Община дряново


II.5. Анализ на околната среда



жүктеу 3.1 Mb.
бет13/16
Дата04.03.2018
өлшемі3.1 Mb.
түріАнализ
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16

II.5. Анализ на околната среда




    1. Основни компоненти на околната среда

5.1.1.Води


Водоснабдяването на територията на общината е с утвърдена санитарно-охранителна зона на язовир “Йовковци”. Водата се подава пречистена от ПСПВ гр. Велико Търново, след дезинфекция с хлор газ. Водата допълнително се обеззаразява в гр.Дряново с хипохлорид от “ВиК” ООД гр.Габрово - район Дряново, а водоемите в малките населени места с разтворена хлорна вар. Природните качества на питейния водоизточник – язовир “Йовковци” отговарят на БДС 2823 - 83 “Вода за пиене”.

Използваните септични ями и торищни площадки са довели до повишаване на микробиологичните показатели на водите от местните чешми над пределно допустимите стойности .

По данни на провеждания здравен (РИОКОЗ) и производствен (ВиК) мониторинг, община Дряново е с най-нисък процент нестандартност по микробиологични и химични показатели в Габровска област.

Анализът на стомашно-чревната заболеваемост, микробиологичните качества на питейната вода и наличието на дезинфекционен фактор във водопроводната мрежа за период от 10 години не доказва причинно-следствена връзка.

Съществуват 5 зауствания на битови води, разположени по протежението на реката, преминаваща през града. Поради недовършено строителство нa главния канализационен колектор, част от кварталите се заустват директно в река Дряновска. Населението на тези квартали е почти 40% от населението на града – кв.Априлци, кв.Успех, кварталите над ЖП гара Дряново и кварталите в източната част на града.

През летния сезон в селата Денчевци, Чуково, Гостилица и Янтра се въвежда “режимно водоползване” поради променливия дебит на каптираните извори. През лятото и есента водата почти спира и населението ползва вода от местни чешми и кладенци. Населението в тези населени места е около 550 жители, постоянно живеещи, а с временно пребиваващите през лятото техния брой достига до 600 човека. За решаване на проблема са разработени следните проекти: Водоснабдяване на с.Денчевци, с.Чуково и с.Гостилица II етап и Водоснабдяване на с.Янтра. Проектите предвиждат тези населени места да набавят недостигащите количества питейна вода от хидровъзел “Йовковци”.

На територията на общината няма селище с изградена пречиствателна станция за отпадъчни води. Всички битово-фекални води постъпват в р. Дряновска, която е водоприемник ІІ категория и р. Янтра - III категория.

Някои предприятия, чието производство изисква наличие на локална пречиствателна станция, имат изградени и функциониращи съоръжения, това са промишлените предприятия: ВСК “Кентавър” – ИЗ “Динамика” и мандрите: ЕТ “Мик – Милко Джаров” , “ Чех 99” ООД с.Соколово и “ВИВ Партньори” ООД – с.Гостилица.

РИОСВ В. Търново извършва периодичен контрол на повърхностни и подземни води на пункт 101 – Дряновска пещера – карстов извор. До 2004 година изследваните показатели отговарят на Наредба № 1 от 07.07.2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземни води по изследвани показатели.

През 2002 г. е извършен емисионен контрол на р. Андъка при пещера “Бачо Киро”, като няма регистрирани отклонения в показателите.

На 21.05.2004 г. РИОСВ В. Търново извърши емисионен контрол на “ВИВ Партньори” ООД – с.Гостилица на изхода на ПСОВ, като всички показатели са в нормите съгласно Разрешително за заустване на № 0724/01.11.2002 г.


5.1.2.Въздух


На територията на общината източниците на замърсяване на въздуха се разделят на три основни групи:

  • Производствени – включват обекти, разположени в източната и западната част на града;

  • Транспортни;

  • Енергийни, в това число битови, свързани с получаване на топлоенергия.

На територията на община Дряново няма централно топлоснабдяване. Отоплението през зимния сезон е предимно на твърдо гориво с локални инсталации.

РИОСВ – В. Търново извършва периодични измервания за определяне нивата на серен диоксид, азотен диоксид, сяроводород, прах и оловни аерозоли.

Към 18.12.2003 г. е извършен емисионен контрол и са анализирани 7 броя проби на въздух, от които 3 проби на азотен диоксид и 3 проби на серен диоксид - са в границите на средно часовата норма; 1 проба прах – в границите на пределно допустимата концентрация /средно денонощна норма/.

Наличието на три газ-станции благоприятства върху нарасналата употреба на природен газ за битови и промишлени нужди и спомага за намаляване на замърсяванията на въздуха от използването на твърди и течни горива.



5.1.3.Почви


През последните десет години все повече се налага тенденцията за намаляване на замърсяването на земите и почвите. Ограниченото използване на пестициди и торове в земеделието, програмите за екологично земеделие и животновъдство, въведеният контрол за ограничаване на емисионното замърсяване по отношение на въздуха, водите и управлението на отпадъците, технологичното обновление в производствените процеси, са дейности, които водят до намаляване на деградацията на земите и почвите.

На територията на общината замърсявания с тежки метали на почвите не са установени. Вследствие на висока химизация на земеделските земи през 70-те и 80-те години на миналия век са останали неизползвани около 20 тона забранени и негодни за употреба растителнозащитни препарати (пестициди). Пестицидите създават постоянна опасност от замърсяване на околната среда и натравяне на хора и животни.

През 1999 год. под контрола на РИОСВ и РСРЗ – гр. В. Търново община Дряново реализира Проект за събиране, транспортиране и съхранение на забранените и негодни за употреба пестициди, като препаратите от всички кооперации се пренесоха за съхранение в склад-депо. Старите складове бяха санирани и обезвредени.

През последните години в община Дряново са извършвани различни проверки, насочени към правилното съхранение и приложение на агрохимикалите. Анализите от почвените проби имат за цел извършване на балансирано торене и избягване натрупването на токсични, канцерогенни, мутагенни и други вредни вещества в организмите.

Замърсяването на земите и почвите с нефтопродукти се дължи предимно на аварии при катастрофи или инцидентни разливи и течове в складовите стопанства за нефтопродукти. На територията на общината не е имало аварии от този тип и не са установени замърсявания с нефтопродукти.

Повсеместно разпространен разрушителен процес на наклонените земеделски райони на общината е ерозията на почвата. Обезлесените части на територията на общината ерозират от ветровата ерозия. В планинските части по наклонените терени, водната ерозия е в по-мака степен изразена поради естественото затревяване и залесяване на земите, които не се обработват. Нарушените зони са със сравнително малки площи и нисък процентен дял.

Заблатени почви на територията на общината няма. Вкислени и засолени почви също няма.

5.1.4.Шум

Акустичната обстановка в общината, с изключение на гр.Дряново, е спокойна. Като най-вероятен шумов замърсител е автомобилното движение по главен път Е-85 (Русе – Стара Загора) и ЖП транспорта.

Измервания и оценки на въздействие на шума се извършват от Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве – Габрово и Регионална инспекция по опазване на околната среда – Велико Търново. През последните години замервания на шумовите нива не са правени на територията на общината.


    1. Система за управление на отпадъците

В общината събирането на твърдите отпадъци се извършва без сортиране в метални кофи и контейнери. Системата по сметосъбиране се състои от несменяеми кофи тип “Мева” с обем 0,11 м3, контейнери тип “Бобър” с обем 1,10 м3 и контейнери – обем 4м3. Извозването на отпадъците се извършва от автомобил “Мерцедес” с товароподемност 20 т за съдовете “Бобър” и “Мева” и контейнеровоз за 4м3 контейнери, с работен режим 6 дни в седмицата. В организирано сметосъбиране и извозване към момента са включени 16 населени места, които са: гр. Дряново, селата Царева ливада, Ганчовец, Зая, Соколово, Гостилица, Скалско, Янтра, Косарка, Маноя, Керека, Туркинча, Длъгня, Катранджии, Радовци, Пейна. Честотата на извозване на отпадъците за града е 1 път седмично, а за селата 2 пъти месечно.

Отпадъците се извозват на градско депо, намиращо се на 3 км югоизточно от гр.Дряново. То има използваема площ 10 дка, не е оградено и няма залесителен пояс, който да предпазва околния терен от замърсяване и спиране на носените от вятъра хартии и отпадъци. Площадката не е снабдена с вода и електроенергия, съществуващия път е разбит, няма изградена битова сграда и пропускателен пункт. Процесите на разлагане на отпадъците протичат много бавно при неорганизираните депа. Наблюдава се значително замърсяване на подпочвените води. При гниенето на отпадъците се замърсява и въздуха. В следствие на депонираните отпадъци в гората, разположена под сметищното депо, има просъхвания. В близост до сметището минава дере, в което се отичат мръсните води, които се вливат в басейна на река Дряновска. На сметището освен битови отпадъци се депонират промишлени, които са различни, в зависимост от вида и характера на производството. На лице е системно безразборно изхвърляне на строителни и производствени отпадъци, многогодишни замърсявания на горски пътища, дерета и реки с изхвърлени отпадъци.

Стопанисването и поддръжката на депото се извършва от ЕТ “Поезия – Митко Тончев” гр. Велико Търново, която извършва услугата за организирано сметосъбиране и сметоизвозване на територията на общината. Запръстява се по 1 път на всеки три месеца и се разрива два пъти месечно. Освен разриване и запръстяване депонираните ТБО не се подлагат на други форми на обезвреждане. Няма специализирани инсталации за изгаряне на отпадъците, няма инсталации за физическо или химическо обезвреждане, няма системи за компостиране или друг вид системи.

През 2002 г. се въведе разделно събиране на батерии и луминесцентни лампи, като фирма “Сателит” – ЕООД има издадено разрешително за извършване на тази дейност. На територията на гр. Дряново фирмата е пригодила помещение, отговарящо на необходимите условия.

През 2004 г. на територията на община Дряново са образувани 53 сметищни площадки, от които 45 са почистени и ликвидирани от фирма “Сателит” ЕООД и работници по НП ”ОСПОЗ”.

Предстои преминаване на община Дряново към регионално екологосъобразно депо за твърди битови отпадъци разположено на територията на община Севлиево.

    1. Защитени територии, биологично разнообразие

      1. Защитени територии


Съгласно действащия от 1999 год. Закон за защитените територии в Република България, те се групират в следните категории: резерват, национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк и защитена местност. Върху територията на община Дряново са разположени 0,2 ха природна забележителност – пещерата “Бачо Киро”, разположена западно от Дряновския манастир по долината на р. Андъка. Разположена е на няколко нива с дължина около 6 км и се отличава със забележителни пещерни образувания. Пещерата е първата в България пригодена за посещения от туристи още през 1937г., а е осветена през 1960 година.

През 2002 г. се реконструира и модернизира туристическияj маршрут и осветлението в пещерата, с което се предлага удобство на посетителите да видят красиви зали и пещерни образувания. Пещерата “Бачо Киро” представлява сложен четириетажен лабиринт от пещерни галерии, с дълбина до 3 600 м., като освен това тя е и археологически обект от национално значение.

През 2000 г. е изградена еко-пътека в каньона на р.Андъка, в района на Дряновския манастир, по програма “Български екопътеки” на БАСЕТ. Тя е една уникална придобивка за община Дряново с национално, природозащитно и образователно значение. Екопътеката се намира в микрорайона между с. Долни Върпища и каньоновидните долини и на р. Андъка и р. Дряновска. При преминаване по нейния маршрут се виждат елементи на неживата природа (скални венци, скални ниши, няколко вида пещери), водни прагове, водопади и др. Много добре е изразено и биологичното разнообразие. По долините на р. Андъка и р. Дряновска се наблюдава уникална композиция между елементите на живата и неживата природа. Дължината на Екопътеката е около 2 км. В природно отношение тя може да се раздели на следните ландшафтни единици:


  • Ждрелото на р. Андъка;

  • Каньон на р. Дряновска;

  • Платовидно – склонов микроландшафт между местността Боруна и с. Долни Върпища

През 2002 г. бе приет Закона за биологичното разнообразие, който регламентира изграждането на национална екологична мрежа в Република България, която включва защитени зони, защитени територии и буферни зони. Предмет на този закон е и обявяването и опазването на вековни и забележителни дървета. На територията на общината се намират 10 вековни дървета, които са под закрилата на закона. Шест от тях са зимен дъб, 1 скоруша, 1 цер, 1 благун и 1 бук, които представляват интерес за туристите.

      1. Биологично разнообразие


Растителността е с мезофилен, ниско планински характер. Растителните съобщества основно се свеждат до водни, пасищни, ливадни, храстови и горски. Най–добре представени са семейства бобови, житни, сложноцветни, розови и др. Храстовата растителност е представена предимно от драка, шипка, леска, глог, повет, смрадлика, люляк, дрян, а горската - благун, цер, източен бук, липа, ясен, габър, бряст, върба, елша.

Горските екосистеми в общината формират основните значими ресурси в района. От тяхното състояние до голяма степен зависят съпътстващите ги природни ресурси, регулирането и състоянието на чистите води, въздух, противоерозионното състояние на почвите, биологичното разнообразие на района, местният климат.

Състоянието на горите спрямо първичните горски екосистеми е силно променено, което се дължи на непрекъснатата намеса на човека в миналото и сега, но през последните четири десетилетия постепенно е подобрявано, чрез запазването им .

Характерните за района гъби са: печурка, сърнела, челядинка, пачи крак, манатарка и др. Промишленото събиране на гъби в общината се контролира от Горско стопанство - гр. Плачковци, което събира тарифни такси.

Районът е богат на лечебни растения, които все още не се използват пълноценно. По-разпространени са: жълт кантарион, червен кантарион, пелин, лайка, босилек, подъбиче, миши уши, мъжка папрат, глухарче, камшик, липа, ружа, слез, очанка, иглика, подбел, риган, здравец, равнец, коприва, полски хвощ, шипка, овчарска торбичка, дилянка, божур, ранилист, смрадлика. Някои от лечебните растения, като иглика, божур, зимзелен, ранилист и др. със заповед на МОСВ са под ограничителен режим. Дилянката, ружата, момината сълза, салепът са забранени за събиране. С търговско значение са билките – липа, жълт кантарион и шипка.

Рибното и водното био-разнообразие е съсредоточено в реките Янтра и Дряновска и изградените на тях язовири. Стопанисването и контролът върху рибното богатство се осъществява от Горско стопанство – Плачковци и Ловно-рибарско дружество – Дряново. Основни видове са: кефал, мряна, каракуда, шаран, костур и др.

Земноводните са представени главно от различни видове жаби и тритони. Те не са обект на стопанско ползване и повечето от тях са защитени.

Влечугите имат голямо разнообразие, дължащо се на удобните местообитания сред карстовия скалист терен. Срещат се видове, като – пепелянка, голям стрелец, смок-мишкар, медянка, водна змия и различни видове гущери и костенурки.

От класа на птиците се срещат лешояди, черен щъркел, бухал, гарван гробар, соколи, бързолети и др. По-голяма част от птиците са защитени от закона, с изключение на ловните и обикновените.

От бозайниците в района се срещат защитени видове, като: таралеж, невестулка и златка. Преобладават ловните видове, които се стопанисват и опазват от ДЛ – Плачковци и ЛРД – Дряново. Срещат се и бозайници, като благороден елен, елен лопатар, сърна, свиня, муфлон, заек, лисица, чакал, фазан, бялка, язовец, катерица, дива котка, пор, дива патица. Основен ловен обект при ловния туризъм са: дивата свиня, сърната и заекът.



    1. Зелена система


На територията на община Дряново за подобряване на микроклимата и за отдиха на населението са устроени паркове и детски площадки. На територията на гр. Дряново зелената система е около 150 дка. В нея се включват 11 парка с пейки, които са с площ около 26 дка.,12 детски площадки, с площ приблизително 11 дка. В зелената система влизат и малки зелени площи на различни места в града, 2 борови гори, намиращи се в различни краища на града.

В централна градска част от храстите преобладават дървовидна ружа, лавровишна, спиерея, сабина, люляк и др. видове. От дървесните видове се срещат брези, чинари, липи и различни иглолистни видове и няколко вида декоративни дървета / кипариси, албиция, рустифина, магнолия/. 70 м2 са градините с многогодишни рози, които са засадени в 15 градини. Цветните площи с едногодишни цветя са около 74 м2, много по-малко са многогодишните цветя.

В крайните квартали на града са обособени паркове с широколистни, декоративни дървета, като по някои улици се срещат плодни дръвчета, като: черници, вишни, череши и сини сливи.

В някои от крайните квартали има нужда от дооформяне на зелените площи, храстовите фигури и засяване на райграс.




ИЗВОДИ:





  1. Недовършеното строителство на главния канализационен колектор и липсата на пречиствателна станция води до замърсяване на р. Дряновска.

  2. Данните за качеството на атмосферния въздух в община Дряново, сравнени с тези за цялата страна, показват, че замърсяването на въздуха в общината е много ниско и не надвишава пределно допустимите стойности.

  3. Добре организираната система за сметосъбиране и сметоизвозване е предпоставка за безпроблемната експлоатация на регионалното депо за твърди битови отпадъци. Ползването му трябва да бъде обезпечено със специализирана сметосъбираща и транспортна техника.

  4. Доброто санитарно състояние на горите, богатото биологично разнообразие и незамърсените, макар и слабо плодородни почви, са предпоставка за развитието на екологично земеделие и туризъм.



SWOT АНАЛИЗ - ОКОЛНА СРЕДА





СИЛНИ СТРАНИ

СЛАБИ СТРАНИ

  • Добре работеща система за сметосъбиране и сметоизвозване;

  • Съхранена природа – благоприятен климат, богато био-разнобразие.


  • Неотговарящо на изискванията депо за ТБО;

  • Ниска екологична култура и слаба заинтересованост на гражданите по проблемите на околната среда;

  • Наличие на нерегламентирани сметища;

  • Липса на контрол по отношение на опазване на околната среда.

ВЪЗМОЖНОСТИ

ЗАПЛАХИ

  • Използване на финансови ресурси от национални и международни програми за финансиране на екологични проекти;

  • Използване на алтернативни енергийни източници;

  • Преминаване към регионално екологосъобразно депо за събиране на отпадъците;

  • Привличане на външни инвеститори в областта на околната среда;

  • Газифициране на града;

  • Добро сътрудничество между държавни структури, местни и НПО.

  • Влошаване на климатичните условия и природни бедствия;

  • Отпадане на общината от списъците на приоритетни общини при финансиране на екологични проекти;

  • Незаинтересованост на държавните институции към региона;

  • Напускане на високо квалифицирани кадри;

  • Рестриктивна държавна политика в областта на околната среда;

  • Бракониерство, изсичане на горите и опожаряване;

  • Влошаване състоянието на природата в резултат от увеличен туристопоток;

  • Неефективно използване на обработваемата земя.





ОБЩИНА ДРЯНОВО
ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ 2006 – 2013



Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16


©kzref.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет