В „Радио Суботица напълно е променена програмната схема и намалени са предаванията на различни езици в самата програма



жүктеу 40.37 Kb.
Дата04.04.2019
өлшемі40.37 Kb.

До 2016 г. в процеса на приватизация, от 43 медии, които са имали програми на малцинствените езици, чиито основатели са местните власти, почти една трета (14 медии) е погасена. Останалите 29, оцелели след приватизацията, съществуват и днес. Сайтът "Комшийски новини" (www.komsijskenovosti.rs) изследва промените в тези медии след приватизацията. Предметът на изследването бяха шест радиостанции- „Ново радио Петровец” от Бачки Петровац, „Радио Региа” Бачка Топола, „Радио Бела Църква”, „Радио Бачка” от Бач, „Радио Медведжа” и „Радио Суботица”, три информационни центъра – Q медия от Кула, ИЦ Оджаци и Санджашката ТВ станция от Тутин, пет телевизионни станции – „ТВ Пирот”, „КЦН ТВ Ягодина”, „ТВ Враня”, „Новосадска телевизия” и „Нишка телевизия”, два седмичника – „Неделни новини” Бачка Паланка, „Реч на народа” Пожаревац и 13 медийни къщи - РТВ ОК Ковачица, РТВ Стара Пазова, РТВ Нови Пазар, РТВ Буяновац, Радио телевизия Прешево, РТВ Търстеник, Коперникус РТС Рашка, Коперникус РТВ Шид, РТВ Цариброд, Радо Телевизия Крушевац, РТВ Панчево, РТВ Инджия и РТВ Бор.

Почти в половината от изследованите медии, в 15, програмите на малцинствените езици съществуват в същия обем, както и след приватизацията. В пет (Радио Бачка, РТВ Трстеник, РТ Прешево, Коперникъс РТВ Шид, ТВ Пирот) обема на програмата е намален. От друга страна, обемът на програмата на малцинствените езици бе увеличен в седмичника „Реч на народа”, „Новосадска телевизия” и „КЦН Рашка”. В три медии програмите на малцинствените езици са отменени. „РТВ Бор” и „Информационният център Оджаци” бяха приватизирани чрез прехвърляне на безплатни акции на служителите, така че те не бяха задължени да поддържат програмите на малцинствените езици, а в Нишката телевизия този вид програма беше подкрепена от проекти на Министерството на културата, и след приключването на проектите програмите бяха премахнати.

В „Радио Суботица” напълно е променена програмната схема и намалени са предаванията на различни езици в самата програма.

В наблюдаваните медии програмата се излъчва на 12 езика. Малко над половината, 15 медии, имат програма на един малцинствен език, три имат съдържания на два езика, три медии имат програми на три и четири езика. Обемът на програмата, която се излъчва, е доста неравномерен - от тези, които имат едночасови програми месечно, до медии, които имат целодневни програми на малцинствените езици.

От наблюдаваните 29, 20 медии са частна собственост, а на шест са собственици служителите, на които са предоставени безплатни акции. Проучването показа, въпреки че приватизацията отдавна трябваше да е приключила, в Радио “Прешево” и „РТВ ОК” от Ковачица акциите не са прехвърлени на служителите. Също така в "Неделните новини" от Бачка Паланка приватизацията е прекратена, и тъй като никой от служителите няма право на безплатни акции, медиите са под егида на Министерството на икономиката, с държавен представител на капитала.

По време на приватизацията е имало концентрация на капитала. Трима собственици имат девет медии - Радоица Милосавлевич четири (РТВ Цариброд, РТ Крушевац, ТВ Пирот и РТВ Панчево), Kopernikus Cable Network три (ТВ Ягодина, ТВ Рашка и РТВ Шид), а Зоран Величкович е мажоритарен собственик на две медии (РТВ Враня и РТВ Буяновац).

В трудната материална ситуация, в която се намират местните медии, програмното съфинансиране на медийните съдържания за повечето медии е важен източник на приходи. Всички наблюдавани медии получиха средства за проекти, като например в конкурсите на Покрайинския секретариат за култура, публичните информации и връзките с религиозните общности и Министерството на културата и информациите, за медийни съдържания на малцинствените езици, както и в общинските конкурси за съфинансиране на медийно съдържание. Размерът на тези средства е доста разнообразен, като в една от наблюдаваните години медиите не са получавали средства за съфинансиране на проекти (Санджашка телевизионна мрежа 2017, РТВ Прешево през 2016 и 2018 г. и Радио Суботица през 2016 г.), докато например РТВ Панчево 2016 получи 27,925,000 динара за медийни проекти. Данните показват, че броят на служителите в наблюдаваните медии е същ като след приватизацията. Голямото напускане на служителите е настъпило преди приватизацията, когато голям брой медийни работници са взели обезщетения. След приватизацията имаше случаи на пенсиониране или нова заетост, но по един или двама служители.

Цялата наблюдавана ситуация може да бъде оценена като стагнация - и обемът на програмата и броят на служителите са сходни, както след приватизацията. Медиите, които имат и сайтове, рядко публикуват съдържания на малцинствените езици, понякога могат да се намерят предавания по каналите на Ютуб, а социалните мрежи не се използват достатъчно за популяризиране на съдържания на малцинствените езици. Като се има предвид, че става дума предимно за гранични медии, има редки примери за сътрудничество с медиите от държавата зад границата, което би допринесло за разнообразието на тези програми. И сътрудничеството с националните съвети на националните малцинства също се различава - от добро сътрудничество до липса на контакти. Има редки примери за сътрудничество с неправителствени организации, занимаващи се с проблемите на малцинствата.



Основният проблем обаче, както и на повечето местни медии в Сърбия, е лошото финансово положение, което води до отказване на специалисти от медиите, липса на нова заетост и неинвестирне в техническо оборудване.

Достарыңызбен бөлісу:


©kzref.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет