Ужасът на бъдещето : Апакалипсис без Бог или къде сме и какво ни очаква



жүктеу 1.2 Mb.
бет4/9
Дата10.01.2019
өлшемі1.2 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Ако трябва да обобщим, представените от Александър Лилов „теоретични идеи на китайската модернизация”, представят китайския опит в построяването на социализма в негативна светлина от гледна точка на марксизъм-ленинизма.В световното социалистическо съобщество беше недопустимо акцентирането на националните особености в строителството на социализма, тяхното издигане в култ, тяхното противопоставяне на основополагащи принципи на марксическия мироглед - конкретното прилагане на общите принципи се разбира от само себе си, това е диалектическият и исторически материализъм в действие.

До къде ще доведат Китай националните особености на използвания „марксизъм” не е ясно и бъдещето на страната като социалистическа държава изглежда спорно. Хитлер също смяташе, че изгражда в Германия „европейски социализъм”.

Днес ние можем само да изучаваме китайския път и да правим предположения накъде отива той. И да се готвиме за защищаваме и да воюваме за нашите надежди и за нашите мечти.

2. РУСИЯ ДНЕС :

ВЕЛИКАТА ДЪРЖАВА НА КОЛЕНЕ

На 30.10.2009 г. руският президент Димитър Медведев публикува на своя сайт кратък материал озаглавен „Паметта за националните трагедии е също така свещенна, като паметта за победите” (виж medvedev.kremlin.ru/-5к). Този материал е много двусмислен и изразява в сбит вид цялата мирогледна безпомощност на днешните руски управници, тяхната историческа обърканост, липсата на отправни репери и сигурни критерии за орентиране в един сложен и объркан свят. „И до днес може да се чуят мнения – пише Медведев –че многобройните жертви са оправдани в името на висши държавни цели. Аз съм убеден, че никакво развитие на страната, некакви нейни успехи и амбиции, не могат да се постигат с цената на човешката болка и страдание. Нищо не е по-ценно от човешкия живот”.

Освен явната философска несъстоятелност на казаното от руския президент, налице е прокарвана напоследък от кремълската администрация „нова” насока във вътрешното политическо пространство – въвличането в управлението на някакво малцинство - различните отенъци на руските „демократи” и западници. Настойчиво лансираната идеологема за модернизация е просто начин за легитимиране на това въвличане. Може да се предположи, че с напускането на Путин на президентския пост, управляващата прослойка в Русия е изчерпала възможността за вътрешна микросоциална регулативност и се стреми към възвръщане на тази регулативност чрез копиране на чужди образци (на базата на сектанска сплотеност).

Михаил Делягин определя руската управляваща прослойка като клептокрация (виж в. „Завтра” от 26.08.2009 г.), т.е. изпитваща лудешка страст към кражби. Тази прослойка е абсолютно дезаинтерисована от развитието на страната, която се разглежда като вече изтискана и бракувана като „средносрочен проект”. Тя не е заинтерисована и от ефикасното излизане на Русия от кризата, защото единствиния за това инструмент – заместване на свитото вътрешно и външно търсене на пазара с държавно търсене – предполага засилен контрол за разходването на държавните (народни) пари, което води да неминуемо намаляване на корупцията – нещо неприемливо за клептокрацията, защото намалява нейното благосъстояние.

Казаното е добра характеристика на същността на така наречената вертикала на властта, като изключително антинародна, антидържавна и антисоциална структура. Преходът в Русия от социализъм към капитализъм са оказа толкова бандитски, колкото и в другите бивши социалистически страни, само че умножен по богатставата и пространствата на страната. Затова и последиците от прехода, заедно с деформацията на общественото съзнание, са толкова отблъскващи. Такава последица и деформация е и материала на руския президент. Трудно може да се намери подобна височайша възхвала на човешкия егоизъм. Наистина ли Медведев си вярва на това, което е написал ? Подобни сентенции са недопустими за държавен глава.

Какво всъщност казва Медведев на руските хора, в какви ценности се мъчи да ги възпитава ? И как трябва да съотнесем неговите приказки, например, със знаменитото послание на Кенеди към американците, което вдигна страната за спечелване на комическата надпревара : „Не питайте какво държавата и направила за вас. Попитайте какво вие сте направили за нея !” Или, да кажем, знаменития отговор на кардинал Ришельо на въпроса на кое място в неговата ценностна шкала е човешкия живот : „Веднага след съдбата на Франция!”

Залитането на Медведев по либерализма и западничеството е осезаемо, особено в последната година (2009 г.). То открито се демонстрира и върху него са акцентира. Тази атака срещу руското обществено съзнание започна с програмната статия на Д. Медведев „Напред Русия !” Тя съдържа много от любимите на съвременните либерали ноти : за патернализма, за мързела и безинициативността на „простия народ”, за вредата от резките социални сътресения... Адресът на публикацията и призива да се пращат до Медведев предложения за реформирането на Русия издава основната цел – да получи президента подкрепата на руските либерали-западници. Политическият трагизъм на Медведев обаче е другаде. След като той обяви за пълен стратегически провал цялата двадесетгодишна история на „Четвъртата руска революция” : 10 години елцинови реформи и 10 години създаване на авторитарната корумпирана система твърдо седяща върху въглеводородната игла, непрекъснато губеща международен престиж, с икономика управлявана от явни клиптократи и плутократи - той знае, че след него никой няма да тръгне.

Главното условие да се получи подръжката на либаралите-западници е отдавна известно – трябва да се смени премиера В.В. Путин. Възниква въпроса : какво е в момента взаимодействието и разбирането между президент и министър-председател ?

Този въпрос е особено значени за близкото бъдеще на Русия, пък и не само на нея. Какво по-голямо доказателство от факта, че на срещатата на двадесетте в Питсбург-САЩ, най-настойчивия въпрос и на журналисти, и на държавни мъже към руската делегация беше : докога Путин ще бъде министър-председател ?

От друга страна, в поведението и постъпките на Путин прозира неочаквана нелогичност и непремерено говорене, което може да се тълкува като подръжка на курса на Медведев и явната склоност към политически компромиси.

Ще посочим няколко примера.

1. На възпоменателното тържество, по повод героизма на 6-та рота от Псковския гарнизон на въздушно-десантните войски в чеченската война, Путин заяви : „ Такъв героизъм е имало и по време на Втората световна война, но тогава нашите войници извършваха героични постъпки под дулата на заградителните отряди. Сега това се прави осъзнато и доброволно от любов към родината”.

2. На 1.09.2009 г. стана твърде значимо за Русия събитие : нейният министър-председател публично осъди „пакта Молотов-Рибентроп”. В публикувана в навечерието статия, разясняваща подготвеното изказване, беше казано, че този пакт „без всякакви съмнения, може да бъде осъден с пълно основание”, тъй като имал „аморален характер”. Ако не се смята тази статия и речта на Путин във Вестерплате-Полша за „лично мнение на гражданина Путин” това е първото официално осъждане на пакта в Русия (в. „Завтра” от 9.09.2009 г.).

3. По нреме на посещението си в Китай и подписването на важни междуправетелствени споразумения по усвояването на Сибир и Далечния Изток, на въпрос на журналист, че има много възражения в обществото на тези споразумения, Путин отговори : „Който не е съгласен да съди държавата”.

Подобни нагласи и говорене са опасни. Опасни са не само с недопустимата надменност за съденето на държавата, но и с явното икономисване и деформиране на истината.?

Съветските войни вършиха героизми не под страха от заградителните отряди, а защото влизаха в бой с възгласа : „За Родину ! За Сталина!”. Какви заградителни отряди накараха защитниците на Брестката крепост да се сражават 10 дни с безпримерна храброст в самото начало на войната ? Страх от какви заградителни отряди мотивира летеца Гастело да извърши своя велик подвиг ? Какви заградителни отряди имаше при подвига на Зоя Космодемянска и тинейджерите от „Млада гвардия” ? Какви провокативни нагласи създава руският премиер в общественото пространство?

Постановлението на Конгресът на Народните депутати на СССР от 24.12.1989 г. „За политико-юридическата оценка на съветско-германския договор за ненападение от 1939 г.” осъди не „пакта Молотов-Рибентроп”, а секретните приложения към него. В пункт 3 ясно е написано, че „Конгресът смята съдържанието на договора за съответстващо на нормита на международното право и на договорната практика на държавите, възприета при подобни случаи”. Защо и с каква цел Путин преразглежда взето решение ? Може би защото вече не смята Руската Федерация за приемник на СССР ? Или, поради дългогодишната работа в Германия като съветски агент, неговата приязън кам тази страна е толкова голяма, че пренебрегва дори исторически факти ?

В германската нота за обявяването на война на СССР дословно е написано : „Окупацията и болшевизацията на територии от Източна Европа и Балканите, дадени на Съветския съюз от правителствота на райха като сфери на влияние, напълно протеворечи на московските договорености” (цитира се по статията на Ю.И.Мухин във в. „Дуэль” от 10.11.2009 г.). С други думи, в понятието „сфери на влияние”, нито една от двете страни не е влагала смисъла за окупирането на която и да е държава. Как може един бивш президент и настоящ министър-председател така нагло да изкривява смисъла на исторически документи, още повече, когато в предишни свои изказвания е говорел друго, впрочем, също толкова неубедително и глупаво. Негова свежа идея е, че отказвайки да подпише договора с Германиья, СССР давал на Хитлер повод да й обяви война. Остава само неясно, как германската армия ще се промъква в теснините на източните Карпати край Ужгород, тъй като обща граница между Германия и СССР през август 1939 г. няма.

Обяснението може да бъде само едно, прави се и невъзможното, за да не се обсъжда истинското състояние на Русия, за да не разкрият реалните перспективи в бъдеще, за да не се посочи единвствено възможния път занапред.

Неизбежната нова вълна на глобалната криза ще удари Русия със страшна сила. Руската Федерация (РФ) днес е най-слабото звено в планетарната капиталистическа система. Както са казали класиците и е доказала науката, веригата се къса винаги в най-слабото звено.

Руската криза е цял букет от най-различни други вътрешни кризи.Ще изброим по-важните компоненти.

1. Криза поради силното остаряване на техносферата. Вече сме свидетели на поредица от тежки техногенни катастрофи. Средната възраст на технооборудването в РФ е 21,5 години срещу 9,8 години в СССР (1990 г.) и 10 години в развитите промишлени държави.Процентите инвестиране в основните фондове на запад е 25-30%, в РФ – 18%. На фонона на бурното строителство на инфраструктура в Бразилия, Индия и Китай РФ изглежда като беден роднина. Прословутото жилищно строителстово в Русия достигна през 2008 г. 70% от жилищата построени в РСФСР преди 20 години. (?!)

2. Управленска криза. В момента в Русия има напълно недееспособно корумпирано управление. То строи годишно четири пъти по-малко автостради от Китай. Дължи се не толкова на липса на средства, колкото на безподобното крадене. Този порок пречи използването на иновационния път на развитие и блокира всяка разумна инициатива.

3. Демографска криза. Към 2012 г. Русия ще възникне остър дефицит на работна ръка , на квалифицирани работници и инженери.Причината е в ужасяващото падане на равнището на обучение в руските висши учебни заведения, в емиграцията на каймака на научно-техническата интелигенция, на непрекъснатото намаляване на населението.

- Население на РСФСР в 1979 г. - 137 миллиона. В 1989 г. - 147 миллиона. В 2009 г. - 140 миллиона.

- Население на Франции в 1989 г. - 56 миллиона. В 2009 г. - 64 миллиона.

- Население на США в 1989 г. - 244 миллиона. В 2009 г. - 305 миллиона.

- Население на Канады в 1989 г. - 26 миллиона, в 2009 г. - 33 миллиона.

По официални данни за 2001 г. 30 000 научни работници са на работа в САЩ, Европа и Израел. 10% от членовете на отделението по математика на Националната АН на САЩ са руснаци.

През 1986 г. СССР има 6 нобелови лаурияти, през 1989 г. – 4, през 2009 г. – 2.

През месец юли 2010 г. американското „Справочно бюро по народонаселението” (Population Reference Bureau) обнародва отчет, според който населението на Русия застрашително намалява : към 2015 г. ще достигне 133 милиона, а към 2050 – 117 милиона. В същото време населението на САЩ ще се увеличи до 423-458 милиона (виж www.iraqwar.mirror-world.ru). Трудно е да се каже доколко може да се вярва на подобни прогнози, но проблема съществува и активно се използва от враговете на Русия за манипулиране на руското и на световното обществено мнение.Напоследък се наблюдава известно подобряване на демографската ситуация с увеличаване на средната продължителност на живота от 65,3 години (2006 г.) до 66,6 години (2006 г.), като за мъжете за първи път от 1998 г. надскочи пенсионната възраст (60,37 г.). Както винаги, жените са твърде по-добре със средна продължителност на живота от 73,23 г.

4.Енергийна криза. Публична тайна е факта, че РФ не се самоосигурява с газ и запълва дефицита с покупки от Тюркмения и Узбекистан. Пускане в действие на газопровода „Набуко” ще отвори дупка в руския газов баланс от 30 милиарда кубометра природен газ. Ако и Китай, както се кани, започне да купува газ от Тюркмения и Узбекистан, това просто ще подкоси руската икономика.?

Като се обобщи, Руската Федерация я очаква жестока социално-икономическа, а след нея – и системна криза. Това още повече ще влоши външното положение на страната и ще я постави на ръба на оцеляването – може да се реализира кошмарният проект на Доменик Рикарди за пълното ликвидиране на РФ.

Кой е Доменик Рикарди ?

Известен канадски писател, есеист, футуролог и популизатор на науката. Роден е през 1946 г. в имигрантско семейство. Много години прекарва в самота на канадския север, в провинция Квебек и в Северна Аляска, изучавайки последствията от техногенното влияние върху екосистемата. Полиглот – свободно владее 6 езика, в това число и руски. Голям приятел и почитател на Русия. Ето неговата прогноза за след 10-15 години.

Южната част на остров Сахалин, всичките острови от Курилския архипелаг заедно с юго-западното крайбрежие на Камчатка, ще се намират под японски протекторат. Границите на тази зона зорко и добре ще се охраняват. Японците ще контролират още цялото крайбрежие около акваторията на Тихия океан, цялото Охотско море, Японско море и от Владивосток до западното крайбрежие на Япония. Военната база на Петропавловск-Камчатский ще бъде под съвместното управление на САЩ и Япония.

Територията от 65-я паралел от юг на север и от Уелн на изток до Арахангелск на запад, ще бъде под юристдикцията на САЩ. На северозапад от американците започва юристдикциата на англичаните, на североизток – на Германия и Норвегия.

Всички южно от 65-я паралел, т.е. практически целия източен Сибир на юг от полярния кръг заедно с Монголия, ще бъде под влиянието на Китай. Китайският окупационен режим ще бъде много твърд на подобие на китайския окупационен режим в Тибет от първите години на окупацията. Ще бъдат създадени голям брой концентрационни лагери и нови затвори. Но граничната служба ще бъде слаба и който иска лесно ще може да напусне лесно китайската зона. В Китай ще се разгъне мощна пропагандна кампания, приканваща народа да заселва „северните китайски провинции”. Заселването активно ще се подпомага от държавата и за кратко време етническата карта на целия район ще се промени напълно. Разпхлащателната парична единица ще бъде съвремения китайски юан. Всички информационни табла ще бъдат двуезични.

От Уралският хребет до Петербург и Астрахан територията ще бъде разделена на директории под обединеното командване на НАТО. Предното административно делене ще бъде запазено, но всяка област ще се намира под контрола и отговорността на държава-член на НАТО. В частност, Курска, Брянска и Смоленска области ще бъдат под френско управление, Тверска, Ярославска, Арахангелска и Костромска – под британско управление, Калининградска и Ленинградска – под германско управление. Само Москва и Московска област ще се управляват съвместно от страните-членки на НАТО с изключение на Гърция и Турция.

Официален език на окупационната администрация ще стане английския, паричната единица ще бъде „нова рубла”. Гражданската администрация ще бъде смесена – с участието на руски бюрократи.

Руският Кавказ заедно със Ставрополска област ще останат извън окупация и ще потънат в продължителни кървави междуособици от афганистански тип. НАТО няма да се намесва поради страха от много жертви.

Украйна ще запази своята независимост с цената на предаване на Крим на Турция. Белорусия, подобно на Русия, ще бъде под управлението на военната администрация на НАТО, но ще има марионетъчен президент по латино-американски сценарий.

Останалите страни от СНД ще запазят формално своята независимост и дори част от физическата си независимост, но ще станат арена на продължителна борба между Турция, Китай и Иран, с явен привес на Турция.

Тази апокалиптична картина Доменик Рикарди основава на простия факт, че Русия е слаба, а САЩ, Китай и НАТО – много силни. Самите руснаци отлично разбират, че тяхната огромна, рядко населена, икономически отслабена и лошо управлявана страна, е в същото време фантастично богата, поради което отдавна е под внимателно наблюдение от финансовите и промишлени господари и от Запад, и от изток. Ясно е, че подобна ситуация дълго не може да продължава. Отдавна тяхните суперкомпютри просто димят от пресмятанията на различни „варианти” и „проекти”. От тях, ако бъдат огласени, ще настръхнат косите не само на руснаците, ами и на западните еснафи.

Трябва да се подчертае дебело, разяснява Рикарди, че не целия Запад е от открити врагове на Русия. Такива като Збигнев Бжежински и мисис Олбрайт – истински паталогични русофоби – са малко. Останалите господа просто много обичат парите. Те вече пресмятат какво ще спечелят от окупацията на Русия.

Но нека сме наясно. Истинските приятели на Русия, тези, които я разбират, са малко. Все пак от експлоатацията на Русия ще спечелят не само истинските господари на запада, но и дребния западняк, пък бил той и комунист. Да си спомним с какво Хитлер омая германците и ги превърна в послушно военно стадо.

Западният човек, човекът от „Златния милиард” изначално носи в себе си бацила на цивилизационното превъзходство. Той смята и продължава да смята руснаците и източнития славяни за хора „втора категория” и никакво напъни на отделни личности напълно да се слеят и интегрират сред тях няма да имат успех.

Рикарди е убеден, че никаква война за завоюването на Русия няма да има. Руските управници сами ще поднесат страната на милостта на победителя. Бъдещата окупация, въпреки своята стремителност, ще има мирен и организиран характер. Руските военни арсенали, заедно с атомното оръжие, ще минат под пълен американски контрол, тежкото въоръжение ще бъде или унищожено на място или ще се изнесе извън Русия. Руската армия ще бъде разпусната и оръжие ще се разрешава да носят само ловците и сътрудниците на милицията.

Никакви изменения във всекидневието на обикновенните граждани няма да има. Основните нужди, вкючително и за водка, ще се задоволяват веднага, но и най-малкият протест ще се подавя бързо и жестоко. Най-тежко, като атмосфера, ще бъде в американската и в английската окупационни зони (изложеното е според интервюто на Доменик Рикардо пред в. „К барьеру!” от 27.10.2009 г. Виж сайта htt://agaroza.ru/post_1234195080.html).

Описаният проект изглежда като страшна утопия. Самият Рикардо предупреждава, че прогнозата затова е прогноза, защото може да служи и като предупреждение. Той смята, че прогнозата може да бъде избегната само при бързо, енергично и кардинално променяне на пътя, по който Русия се движи сега. На първо време е нужен нов национален лидер заедно с нова национална идея. Нито Медведев, нито Путин не стават за национални лидери, а православието, като обединителна идея е напълно несъстоятелно (според последни данни е налице значително намаляване на рейтинга на двамата политици – на Путин с 30% , на Медведев –. с 36%.).Направеното в периода 2000-2008 г. не трябва да заблуждава. Това беше времена реанимация на умиращ с цел да се доограби напълно от мародерите.

Лидерството е един от мехнизмите за интегриране на групова дейност, когато индивида или част от социална група изпълняват ролята на лидер, т.е. обединява и насочва работата на цялата група, която очаква, приема и подържа неговите действия.Терминът частично се препокрива с понятията „управлявам” и „ръководя” и заедно с това характеризира и специфичните форми на отношенията вътре в групата.

Лидерство произлиза от лидер (английски leader– водещ, ръководещ, от lead -водя), който означава вожд, водач, ръководител (на немси = фюрер). Употребява се най-често за ръководителя на политическа партия или обществена организация. Механичното пренасяне на термина към други обекти често води до недоразумения и трябва да се избягва.

Макар, че съществуват формални и неформални лидери, обикновенно под лидерство се схваща неформалното лидерство. Формално лидерство носи функционален характер и се отнася до назначавани или избрани ръководители, но трудно се възприема „лидер на държава” да се прилага към президент или към министкър-председател (това е възможно само в изключителни случаи). Още по трудно става, да кажем, използването на термина към някои специфични организации, например, в съдебната система, полицията, армията , частните фирми и корпорации.

Неформалното лидерство се базира на личните качества на лидера и не се съврзва с какво и да било служебно положение вътре в групата. Неформалните лидери не се избират, не се назначават, те се утвърждават стихийно и на първоначалния етап от еволюцията на групата не се свързват с принуда. Често неформалните лидери съществуват редом с формалните лидери (ръководители) и още по-често неформалните лидери имат по-голямо влияние и власт от формалните ръководители. Подобна ситуация е особено трудна за регулиране и управление и по принцип не трябва да се допуска.

Формалният лидер е просто началник, на който по закон или по устав трябва да се подчиняваш. Това върши работа, но донякъде. Рано или късно началника ще си отиде и още на другия ден ще бъде забравен. С истинския лидер не е така. Много често той си остава лидер и след смърта си. Примери от историята колкото щете.

Съвременното политкоректно гей-говорене избягва да нарича лидера вожд, защото то носило отрицателно емоционално натоварване (заради фюрера Хитлер). Такъв подход е глупав, но се използва. Артур Шлезингер обаче не се притеснява : „Вождовете са двигателите на света. Разбира се, „любовта управлява света”, но любовта е личното взаимоотношение между двама души. Лидерството е способността да се вдъхновяват и мобилизират масите и осигурява връзката между едно или друго общество с историята на човечеството...обикновеното мнозинство не заменя едноличното ръководство”.

Задачата на „истинския” лидер е оцеляването на групата (общността, партията, държавата). В моменти на криза, групата под ръководството на лидера или оцелява, или лидера си отива, или групата се разпада и изчезва. Това е неумолим закон.

Неформалното лидерство е непосредствено свързано с така наречената концептуална власт. Концептуалната власт се разглежда като висше равнище на властта в обществото. Тя е автократична по своя произход в смисъл, че е вън от демократичните процедури. В концептуалната власт не се избира, в нея може да се попадне след достигане на определена степен на разбиране на хода на историята и процесите в обществото.

Що се отнася до православното християнство, то едва ли може да бъде силата, която ще спаси Русия в бъдещите изпитания. Неговите идеи едва ли ще впечатлят бурятския ламанист, столичния евреин или казанския мюсюлманин. Ще напомним, че православието в Русия е отговорно за две от трите граждански войни. Светото кръщаване през 988 г. беше причината за двеста години междуособици, довели да падането на Киевска Русия под монголско подтисничество. Православието не спаси нито Византийската империя, нито Руската империя през 1917 г. въпреки, че император Николай ІІ построи за своето царстване повече от 10 000 църкви.



Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


©kzref.org 2017
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет