Тематичен план на лекциите по славянски литератури



жүктеу 178.18 Kb.
Дата29.08.2018
өлшемі178.18 Kb.
түріЛекции


ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНСКИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

СЛАВЯНСКА ФИЛОЛОГИЯ

1.     СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА




    1. ЛЕКЦИИ




ТЕМА 1.


Сравнително славянско литературознание. Аргументация на дисциплината. Методологически принципи: сравнително-исторически (диахрония и синхрония), културологичен (контактология и типология), интертекстуален. Кратка история на европейското и българското сравнително славянско литературознание.

ТЕМА 2.


Старите славянски литератури Х-ХV в. Културно-историческа ситуация. Кирило-Методиевата кауза – първата проява на идеята за славянска взаимност. Slavia Orthodoxa и Slavia Romana. Най-старите литературни паметници сред славяните. Лаициза­ция на средновековните литератури през ХV в. Трансформационни процеси.                       
ТЕМА 3.

Културно-историческа характеристика на Ренесанса. Естетиката на ренесансовия Хуманизъм (хомоцентризъм, хармония, хедонизъм). Реформацията – движение срещу църквата в защита на християнството. Основни реформационни движения и идеи сред славяните : хусиство в Чехия, арианство в Полша.


ТЕМА 4.


Дубровнишко-Далматинска литература. Особености на обществено-полити­чес­ка­та ситуация в Хърватия през ХV-ХVІІ в. Адриатическото крайбрежие – културен мост с Италия. Проблемът за значението на контактологичния фактор. Трубадурска ли­ри­ка (Шишко Менчетич, Джьоре Държич, Марко Марулич). Разно­образие на жанро­вата система (роман, разказ, драма, пастирска игра, комедия, исторически епос). Марин Държич (1508-1567) и поетиката на ренесансовата комедия. Иван Гундулич (1589-1638) – историческият епос “Осман” и пиесата “Дубравка” като тържество на ренесансовия хуманизъм.

ТЕМА 5.


Полски Ренесанс. Ренесансовата вяра в силата на разума като фактор за развитието на реториката – научни и публицистични прояви (Анджей Фрич Моджевски, Пьотър Скарга). Сарматизмът като национална идея и литературна реалност. Миколай Рей (1505-1569) – основни художествени фигури на полския ренесансов език. Ян Кохановски (1530-1584). “Трени” и проблемът за културното многогласие на ренесансовата образност.

ТЕМА 6.


Чешка Реформация. Предпоставки за зараждане на критично отношение към ка­то­лическата църква в края на ХV в. Основни идеологически акценти в учението на Ян Хус (1371-1415). Литературни рефлекси на хусистката революция. Братската община и развитието на хуманитарните науки. Ян Амос Коменски (1592-1670). “Велика дидактика” и модерните принципи на обучението. Педагогически, филологически и други научни трудове на Коменски (пансофия, енциклопедизъм). “Лабиринтът на света и раят на сърцето” – роман ан­ти­утопия. Символика на лабиринта. Криза на ренесансовото съзнание.

ТЕМА 7.


Барокът в славянските литератури. Барок и Контрареформация. Политическа и кул­тур­на криза в Чехия след битката при Била Хора в 1620 г. Особености на поетическия език (антиномия, аг­лу­тинация, полисемантизъм). Флоралната символика и идеята за изгу­бе­ния рай. Пространственост, сценичност, живописност на образната система. Барокова драма (синтетизъм на езиците). Преходни явления на границата между Ренесанс и ба­рок в Полша (совизжалска литература, рибалтовска комедия, сар­матизъм). Разви­тие на реторическите жанрове. Плеядата Морщин. Творчеството на Вацлав Потоцки като жанрова енциклопедия. Барокът в южнославянски констекст.
 ТЕМА 8.

Културно-историческа характеристика на Възраждането. Ренесанс и Въз­раждане като културологични понятия. Проблемът за континуитета в условията на ис­то­рическа и културна криза. Синкретизъм – причини, проявления. Двете фази на сла­вянското Възраждане: Просвещение и романтизъм. Етноцентризъм на кул­тур­но­то съзнание. Ключови идеологеми (род, народ, език). Типология на културните про­це­си. Основни насоки – филологизъм, фолклоризъм, историзъм, сла­визъм, и техните прояви в отделните славянски литератури.

ТЕМА 9.


Южнославянско Просвещение. Историографията като израз на новия тип исто­ри­зъм и културен синкретизъм (Йо­ван Раич, Ан­дрия Ка­чич Миошич). Разви­тие на про­за­та: До­си­тей Обрадович и просветителският роман. Хърватски или­ри­зъм. Иде­оло­гията на Лю­де­вит Гай и нейните литературни проявления. Проблемът за кни­жов­ния език (Вук Караджич, Л. Гай). Фолклор и фолклористика сред южните славя­ни. Просве­ще­ние в Словения – филологическа дейност (барон Цойс), поезия (Валентин Водник).

ТЕМА 10.


Просвещение и класицизъм в западнославянските литератури. Славянската филология като научна дисциплина. Историзъм и историография. Жанрова специфика на класицистичната поезия, проза и драма (Игнаци Крашицки, Ян Колар). Идеята за славянска взаимност и нейните литературни про­яви.

ТЕМА 11.


Романтизмът в славянските литератури. Двете поетики: фолклоризъм (Челаков­ски, южнославянски романтизъм) и “байронизъм” (Маха, Мицкевич, Словацки, Ла­за Костич, Петар Прерадович). Литературни манифестации на революционния патос на епохат. Фолклорната поетика и романтизмът. Фолкло­рът и “отгласовата” поезия на Ф. Л. Челаковски. Литературни мисти­фи­кации на фолклорни текстове. Балада и баладичност (Мицкевич, Словацки, Маха, Ербен). Значението на Вук Караджич за фундамен­тал­ните естетически и поетологични промени в сръбската поезия. Фолклоризмът – до­ми­ниращ модел в южнославянската романтическа поезия.
ТЕМА 12.

Полски романтизъм. Литературни школи. Естетическата концепция на Кажимеж Броджински. Полско-украинската школа и влиянието на фолклорната поетика в по­е­зията Емигрантската шко­ла и проблемът за ролята на емиграцията в национално-освободителната борба Адам Мицкевич (1798-1855). Типът поет бард – изразител на нацията. Етапи в творческото развитие на Мицкевич. Космогонизъм и национална идея. Юлиуш Словацки (1809-1849). Философска и пейзажна поезия (“Кордиан”, “В Швей­цария”, “Анхели”). Драматургията на Словацки (Шекспирови мотиви и принципи, митологична и историческа проблематика). Зигмунд Крашински и неговите философско-епически поеми “Иридион” и “Небожествена комедия”.

ТЕМА 13.


Байроновият модел в западнославянския романтизъм. Карел Хинек Маха (1810-1836). Литературното двуезичие като проблем на нацио­нал­ната и персонална идентичност.Особености на творческия процес – взаи­мо­про­ни­к­ване на поетическа визия и жизнена реалност. Типология на байронистичния ли­рическия герой (Мицкевич, Словацки, Маха). Байронизмът като фило­софска рефлексия в поезията на Лаза Костич и Петар Прерадович.
ТЕМА 14.

Литературната ситуация към средата на ХХ в. Особености на прехода от роман­ти­зъм към реализъм в славянските литератури: нов тип писателска личност, промя­на на тематичните акценти, доминация на прозаическите жанрове. Парадигма на но­ва­та повествователна структура (битоописание, функция на детайла). Превес на со­ци­ал­ната и историческата тема. Ролята на публицистиката и литературната критика.

ТЕМА 15.


Реализмът в южнославянските литератури от пол. на ХХ в. Сръбската лите­ра­ту­ра в края на Възраждането. Вариации на темата за патриархалността: ностал­гич­но­-идеализираща (Светолик Ранкович, Лаза Лазаревич) и сатирико-изобличи­тел­на (Сте­ван Сремац, Радое Доманович). Любен Каравелов в контекста на сръбския ре­а­­ли­зъм. Реализмът в хърватската литература: историческата проза на Август Шеноа, поезията и прозата на Анте Ковачич.

ТЕМА 16.


Реализмът в западнославянските литератури от пол. на ХХ в. Ъоцилната тема и нейните интерпретации. Чешката лите­ра­ту­ра и раждането на реализма. Божена Немцова (1820-1862) и преходът от ро­ман­­­ти­зъм към реализъм. “Баба” като илюстрация на новата романова поетика. Ян Неруда (1834-1891) и проблемът за малкия човек. Аспекти на персонажната и по­вест­во­ва­тел­ната структура в цикъла “Малострански разкази”. Полският позитиви­зъм като спе­ци­фична проекция на реализма. Социална и гражданска поезия (Адам Ас­ник, Ма­­рия Конопницка). Развитие на социалния роман (Елиза Ожешкова, Хен­рик Сен­ке­вич, Болеслав Прус).

ТЕМА 17.


Развитие на историческия роман от края на ХІХ в. Концепцията на Хенрик Сенкевич (1846-1916) за ис­то­ри­­чес­кия роман и нейната художествена реализация. Болеслав Прус (1847-1912) и ис­то­ри­ческият му роман “Фараон” в съпоставителна характеристика с модела на Сенкевич. Алоис Ирасек и неговата концепция за историята.


ТЕМА 18.

Сръбският реализъм от началото на ХХ в. Бранислав Нушич. Етапи в творческото му развитие – от страданието към смеха, от прозата към комедията. Хумористичната проза на Нушич – “Авто­био­графия”, “Общинско дете”. Основни теми и типажи в комедиите. Принципи на ко­ме­дийното изобличение. Съпоста­ви­мост с аналогични явления в българската литература (А. Константинов, И. Вазов, Ст. Л. Костов). Борисав Станкович. Носталгична трактовка на патриархалността в разказите му. Рома­нът “Нечиста кръв” – натурализъм и модерност. Проблемът за кризата на патриархалния свят. Паралелът Станкович – Йовков.

ТЕМА 19.

Модернизъм. Исторически граници и етапи в западноевропейските и славянски ли­те­ра­тури. Генеалогия – отношение към традицията, барокови и романтически ин­вен­ции. Основни етапи в развитието на модернизма (модерна, авангардизъм, нео­аван­гар­дизъм, постмодернизъм). Модерната като първи етап на модернизма. Парадигма на концептуалните опози­ции спрямо реализма. Художествени направления в рамките на Модерната с оглед на общото и различното между тях (символизъм, импресионизъм, декаданс, сецеси­он). Символизмът и философията на Шопенхауер и Ницше. Типология на символизма в сла­вян­ските литератури (жанрове, тематика, мотиви).




ТЕМА 20.


Символизъм. Полска Модерна. Символизмът и групата “Млада Полша” – основни етапи в кон­цеп­ту­алната еволюция. Естетическа концепция и художествена практика на Станис­лав Пшибишевски (1868-1927). Лиризация на прозата. “Химни” на Ян Каспрович (1860-1926) и концепцията за лич­ност­та. По­ети­чес­ката трактовка на пейзажа (Кажимеж Пшерва Тет­майер). Начало на модерния театър (Станислав Виспянски). Чешка Модерна. Символистико-дека­дентска (Станислав Костка Нойман, Иржи Карасек), символистико-импре­си­онистична (Антонин Сова) и метафизична поезия (Отокар Бржезина). Раждане на модерната литературна критика и есеистика (Фр. Кс. Шалда). Символизмът в южнославянските литератури. Неоромантизмът и парнасизмът като естетически рефлекси на зараждащия се модернизъм. Мотиви в поезията на Милан Ракич, Йован Дучич, Симо Пандурович и Владислав Петкович Дис.

ТЕМА 21.


Модерният полски роман от началото на ХХ в. Естетическият синтез между тра­ди­циите на позитивизма и най-новите явления на модернизма. Владислав Реймонт (1867-1925) и романът “Селяни” като социалнопсихологическо отражение на криза­та на патриархалността. Стефан Жеромски (1864-1925) и неговата антиро­ман­тичес­ка трактовка на историята (“Пепелища”, “Предпролет”). Модерният психо­логизъм в ро­мани­те на Жеромски (“История на греха”). Аспекти на позитивизъм, натурализъм и импресионизъм в романите на Реймонт и Жеромски.

ТЕМА 22.

Романът между двете световни войни. Естетическата конфронтация между ре­ализма и модернизма и техните тематични и жанрови преференции. Раждането на со­циа­листическия реализъм и проблемът за политическата идеологизация на лите­ра­турата. Ярослав Хашек (1883-1923) и чешката литературна бохема. Романът за Швейк – творческа история и нейното отражение върху романовата структура на творбата. Карел Чапек (1890 – 1938). Модерната цивилизация и нейното отражение в жанра на научната фантастика: проблемът за роботизацията на света и човека, за безсмъртието и смисъла на човешкия живот, за “бялата болест” на фашизма. Философски релативизъм и нара­ти­вен плурализъм.

ТЕМА 23.


Авангардизъм. Естетическата полемика с предходния етап на модернизма –Генеалогия. Западноевро­пейският модел и неговите проявления в сла­вян­ски контекст (кубизъм, футуризъм, експресионизъм, дадаизъм, сюрреализъм). Ори­ги­нални художествени концепции (полски формизъм, чешки поетизъм, хърватски зенитизъм).
ТЕМА 24.

Поезията на авангардизма. Езикът като субект и обект на интерпретацията. Експресионизмът – особености на естетическата концепция и основни мотиви. Футуризмът в славянските литератури. Антиромантизъм в трактовката на лич­ност­та. Дисторсия на езика. Манифести и поетически проекции на футуризма в пол­ска­та ли­те­ратура (Бруно Яшенски). Футуристични инвенции в концепцията и худо­жес­­тве­на­та практика на Краковската авангарда, групата “Скамандър” и фор­мизма. Чеш­ки­ят цивилизъм като вариант на футуризма (Ст. К. Нойман). Сюрреализъм. Концепцията на Фройд за подсъзнанието и съня и нейната худо­жес­тве­на интерпретация. Естетически съотношения между поетизма и сюрреализма в чеш­­ката литература. Витезслав Незвал (1900-1958) – емблематична фигура на чеш­­кия междувоенен авангардизъм. Литературният профил на сръбския сюр­реа­ли­зъм (Марко Ристич, Александар Вучо).

ТЕМА 25.


Литературата след Втората световна война. Реализмът като идеологическа и есте­ти­чес­ка конфронтация на модернизма. Рефлекси на твор­ческата конфронтация спрямо съществуващата политическа ситуация: вътрешна и външна емиграция. Проблемът за литературните поколения. Жанрови и тематични насоки в развитието на поезията, прозата и драмата. Театърът на аб­сур­да (Вацлав Хавел).
тема 26.

Типология на романа. Историческият роман. Философско-историческата концепция на Иво Андрич за балкан­ския човек (”Мостът на Дрина”, “Травнишка хроника”, разкази, есета): исто­ри­чес­ките романи на Милош Църнянски. Развитие на социалнопсихологическия роман (Та­де­уш Ружевич, Тадеуш Новак, Ладислав Фукс, Бохумил Храбал, Мирослав Кър­ле­жа). Научна фантастика (Станислав Лем). Наратологични принципи на постмодерния роман – синтез от фантастично, гротескно, па­ро­дийно. Постмодернизмът като израз на интелектуалния скепсис (Милан Кун­де­ра, Данило Киш, Милорад Павич). Проблеми на интертекстуалността.
тема 27.

Поезията през втората половина на ХХ в. Спиритуално-философска линия (Ярослав Сайферт, Владимир Холан, Чеслав Милош, Вислава Шимборска). Отгласите на сюрреализма (Васко Попа). Поетика на делника – опредметяване на образността.

1.2.   УПРАЖНЕНИЯ




І семестър


ТЕМА 1.

Ян Кохановски. Цикълът “Трени” – диалог между културни съзнания. Антични и библейски мотиви. Проблемът за смъртта и неговата ренесансова интерпретация.


ТЕМА 2.


Карел Хинек Маха. “Май” – особености на поетиката. Функция на пейзажа. Отражението като философски, екзистенциален и поетологичен проблем. Дихотомия на моти­ви­те, жанрова палинодия.



ТЕМА 3.

Адам Мицкевич. “Пан Тадеуш”. Мотивът за враждата между двата рода в контекста на ев­ро­­пейската литературна традиция. Двойствеността на героя като проблем на романтическата концепция за човека.



ТЕМА 4.

Юлиуш Словацки. “Анхели”. Срещата на библейски и източни мотиви. Двойката учител – ученик, баща – син.
ТЕМА 5.

Хенрик Сенкевич. Кръстоносци. Полската история през погледа на Сенкевич и проблемът за съотношението между факт и фикция. Типология на героя. Наратологична схема.
ТЕМА 6.

Болеслав Прус. Фараон. Проблемът за властта като универсален проблем. Функция на публицистичното начало.
ТЕМА 7.

Ян Неруда. Малострански разкази. Образът на малкия човек и аспектите на хронотопа. Функция на детайла. Проблемът за циклизацията на разказа.

ІІ семестър

ТЕМА 8.

Станислав Пшибишевски. Де профундис. Ницшеанската идея за човека. Мотивът за инцеста. Характерология на повествованието.
ТЕМА 9.

Стефан Жеромски. Предпролет. Особености на романовата структура и проблемът за съотношението между натурализъм, импресионизъм и критически реализъм. Митът за стъклените къщи.

ТЕМА 10.

Владислав Реймонт. Селяни. Трактовката на патриархаланата тема . Психология на личността в светлината на природоаграрния цикъл.
ТЕМА 11.

Бранислав Нушич. Автобиография. Особености на жанра. Обект и субект на Нушичевия хумор.
ТЕМА 12.

Бранислав Нушич. Комедии. Принципи на комедийното изграждане на персонажа. Типът балкански човек като илюстрация на преобърнатия свят.
ТЕМА 13

Борисав Станкович. Нечиста кръв. Кризата на патриархалността и трагедията на личността. Женските образи в романа. Проявленията на натурализма.
ТЕМА 14.

Ярослав Хашек. Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война. Характеристика на персонажа – плутовско начало, поведен­чески роли, персонажно слово.
ТЕМА 15.

Карел Чапек. Война със Саламандрите. Принципи и функции на фантастичното. Саламандрите като алегоричен образ на човешкия род. Проблемът за отворения финал на романа.
ТЕМА 16.

Карел Чапек. Философски романи. Криминалното начало в “Хордубал” и неговата функция. Проблемът за човешката идентичност в “Метеор” и “Обикновен живот”. Плурализъм на повествовеателната позиция.
ТЕМА 17.

Витезслав Незвал. Едисон. Естетиката и поетиката на поетизма и нейните проявления в поемата. Проблемът за творчеството и творческата личност.
ТЕМА 18.

Иво Андрич. Мостът на Дрина. Мостът като главен персонаж на романа. Балканският човек като кръстопът на култури. Съотношения между историческа легенда и исторически факт.
ТЕМА 19.

Иво Андрич. Прокълнатият двор. Образът на затвора като аналог на моста. Мълчание и слово – ключова характеристика на персонажите.

ТЕМА 20.

Милан Кундера. Непосилната лекота на битието. Митът за вечното завръщане. Аспекти на постмодерното повествование.
ТЕМА 21.

Вацлав Хавел. Аудиенция. Театърът на абсурда – особености на сценичното действие. Философски и екзистенциални послания.

2.      Л И Т Е Р А Т У Р А





    1. Основна литература


2.1.1. Художествена литература

Чешка литература


  1. Карел Хинек Маха. Май. В: Жоржета Чолакова. Карел Хинек Маха, или Гласът на падналата арфа. Изд. “Макрос”, Пловдив, 1993

  2. Ян Неруда. Малострански разкази. С., 1952;

  3. Ярослав Хашек. Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война. С., 1994

  4. Витезслав Незвал. Едисон. В: Странният чародей. С., 1990

  5. Карел Чапек. Война със саламандрите. Р.У.Р. Бялата болест. В: Избрани фантастично-утопични произведения в два тома.София, Изд. “Народна младеж”, 1985

  6. Ладислав Фукс. Господин Теодор Мундщок. С., Народна Култура, 1985

  7. Бохумил Храбал. Строго охранявани влакове. С., Народна култура, 1985

  8. Милан Кундера. Непосилната лекота на битието. С. 2000

  9. Вацлав Хавел. Аудиенция – сп. “Факел”, 1990, бр. 3



Полска литература


  1. Ян Кохановски. Трени. В: Покой и лютня. Прев. И. Вълев. Предг. Б. Биолчев. С., 1985

  2. Адам Мицкевич. Пан Тадеуш. Прев. Бл. Димитрова. Предг. П. Динеков. С., 1979

  3. Юлиуш Словацки. Анхели. В: Избрани произведения. Съст. и предг. П. Динеков. С., 1958;

  4. Болеслав Прус. Фараон. С., 1984

  5. Хенрик Сенкевич. Кръстоносци. С., 1982; Кво вадис. С., 1983

  6. Станислав Пшибишевски. Де профундис. С., 1995

  7. Ян Каспрович. Химни. Прев. Д. Габе. С., 1924

  8. Стефан Жеромски. Пепелища. С., 1975; Предпролет. С., 1959

  9. Владислав Реймонт. Селяни. С., 1979

  10. Станислав Лем. Соларис. С., 1980

  11. Чеслав Милош. Поробеният разум. Варна, 1992



Сръбска, хърватска и словенска литератури


  1. Петър Петрович Негош. Горски венец. С., 1949

  2. Бранислав Нушич. Автобиография. С., 19 ; Госпожа Министершата. Народен представител. Д-р. В: Избрани творби в 3 тома. С., 1990

  3. Борисав Станкович. Нечиста кръв.С., 1993

  4. Иво Андрич. Мостът на Дрина. С., 1964

  5. Марко Ристич. Турпитуда. - сп. “Славянски диалози”, 2004, 2/3, сс. 110-115

  6. Милорад Павич. Хазарски речник. С., 1989

  7. Йован Христич. Александрийската школа. С., 1996

***

  1. Август Шеноа. Селското въстание. С., 1956

  2. Мирослав Кърлежа. Банкет в Блитва. С., 2001



Антологии


  1. Славянски литератури. Образци. І-ІІ. С., 1977, 1984

  2. Христоматия по стара чешка литература. Съст. Иван Павлов, Валентина Пирова. София, Изд. на СУ “Климент Охридски”, 1993



2.1.2. Научна литература



Чешка литература


  1. Иван Павлов, Величко Тодоров. История на чешката литература. І-II. С., “Наука и изкуство”, 1986, 1989

  2. Величко Тодоров. Книга за Карел Чапек. Световният чех. София, УИ “Климент Охридски”, 1990

  3. Добромир Григоров. Милан Кундера. С. , 2000

  4. Жоржета Чолакова. Лицата на човека в поезията на чешкия авангардизъм. Пловдив, 1998



Полска литература


  1. Ян Кшижановски. История на полската литература. С., 1988

  2. Боян Биолчев. Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския Ренесанс. София, 1987; Отвъд мита. Адам Бернард Мицкевич. Между осанката на народния пророк и homo ludens. С., 1995

  3. Николай Даскалов. Оспорвани шедьоври. “Кво вадис”, “Фараон”, “Пепелища”. С., 1994

  4. Маргрета Григорова. Хоризонти и пътища на полската идентичност. Велико Търново, 2002

  5. Жоржета Чолакова. “Трените” на Ян Кохановски – диалог между културни съзнания. - Научни трудове на ПУ “П. Хилендарски”. Българска филология, 1994, Т. ХХХІІ, кн. 1, сс. 87-93



Южнославянски литератури


  1. Боян Ничев. Увод в южнославянския реализъм. От фолклор към литература. С., 1971; Бранислав Нушич. С., 1962

  2. Светлозар Игов. Иво Андрич. С., 1992

  3. Лилия Кирова. Сходни процеси и явления в литературите на балканските славяни. С., 1988



2.2.   Допълнителна литература
2.2.1. Художествена литература

Чешка литература


  1. Изкусителката и нейното куче. Старочешки декамерон от ХІV век. Съст. и прев. Димитър Стефанов. София, 1993

  2. Божена Немцова. Бабичка. С., 1955

  3. Ян Неруда. Избрани творби. С., 1986

  4. Сватоплук Чех. Разходката на пан Броучек през ХV столетие. С., 1977

  5. Алоис Ирасек. Песоглавци. Против всички. С., 1987

  6. Якуб Арбес. Романета. С., 1984

  7. Ярослав Сайферт. Цялата красота на този свят. С., 1986

  8. Владислав Ванчура. Хлебарят Ян Мархоул. С., 1985

  9. Карел Чапек. Кракатит. Фабрика за Абсолют. Случаят Макрополус. В: Избрани фантастично-утопични произведения в два тома.София, Изд. “Народна младеж”, 1985; Метеор. С.,1974; Хордубал. С., 1946; Обикновен живот. С., 1983

  10. Ладислав Фукс. Мишките на Наталия Мосхабър. С., Народна Култура, 1985

  11. Бохумил Храбал. Подстригване. С., Народна култура, 1985

  12. Милан Кундера. Шегата. С., 2001; Книга за смеха и забравата. С., 2001; Непосилната лекота на битието. С. 2000; Смешни любови. С., 1995

  13. Вацлав Хавел. Аудиенция – сп. “Факел”, 1990, бр. 3



Полска литература


  1. Адам Мицкевич. Избрани произведения. Прев., съст. и предг. Петър Динеков. С., 1979; Любовни сонети. Превод И. Вълев. Изд. ателие Аб, 1998

  2. Юлиуш Словацки. Избрани произведения. Съст. и предг. П. Динеков. С., 1958; Избрани пиеси. Прев. Ст. Бакърджиев. С., 1982

  3. Камил Циприан Норвид. Звезден диамант. Избрани стихотворения и поеми. Прев. А. Радева. С., 1981

  4. Мария Конопницка. Сълзи и песни. Пан Балцер в Бразилия. Съст. и предг. К. Куев. С., 1961

  5. Елиза Ожешкова. Край Неман. Прев. Д. Икономов. С., 1956

  6. Болеслав Прус. Кукла. С., 1975

  7. Стефан Жеромски. История на греха. С., 1982

  8. Ярослав Ивашкевич. Утре е жътва. С., 1982; Мефисто-валс. С., 1981

  9. Славомир Мрожек. Слон. Пловдив, 1980; Танго и др. пиеси. С., 1990

  10. Станислав Лем. Избрани фантастични произведения. І-ІІ. С., 1988

  11. Тадеуш Ружевич. Лице. С., 1972; Смърт сред стари декори. С., 1981; Пет пиеси. С., 1992; Борба с ангела. С., 1994

  12. Тадеуш Новак. Чуждоплеменна балада. Пловдив, 1989

  13. Вислава Шимборска. Обмислям света. С., 1989

  14. Чеслав Милош. Долината на Иса. С., 1994



Сръбска, хърватска и словенска литератури


  1. Йован Стерия Попович. Избрани пиеси. С., 1956

  2. Стеван Сремац. Поп Чира и поп Спира. С., 1959

  3. Бранислав Нушич. Избрани творби в 3 тома. С., 1990

  4. Десанка Максимович. Сърцето на спящата кукла. С., 1963

  5. Иво Андрич. Травнишка хроника. С., 1963; Госпожицата. С., 1978; Прокълнатият двор. С., 1976

  6. Меша Селимович. Дервишът и смъртта. С., 1969

  7. Милош Църнянски. Преселения. Дневник на Чарноевич. С., 1981

  8. Васко Попа. Игри. С., 1981; Поклонения. С., 1995

  9. Милорад Павич. Хазарски речник. С., 1989

  10. Йован Христич. Александрийската школа. С., 1996

  11. Август Шеноа. Селското въстание. С., 1956

  12. Мирослав Кърлежа. Завръщането на Филип Латинович. С., 1966; Господа Глембаеви. С., 1976; Щурец под водопада. Пловдив, 1981

  13. Иван Цанкар. Слугата Йерней и неговата правда. С., 1958

  14. Отон Жупанчич. Моите кораби. С., 1965



2.2.2. Научна литература




  1. Емил Георгиев. Общо и сравнително славянско литературознание, С., 1965; Очерки по история на славянските литератури. С., І-ІІ., 1977

  2. Боян Ничев. Основи на сравнителното литературознание. С., 1986

  3. Панайот Карагьозов. Самосъзнание на словесността. Историография на славянските литератури. С., 1997; Някогашните славяни днес. С., 1997

  4. Иван Павлов. Величко Тодоров. Българо-чешки литературни паралели. І-ІІ. София, 1983, 1992

Изготвил: доц. д-р Жоржета Чолакова





Достарыңызбен бөлісу:


©kzref.org 2017
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет