Община дряново


Селско и горско стопанство



жүктеу 3.1 Mb.
бет6/16
Дата04.03.2018
өлшемі3.1 Mb.
түріАнализ
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

Селско и горско стопанство




      1. Оценка на агроусловията в общината за развитието на земеделието


Климатът в Дряновския край е умереноконтинентален, характеризиращ се със съответни варианти на проява на фоновата климатична област Среден Предбалкан, като в микрорайона климатът е по-мек .

Продължителността на вегетационния период е 180-200 дни, а температурната сума 3000-3700 градуса не е достатъчна за растежа и развитието на всички селскостопански култури, отглеждани в нашата страна.

При трайните насаждения овощарството е представено с отглеждането на сливи, ябълки, круши, череши и вишни в целия район, а лозарството е ограничено от по-голямата надморска височина и по-ниските температури за района.

Зеленчукопроизводството е много слабо развито, главно по тесните долини на реките Дряновска и Янтра, като се лимитира освен от температурните суми и от валежите.

Върху характерните за района сиви и светлосиви горски почви добро развитие намират пролетният ечемик, овес, ръж и тритикале.

Най-характерната особеност на почвите за земеделско ползване в Дряновския район е ниското плодородие и широкото развитие на ерозионните процеси, причинени от наклонения и разчленен релеф. Ерозията е значително подсилена от стопанската дейност-изсичане на горите, неправилно земеустрояване, а също и непровеждане на противоерозионно земеустройство, агротехника, сеитбообръщения и други мероприятия за борба с ерозията.

Съдържанието на тежки метали - олово, кадмий, мед и цинк в почвения слой 0-30 см на сивите и светлосивите горски почви от района, застрашени от замърсяване, е под пределно допустимите количества /ПДК/.

Торенето с органични и минерални торове е абсолютно необходимо мероприятие за полупланинските агросистеми, поради слабото естествено плодородие на почвите и особено на ерозиралите им варианти в обработваемите площи и естествените ливади и пасища.



      1. Земеделски производители


За периода 2001 - 2004 г. общият брой на регистрираните земеделски производители /ЗП/ в общината е 256, като от графиката е видно, че броят им ежегодно почти се удвоява.


Преобладаващ е броят на регистрираните ЗП, реализиращи само животинска продукция – над 70 %, следвани от ЗП с растениевъдна продукция и най-малък е делът на ЗП, реализиращи едновременно животинска и растениевъдна продукция.

Продължава негативната тенденция за намаляване броя на земеделските кооперации като форма на организиран земеделски труд /2001г. – 8 бр.; 2005г. – 1 бр./

Регистрирани са четирима ЗП – физически лица и ЕТ, обработващи площи над 100 декара в землището на с. Гостилица.



      1. Техническа съоръженост на земеделието

Наличната селскостопанска техника на 01.02.2005 г. е посочена в отделна справка, като броят на зърнокомбайните е 12, трактори 33, зърносеялки - 16, дискови брани -19 и т.н.






Вид техника по предназначение

Всичко -броя

1.

Зърнокомбайни

12

2.

Колесни трактори

31

3.

Верижни трактори

2

4.

Горска техника

7

5.

Зърносеялки

16

6.

Дискови брани

19

7.

Култиватори

12

8.

Плугове

28

9.

Сламопреси

10

10.

Сенокосачки

16

Собственици са кооперации, арендатори, фирми и частни лица. Съществуващата техника не е пригодена за планински и полупланински наклонени терени.

Ремонтът и поддържането на селскостопанската техника се извършва от самите собственици, като липсва необходимата за тази цел сервизна база.

В кооперациите са запазени част от стопанските постройки на бившите ТКЗС. Много голяма част от сградния фонд – навеси, складове, обори и др. бяха получени и продадени от правоимащите бивши членове на ТКЗС. Някои от сградите бяха съборени и материалите продадени. Други стопански постройки са почти разрушени.



      1. Баланс на земята. Растениевъдство.


Статистическите данни за състоянието на поземлената реформа в общината към 31.12.2004 година показват, че изцяло е възстановено правото на собственост върху земеделска земя, възлизаща на 150773 декара и горски фонд - 28931 декара.

Структурата на “Растениевъдството” е ориентирана като фуражна база на “Животновъдството”. Стопанисваните площи на културите, продукцията от които се използва за концентриран фураж, заедно с площите на пасищата, естествените и изкуствените ливади са преобладаващи.

По начин на трайно ползване на земеделските земи, най-голям е делът на площите с ниви и ливади, следвани от площите, заети с овощни и лозя и най-малко са площите, заети със зеленчукови култури.


Видове територии и начин на ползване - дка

2003 година

2004година

Обработваеми земи -общо

93059

93042

В т.ч. ниви

79248

79240

ливади

8199

8199

трайни насаждения

4559

4559

лозя

1043

1043

Необработваеми земи-общо

57731

57731

в т.ч.мери и пасища

49005

49005

други

8726

8726

Горски фонд -общо

80483

80532






Необработваемите земи /мери и пасища/ по площ са малко повече от половината от обработваемите земи. Към настоящия момент интересът от страна на собствениците на земеделски земи по отношение на тяхното стопанисване е изключително слаб. Големият брой, разпокъсаността на земеделските имоти и ниското плодородие са причина за незаинтересоваността на собствениците за тяхното стопанисване. Крайно недостатъчни са знанията и уменията на производителите, липсва адекватна информация за пазари, технологии и продукти. Не се прилага маркетинговия подход и дългосрочното планиране при фермерите. Има нарушена връзка “наука-производство”.



      1. Полски култури


Засетите площи с есенници и пролетници за периода 2001-2004 год. са с тенденция за намаляване. Това се обяснява с намаление броя на действащите земеделски кооперации, които са основните производители на растениевъдна продукция.

Единствената положителна тенденция през периода е увеличаването на площите с есенници върху пустеещи земеделски земи чрез сключване на договори за наем и аренда от земеделските кооперации и физически лица.

При условията на полупланинско земеделие, добивите от пролетници и есенници са и 30-40 % по – ниски от средните за страната, при значителни производствени разходи. Ниското равнище на добивите е съпроводено и с голяма нестабилност.

Ниски са добивите на сено и от естествените ливади – 90-180 кг/дка срещу 420 кг. /дка средно за страната.








      1. Трайни насаждения


Преобладаващата част от съществуващите трайни насаждения са на възраст над 25 години и са бракувани.

Овощните насаждения са представени от ограничени сливови и ябълкови градини и единични или в група овощни дървета от всички овощни видове, а лозята са представени с минимални площи в дворните места и вилните зони около града.

Освен наличните сливови градини на ИПЖЗ Троян - филиал Дряново, има една ябълкова градина от 100 декара в землището на с. Длъгня и една сливова градина от 450 декара в землището на с. Косарка, които подлежат на възстановяване.

Липсата на финансови средства и заинтересованост от страна на собствениците по отношение прилагане на агротехника и растителнозащитни мероприятия дават своето естествено отражение в получаваните ниски добиви, доста под средните за страната.



      1. Животновъдство


Животновъдството е представено с отглеждането на едър, дребен рогат добитък и птици в домакинствата. Съществува само една по-голяма говедовъдна ферма с млечно направление с над 100 броя млечни крави - “Чех & П”ООД с.Соколово. Фермите с минимум 15 млечни крави са 8, а останалите млекопроизводители са с 1 до 5 броя млечни крави.

При дребния рогат добитък най-динамично се развива козевъдството както за добив на мляко, така и за добив на месо.

Птицевъдството и отглеждането на бройлери има по-ограничен характер, като първото задоволява почти изцяло нуждите от яйца.

Брой на наличните животни периода 2002-2004 година


Години

Говеда

/бр./

Овце

/бр./

Кози

/бр./

Свине

/бр./

Птици

/бр./

Зайци

/бр./

2002

1793

6303

3206

1821

37120

1082

2003

2197

3650

4112

876

26000

946

2004

2197

3653

4122

894

24000

1840

Пчеларството се развива устойчиво през последните три години, като броят на пчелните семейства се движи от 850 до 950.

В микроязовирите, отдадени на концесия, се полагат основите за развитието на сладководното рибовъдство.

Животинската продукция задоволява преди всичко нуждите на стопаните и техните семейства, като стоков характер имат излишъците от мляко, мед и бройлери.

Произведеното количество мляко е далеч под капацитетите на съществуващите четири мандри за преработка на сурово мляко.

Месопреработвателното предприятие в с.Соколово също работи с външни суровини.



      1. Горско стопанство


Както при възстановяването на собствеността върху земеделските земи, така и при възстановяването на горите и земите от Горския фонд се отчита тенденцията на многобройни разпокъсани парцели с голям брой собственици. Това значително затруднява провеждането на каквито и да било лесоустройствени мероприятия.
Възстановените гори по видове собственост в декари са, както следва :


Частна собственост -

28931 дка

Държавен горски фонд -

51601 дка

Общо горски фонд -

80532 дка

Тенденцията е на увеличаване на горите частна собственост, поради възстановяване собствеността на гражданите на основание чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ.

Преобладаващи са широколистните гори - 70 % /високостъблени и издънкови/, а иглолистните съставляват 30 % от общата горска територия в общината.

Последните три години, в изпълнение на дейностите по лесоустройствения план, е извършено залесяване върху 300 дка с дървесни видове чер бор, дъб, липа, цер, акация и явор по площи, както следва:




2002 год.

-

90 дка.

2003 год.

-

140 дка.

2004 год.

-

70 дка.

Основен проблем при стопанисването на горите остава незаконната сеч.

Ерозионните процеси, характерни за полупланинските райони, следва да се овладеят чрез прилагането на ефективни противоерозионни мероприятия, като се използват възможностите за съвместна дейност с природозащитни неправителствени организации.


ИЗВОДИ И КОНСТАТАЦИИ





  • Разпокъсаността на земеделските земи и големият брой собственици ще продължават да оказват негативно влияние върху развитието на земеделието в общината.

  • Необходимо е да се предприемат мерки от страна на ЗП и собственици за сдружаване и създаване на организации на производители, с цел защита на финансово-икономическите им интереси.

  • В перспектива структурата на “Растениевъдство” ще продължи да е ориентирана като фуражна база на животновъдството, т.е. производството на фуражно зърно, едногодишни и многогодишни груби фуражи.

  • Създаване и възстановяване на овощни насаждения чрез финансовите линии по програма “Растениевъдство” на Държавен фонд “Земеделие”.

  • Относно перспективите за развитието на животновъдството, дейностите трябва да бъдат насочени към :

  • подобряване структурния състав чрез закупуване на чистопородни женски животни от млечни породи;

  • построяване на нови и модернизация на съществуващите помещения за отглеждане на животни;

  • изградените млеко и месопреработвателни предприятия да се приведат в съответствие със стандартите на ЕС.

  • Усвояване на средства от предприсъединителните фондове на ЕС и ДФ “Земеделие”, с цел развитие на средния агробизнес и в области, нехарактерни за земеделието в общината – култивирано отглеждане на билки, гъби и етеричномаслени култури, селски туризъм.

  • Съдействие на Администрацията за организирането и провеждането на семинари, дискусии и др. информационно–обучителни дейности сред ЗП по въпросите на Общата селскостопанска политика на ЕС и в частност на регионалната и общинска такава.






    1. Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16


©kzref.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет