВСИЧКО ЗА ОБЩИНАТА

90,8

10,2

45,05

35,55

 

3241000

 




СПРАВКА ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ПЪТНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ ПО ЧЕТВЪРТОКЛАСНИТЕ ПЪТИЩА В ОБЩИНА ДРЯНОВО, ОБЛАСТ ГАБРОВО

Вид на съоръженията според отвора

Съоръжения

Необходими средства за ремонт /лв./

Общо /брой/

в т.ч. за ремонт /брой/

1.

С отвор до 5 метра

37

21

82000

2.

С отвор от 5 до 20 метра

19

9

87000

3.

С отвор над 20 метра

1

1

35000

 

 

 

 

 

 

ВСИЧКО ЗА ОБЩИНАТА:

 

 

204000

От статистическа гледна точка състоянието на третокласната и четвъртокласната пътна мрежа е следното:



  • ІІІ клас – 15% добро, 25% задоволително и 60% - лошо състояние;

  • ІV клас – 10% добро, 50% задоволително и 40% - лошо състояние;

В най – лошо състояние е градската и селска улична мрежа. С много малки изключения през последните 15 години са извършвани само частични изкърпвания. Нужни са огромни средства за направа на нови тротоарни и улични настилки, което задължително трябва да се обвърже с подмяната на подземните мрежи на техническата инфраструктура.

Връзките с автобусен транспорт до близките села и градове са организирани от транспортна фирма, спечелила конкурс за превозване по одобрените от общината линии. Поддържат се междуселските традиционни линии и маршрутите до съседните по-големи градове Габрово и Велико Търново. До голяма част от по-малките населени места в общината липсва организиран транспорт.

Намаляването на ежедневните курсове и броя на превозените пътници се запазва като тенденция през последните години. Основните причини за това са намаляването на работническите и битовите пътувания, нарасналата безработица и повишените цени на превозите. Спадът и закриването на някои производства води до намаляване на количеството и на товарните превози.

Железопътният транспорт обслужва пътникопотока само на част от населените места, но играе важна роля за връзката с всички точки на страната. На територията на община Дряново има 3 ЖП гари и 3 спирки по железопътната линия Русе – Горна Оряховица – Дъбово – Подкова. На ЖП гара Дряново има товаро-разтоварна гара, но обработката на товари заема незначителен дял.



    1. Енергийни мрежи и системи

      1. Електроенергийна система


Енергийната мрежа на град Дряново се състои от една подстанция 110/20 кV, която се захранва от два 110 кV далекопровода.

Селищата на територията на Община Дряново се обезпечават от 10 20кV далекопроводи, които захранват общо 157 броя трафопостове, от които 37 не са собственост на “Електроразпределение Горна Оряховица” ЕАД – клон Габрово.

Енергомрежата на технически подрайон Дряново освен селища от община Дряново обслужва и населени места от Севлиевска и Великотърновска общини.

Годишното потребление на ел. енергия за 2004 г. възлиза на 32040000 хил. KW/h, като само около 20% от консумираната ел. енергия се ползва от промишлеността.

Уличното осветление в община Дряново е икономично и предполага енергоспестяване и осветеност. Частични проблеми, изразяващи се в загуби на електроенергия, има в земеделските зони на град Дряново

На територията на общината има два частни ВЕЦ-а, които са включени в националната електроенергийна мрежа. Подстанция - Дряново работи с около 40 % от капацитета си.



      1. Газификация


Проблемът с газифицирането на гр. Дряново стои от няколко години. Последните разчети, показват срокове за изграждане на газификационна мрежа през 2010-2014 г. Това, разбира се, е обусловено от броя на населението, състоянието на местната икономика и ниската възвръщаемост на инвестицията.

Разработената от ЧТК схема на трасето на газо-разпределителната мрежа обхваща почти целия град. Това ще даде възможност за по-лесно и икономически ефективно бъдещо разширяване на мрежата до други потенциални консуматори, в т.ч. и от битовия сектор.

Условията, при които ще се изпълняват строителните работи по трасетата на газо-разпределителната мрежа, са сравнително добри и дават възможности за алтернативни решения. След приключване на строително-монтажните работи в даден участък ще има възможност за незабавно включване на консуматорите, принадлежащи към този участък.

      1. Алтернативни енергоизточници



Използване на енергията на водата

През територията на общината преминава река Янтра, която предоставя възможности за изграждане на малки ВЕЦ. Към настоящия момент по протежението на реката са разположени две ВЕЦ – “Каломен” и “Янтра”. Необходимо е да се търсят организации, финансиращи подобни начинания на частни, държавни и общински инвеститори.


Използване на слънчевата енергия

Проучванията сочат, че Дряново е един от градовете с най–много слънчеви дни в България. Това се явява чудесна предпоставка за използване на слънчевата енергия като алтернативен енергоизточник.



    1. Водостопанска система

      1. Водоснабдяване и канализация



Водоснабдяване

Град Дряново и още 12 населени места ползват вода от хидровъзел “Йовковци”, другите 8 централно водоснабдени села ползват вода от хидровъзел “Стоките” или местни кладенци и сондажи. Останалите 42 населени места ползват вода от местни чешми и кладенци.

Водата от хидровъзел “Стоките” през летния сезон недостига и населението ползва вода от местни водоизточници – кладенци и чешми. Има изработен проект за водоснабдяване от хидровъзел “Йовковци” на селата Денчевци, Чуково и Гостилица, като е реализиран І-ви етап до с. Чуково.

Водоснабдяването на с. Радовци, с. Русиновци и с. Шушня от сондажен кладенец до с. Русиновци става чрез вътрешна водопроводна мрежа, но амортизирането й причинява постоянни аварии, което налага извършване на цялостна подмяна.

Като цяло водопреносната система обслужва 97,2% от населението при качество на водата 96%. Установена е обща загуба на вода в размер на 71 %, от които условни – 18 % и реални - 53 %. Последното говори за силната амортизация както на вътрешните, така и на довеждащите водопроводни системи.




Показатели

Община Дряново

1

Водоизточници

51

2

Пречиствателни станции

-за питейна вода

-за отпадни води

-

-



3

Помпени станции

12

4

Резервоари-брой

-общ обем /м3/



34

8 935


5

Дължина на водопроводна мрежа /км/

226.02

6

Дължина на канализацията /км/

20.56

7

Брой на водоснабдени села

25

8

Брой на режимно водоснабдяване

1

9

Брой на неводоснабдени села

24

10

Процент от населението неводоснабдено

2.8%









Данни за движението на цените на отделните видове вода за периода 1999 – 2003 г.


Питейна вода


Период на действие

Стопански сектор лв./мз

Население и бюджетни

организации – лв./мз



От 01.01.1999 до 01.10.2001 г

0.85

0.70

От 01.10.2001 до 01.07.2003 г.

0.90.

0.90

От 01.07.2003 до 01.09.2003 г.

1.20

1.20

От 01.09.2003 г. до сега

1.30

1.05


Канализация

Изградената част от главния колектор на канализационната система на град Дряново е 3,20 км. Уличната канализация на града е изградена около 96 %, в с. Царева Ливада – около 48 %, а в с. Гостилица – около 30 %. Останалите селища имат частични наченки на изграждане на канализация и използват основно септични ями. Рентабилността за отпадните води за 2003 г. е 8 %.


Данни за движението на цените на канална вода за периода 1999 – 2003 г.

Период на действие

Стопански сектор лв./мз

Население и бюджетни

организации – лв./мз



От 01.01.1999 до 01.10.2001 г

0.08

0.08

От 01.10.2001 до 01.07.2003 г.

0.10

0.10

От 01.07.2003 до 01.09.2003 г.

0.13

0.13

От 01.09.2003 г. до сега

0.13

0.13

За гр. Дряново от 1980 год. има разработени предпроектни проучвания за ГПСОВ, но всичко е спряло, поради липса на финансиране. С проекта е определена площадка за разполагане на ГПСОВ в югоизточната част на града.

Липсата на пречиствателна станция за отпадни води на територията на общината застрашава увеличаването на замърсяването на реките, а по този начин и биологичното разнообразие в тях. Необходимо е да се търсят средства и възможности за кандидатстване по програми за външно финансиране за изграждане на пречиствателна станция и водопроводи до някои села в общината.

С оглед рационалното потребление на водните ресурси в общината е необходимо да се прекрати практиката за използване на питейната вода за напояване (поне където е възможно) и за тази цел да се използва водата от реките.

Оценката за качеството на предоставените услуги е противоречива, поради факта, че някои селища са на сезонен режим на водоползване.

Причините за това са следните:



  • сезонни колебания в дебита на ползваните основни водоизточници, водещи до режим на водоподаването в някои селища;

  • сравнително високи загуби на вода, дължащи се на амортизираната водопроводна мрежа, а също и на кражби чрез нелегални отклонения;

  • увеличаване на сезонното потребление и ползване на питейната вода не по основното си предназначение, поради използване на питейна вода за напояване през летния сезон от населението на града и на селата;

  • ограничен ресурс от водни източници в Община Дряново, което води до закупуване на вода с питейни качества от “В и К” ООД – Велико Търново и “Бяла” ЕООД – гр. Севлиево.


Проблеми:
А./ В областта на водоснабдяването:

  • недостиг на питейна вода и свързания с това сезонен режим;

  • закупуването на питейна вода от “В и К” ООД – Велико Търново и “Бяла” ЕООД – гр. Севлиево;

  • Високите загуби на вода .

Б./ В областта на канализацията:



  • непълната изграденост на канализационната мрежа;

  • амортизирането на съществуващата канализация;

  • няма изградена ПСОВ.



      1. Хидромелиорации


На територията на общината функционират 8 микроязовира. Завирените обеми варират от 94 000 мз до 400 000 мз. От тях потенциално опасни са 4 – “Опитна станция”, “Янтра”, “Рамадана” и “Горнич”. Всички язовири са актувани като общинска собственост.

След влизането в сила на новия Закон за водите, преобладаващата част от общинските язовири са отдадени на концесия на частни лица и на практика са оставени без необходимата експлоатационна поддръжка /констатирано при есенните технически прегледи на ГЗ/. Единственият контрол от страна на съответните общини се изчерпва на практика със своевременното събиране на концесионните такси.

Язовирите на територията на общината не притежават проектно строителна документация, поради това не е възможно да се опише проектната категория.

С оглед рационалното потребление на водните ресурси в общината е необходимо да се прекрати практиката за използване на питейната вода за напояване (поне където е възможно) и за тази цел да се използва водата от реките и язовирите.



    1. Комуникационни мрежи и системи

Развитието на системата и качеството на връзките са на относително добро равнище. Всички по-големи населени места на територията на община Дряново от гледна точка броя на населението са телефонизирани. Изключение прави с. Каломен, телефонизацията на което обаче би било нерентабилно за “БТК” АД от гледна точка на необходимите разходи и последващата им възвръщаемост.

Инсталираният капацитет телефонни постове чрез действащите АТЦ е 6 600 броя. Телефонната плътност за Дряново е 45 ТП/100 жители, което е по-висок показател от средния за страната. АТЦ на територията на община Дряново са аналогов тип. Към момента няма цифрови АТЦ. Телефонният пренос на изходящите и входящи телефонни разговори от и към община Дряново е цифров.

Преносната мрежа е осъществена чрез 44 км. оптичен кабел и 215 км. медни кабели.

Територията на община Дряново с малки локални изключения има покритие от следните мобилни оператори: “Мобилтел” АД, “Глобул” АД и “Мобиком” АД. Предстои покриване на територията на община Дряново от мобилния оператор на “БТК” АД.

Цялата територия на общината има ефирно покритие от БНР, БНТ, БТВ. На територията на град Дряново има изградена кабелна телевизионна мрежа от “Боряна – Съба Христова” ЕТ.

Достъп до ИНТЕРНЕТ на територията на общината осигурява “БТК” АД чрез действащите телефонни постове. Доставчик на Интернет услуги за град Дряново е и “Боряна – Съба Христова” ЕТ.

На територията на община Дряново има 9 броя пощенски станции: Дряново, Царева ливада, Ганчовец, Соколово, Керека, Гостилица, Славейково, Скалско и Янтра.

Трактова кола при необходимост обслужва останалите населени места в общината.

Дейността на пощенските станции се изразява в: приемане и изпращане на колетни пратки, инкасиране суми на В и К и БТК, изплащане на пенсии, социални помощи. Пощенската станция в Дряново работи с около 40 възложителя. Осъществява се разнос на пратки, Мобилтел, Глобул. Предлагат се услуги ЕМS, Булпост, услуги на Телецентъра.




    1. Селищна мрежа и териториално устройство

Съгласно единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици, приет с Решение № 565 на Министерския съвет от 10.VІІІ.1998 г. Община Дряново е трета категория. Общинският център гр. Дряново е населено място от 3 функционален тип, село Царева ливада е от 5 функционален тип, селата Ганчовец и Гостилица са от 7 функционален тип. Всички останали населени места общо 59 на брой са от 8 функционален тип.

По-голяма част от действащите ЗРП на населените места са изработени в периода 1945 – 1980 г., което ги прави практически непригодни към новите условия.

Град Дряново и селата Царева ливада, Ганчовец, Скалско и Соколово имат изработени застроителни и регулационни планове, като последният е одобрен през 1991 г. ЗРП на град Дряново е одобрен през 1988 г. Само осем населени места имат одобрени регулационни планове. Град Дряново и село Славейково имат одобрени кадастрални планове в цифров вид през 2003 година. През 2004 г. беше изработена и е в процес на одобряване цифрова кадастрална карта на село Денчевци и село Пейна. Изработват се и кадастрални карти на 6 населени места в землище Игнатовци – селата Билкини, Глушка, Големи Българени, Кукля, Петковци и Игнатовци.

По-голямата част от населените места в общината са без одобрени каквито и да е планове, което прави територията трудна за управление. Общият им брой е 38. Това създава изключително затруднение както в техническото обслужване на населението, така и в урбанизирането на територията. В последно време се наблюдава засилен инвестиционен интерес към малките населени места, но липсата на картен материал затруднява бързото и качествено техническо обслужване.

Наложително е да се съсредоточат ресурси за обезпечаване на територията с актуални устройствени планове и кадастрални карти.

Състояние на сградния фонд

В по-голямата си част публичният сграден фонд е изграден в периода 1965 -1985 г., като монолитно строителство с носеща скелетна стоманобетонова конструкция – остарял и силно амортизиран, непригоден за нови технологии и неотговарящ на съвременните тенденции в урбанизацията.

В община Дряново има изградени общо 4 888 жилищни сгради. В периода 1919-1945 г. са изградени 1 434 броя, в периода 1946-1960 г - 1 131 бр.; от 1961-1981 г. – 1 084 бр., а от 1981-2000 г. – 458 сгради. След 2001 г. – 1 сграда. Най-голям е броят на сградите с носещи тухлени стени – 3 716. Стоманобетоновите са 229 броя, а тези с други носещи конструкции са 943 броя.

Общият брой на жилищата е 7 276 броя, полезната площ е 468 000 кв.м, в т.ч. жилищната е 295 000 кв.м. Жилищната площ на човек от населението е 26,2 кв.м, като е най-висока за областта и е над средната 22,1 кв.м. за областта. Едностайните жилища са 629, двустайните са 1 888, тристайните са 2 299, тези с четири и повече стаи 2 460 броя. На 1000 човека от населението се падат 646 броя жилища. Средният брой лица на едно жилище е 1,55, което е най-ниско за областта. Най-голям е делът на жилища на частните физически лица, които са 6993 броя, държавните и общинските са едва 260 броя, а тези на частни юридически лица са само 23 броя.



ИЗВОДИ:





  1. Като цяло състоянието на транспортната инфраструктура е задоволително. Благоприятното транспортно - географско положение и наличието на основни пътни и ЖП артерии са предпоставка за добра организация на потоци от хора и/или товари и благоприятно условие за привличане на инвестиции. Необходими са обаче значителни средства за рехабилитация на почти всички пътни участъци.

  2. Електроенергийната система в общината е сравнително добре развита. Електроснабдени са 100 % от всички населени места, в които има постоянно живеещи хора и 99 % от селата. Системата е оразмерена така, че позволява да се разширява и да се завишават консумираните мощности.

  3. Съществува възможност за по–ранно реализиране на газификацията на града. В този смисъл, общината може да помогне, като успее да прецизира и обусловено увеличи събраните до момента данни за бъдещо потребление на природен газ, като обхване всички възможни ползватели на синьото гориво.

  4. Към настоящия момент е налице цялостна идея за решение на водоснабдителните проблеми в общината основно от хидровъзел “Йовковци”, но всичко това изисква изключително много средства. Високите загуби на вода по съществуващата външна и вътрешна водопроводни мрежи също предполагат значителни инвестиции.

  5. Непълната изграденост на канализационната мрежа по селата и амортизирането на съществуващата канализация също изискват влагане на сериозни средства.




  1. Съществуващият потенциал на алтернативните енергоизточници не се използва пълноценно, поради което трябва да се търсят сериозни инвеститори и в тази сфера.




  1. Съобщителната инфраструктура е добре изградена – има добро телефонно покритие на всички оператори, пощенските услуги са сравнително добре развити, съществува задоволително ефирно покритие на националните радио и ТV разпространители .




  1. Общината има излишък на сграден фонд, който в по-голямата си част е изграден до 1960 година, т.е. преди повече от 45 години, остарял и амортизиран.



SWOT АНАЛИЗ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА И ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО





СИЛНИ СТРАНИ

СЛАБИ СТРАНИ

  • Благоприятно географско разположе-ние по отношение на шосейни и ж.п. връзки;

  • Добре изградена шосейна и ж.п. мрежа

  • Изградена електроснабдителна система;

  • Изградена съобщителна инфраструктура.




  • Недостатъчна обезпеченост на част от населените места с водоснабдяване, канализация и телефонна мрежа;

  • Недостатъчни финансови средства за изграждане на нова и рехабилитация на съществуващата инфраструктура;

  • Лошо състояние на пътищата от ІІІ, ІV-то класната пътна мрежа;

  • Амортизиран сграден фонд /жилищен, промишлен, публичен/;

  • Лошо състояние на градска и селска улична мрежа;

  • Много на брой, малки по население, разпръснати на голяма територия населени места;

  • Необезпеченост на територията с актуални устройствени планове;

  • Недоизградена канализационна мрежа в населените места;

  • Липса на пречиствателни съоръжения на територията на общината;

  • Големи загуби на вода във водопреносната мрежа – амортизирана водопроводна мрежа;

  • Сезонен режим на водоползване в някои населени места;

  • Ограничени източници на питейна вода;

  • Концентрация на административни, социално-икономически и културни дейности в общинския център. /Изолация на периферните територии/.



ВЪЗМОЖНОСТИ

ЗАПЛАХИ

  • Използване на нови технологии за подобряване състоянието на техническата инфраструктура и сградният фонд;

  • Реконструкция на инфраструктурни мрежи;

  • Използване на финансови ресурси от национални и международни програми за финансиране на инфраструктурни и екологични проекти;

  • Използване възможностите на хидровъзел „Йовковци” за допълнително водоснабдяване;

  • Използване на алтернативни енергийни източници;

  • Привличане на външни инвеститори в областта на инфраструктурата;

  • Газифициране на града;

  • Добро сътрудничество между държавни структури, местни и НПО;

  • Изграждане на тунел под връх „Шипка”;

  • Излишък на жилищен фонд – ресурс за потенциален интерес от външни инвеститори.




  • Влошаване на климатичните условия и природни бедствия;

  • Отпадане на общината от списъците на приоритетни общини при финансиране на инфраструктурни проекти;

  • Незаинтересованост на държавните институции към региона;

  • Напускане на високо квалифицирани кадри;

  • Рестриктивна държавна политика в инфраструктурата;

  • Кражби увреждания на съоръженията на техническата инфраструктура;

  • Неефективно използване на обработваемата земя.








Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16


©kzref.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет