1. Въведение и предмет на дисциплината


Методи за постигане точността на затварящото звено



жүктеу 0.49 Mb.
бет2/2
Дата07.09.2018
өлшемі0.49 Mb.
1   2

6.Методи за постигане точността на затварящото звено.

Графика:


А1=А2+А3+А4+А5+А6

δА1 =δА2+δА3+δА4+δА5+δА6

А6=δА6

Затвореното звено-неизвестно трябва така да се намери,че да удовлетвори с min. разходи изработването на всички звена от размерната верига.Съществува правило според,което допуска на затварящото звено е = на сумата от допуските на останалите звена.Това значи и обратното,че ако знаем колко трябва да бъде допуска на всички звена,то сумата от останалите не трябва да надвишава допуска на затварящото звено.



Има 5 метода за точно изразяване на затварящото звено.При една обработка с режещ инструмент от типа на стругарски нож се срещат сл. фактори влияещи в/у точността:еластична деформация на инструмента,еластична деформация на детайла,топлинна деформация на инструмента и детайла,износване на инструмента,грешки от вибрации на технологична с-ма, износване и деформации по цялата кинематична верига.

-метод на пълната взаимозаменяемост

-непълна взаимозаменяемост

-групова взаимозаменяемост

-метод на нагаждане

-метод на регулиране



Метод на пълната взаимозаменяемост

δD-допуск

р-вероятност при обработка да се достигне до Х стойност на D

графика:
Този метод изисква така да настроим и да изберем технологична с-ма,че разсейването на размера да не излиза извън предписаните граници.Това значи много точни машини,много на брой операции,много работни инструменти и честа тяхна смяна,много класифицирани работници.

Предимство:При замяна на стар детайл с нов не се разрушава размерната верига.Това е най-скъпия,но и най-сигурен метод,За да има 100% попадение разсейването не трябва да бъде повече от [-3σ;+3σ],т.е. допуска на размера не е повече от 6σ.

Метод на пълна взаимозаменяемост

При този метод се работи с по-неточни машини,по-редки презаточвания на инструмента.Този метод може да дава повече грешки.Това означава,че разсейването ще е по-голямо от допуска,което по някога надвишава 2 пъти желания допуск.

графика:

Размерите на допуск после се явяват брак.Стойността на този брак се съпоставя с това ,че използва по-евтина технология.Стойността на брака е по-ниска от стойността на технологията.Има поправим и непоправим брак.



Метод на груповата взаимозаменяемост

Тук се използват още по-евтини методи и още по-неточни машини,в резултат на което се получава още по-голямо разсейване,което може да надвиши от 3-4 пъти допуск. поле.

графика:

=>това се отнася за детайли,които ще се сглобяват с други.Методата се заключва със следното:зоната на разсейване се разделя на групи.Всяка от тези групи имат разсейване равно на допуск. поле,което търсим.

При груповата взаимозаменяемост,сглобяваме детайлите от едноименни групи.Тези групи и гарантират работа при пълната заменяемост.Единствените разходи за сортиране и групиране на детайлите и размери.Разходите не трябва да са по-малки от икономията.Ако сортирането е сложно =>няма нужда от него.По-евтино и ефикасно е автоматизираното сортиране.

Метод на налягането

Трябва да се постигне хлабината А6

графика:

Изработва всички звена по най-ефективен,най-евтин метод.След осъществяване на сглобката,измерващото затварящо звено,което би трябвало да отговаря на изискванията,но това е почти невъзможно.

Ако хлабината е малка се взема един детайл от звената и постепенно се обработва до постигане до необходими размери на затварящото звено.Ако хлабината е много голяма реално не може да се коригира.Единствения разход е обработването на този детайл с цел точното напасване на детайлите.

Метод на регулиране

Едно от звената на размерната верига,може да бъде допълнително регулирана конструктивно,за да се компенсира грешката в затварящото звено.Ако едно от звената е изработено от комплект пластини ние можем да забавяме или отнемаме от тях.Друг често срещан вариант е поставяне на регулиращ болт,чрез който може да избутаме целия пакет детайли колкото е необходимо при по-голяма хлабина.




7.Непрекъснати производствени процеси.Основни понятия и определения.

От с-мна гледна точка всички процеси са с-мни.Това означава,че те притежават:

F-функция

S-структура

Z-функц.структурни св-ва

H-връзки с ОС

U-история и развитие

Функцията на всяка с-ма е:

графика:

Основна ф-я на технологичните процеси е преобразуване.

Со - е начално състояние,нар.се вход

Сk-крайно състояние,нар.се изход

FiCo→Ck

Ф-ята е началното състояние да се преобразува в крайното състояние.На входа са компонентите,на изхода търсеното цяло.



Пример:за автомобил

На входа имаме заготовки→изход→автомобил

По този начин тече непрекъснат процес.Минава през десетки,стотици и хиляди машини,периода от време е различен.

FiCo→СД –дискретен процес

FiCo---------------Ck

При непр.производство,това преобразуване не може да се прекъсне.Пример:всички АЕЦ,ВЕЦ,ТЕЦ.Спирането на АЕЦ иска време и много разходи,а също така и пускането.

формулка:

При дискретното производство преобразуването се дели ,като всяко си има своя ф-я,която е междинно преобразувание от fi:Ci-1→Ci

Обща ф-я Fe:

F=……..


Всяка ф-я се х-ра със заготовка ,машина и работно място,оператор (на вс.машина)

FiCo--------------------------Ck

Структурата на техн.процеси включва колич.и кач.състав на елементите на процеса и връзките м/у тях(потоци от субстанция ,к’се разменя в работните места- в-во,енергия,информация).

На колко и какви операции се разделя процеса,как потоците се променят във времето и пространството.

Най-често имат мрежова структура и дървовидна(йерархична) структура.

малка графика:

Преобразуването е разделено на 5.Когато заготовката е готова,след това е готов и самия детайл.Това е само за един детайл.

При дискретните процеси стр-та е много вариантна по отношение на разположението във времето и в пространството.Стр-та периодично може да се оптимизира.Мрежовата структура се използва за разположение на работните места в една териториална еденица-цех,участък,завод.

При непр.процеси няма дървовидна структура,защото стр-та им има само 1 ниво.

графика:

Цеховете имат участъци.Участъците имат връзки пом/у си.Всички връзки,които са на едно ниво са мрежови.ІІІ ниво са работните места,то не се дели и няма стр-ра.При непр.процеси проблемите с контрола са по-малки.

Функционално структурни свойства

Функц.структ. св-ва за двата типа с-ма са параметри,които изясняват ф-ята и стр-рата.Описват началното,крайното и междинните състояние.При непр.процес се описва началното и крайното състояние.При директното производство………………….

функция:

На вс.състояние параметрите трябва да се опишат и на вс.ниво.Описва се в конструктивната и технологичната документация.

Ci(състояние-размери,грапавост,точност,твърдост,хим.състав,режим,времена)(св-ва) на повърхнината.

За работното място има режим на работа.При непр.производства състоянията се опр. с :хим.състав,tº,налягане,скорост,дебит…

При прек.производства ако има авария,няма проблем,докато при непр.има такъв,напр. един завод за пластмаси спре,спира и цехове за бутилки и др.

Непрекъснатите потоци са:организирани като тръбопроводи,транспортни ленти и на входа и на изхода.Контролират се лесно,лесно се управляват,автоматизират.

При дискр. процеси няма такива процеси,суровините и материалите идват с камиони,палети,сандъци.Организацията и контрола са много по-сложни.

При непр. производства има по-малко състояние ,по отношение на информацията.

Информацията като знание за процесите на вс.работно място е много голяма по обем.

Историята при дискр.производства е мн.по-динамична;стават много промени.Могат да се сменят машини,производство.Дискретното производство е много по-гъвкаво.



8.Инструментални материали.Класификация…….

Инструменталните материали им са тези,чрез които се въздейства в/у обработваемите материали.ИМ се оформят във вид на инструменти и посредством машините се осъществява горното въздействие.разделянето на матер. (ОМ) и им е относително и ОМ се обработват с нещо,но все пак ИМ са 1 относит.стабилниа група.ИМ трябва да притежават опр.св-ва и показатели.Това са хим.,физико-мех.,технологичните и иконом.св-ва и показатели.



-Физико-механични показатели(1-ва група)-твърдост,якост,топлоустойчивост и износоустойчивост.Твърдостта е св-вото на материалите да се съпротивляват с/у проникване.Измерва се с уредите на Рокфел,Бринел и Викерс.Якостта е способността на материала да се съпротивлява с/у разрушаване.Якостта бива при опън,натиск,огъване,усукване,удар и изкълчване.Обикновено якостта се измерва в усилие разделено на площта на опасното сечение или инерц.моментна опасното сечение.

Топлоустойчивост-когато някакъв материал се обработва с друг има рязане и същ.триене ,в резултат на което се отделя колич.топлина.Тази топлина може да достигне1000ºС,ако скоростта е голяма и в зависимост с какво се обработва.Топлоустойчивост е способността на ИМ да запазва своята твърдост и якост при висока tº.Измерва се с 1 гранична критична темп.,при която материала не може да реже.

Tоплопроводност-способността на материалите да отвеждат топлина през себе си.Топлината е в определено количество като се внимава с повишаването на темп..Измерва се колич.топлина,която се отвежда през инструмента за 1 сечение.

Износоустойчивост-способността на материала да се съпротивлява с/у износване,което значи способността да се запази първоначалната форма на инструмента.Износоустойчивостта се измерва с масата на материала,който се снема при износването за 1 време или с работата(енергията) изразходена за това износване единица време.Времето м/у 2 заточвания се нар.трайност на инструмента.

-хим.състав-свързани са най-често с хим.състав и със стр-та на материала.Типична е кристалната структура на материала.

-същ. и технологични показатели.Те са 2-термичнa обработваемост и мех.обраб-ст.

Термична обработваемост е способността на материала да се поддава на термична обработка,при която стр-та им частично се изменя.

Механично-обраб-ст е способността на материала да се поддава лесно на формообразуване,чрез методите на мех.обработване и пластично деформиране.Чрез тези методи се получава формата и размерите на инструментите.

-иконом.показатели-те са 2 групи

1)свързани са с цената на самия материал и разходите по изготвянето на инструментите

2)свързана е с ефективността на използване на инструментите

Класификация на ИМ.Те биват стомани,метало-керамични твърди сплави,минерало-керамични твърди сплави и абразивни минерали.

-Инстр.стомани биват 3 групи:

1)въглеродни стомани(ВС)

2)лигирани

3)бързорежещи

-Въглеродните са нормални стомани със съдържание на С от 0,7-1,3%.Ако имат занижени колич.фосфор и сяра 0,03% вече са качествени.ВС имат твърдост по Рокфел до 60 единици.Имат сравнително ниска топлоустойчивост (до 250ºС) и висока якост на огъване (до 3000мРа),добра топлопроводност.Работят до скорости до 12 м за мин.Те са евтини,защото в тях няма легиращи елементи.Подходящи са за ръчни инструменти и за машините с ниска скорост на работа.

-Легирани ИМ (ЛИМ)-те съдържат допълнителни елементи повече от 1%-хром,Мn,волфрам,ванадин,никел и молибден.Вс.тези елементи могат да присъстват в стоманите => ЛС има до 65 единици твърдост по Рокфел,топлоустойчивост до 300ºС,якост на огъване до3500мРа,якост на рязане до 25m/min.Те са по-добри но и по-скъпи.

Бързорежещи стомани(БС)-легираните елементи образуват карбиди(волфрам,Mb,хром и кубалт).Критичната темп.на топлоустойчивост е 650ºС.Якостта на огъване може да достигне до5000мРа.Твърдостта до 65 единици по Рокфел.Скоростта на рязане-60-70м/мин.Трайността на елементите се увеличава няколко пъти.

Металорежещи и твърди сплави-получават се чрез пресоване и изпичане на прахообразна смес на карбиди на труднотопими елементи-волфрам,титан,тантал свързани с кубалт.Получават се видии.Тези твърди сплави достигат до92 единици твърдост по Рокфел,топлоустойчивост до1100ºС ,якост на натиск към 5000-6000 мРа ,но якост на огъване до 200 мРа (колкото ВС).Тези твърди сплави могат да бъдат с един карбид (едно-карбидни) с 2 или 3.

Едно-карбидните имат волфрамови карбиди и свръзка кубалт.Дву-карбидните имат титанови и волфрамови карбиди и кубалт за свръзка,а три-карбидните имат волфрамови,титаниеви и танталови карбиди.Те са много разпространени.Има и още една група-безволфрамови карбиди .

При тях вместо волфрам се поставя молибден,никел и др. метали,с което се получава една смесица м/у твърда сплав и легирани стомани.Тези безволфрамови карбиди са по-малко топлопроводими до 1100ºС,по-крехки и по-евтини.



Минерало-керамични твърди сплави-получават се по същата технология като предните,но състава им не е от карбиди,а от окиси на Mg,Zn,Mn,Al,Ca-основния е Al203.При тях темп.може да достигне 1300ºС,повишава се якостта на натиск и се намалява якостта опън и огъване,твърдостта става 95 единици по Рокфел,те са много крехки и с много ниска топлопроводност.За това в окисите им се добавя волфрамов карбид-окиснокарбидни твърди сплави(така още се наричат).

Aбразивни материали-представляват малки зърна от кристали,които са споени с керамична или вулканична свръзка във вид на дискове и пластини с различна форма и размери.Те биват изкуствени и естествени.Естествените са кварц със състав силициев двуокис до 97% и примеси.Той е много крехък и не се използва много.Корундът е минерал състоящ се от двуАl триоксид до 95% и примеси.Шмиргелът също е корунд,но присъства до 65%,другото са примеси.Диамантът като алотропна форма на С с кубична кристална решедка във вид на монокристали.

Изкуствените-са електрокорунд (двуАl триокис)с много голяма честота се получава.Познати са още силициевия карбид с терминът карборуид.Той е с различни цветове.Боров карбид-имат много голяма твърдост и топлоустойчивост дори и от нитрит познат още като-елбор,кубенит и боразон.Полу4ават се то4ности до 1-2 микрона с тези материали.



9.Унификация на техническите с-ми.Нормативна база.....

Съвременните сложни техн.с-ми се характеризират с голямо разнообразие на елементите им.Това се отнася до обектите и процесите.

Средно сложно изделие от 100 детайла.

100 детайла-просто

100-1000-сложно изделие

> 1000-големи с-ми(изделия/процеси)

В дискретното п-во сложността идва от сложността на изделието.при непр.п-ва процесите не са толкова сложни,а съоръженията са по-тежки и сложни.

Все по-често се налага дад.отрасъл да участват нови изделия,продукти,от тук идва и сложността.Добрите страни са,че има нови пазари.

Унификацията е съвкупност от дейности,която уеднаквява обектите,процесите и техните елементи,с цел по-голяма повторяемост и ефективност (качество,надеждност при проектиране на производството и при експлоатацията).

Думата повтаряемост е синоним на взаимстване.От старите изделия да се взаимстват влековите модели.Някои дейности от 1 област да се прехвърлят в друга ,без нищо ново.Количествено този процес се измерва със степента на унификация.



Степен на унификация=брой взаимствани елементи:общ брой на елем.=20 до 80%

При по-висока степен на унификация,изделиетоще бъде по-евтино конкурентно способно.

Ако трябва да се подобри старо изделие,трябва да има по-висока степен на унификация.

Проектирането трябва да се замества с ,,компановка от нови елементи’’.

Стандартизация,нормализация,в които са уеднаквени понятия,дейности,обекти,процеси и техните елементи,с цел по-висока ефективност по целия жизнен цикъл на изделията (от тяхното създаване до тяхното ликвидиране).

За да се извършват тези 2 дейности,трябва още две дейности:класификация и групиране.

Помагат стандартизацията и нормализацията,обособяват се унифицираните.

Чрез класификация и групиране се получава нормализация.Групирането е един класификатор.

Групиране на дейностите по 6 признака:

графика:


С тези 6 цифри са....

1-вия от тях е геометричната форма на детайлите.

2-рия е констр.х-ии на ел.на детайлите

3-тия е взаимното разположение на ел.на детайлите

4-тия съотношение на ел. на детайлите

5-тия-наименование

6-тия-изпълняване

Разработени са 2 класа:

клас 40-ротационни детайли

клас 50-неротационни детайли(корпусни,пружини,скоби)

Технологичния код е дълъг и променлив.технолог.класификатор обхваща сл.признаци:

1.Размери на детайлите (габаритни размери)

2.Тегло на детайла

3.Материал на детайла

4.Клас на точност (х-ка за точност на размерите на повърхнините)

5.Отклонение по правилната геометрична форма

6.Термообработка

7.Специфични параметри,конкретни за всички детайли

8.специфични изисквания конкретни за вс.детайли

9.Покрития-метални,неметални,лакове



Показатели на качеството на машиностроителните изделия

-показатели за надеждност,за предназначение,технологичност,стандартизация и унификация,патентно правови показатели,иконом.показатели.

-количество на св-вата е...

-единични и комплексни



10.Структурни и енергийни ресурси при производствените процеси

Класификация на суровините

Суровините представляват и вкл.изх.материали,използвани за производството на дад.продукт,без да са претърпели предавателна промишлена обработка.От вида и естеството на суровините зависи технологията на производството и от там себестийността и качеството на произв.продукция.Суровинната база на пром.се повишава в 3 посоки:

1)откриване и добиване на нови суровини

-за сметка на естествени източници от природата

-изкуствено създаване на нови материали

2)възможности за използване на отпадъчни материали като суровини за следващо производство

3)използване на суровини с малка концентрация на необходимите в-ва и елементи в тях.

Когато суров.имат първична обработка се нар.полуфабрикати.Те също магат да бъдат използвани като суровини.Суровините се разделят на сл. признаци:

1)според техния произход

-минерални,растителни и животински

2)според хим.състав

-органични и неорганични (много повече)

3)според агрегатното им състояние

-твърди,течни и газообразни

Минералните суровини се делят на рудни,нерудни и горивни.Рудните представляват минерали ,к’ съдържат метали,чието извличане в технически вид е иконом.изгодно.Рудите могат да бъдат монометални,биметални (2 метала),еднометални (железни),полиметални (повече от 2 метала).Обикновено металите в рудите са във вид на окиси,сулфиди,силикати и много рядко са съставени от чисти елементи (самородно злато,естествен диамант).

Нерудни мин.суровини-пясък,глина,варовик,слюда,гранит.

Горивни мин.суровини-в-ва,които се използват като източник на топлинна енергия и като суровина в хим.промишленост (нефт,въглища и торф).

Растителни и животински суровини-към тях се отнасят дървесина,плодове,зеленчуци,лен,мляко,яйца.Тази група ще има по-голям %,защото отпадъците им са екологично поносими и служат за енергийни източници.

Делът на суровините в себестойността на продукцията в дискретното производство техния дял е 30% до +/- 10%,докато в непрекъснатото пр-во делът им е 70-80%.Затова постоянно трябва да се работи за поевтиняване на суровините,най-рационално оползотворяване,малко откадни технологии.



Препаботване на суровините

-като процеси е свързано с последователно прилагане на различни тахнологични операции.В резултат суровините преминават в различни междинни състояния,за да се превърнат в готова продукция.Последователното преминаване се нар.производствени технологии или производствен процес.При преработването винаги има отпадъци,които трябва да се използват.Ако тези отпадъци се използват се нар.странични продукти.Ключови думи са: рециклиране,двуично и троично преработване.



Смилане на суровините

-процесът,при ,к’ се постига изменение на частиците на твърдите в-ва и м-лите.Според големината на частиците смилането е :грубо,...

Грубото се нар.раздробяване.С раздробяването и смилането суровината се подготвя за технолог.операция:екстракция,сушене и др.Така се обработват руди,въглища,варовици.Машините с к’ се извършват тези операции се нар.малещи.машините биват:чукови,дискови,валцови,топкови и др.За минерални с-ни се използват токови.

Смесване (разбъркване)

В индустрията често се налага да се смесват твърди,течни и газообразни продукти.Целта е да се получи хомогенна смес,с цел да се ускорят хим.реакции.Смесването миже да се извърши по механичен и пневматичен начин и предизвиква размесване на частиците на дисперсна с-ма.Има много на размесване на газови фази в течни,твърди в течни.



Разделяне и обогатяване (флутация)

В индустрията се срещат сл.видове дисперсни с-ми,при които се използват тези процеси. 3 от тях са газови 3 са течна дисперсна среда.Различават се по агрегатното състояние,твърда,течна.В 6-те с-ми се налага разделяне и обогатяване.Използват се сл.разновидности:утаяване,центрофугиране,филтриране.Утаяването е хидродинамичен процес,при които частиците на фазата се утаяват ит газообразната среда под действието на теглото си.Апаратите за разделяне на газообразни нееднородни дисперсни с-ми се конструирст,така че да осигурят малка скорост на движение на с-мата.Това се постига чрез монтиране на апарати с голяма вместимост нар.утаителни камери на пътя на дисперсна с-ма.Този ефект се постига и чрез поставяне на прегради в тези апарати или чрез смяна на посоката на движение на газообразна среда.

графика:

При центрофугиране се използва центробежна сила като инерционна сила за разделяне на газообразни нееднороднис-ми.Този способ е много по-ефективен от утаяването.Апаратите,в които се създават центробежни сили се нар.циклони.За да стане този апарат циклон трябва газът да влезе по допирателна.Тук се получава и 3 етап на центрофугиране.

графика:

Филтрирането е също един ефективен метод за разделяне на газообразни нееднородни с-ми,при които нееднородната среда се пропуска през проста материя.Филтрите са сменяеми и несменяеми (почистват се периодично-механично или чрез или чрез измиване с химикали).

графика:

Филтрите биват сухи и мокри.Такива филтри има в ДВГ (сухи/сменяеми).Много често съшите тия методи утаяване,центрофугиране и филтриране се използват и при течни нееднородни с-ми.Процесите носят същите наименования.


11.Методи за реализиране на топлообменни и масообменни процеси при непрекъснатото призводство

Методи за пренасяне на топлината

Топлообмена е процес на предаване на топлина от едно тяло към друго,или от 1 част на тялото към друга.

Този процес се осъществява при наличието на температура разлика.Широко разпространен в природата и в технологичните процеси.

При нормални условия топлината се предава от по-горещото към по- студеното тяло.Пренасянето се осъществява по 3 метода:

-чрез топлопроводимост

-конвекция

-излъчване(лъчист топлообмен)

Топлопроводимостта е топлообменен процес,при който пренасянето на топлината се осъществява благодарение на непосредствения контакт м/у частиците на телата..Физически процеса е свързан с предаването на кинетична енергия от томите и молекулите на по-топлите части към тези,на по-студените-до изравняване на температурата.Характерно е за твърдите тела,но и в тынки слоеве на течни или газообразни среди.

Конвекцията е топлообменен процес,който се осъществява чрез преместване в пространството на неравномерно нагряти частици на флуиди.

Конвекцията премества нагретите слоеве по височина нагоре,а по-студените слоеве се преместват във височина надолу=> смесване на топлите със студените поточи->топлообмен.

Бива естествена и принудителна.

При принудителната се използват допълнителни устройства,внасяща външна механична енергия за ускоряване на движението.

Лъчистия топлообмен се осъществява при излъчване на топлинна енергия от по-нагрято тяло,което се поглъща от по-малко нагрято тяло.Това става чрез превръщане на топлинната енергия в енергия на топлинни електромагнитни трептения..В зависимост от честотата на трептенията те биват ренгеново излъчване,ултравиолетово и инфрачервено излъчване,може да бъде и смес.

Нагряване

Средство за ускоряване на технологичните процеси в промишлеността.За осъществяването на процеса нагряване се използват нагряващи агенти(топлоносители),към които се предявяват изисквания-да се евтини,достъпни,термично и химично устойчиви,да са с висока специфична топлина,да са с ниско налягане на парите,това налягане да не се променя много с температура,да не са токсични и взривоопасни и др.

В промишлеността се използват най-често димните газове,наситена водна пара,специфични топлинни реагенти и електрически ток.

Нагряване с димни газове

Димните газове са продукт на горенето на твърдите и течни и газообразни горива,които имат висока температура на горене-700-1200С и са лесно достъпни.с тях може да с еподдържа температура от 200-1000С.Недостатъци-нисък коефициент на топлообменност,малка специфична топлина,замърсяване със сажди,пепел и др.Пренасянето в големи количества е трудно.Освен това имат и нисък коефициент на полезно действие-до 30%

Наситена водна пара

Мокра суха,преграда и непреграда.Най-добро приложение-наситена суха водна пара.Има висок коеф. На топлопредаване.Лесно се транспортира по тръбопроводи,лесно се регулира температурата.Недостиг-загрява само 180С

След това е опасно нагряването,поради силно нарастване на налягането и опасност от взрив.Нагряването може да е пряко и непряко.Прякото-изпускане на струя пара в/у нагрятата повърхнина с определена температура и скорост и веднага почва кондензацията.

При непрекъснатото нагряване топлина се отдава на нагретия материал през преграда.Тази стена е топлинно съпротивление и трябва да има висока проводимост.

Нагряване със специални топлинни реагенти:минерални масла,органични в-ва,стопени неорганични в-ва,метали.

Междинни топлоносители.Пренасянето на топлина чрез междинния топлоносител става по 2 н-на:

-чрез баня от специални топлоносители

-чрез циркулация на нагряващото устройство до съоръжение,което трябва да се нагрява 250-800С

Най-високата температура е при неорганичните топлоносители и мегалите.

Нагряване с ел.ток.

Много често използван.Позволява широк температурен интервал на нагряване- от 0-1000С.Лесно регулиране на температурата.КПД достига до 95%.Няма замърсявания,отпадъци,но е скъп.

Пещи.

Биват дъбови и електродъбови.



Прескачане на дъга м/у 2 електрода под високо напрежение.Тези пещи се използват за топене на метали.,получаване на фосфор..

Съпротивлителни пещи

Работят с пряко и непряко действие.При пещите с пряко действие нагретия метал става част от ел. верига и се нагрява поради собственото си ел.съпротивление.С непрякото деъствие-при тях в стените им са монтирани нагреватели,отделящи топлина и чрез конвекция или излъчване тази топлина се предава на нагретия материал.

Индукционни пещи-при тях нагряването става чрез пропускане на ток през намотка соленоил.В материала,който трябва да се нагрява се индуцира променлив ток,в резултат на което се отделя голямо количество топлина.

Охлаждане

Необходим процес на газове,течности и пари в различни производства.Бива естествено и изкуствено.При естественото вомните р-ри и течностите си остават в басейни и резервоари,от които се отдава Q на ОС.Мн по-често се прилага изкуствено охлаждане чрез в-х,вода,лед или изстудителни смеси,нар.охлаждащи агенти.Изкуственото охлаждане бива пряко и косвено.При прякото охлаждане,охлаждащото в-во се смесва с охлаждащия агент,така че след охлаждането,агентът да може да се отдели.Най-често се използва студена вода или лед.При косвеното охлаждане няма смесване м/у агента и в-вото.Изисква се топлообменна среда.

Изпаряване(U)

На U се подлагат разтворите на нелетливи в-ва с цел нарастване на тяхната концентрация или пълно отделяне на разтворителя(пр. получаване на сол от морска вода чрез U)

Дадения разтворител преминава от течно в парообразно състояние и ако този процес се постига при налягане по-ниско или равно на външ. налягане ,процеса се нарича кипене.

Изпарение-разтвора се поставя в басейн с голяма площ или се стича по тънък слой по тела с голяма повърхност.Източника на топлина е слънчевата енергия.

Изпаряването има широко разпространение в индустрията и при него има изкуствено нагряване.Може да се извърши при нормално налягане,ваккум или при свръх налягане.

Съществуват различни конструкции

За реализирането на тези 3 начина на изпаряването.

Кондензация(К)

Технологичен процес,свързан с фазови превращания-от газова в течна фаза.Получава се по 3 начина:

-чрез отнемане на топлина

-чрез охлаждане и увеличаване на външното налягане едновременно

-чрез повишаване на външното налягане

Кондензацията,която е свързана с охлаждане е свързана с отопление.Срещат се повърхностни кондензатори,които представляват топлообменници,при които кондензацията напарите става чрез охлаждане от хладилен агент чрез стена(охлаждащият агент може да бъде вода или въздух).Когато кондензантът представлява ценен продукт,най-често се използват тези повърхностни кондензатори.

Смесителни кондензатори-херметично затворени камери,в които втечняваните пари и охлаждения агент са в непосредствен контакт и при кондензацията се сместват агента и конд.в-во,но след това трябва да се разделят.

Масообменни процеси(МП)

Сложни физично-химични процеси,присъстват в мн технологии,при които чрез дифузия или термодифузия се преместват(обменят)в-ва от ч фаза в друга.МП е аналогично на топлообменен процес(ТП)

Разликата е в това,че вместо топлина се пренася в-во(маса)като пренасянето става от 1 фаза към друга.тук съществено значение имат състоянието на фазовите повърхнини.

В индустрията се провеждат следните МП:сорбция,екстракция,

кристализация,дестилация,сушене

Сорбция-избирателно поглъщане или повърхностно задържане на компонентите от смеси на газове или течности и твърди в-ва.

Бива абсорбция и адсорбция

Абсорбция-дифузионен процес,при който се поглъща газ от течност с образуване на разтвор.ако абсорбцията е съпроводена с хим.реакция се нарича хемисорбция.

Десорбция-отделяне на газ от течността

Абсорбционните процеси имат широко приложение в индустрията.Прилагат се при очистване на газови смеси от примеси.Извличат се въглеводороди от земните газове и др.

Адсорбция-дифузионен процес,при който се извършва поглъщане и или задържане на газове или разтворено в-во от повърхността на твърдото тяло.Този процес се осъществява поради наличието на сили,които действат до натрупване на в-во в/у твърдата фаза.В-вото по повърхността на което става кондензирането се нарича адсорбент.В-вото,което се натрупва е адсорбтив,а двете заедно са адсорбат.Засилва се процеса с нарастване на повърхността на адсорбента.

Кристализация

Процес на възникване и растеж на кристалите,т.е. това е осн. процес на преминаване на в-ва от газообразно и течно състояние до твърдо.В индустрията чрез кристализацията се извършва пълно или частично отделяне на кристали от разтвори или стопилки.

Чисти твърди в-ва се получават чрез неколкократна кристализация.Кристалите са конструктивните елементи около нас.Всички метали са с кристален строеж.При кристализацията се отделят мн.нежелани отпадъци.

Кристализацията се основава на различната и ограничена разтворимост на в-вата в дадения разтворител.В зависимост от количеството на разтвореното в-во разстворите биват:

-ненаситени-съд.разтворено в-во по-малко от макс.възможно

-наситени-съдържат макс.възможно количество разтворено в-во в даден разтворител при дадена температура.

-преситени-съд. По-голямо количество разтворено в-во отколкото наситения р-р.Те са неустойчиви енергийно и търсят начин за намаляване на концентрацията.

Всъщност кристализира това количество в-во,което е поето от разтворителя над течността на насищане,то почва да кристализира.

Кристализацията е мн. Свързана с температурата,т.е. момента на кристализацията не започва и зависи от температурата.

Кристализацията може да се провежда :

-чрез охлаждане на р-ра

-чрез изпаряване на част от разтворителя,което води до нарастване на концентрацията на разтвореното в-во,т.е. р-ра се пресища.

-комбиниран метод,който съчетава предните 2.

Фактори,влияещи в/у кристализацията:

1.Скоростта на кристализацията-количеството в-во,което изкристализира за единица време в/у единица повърхност на кристалите.Тук повърхността на кристалите е др.фактор зависещ от др.неща.

В теорията за кристализацията се казва че”Всеки кристализационен процес започва с образуване на малки центрове”,това са 1те твърди части на кристали и от там нататък върви кристализационния процес.

Фактори,влияещи в/у скоростта на кристализационния процес

1.Степен на пресищане

При по-голяма степен на пресищане скоростта на кристализацията е по-голяма

2.Вискозитет на разтвора

Вискозитетът определя скоростта на дифузия,т.е. придвижването на разтвореното в-во до центровете на кристализация.

При по-висок вискозитет-дифузията намалява.Това може да се компенсира с увеличаване на температурата.

3.Размесване на р-ра.

С размесването на разтвора се увеличава движението на разтворените частици към кристалите.

Наличието на примеси действа двупосочно,те намялят скороста на кристализация,защото нараства вискозитета от 1 страна,но от друга примесите образуват кристали.Големината на кристалите също влияе на кристализацията.

Дестилация(Д)

Масообменен дифузионен процес,при който чрез загряване се отделят лесно-от трудно кипящи компоненти в дадена смес или разтвор.Основава се на различната летливост на парите за отделните съставки.Използва се в производството на алкохола.

Видове дестилация:

1.проста-провежда се в 1 изпарител.тя бива периодична и непрекасната.

2.последователна-дестилата от първия апарат се предава във втория..

Специални методи за дестилация-ректификация-многократна дестилация провеждана в 1 и същ съд.



12.Масообменни процеси(МП)

Сложни физично-химични процеси,присъстват в мн технологии,при които чрез дифузия или термодифузия се преместват(обменят)в-ва от ч фаза в друга.МП е аналогично на топлообменен процес(ТП)

Разликата е в това,че вместо топлина се пренася в-во(маса)като пренасянето става от 1 фаза към друга.тук съществено значение имат състоянието на фазовите повърхнини.

В индустрията се провеждат следните МП:сорбция,екстракция,

кристализация,дестилация,сушене

Сорбция-избирателно поглъщане или повърхностно задържане на компонентите от смеси на газове или течности и твърди в-ва.

Бива абсорбция и адсорбция

Абсорбция-дифузионен процес,при който се поглъща газ от течност с образуване на разтвор.ако абсорбцията е съпроводена с хим.реакция се нарича хемисорбция.

Десорбция-отделяне на газ от течността

Абсорбционните процеси имат широко приложение в индустрията.Прилагат се при очистване на газови смеси от примеси.Извличат се въглеводороди от земните газове и др.

Адсорбция-дифузионен процес,при който се извършва поглъщане и или задържане на газове или разтворено в-во от повърхността на твърдото тяло.Този процес се осъществява поради наличието на сили,които действат до натрупване на в-во в/у твърдата фаза.В-вото по повърхността на което става кондензирането се нарича адсорбент.В-вото,което се натрупва е адсорбтив,а двете заедно са адсорбат.Засилва се процеса с нарастване на повърхността на адсорбента.

Кристализация

Процес на възникване и растеж на кристалите,т.е. това е осн. процес на преминаване на в-ва от газообразно и течно състояние до твърдо.В индустрията чрез кристализацията се извършва пълно или частично отделяне на кристали от разтвори или стопилки.

Чисти твърди в-ва се получават чрез неколкократна кристализация.Кристалите са конструктивните елементи около нас.Всички метали са с кристален строеж.При кристализацията се отделят мн.нежелани отпадъци.

Кристализацията се основава на различната и ограничена разтворимост на в-вата в дадения разтворител.В зависимост от количеството на разтвореното в-во разстворите биват:

-ненаситени-съд.разтворено в-во по-малко от макс.възможно

-наситени-съдържат макс.възможно количество разтворено в-во в даден разтворител при дадена температура.

-преситени-съд. По-голямо количество разтворено в-во отколкото наситения р-р.Те са неустойчиви енергийно и търсят начин за намаляване на концентрацията.

Всъщност кристализира това количество в-во,което е поето от разтворителя над течността на насищане,то почва да кристализира.

Кристализацията е мн. Свързана с температурата,т.е. момента на кристализацията не започва и зависи от температурата.

Кристализацията може да се провежда :

-чрез охлаждане на р-ра

-чрез изпаряване на част от разтворителя,което води до нарастване на концентрацията на разтвореното в-во,т.е. р-ра се пресища.

-комбиниран метод,който съчетава предните 2.

Фактори,влияещи в/у кристализацията:

1.Скоростта на кристализацията-количеството в-во,което изкристализира за единица време в/у единица повърхност на кристалите.Тук повърхността на кристалите е др.фактор зависещ от др.неща.

В теорията за кристализацията се казва че”Всеки кристализационен процес започва с образуване на малки центрове”,това са 1те твърди части на кристали и от там нататък върви кристализационния процес.

Фактори,влияещи в/у скоростта на кристализационния процес

1.Степен на пресищане

При по-голяма степен на пресищане скоростта на кристализацията е по-голяма

2.Вискозитет на разтвора

Вискозитетът определя скоростта на дифузия,т.е. придвижването на разтвореното в-во до центровете на кристализация.

При по-висок вискозитет-дифузията намалява.Това може да се компенсира с увеличаване на температурата.

3.Размесване на р-ра.

С размесването на разтвора се увеличава движението на разтворените частици към кристалите.

Наличието на примеси действа двупосочно,те намялят скороста на кристализация,защото нараства вискозитета от 1 страна,но от друга примесите образуват кристали.Големината на кристалите също влияе на кристализацията.

Дестилация(Д)

Масообменен дифузионен процес,при който чрез загряване се отделят лесно-от трудно кипящи компоненти в дадена смес или разтвор.Основава се на различната летливост на парите за отделните съставки.Използва се в производството на алкохола.

Видове дестилация:

1.проста-провежда се в 1 изпарител.тя бива периодична и непрекасната.

2.последователна-дестилата от първия апарат се предава във втория..

Специални методи за дестилация-ректификация-многократна дестилация провеждана в 1 и същ съд.



13.Технологични методи за изработване в дискретното производство…..

В зависимост от методите на формообразуване на детайли от дискретното производство различаваме следните методи:

-леене-формообразуване от течно състояние

-валцоване

-коване

-щамповане



-щанцоване

-др.методи-срещат се по-рядко



Лене-в пясъчни форми;-в метални форми [подналягане,центробежно,с противоналягане]

-с восъчни методи и черупкови форми

Точността на формите при леене нараства от леене в пясъчни форми към восъчни модели.Металните форми позволяват използване на налягане в технологиите.

Противоналягане-български метод-засмукване на течността за леене /стопилки/.

Валцоване-получават се ламарини,пръти )□,ٱ,L,I,T-сечения).

графика:


Коване-бива ръчна (свободно и машинно)

Щамповане-прилича на коването,но се изработват форми от 2 части (горна и долна).Кухината на формата се напълва с горещ метал чрез удар на двете форми.

графика:

Щанцоването се извършва в студено състояние и най-често се формообразуват детайли от ламарина.Щанцоването може да бъде:

-изрязване

-пробиване

-огъване

-дълбоко изтегляне-каски,тенджери

Всички тези описани процеси могат да дадат окончателен вид на детайлите,но в повечето случаи изработените детайли служат за заготовки.След леене,валсоване,коване и щамповане най-често се прилагат методи за отнемане на материал,за окончателно получаване на форми и размери.

14.Фрезоване,стъргане,протегляне и шлифоване.

Тези методи биват две големи групи:

1)Методи за отнемане чрез инструмент с 1 режещ ръб (или много режещи ръбове)

2)Методи за обработване чрез абразивни инструменти

1)МВТОД

δ-дебелина,която трябва да се отнеме



графика:

Протегляне (прошиване)-много точен метод и много ефикасен;увеличава се производителността

графика:

главно движение-въртеливо на инструмента

второстепенно-праволинейно на детайла

Много често се налага обработване на кръгъл детайл

графика:

Струговане-въртеливо движение на детайла;праволинейно движение на инструмента.

Със струговане могат да се обработват и отвори-това е т.хар.разтъргване.Със струговане се обработват външни и вътрешни въртеливи детайли.Съответната машина се нар.струг.

графики:


1-предна повърхнина

2-задна повърхнина

3-главен режещ ръб

4-спомагателен режещ ръб

ъгъл α-заден ъгъл

ъгъл β-ъгъл на заостряне

ъгъл γ-преден ъгъл

ъгъл Ψ1-главен установъчен ъгъл

ъгъл Ψ2-спомагателен установъчен ъгъл

При всички видове обработки има такива ъгли,повърхнини и съответни ръбове.

графика:

Свредлото има 2 режещи ръба.Извършва праволинейното и въртеливо движение.

графика:

1-предна повърхнина

2-задна повърхнина

3-главен режещ ръб

4-лентички

5- напречен режещ ръб

6-винтови канали

7-хлабина м/у отвора и свредлото

8-сърцевина на свредлото

Ψ-установъчен ъгъл,най-често 60º

От оста към периферията ъгъл γ нараства,а ъгъл α намалява.

Φ-ъгъл на наклона на напречния режещ ръб

Свредлото за обработка на метал,дърво,пласт маса са различни.Свредловането е един от не точните методи-оста на свредлото и пробивания детайл никога не съвпадат.

Зенкероване –много прилича на разпробиване на предварително пробит отвор.При зенкероване режещите ръбове са повече от 5.

графика:

Зенкерите биват ръчни и машинни.

Райбероване-постигат се още по-точни отвори,има повече режещи ръбове,каналите са прави за разлика от свредлото и зенкера (винтови).Райберът има и дълга копична режеща част.

графика:


С райбера се постига точност на форма,оста на отвора,диаметърът.Райбероването е окончателно обработване за отвори до 30мм.Над 30мм отвори могат да се дообработват с други методи.Използват се много при автоматичните производства.
Каталог: uploads
uploads -> Английские слова и выражения в оригинальном написании a horse! a horse! MY KINGDOM FOR a horse! англ букв. «Коня! Коня! Мое царство за коня!»
uploads -> Викторина по пьесе В. Шекспира «Гамлет, принц Датский»
uploads -> Қазақстан Республикасы Қорғаныс министрінің 2016 жылғы 22 қаңтардағы №35 бұйрығымен бекітілген тиісті деңгейдегі білім беру бағдарламаларын іске асыратын Қазақстан
uploads -> 2018 жылға арналған Жарқайың ауданы бойынша айтақты және естелік күнтізбесі 24 маусым
uploads -> Ақмола оато үшін есікті қайта сатып алуды жүзеге асыру туралы хабарландыру 2016 жылғы 11 қазан Астана қ. Тапсырыс берушінің атауы мен пошталық мекенжайы «Ұлттық ақпараттық технологиялар»
uploads -> «Қостанай қаласы әкімдігінің білім бөлімі»


Достарыңызбен бөлісу:
1   2


©kzref.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет