Рецензи я за дисертационния труд „Пол и стратификация: Социално-структурни измерения на неравенствата между половете в българското общество след 1989 г.”



жүктеу 85.76 Kb.
Дата14.04.2019
өлшемі85.76 Kb.

Р Е Ц Е Н З И Я

за дисертационния труд

Пол и стратификация:



Социално-структурни измерения на неравенствата между половете в българското общество след 1989 г.”

на доц. д-р Румяна Стоилова за получаване на научната степен

Доктор на социологическите науки”, шифър 05.11.01.



  1. Описание на дисертацията

Дисертационният труд се състои от пет глави, увод и заключение, две приложеиня, първото, представящо изследванията, на които авторката се позовава в дисертационния труд, а второто – параметрите на конкретно изследване на програмистите в България. Дисертацията е с общ обем 284 страници / на практика повече, ако се броят стандартните 1800 знака на страница/, от които 15 страници библиография, обхващаща широк диапазон от текстове по различните проблемни кръгове в дисертацията от български и чужди автори, впечатляваща не само с броя, но и с многообразието и значимостта на цитираните автори.

В увода са представеии целта, предметът, изследователският проблем на дисертацията, задачите, хипотезите, накратко подходът и ограниченията. Тук специално бих цитирала целта: „Целта на дисертацията е да се обвържат класически и съвременни социологически теории за стратификацията с концепциите за пола като социално-конструиран, за да се формулират социални индикатори, които да насочват емпиричното изследване на връзката между пол и стратификация на равнищата култура и структура в България и в сравнителна перспектива.” /стр. 6/. Подчертавам целта, защото както се вижда, тя е много амбициозна, и реализацията й, както ще отбележа по-нататък, е достижение само по себе си.

Първа и втора глава задават широката рамка на теоретичния модел от гл.т. на концептуализацията на пола и стратификацията. Отбелязвам широката рамка, защото този модел придобива по-нататък спецификации и конкретизации от множество други автори спрямо разглежданите проблеми. Приема се, че полът е социално конструиран, в този смисъл основното понятие е „джендър”, според мен е по-добре, че авторката го оставя така, вместо приетия у нас превод като „родов пол”; стратификацията се концептуализира през призмата на методологическия индивидуализъм, съчетан с теорията за рационалното действие на Джон Голдторп. „Подходът, прилаган в настоящето изследване тръгва от многомерния характер на стратификацията и поставя акцента върху индивида, върху способността за рационална оценка на ситуацията, за избор между рисковете и ползите от конкретни действия. На едно второ приближаване изследователският интерес е насочен към рационалност, която е валидна за конкретна социална среда и към избори, които са ограничавани и задавани от очаквания, свързани с пола на отделния индивид”/стр.75/. Доцент Стоилова не крие ценностните си мотиви за избора на методологическия индивидуализъм, свързани с отстояването на основните човешки права, нещо, което аз ценя, защото един коректен автор трябва да експлицира ясно ценностните си пристрастия, за да се опитва да ги контролира, и точно това прави Румяна Стоилова, отбелязвайки на места, че идеологията, стояща зад методологическия индивидуализъм изисква едно, но данните казват друго. Ето защо тя настоява за, и обосновава една активна политика на държавата по отношение не само на дискриминационните политики, но и спрямо семейните и образователни политики.

Трета глава разглежда образователните неравенства, като тук анализът е преди всичко през стратификационни критерии, най-вече през призмата социален произход – образователна мобилност, в тази глава половите измерения са малко на заден план. Авторката тръгва от едно скептично отношение към тезата на Бурдийо за възпроизводството на социалните неравенства, но, бивайки коректна към българските данни, установява, че произходът е решаващ фактор спрямо образователните неравенства. От тези позиции не е ли прав, в този случай, Бурдийо? /За разлика от подхода му в „Дистинкцията”, който според мен все още не е приложим у нас/. Както във всички глави, и тук авторката анализира данни от множество изследвания, сред които бих откроила този на данните от PISA и от изследването „Взаимоотношения между поколенията”, където се прави много интересния извод за това, че шансовете за възходяща междупоколенческа мобилност са по-високи за жените отколкото за мъжете.

Главата за неравенствата на пазара на труда е една от най-интересните, може би най-интересната, и тук са едни от най-значимите приносни моменти на авторката, според мен – обосноваването на тезата за неплатения труд, за това, че жените предпочитат безсрочния трудов договор, ориентират се към публичната сфера, съобразявайки се в изборите си с желанието да отгледат деца. В тази глава проличава евристичността на подхода на методологическия индивидуализъм и рационалното действие, особено при анализа на стратегиите за съвместяване на платен и неплатен труд; тук се и разгръща най-пълно срещата на двете проблемни полета – на социално конструирания пол и на стратификацията. Изключително интересен е анализът на жените програмистки и през тях се обосновава един от най-важните изводи в дисертацията: „Така анализът очертава три джендър условия на фирмено равнище, които отклоняват жените от просперираща професионална реализация – съчетаването на работа и семейство и липсващата институционална подкрепа на фирмено равнище; необходимостта от учене за сметка на свободното време, което е недостатъчно за жените в случай, че носят неподелена отговорността за отглеждане на децата и необходимостта от синхронизиране на времето в разпръснатите мрежови програмни групи” /стр.201/.

Много интересен за мен е и изводът, чеПри изследване на индивидуалните шансове и бариери в различни жизнени фази се установява, че неравенствата в заплащането между мъжете и жените с еднакво образование са най-малки в началото на кариерата, най-големи са в средата на трудовата биография и намаляват, но без да достигат началното ниво в късните трудови кариери” /стр. 209/. Страшно важен е и изводът, че „Подоходните различия на върха на организацията сред служители с еднакво образование се оказват по-големи в публичния сектор”. Тази глава изобилства от много интересни изводи, които определено са приносни в промяната на мисленето за определени явления.

В петата глава се разглеждат институционалните политики и неравенствата - ролята на държавата в сравнителна перспектива, но специално бих отбелязала фокусът върху фирмените семейни политики – един все още нов за нашата страна аспект от политиките за предотвратяване на неравенства. В тази глава е поставен и ключовият според мен проблем за най-значимите дискриминационни фактори – пол, етнос, възраст – така се казва параграфът, но като че ли изследванията показват, че значимостта на тези фактори е точно обратната на това изброяване – възраст, етнос, пол…Ако мислим етносът абстрактно, разбира се, иначе ако прибавим предиката ромски, вероятно това е водещият дискриминационен фактор, не само в България.

Дотук представих по глави най-важните акценти според мен в дисертацията. Но всъщност приносите са в широкомащабната и многомерна картина на неравенствата, която тя представя и която сега ще откроя.



2. Приноси

Първо, предметът на дисертацията, разгърнат и защитен в нея – обвързването на пола и неравенствата в светлината на една комплексна стратификационна перспектива мисля, че може да се характеризира като принос за формулиране на ново знание.

Второ, прилагането на изключително комплексен подход при изследване на връзката пол и стратификация, удържащ едновременно макро и микро нива, дава възможност да се експлицира многомерността на изследвания предмет, както и зависимостта му от различни фактори. От една страна авторката показва как средата и културата влияят върху структурирането на половите роли – чрез възпроизвеждането на патриархални и сексистки стереотипи за мъжа и жената в рекламите, както и през анализи на политиките на българската държава. От друга страна обаче, следвайки подхода на методологическия индивидуализъм, Румяна Стоилова показва как индивидуалните избори влияят върху житейските шансове.

Трето, подробното представяне на методологическия индивидуализъм и обвързването му с емпирични индикатори само по себе си е ценен принос на дисертацията.

Четвърто, достижение е, освен прилагането на комплексен подход, комплексността на използваните индикатори и приложения сложен статистически инструментариум, които отчитат многомерността на възможните неравенства – изследва се връзката пол- образование, образование – пол – междупоколенческа мобилност, пол - включеност в пазара на труда, при това в най-различни отношения – работа в частен/публичен сектор, подоходни неравенства, изключително интересната връзката между платен труд и неплатен труд в семейството, която води до различни стратегии за заетост и т.н.

Пето, почти всички изводи са дадени в сравнителна перспектива, както със страните от Източна и Централна Европа /бившите комунистически страни/, така и със старите страни членки на ЕС., има и сравнения с Източните и Западни провинции на Германия. Така дисертацията задоволява любопитството ни спрямо така тревожещия ни въпрос „Къде сме ние”. Оказва се, че България има много повече общи характеристики със страните от Централна Европа, отколкото със старите страни – членки на ЕС, и то не по посока преодоляване на половите неравенства, противно на установеното мнение за еманципаторската роля на комунистическите режими. Същевременно, тъй като сравненията са много, по най-различни параметри, с различни страни и по различни признаци конструирани региони, бих казала, че дисертацията има съществен принос за занимаващите се със символна география от гл.т. на даването на възможности за конструиране на различни регионални конфигурации съобразно различни критерии. Никак не е маловажен фактът, че удържането на тази сравнителна перспектива преодолява методологическия национализъм и полага дисертацията в европейски контекст.

Шесто, дисертацията съдържа конкретните приноси от гледна точка на аргументация на изводи, които провокират промяна на нагласи. Някои споменах в първата част на рецензията, тук ще подчертая отново най-важните: подоходните различия на върха на организацията сред служители с еднакво образование се оказват по-големи в публичния сектор; ключовата разлика на разграничението платен – неплатен труд при изработване на индивидуалните житейски стратегии за включване в пазара на труда, които водят до доминиране на жените в публичния сектор и на работа с безсрочен трудов договор, макар и с цената на по-ниско заплащане, както и другите, които съм споменала по-горе.

Държа да подчертая също голямата актуалност на представения труд и несъмненото му практическо приложение от гл.т. на разработване на политики, гарантиращи реалното равенство на жените основно на пазара на труда. В това отношение особено интересен и важен ми се струва фокусът върху фирмените политики, анализът на Закона за студентското кредитиране, макар и той да не се отнася пряко към пола.

Дисертацията задължително трябва да се публикува като книга/книги, които ще намерят своята публика не само сред академичните среди и студентите, но и сред всички, интересуващи се от половите и социални неравенства, както и сред практици, обвързани с разработване на политики, засягащи пола.


  1. Препоръки и въпроси

Да четеш тази дисертация е теоретично и емпирично предизвикателство – защото тя изобилства с много автори, концепции, изключително интересни данни от най-различни изследвания, при това в съпоставителна перспектива. Това е смайващо по мащабите си усилие и изследователско любопитство. Аз можех да стоя и да мисля върху една таблица часове. От тези позиции за мен тази дисертация е синтез на няколко книги, които препоръчвам на авторката, която е още млада, да разгърне и вече да бродира по детайлите, тънкостите, парадоксите. Например може да се помисли повече за методологическото предизвикателство на обвързването на възприемани като твърде различни автори – Гарфункел и Джудит Бътлър, да кажем от една страна, и Толкът Парсънз и Джон Голдтроп от друга. Или: как се интерпретират по-високите резултати на момичетата в сравнение с момчетата в изследването ПИЗА? Как се съчетават данните за по-високите шансове за възходяща междупоколенческа мобилност при момичетата, с данните, че от 2005 насам, отпадането от училище е по-високо при момичетата? Представените многобройни изследвания крият още много информация и възможности за интерпретация, които, сигурна съм, ще продължат да занимават доцент Стоилова и по-нататък.

Още един въпрос - валидни ли са в крайна сметка принципите за равенство на възможностите и меритократическият принцип, които авторката отстоява и прилага , за българското общество като цяло от гл.т. на резултатите от множеството изследвания, анализирани от нея, след като се оказва, че социалният произход е много важен фактор при възпроизводството на неравенствата, етносът също, има значими разлики в заплащането в публичния и частния сектор и т.н.? Безспорно има групи, за които този принцип е валиден, но не са ли и индивидуалните стратегии често пъти израз на необходимост, а не на избор между реални алтернативи?



Препоръчвам и за бъдещата книга/книги да се избегне известна повторяемост на основните тези в различните глави, както и по-внимателно стилистично изчитане.

  1. Заключение

От всичко написано дотук става ясно, че убедено препоръчвам на членовете на Научното жури и на Научния съвет към Института за изследване на обществата и знанието при БАН да подкрепят категорично получаването от доц. д-р Румяна Стоилова на научната степен “Доктор на социологическите науки”(шифър 05.11.01).

21.12.2011. Доцент д-р Петя Кабакчиева Катедра Социология, ФФ, СУ „Св. Кл. Охридски”
Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Министерство сельского хозяйства Республики Казахстан 010 000, г
2013 -> Бір көзден алу тәсілімен мемлекеттік сатып алу қорытындысы туралы №21 хаттама
2013 -> Бір көзден алу тәсілімен мемлекеттік сатып алу қорытындысы туралы №2 хаттама
2013 -> Бір көзден алу тәсілімен мемлекеттік сатып алу қорытындысы туралы №6 хаттама
2013 -> Министерство сельского хозяйства Республики Казахстан 010 000, г
2013 -> Тақырыптың өзектілігі
2013 -> «Алаш» либералдық-демократиялық қозғалысы идеологиясының маңызд


Достарыңызбен бөлісу:


©kzref.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет