Ужасът на бъдещето : Апакалипсис без Бог или къде сме и какво ни очаква



жүктеу 1.2 Mb.
бет6/9
Дата10.01.2019
өлшемі1.2 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

„Може да се надяваме, че през 21-я век няма да воюваме с Русия ? – пита Макс Гастинг във в. „Гардиан” от 5.06.2007 г.и отговаря – Може, но ще е глупаво да се успокояваме, че редом с този опасен емоционален звяр, ще бъдем в безопасност”.

Най-важното геополитичско предупреждение за Русия звучи така : САЩ все още не е изчерпала своя експанзионистичен потенциал след края на Студената война. Това означава, че за момента САЩ нямат нужда нито от съюзници, а още по-малко – от партньори. Подобна експанзия през 70-те години на 20-я век беше спряна в югоизточна Азия само от американското поражение във Виетнам (една от надеждите на човечеството е САЩ да се препънат в Ирак или в Иран).

„В настоящият момент руската позиция е слаба – влошават я и със заплахите да увеличат оръжейните си арсенали. Исткината е, че Русия е по-зле от нас – жестоко е ударена от финансовата криза...Русия не ни е проблем, много сме си добре. Банковата система на Русия е слаба, нямат развита средна класа – чакат ги големи беди” (Вилем ван Еекелен, холандски евроветеран. В. „Труд” от 3.04.2009 г.).

В интервюто си пред в. "Wall Street Journal" от 27.072009 г. вице-президента на САЩ Байден дава на Русия 15 годишен прозорец преди нейното окончателно сгромолясване. Като предпоставки са посочени : лошата демографска ситуация, примитивната икономическа структура и „нефтеното проклятие”.

Според Байден, в Русия ще продължи вътрешното „гниене”, икономическа и обществена деградация, все повече ще нараства технологическото изоставане и ще отмират последните остатъци от съветската военна мощ. След 15 години ще настъпи колапса. Все по-малко Русия може да се надява на ядрен паритет със САЩ (виж статията на Андрес Кричкович и Ернст Султанов във в. „Завтра” от 27.11.2009 г.).

В новата си военна доктрина Русия призна за себе си правото първа да използва, като превантивна мярка, ядрен удар. Такава позиция е спорна, поне що се отнася до самата Русия. При сегашното и особено при очертаващото се в бъдеще съотношение на силите, това може да подбуди САЩ – при друг президент – също да се възползва от това право с много по-голям успех. И Русия няма да има на кого да се сърди - американците се грижат за своя конфорт и не са задължени да се грижат за чуждия. Не е нужно да размахваш пред всички атомната тояга, особено ако тя е много тънка.

От такава гледна точка провежданата военна реформа не се ползва с популярност и е подложена на сериозна критика – министерът на отбраната Анатолий Сердюков и началникът на Генералния щаб армийски генерал Макаров не могат да се похвалят с нищо впечатляващо. Създава се впечатлението, че руската армия се модернизира и реформира по образец на армията на САЩ, само че възприет твърде своеобразно.

Сега, по цялата дължина на руската граница се създават „ударни юмруци” включващи бригади в постоянна готовност и десантни дивизии. В сухопътните войски вместо шесте съединения за нанасяне на „първия удар”, са формирани 85 общовойскови, ракетни, артелерийски и щурмови части заедно със свързочни бригади, бригади, бригади за радиоелектронна борба и инженерна подръжка, хеликоптерни полкове.Основната цел е военният окръг да се превърне в самостоятелна бойна единица.Ето защо армейската авиация се подчинява на общовойсковия командир. Венец на цялата реформа стана създаването на базата на военните окръзи на оперативно-стратегически командвания.

Приоритетите във ВВС в краткосрочен план са дълбоката модернизация на самилетите на стратегическата авиация Ту-95МС, Ту-160, Ту-22МЗ ; създаване и производство на изтребител пето поколение Су-34, Су-35С, МиГ-35С ; военно-транспортните Ил-76МД-90А, Ил-112В ; хеликоптерите Ми-28Н, Ка-52. На конструкторскито бюро „Туполев” е възложено проектирането на нов стратегически бомбардировач.

В областта на ВМС, в момента се строят три атомни подводни ракетоносеца от последно поколение. Но ракетата „Булава” предназначена за тях не е доведена до нужната кондиция и кога ще стане това не е ясно. Открито се говори, че по своите технически характеристики „Булава” отстъпва не само на американската ракета „Трайдънт”, но и на по-старата съветска ракета „Синева”.

Безпокои и решението да се съкрати танковия парк на Русия повече от 10 пъти. От наличните 23 000 танка, до 2000 танка в бригадите и батальоните от новия щат и още 500 в морската пехота. Факта, че в армията на САЩ са в боеготовност 7000 танка „Абрамс”, които на територията на САЩ трябват толкова, колкото на Русия самолетоносач в езерото Байкал, изглежда не безпокои руския Генерален щаб.Надяват се, че 430 Т-90 заедно с 1500 Т-80 и Т-72 са достанъчни срещу най-новите „Абрамс”, отлично интегрирани с ударните самолети Ф-22, хеликоптерите „Апачи”, свръхсъвременните информационни бойни системи и безпилотните „убийци”.

На 23.03.2010 г. началника на ГЩ на руската армия армейски генерал Николай Макаров даде интервю на в. „Российская газета”, в което се помъчи да обоснове новите военни идеи, под чието знаме се прави военната реформа.

„През последните 20 години руската армия не е провеждала интензивна бойна подготовка, випусниците на военните училища и академии не подкрепяха придобите знания с практическа подготовка. Затова беше поставена задачата за създаване на нова единна методология, която да позволи промяна на манталитета на командирите, на тяхното разбиране на войната. Вече са изготвени 148 нови програмно-уставни документи и те ще бъдат апробирани на учението „Изток-2010”. Особено внимание обръщаме на мрежоцентричния метод, който дава възможност да се съберат в единно информационно-комуникационно пространство всички космически, авиационни, сухопътни и други средства заедно със средствата за разузнаване и поражение, и съобразно обстановката да се използват нужните в този момент сили. Възможностите на изчислителната техника позволяват това да се постигне. И още нещо. Мрежоцентричния метод позволява непрекъснат и скрит контрол над противника и позволява нанасянето на внезапни удари без влизането в непосредствен контакт. Това сее паника, сломява волята на противниковата страна за воюване и осигурява победата. Потвърждение е войната в Ирак. По предишните военни канони, за да се сломи противника трябва превъзходство в сили и средства 2-3 пъти, а за гарантиране на победата – 5-6 пъти. По този показател иракците превъзхождаха американците 5-6 пъти, но за три седмици бяха разгромени”.

Прави впечатление, че генерал Макаров хитрува. Победата на САЩ над Ирак съвсем не е отрицание на „старите военни канони”. Историята винаги ще помни битката при Маратон, Александър Македонски, Ханибал и Цезар, Наполеон. През 1940 г. Вермахта разгроми Франция и английския експедиционен корпус за 20 дни, а Франция съвсем не беше Ирак. Подобни непрофесионални сравнения не подхождат на един Началник на ГЩ и то на Руската Федерация. Те по никакъв начин не оправдават и не обясняват реформите в руската армия.

От време на време Русия прави опити да напомни за себе си, като че ли все още е Съветския съюз. На 24.12.2009 г. в 09,30 часа по московски време, от шахта на полигона в оренбургска област беше изстреляна междуконтиненталната балистична ракета РС-20В „Воевода” (SS-18 „Сатана” по натовската класификация).Това трябва да се разглежда като сатанински намек към САЩ, като напомняне, че Вашингтон трябва да се съобразява с предложенията на Русия по новия Договор за ограничаване и съкращаване на стратегическите настъпателни оръжия. От друга страна, пускът е своеобразва отчаяна стъпка, издаваща неподготвеността на Русия да създаде съвременна замяна на старичката „Сатана” (подробности виж във в. „Независимая газета” от 25.12.2009 г.).

Изпълнението на подобни програми зависи изключително от съвременното равнище на научния и експертен капацитет, а с него положението е сложно. Истинското състояние на руския научно-интелектуален слой във всички възможни области на управление на държавата, разкри с безпощадна откровеност лауриата на Държавната награда на РФ за 2008 г. академика от Руската академия на науките Димитри Варшалович. На връчването на наградите през 2009 г., в присъствието на президента Д.А.Медведев Варшалович заяви : „В сравнение със съветското минало, руските изследователи на космоса се оказаха на равнището на махленски отбор” (по публикация във в. „Завтра” от 24.06.2009 г.). Като резултат, технологическата пропаст между армиите на Русия и на САЩ застрашително се разтваря. И по трите вида войски, САЩ имат потискащо превъзходство (в. „Частный корреспондент” от 2.02.2010 г.). Никога до сега, чужда армия не е така доминирала над руската и над съветската армия.

На тъжни мисли навяват резултатите от най-голямото военно учение на Русия в последните 30 години – учението „Изток-2010”. В него участваха 20 000 военнослужащи, 5000 единици военна техника, 75 самолета и хеликоптери ,над 40 военни кораба. Макар да няма официални разяснения за целите на учението, никой не се съмнява, че то е своеобразен отговор на миналогодишното учение на китайската армия „Голямата крачка” и в по-малка степен на подновените японски претенции за Курилските острови. В това не би имало нищо лошо, ако учението не разкри опасно несъответствие на силите и средствата на ТВД (театър на военните действия).Руският Далекоизточен военен окръг разполага с 6 мотострелкови, 2 ракетни, 2 артлирийски, 1 ракетноартелерийска и 1 десантно-щурмова бригада, докато противостоящият му Шенянски военен окръг включва : 2 танкови, 3 механизирани, 3 мотопехотни, 1 артилерийска дивизия и още 2 танкови, 6 мотопехотни, 2 артилерийски и 1 противотанкова бригада или руснаците имат общо 12 бригади, китайците – 9 дивизии и 11 бригади. Ощо по-лошо е съотношението при ВВС. Руснаците разполагат с две авиобази, т.е два урязани авиополка, докато китайците имат срещу тях 3 истребителни авиодивизии (7 полка) и 1 щурмова авиодивизия (2 полка).

Учението показа, че в случай на външна агресия руските войски ще бъдат напълно разгромени най-много за два дена. Това е резултата от воените реформи на Сердюков и на неговите началници ( преди реформата Даликоизточния военен окръг разполагаше със следните ефективи : обща численост 120 000 – 150 000 души с 3900 танка, 6000 ММП и БТР, 3000 артилерийски оръдия оръдия и минохвъргачки, 54 оперативнотактически ракетни установки, 260 самолета, 85 бойни хеликоптери. В състава на Тихоокеонския флот са : 5 стратегически ракетоносеца (флагман – ракетоносеца „Варяг”), 20 многоцелеви подводни лодки, 10 бойни надводни кораба за океански плаване, 32 кораба за охрана на крайбрежната зона –виж Денис Тукмаков – Там врагу заслон поставлен прочний ? Виж в. „Завтра” от 17.06.2009 г.).

Политическата компонента на учението също буди недоумение. В Русия е в ход разгъната антикитайска кампания, която се напъва да докаже, че Китай е вече явен враг, че в едно евентуално противоборство Русия ще бъде на страната на САЩ и на Западна Европа ( виж А.А.Храмчихин във в. „Независимая газета” от 23.07.2010 г.).

Цялата вътрешна деменция на Великата славянска държава, катострафалното безгрижие и безотговорност на нейният „интелектуален елит” и потресаващите заблуди на народа й, намират простичко, страшно и достоверно описание в откровението на армейски генерал Игор Радионов на страниците на в. „Завтра” от 18.11.2009 г. И макар, че към написаното може да има сериозни възражения от всякакво естество, в това число – и от нравствена гледна точка, то чертае безалтернативен изход. Интерес представлява и цитираната част от речтта на Маргарет Тачер (ноември 1991 г.) пред заседание на Американския Нефтен Институт :

"Съветският съюз представлява сериозна заплаха за Западния свят. Аз не говоря за военна заплаха, такава всъщност няма – нашите страни са надеждно защитени, в това чесло и с атамно оръжие. Аз имам предвид икономическата заплаха.

Благодарение на плановата икномика и своеобразното съчетаване на морални и материални стимули Съветският съюз достигна много високи икономически показатели. Процента нарастване на националния валов продук в СССР и почти два пъти по-голям от нашия. Ако към това добавим огромните природни ресурси, то при рационално управление на стопанството Съветският съюз ще ни отстрани от световните пазари.

За нас възниква твърде трудна ситуация.

За щастие получихме информация за скорощната смърт на съветския лидер и възможност за идване на власт, с наша помощ, на човек, чрез който може да реализираме нашите планове. Този човек беше Горбачов.

По-нататъшните наши действия не искаха сериозни финансови ресурси : главно това бяха средства за размножителна техника и за купуване на функционери. Сред експертите имаше дълги спорове за издигането на Елцин като лидер на „Народния фронт”, но след съответните контакти и договорености беше решено той да се подкрепя и тласка напред.

С големи усилия и напрежение Елцин беше избран за Председател на Върховния съвет на РСФСР и веднага беше обявена декларацията за суверенитета на Русия.Това се оказа началото на разпода на СССР.

На Елцин беше оказана съществена помощ по време на събитията от август 1991 г., след които той придоби значителна реална власт над силовите структури.

Възползвайки се от ситуацията, всички съюзни републики обявиха своя суверенитет. Това беше края.”

За следващите събития говори мадам Олбрайт (октомври 1998 г.) :

„Нашата задача и нашите интереси са да управляваме последствията от разпадането на Съветската империя”.

През м. юли 2010 г. Збигнев Бжежински даде интервю пред полския вестник ”Политика”. По повод Русия той заяви : „За Русия съм оптимист, защото съм песимист към самата Русия – тя не може да постигне своите предишни имперски цели, защото няма нужния потинциал. Единственота надежда за Русия е да върви към интеграция със Запада. Надявам се това да стане до 20 години” Към изводите на ген. Радионов насочва и битовото възприемане на днешното състояние на Русия, за което пише много убедително Владимир Винников :

„Когата моята дъшеря за първи път прочете „Война и мир”, беше поразена колко много страници са написани по френски.Аз обясних, че така писателя предава колорита на епохата – тогава руската аристокрация общуваше само на френски. Дъщеря ми ме попита : „Защо, когато в Русия са се увличали по всичко френско, Наполеон ни нападна ? И защо когато се увличахме по всичко немско (марксизма), ни нападна Хитлер ? И значи ли това, че щом днес се увличаме по английския език, трябва да чакаме американците ?” Презнавам, че не намерих какво да отговоря на дъщеря си. Просто помислих, че това, което става по света, става на много високо и тънко равнище, където съотношението между сили и възможности не определят напълно хода на историята – винаги се намесват странни и, като че ли безпричинни и непредсказуеми събития, които древните хора са наричали „божествана воля”, а съвременната наука – „странни атрактори на хаоса” (в. „Завтра” от 9.12.2009 г.)

Така или иначе, днешна Русия е страна, която не знае нито от къде идва, нито къде отива.

Поредната цивилизационна „провокация” срещу руския народ и срещу неговата историческа памет, е свързана с парада послучай 65-та година от Победата във Великата отечествена война. По Червения площад преминаха в тържествен марш представителни войскови части от САЩ, Великобретания и Франция. Опитите да се представи този спектакъл като обединение на победителите във Втората световна война пред новите реалности в света и признаване на решаващия принос на Русия, прилича повече на абстрактини разсъждения на голобради философи. В случая работят съвсем други обществени нагласи.

На първо място, променят се дълбочинните акценти на самият праздник. През съветско време култа към Победата имаше предвид съветския народ като цяло. Сега става дума за нещо „друто”, за което са воювали героите от 1941-1945 г.От бившия Съветски съюз няма и следа - днешна Русия не е Съветския съюз. Представя се за негов неследник, но не е. Какъв празник е 9 май за Руската федерация ? Това не е ли фалшификация на историята ? Спомня ли си някой, че на Запад и на Изток е различна дори датата на Победата ?

На второ място, реализирането на идеята на Кремъл, обективно носи дълбоко символичен характер. Червеният площад има статуса на национална светиня и какво става на него прозвучава по целия свят с необикновена сила. За излъченото послание от Червения площад на 9.05.2010 г. внимателно следяха в Техеран, Белград, Каракас, в Ирак, Афганистан и Палестина – по целия свят. И го оцениха еднозначно : Русия окончателно признава своята капитулация и своето подчинение на победителите в „студената война”, които утвърждават своята победа с тържествен марш по Червения площад.

На трето място, спектакъла е и послание към самите руснаци, че ги чакат грандиозни промени, каквито те нито са очаквали, нито са си представяли. Това ще бъде финал за пуснатия в ход колосален процес преди 25 години – Русия не само да стане съюзник на Запада, а и самият Запад – член на Европейския съюз и на НАТО. Това ще бъде грандиозна, мегаисторическа победа на Запада, защото ще стане неговото спасение за сметка на нещастните руснаци.

На четвърто място, очевадно е, че конфликтния потенциал между Запада и Изтока стремглаво нараства. Обещаната „война между цивилизациите” е в ход и се намира в латентната фаза на икономическото съревнование.Стратегическата цел на западния пул е привличането на Русия на своя страна правяйкия главен таран срещу Големия Изток. Тя трябва да осигури със своето тяло и със своята кръв оцеляването и планетарната победа на Запада. Китай е признат официално за страна-победителка във Втората световна война и като такъв е несменяем член на Съвета за сигурност на ООН. Пита ли се някой, защо на Червения площад няма да има представителни части на Китайската народна република ?

На пето място, изглежда странно, нелогично и страшно, обединяваващо и мотивиращо събитие за една страна, повече от 60 години, да бъде само победата във война и то победа на държава и на народ към които Руската Федерация няма пряко отношение и дори мирогледно ги отрича. Вече 20 години новите управници на Русия не могат да предложат на народа си никаква нова ритуална система освен пропагандирането на религиозните празници на православието. Ще напомним на забравилите и на незнаещите, че още през 1918 г. – малко след октомврийската революция – Съветска Русия вече имаше нови празнични символи (без значение дали те днес са харесват или не). Може, разбира се, да се посочи и примера на Великата френска революция. Руският президент Д.А. Медведев не можа да измисли нищо по- значимо и оригинално, освен да прекрои часовите пояси на страната (!?). ?

Последното предположение за развитията на събитията в света намерих у Шамир Султанов, президент на Центъра за стратегически изследвания „Русия-ислямския свят” (в. „Завтра” от 27.01.2010 г.).

„Вече няма съмнения, че в близките 10-15 години в света ще избухне Голяма война. Много страни започнаха тихо и без излишен шум да се готвят за нея. Това ще бъде тотална война за оцеляване, за контрол върхе невъзстановимите природни ресурси. Защото въпреки лицемерния оптимизъм, тези ресурси не стигат за всички. Вече започна борба за селскостопанските плодородни земи – и американци и европейци масово изкупуват плодородните земи на Африка. Може би, това ще бъде последната война, за нас и за цялата планета”.

От сумиране на изложените мнения и следва безалтернативен извод :

„Само ако етническите руснаци се надигнат, може да се възроди Русия – пише Лаврентий Гурджиев – Само ако се възроди Русия, ще се въстанови това, което се нарича Съветски съюз. Само ако се възстанови Съюза, е възможно да се създаде историческа държава простираща се на три континента. Само такава държава може да овладее цяла Евразия като идейно и материално влияние. Само след интегрирането на Евразия ще стане възможно да се победи капитализма, след което ще изчезне самото понятие „война” (виж в. „Завтра” от 9.09.2009 г.).

На 6.08.2010 г. президентът Медведев предложи, на руската милиция да се върне старото дореволюционно название полиция. Предложението разбуни духовете и в мрежата се появи следното мнение : „ Гражданската война не завърши преди много, много години – тя завърши днес. И победиха „белите”. Затова в Русия всичко трябва да приеме вида и формите от преди революцията. Мисля, че е дошло времето да изхвърлят на нашия Илич от Мавзолея и то точно преди да присъдят на генерал Власов званието „Герой на Русия” (виж www.iraqwar.mirror-world.ru от 6.08.2010 г.).

Разрушаването на сталинската държава потвърди системната истина, че никое голямо държавно образование не може да бъде достатъчно устойчиво без единна идеология, ръководна политическа сила и непрекъсната ротация на „елита” гарантирана с всички възможни средства, в това число и с терор.Както показва практиката, демократичните ротационни средства не са достатъчно ефикасни. В такъв случай, явният терор се заменя с прикрит, „тих” терор, за който класически образци е оставила атинската демокрация на елените или пък с функционален терор, така добре осъществяван в САЩ (убийството на Д.Кенеди).

3. СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ДНЕС :

КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ

През 2008 г. САЩ навлязаха в нов етап от своята история. За президент беше избран полунегъра, полумюсюлманина Барак Хюсеин Обама. Смяната на коубоя-републиканец с демократа Обама хвърли в див възторг демократи и леберали по целия свят свят, обсебени от идиотската идея за настъпването на нова ера за човечеството. Беше изпуснато от предвид неписано правило в американската политика : републиканците са по-прогнозируеми защото са хора на интереса. Демократите залитат по ценности, а както е известно ценностите са най-различни за различните хора и общества, твърде много са размити и неясни, и подлежат на най-различни манипулации.

Има интересен „портрет” на Обама нарисуван от руският писател Михаил Йосифович Велер :

„ Не съм американец, не съм избирател и не разбирам, как човек с такова лице и с такива маниери може да зовоюва доверието на избирателите. По мое разбиране, хората, коиго вярват на този човек, са нудистите, хомосексуалистите мечтаещи за бракове с осиновяване на деца и всички други, които мислят, че имат прово на всичко, в това число да не са се раждали и да искат да изчезнат след две поколения. Всичко това наричам етап на отмирането на една велика цивилизация.

Не се смущавам от цвета на кожата на Обама. Смущаваме чутото и видяното по руската теливизия в един репортаж от чикагски район, където е израснал Обама. Показват малък ресторант в негърския квартал, където е ходил Обама да похапва. В този ресторант ходят и богати и бедни, това е демократичен ресторант, но само ако си чернокож. Глас зад кадъра обяснява, че ако в този ресторант влезе бял, няма да го обслужат, просто няма да го забележат. Излиза, че ние навлизаме в епохата на неорасизма. Трудно ми е да си представя днес в Америка ресторант, в който няма да обслужат чернокож. Но ако бял не обслужат в „черен” ресторант, се възприема нормално. Съвременните цивилизовани бели не обръщат внимание на цвета на кожата, но черните – обръщат и то много, и дори правят изводи. Ето това мисля, че е лошо и мисля, че цветна Америка избра Обама, като компенсация за десетилетията робство, унижение и позорна зависимост. Добре, но защо точно този приличащ на мошиник и нехранимайко, с маниери на разпасан, самоуверен и привикнал към безнаказаност човек ?Може би затова, че в Америка на черния ще простят това, което днес на белия няма да мине”. (Интервю пред радио „Ехото на Москва” от 17.11.2008 г.).

В този поетично-емоционален портрет са напипани няколко абсолютно точни черти на днешния американски президент, които го правят привлекателен и адекватен на времето и състоянието на САЩ.

„Той разбира какво е исторически нужно на Америка за нейните отношения с останалия свят” – казва Збигнев Бжежински в телевидионното предаване „Political Capital with Al Hunt” .

Ендрю Саливан в сп. „Atlantic Monthly” разшифрова посланието на Бжежински.

„С избирането на сенатора от Илиноис с неговите благородно-утопични и месиански баналности за президент на САЩ, американския империализъм получава нова, значителна доза „мека власт” в света...Той е и ключа към възстановяването на единството на нацията от овце и простаци, което единство ще осигури общ павловски условен рефлекс при следваща терористична акция под чужд флаг”.

Самият Обама добавя : „За да победим „Ал-Кайда”, аз ще строя армията и партньорството на 21-я век толкова силни, колкото беше силен антикомунистическия алианс спечелил Студената война. Тази армия и това партньорство ще бъде навсякъде : от Джибути до Кандахар” (Фред Хайятт Stay-the-Course Plus: Obama, Romney and Foreign Engagement on Steroids «Вашингтон пост», 4 июня 2007 года).



Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


©kzref.org 2017
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет