Американска рулетка



Дата16.04.2019
өлшемі55 Kb.
#100545

Превод: Пламен Георгиев Печат: Светла Маринова



Александър Мардан

АМЕРИКАНСКА РУЛЕТКА

(квартира номер 14)

Антикризисна комедия

Действащи лица:

Баба Оля – 65 годишна

Ирина, нейна племенница – 40 г.

Сергей, неин съпруг – 42 г.

Олик, техен син – 18г.

Изолда, тяхна съседка – 60г.

Светлана – приятелка на Олик – 23 г.

Виктория – студентка – 20-22г.

Пощальонка, първа гостенка, втора гостенка



Действието се развива в наши дни.


Хол, от който се влиза през врати в няколко стаи. Из стаята са разхвърлени плюшени играчки. На стената виси лозунг „ по-добре да ходиш бос, отколкото да откраднеш обувки. ЧЕ ГЕВАРА”

До холската масичка седи Изолда. Тя бързо размесва карти, гледа на тях, после ги събира и отново ги размесва. В стаята влиза баба Оля. Носи поднос с две чашки кафе.

Изолда: Две аса и двете козове. Пада ти се дълъг път.

Баба Оля: Върри после и вярвай на гадателки. Мен са ми казвали, че асото ... е пари, а не път.

Изолда: Не съм гадателка, а ясновидка.

Баба Оля: И пътят е точно за мене? Да не е за сестра ми? От Америка ли ще хукне?

Изолда: За сигурност трябва на сестра ти отделно да хвърлям, да видим каква карта ще й изскочи.

Баба Оля: Тя отдавна изскочи. Зелена преди десет години, спечели от лотарията на зелена-карта. Омъжи се за американец. Фамилията му да ти счупи езика – Картер Шпилер!

Изолда: Точно. Картите не лъжат, живее си сестра ти зад океана, не й е омръзнало

Баба Оля: Нещо друго?

Изолда: Нещастие от огън.

Баба Оля: Оп ... Плашиш ли ме?

Изолда: Свали тигана от котлона!

Баба Оля: Пфу... че си ...

(Изтичва в кухнята. Връща се)

Баба Оля: Забравих за котлетите(гледа в картите) и друго?

Изолда: Вкъщи ... У вас е ... Неспокойно.

Баба Оля:През стените ли преминава? Яснослушка...те ,милите ми

Изолда: Милите? Иска ти се!

Баба Оля: ...... слушай ,а ти какво шумолиш през нощта,пода ли циклиш?

Изолда: Цикля, но през деня.

Баба Оля: А през нощта? През цялото време нещо драска.

Изолда: Да-а ... Аз пък мислех – от вас, че лепите тапети.

Баба Оля: По нощите? Нямаме си друга работа.

Изолда: Тогава какво драска?

Баба Оля: Абат Фария! Промъква се в килията при Дантес.

Изолда: Този дето убил Пушкин?

Баба Оля: Тоя дето е Монте Кристо. Чела ли си Дюма?(Пауза) Що ли те питам?

Изолда: (разглежда стаята) А тапетите бих освежила.

Баба Оля : За какъв дявол? Още не са увиснали? Едва се оправихме със заемите, за ремонт, още не сме събрали. Трябва да решим и проблема с номера.

Изолда : Щом сте суеверни – защо купихте тринадесета?

Баба Оля: Първата нощ се събудихме от граченето на врана. Зловещо. Питам съседа : тука ставало ли е нещо лошо? Той вика: през войната – снаряд избухна. После вика, искате ли да сменим квартирите? Вие ще вземете четиринадесета, а аз тринадесета. Разбира се, не без нищо. Договорихме се. Взе парите. Разменихме квартирите. А той бандита му с бандит, на тебе я продал след това и духнал.

Изолда: Мръсник!

Баба Оля: Съгласна съм. И сега какво!

Изолда: Оля, аз в 13-та не мога. Гоня си клиентите. Знаеш ли колко колоди съм прехвърлила за тази квартира?

Баба Оля: А мен животът как ме е подмятал! Рядко се падат само добри карти. Ето, че останах на стари години в преходна стая. (звъни gsm-а на Изолда)

Изолда: (по телефона) Върна се? А аз какво ви казах? Приготвяйте се!

Баба Оля: Кой се е върнал?

Изолда: Един! Направих заклинание…...

Баб Оля: Че това гадателките извинявай ясновидките могат ли ....

Изолда: Пътят към истината не можеш затвори. Извинявай, работния ден започва(Баба Оля изпраща Изолда и се връща в стаята, оглежда се в огледалото, шляпа се по бузите. В стаята влиза Олик. Сънен, прозява се. Тихо отива до баба си, която стои с гръб към него. Взима лежащото на дивана плюшено зайче и я потупва с лапата му по гърба)

Олик: (гръмко)...... Привет!

Баба Оля: (стряска се) Ох! Развали ми автотренинга!(взема от Олик заека и го хвърля обратно на дивана)

Олик: И какво тренираме? Лицеви мускули?(оглежда се в огледалото)Ужас!(разчесва с пръсти косата си) Кефирчик къде е? Пис-пис-пис...

Баба Оля: отнесох го при съседката. Котката й трети ден плаче.

Олик: Нехуманно – да дадеш безсловесното същество за съпруг. Ами, ако тебе те бяха взели и отнесли в друга квартира?

Баба Оля: Дървен философ.... Ще закусваш ли?

Олик: (тежко въздъхна) Знаеш, че сутрин не ям.

Баба Оля: Пак ли ще се набълбучиш с вода?

Олик: Чаша вода на бавни глътки засища като закуска!

Баба Оля: Виждам! Плосък си като велосипед.

Олик: (отива до огледалото, оглежда се)(гръмко) Красавец!

Баба Оля: Не викай! (Олик свива ръце като заек и подскача от стаята в коридора. От спалнята излиза жена, около 40-годишна в делови костюм)

Ирина: Защо крещите? Ту мъжа ми тропа с гири, ту вие се развявате...

Олик: (връща се в стаята, бута велосипед) Вече е 11 часа! Колко още ще спиш?

Ирина: Който се е бил-има право!

Олик: С кого този път, с разбойниците от културата?

Ирина: С френски булдоци! С огромни уши. Слава богу, чифтосах ги.

Олик: (тананика марша на Менделсон) Па-ра-рам, пара-ра-рам! ... А сега, млади хора , подушете се ... Извинявайте.... Оближете се един-друг. И не се захапвайте! Разменете нашийниците.... Е, обичайте се ... Между другото, кога се връща татко?

Ирина: Със самолета в 09:30(отива в банята)

Олик: (разглежда велосипеда) Пак осмица – символът на безкрайността.

Баба Оля: Слушай философе! Ти кога ще махнеш тази дивотия(клюма към лозунга на стената)” Каза седмица, а виси вече втори месец!

Олик: Тази мисъл ще живее във вековете. (чува се рязък звънец. Олик се стряска и изпуска велосипеда. Баба Оля отива да отвори, връща се с жена на около 40 години.)

Жената: Аз вчера ви звъних .... За сватбата.

Баба Оля: Сватба? Заповядайте, почакайте за минута.... Искате ли кафе?

Жената: Да, благодаря.(сяда на дивана)

Баба Оля: (тихо на Олик) Махни това от тука! Неудобно е! (излиза)

(Олик избутва велосипеда в коридора. Влиза Ирина, бършейки лицето си с кърпа)

Ирина: Здравейте!

Жената: Моето момиче ... Има проблем с годеника.

Ирина: Избяга? Или го отведоха?

Жената: Отведоха го. Напразно мъжете си мислят, че те решават всичко.

Ирина: решава този, който държи повода.

Жената: Точно така! Разбирате ли те ... с новата му приятелка... те вече живеят заедно. Но, може би не е късно нещо да се направи.

Ирина: А за какво ви е такъв годеник? Аз ще ви избера друг. Имам подробен каталог. Може да го разгледаме още сега?

Жената: Но, моето момиче толкова го обича. Не, може да спи нощем….

Ирина: Вие ли ?

Жената: (смутено) Практически!

Ирина: Спокойно! Ще й намерим нов годеник и всичко ще бъде наред! Тя каква порода е ?

Жената: Наша, разбира се, каква да бъде!

Ирина: ( с удивление) Служебна? Стражева? Ловджийска?

Жената: Вие за кого питате?

Ирина: За вашата кучка.

Жената: (скача, крещи) Няма така да говорите за моята дъщеря. ( в стаята влиза Олик)

Ирина:Каква дъщеря? Аз – за кучето.

Жената: Вие се подигравате? Какво общо има кучето?

Ирина: Аз съм отговорник на фирмата”Кучешки сватби”. (жената разстроена мълчи. Влиза баба Оля с поднос в ръцете)

Жената: (гледайки Ирина) Изолда?

Ирина: Започва се!

Жената: (вади бележка) Садовая 20 , квартира 14-ти?

Ирина: И съседната – също

Олик: Разбирате ли ... накратко ... има две 14.

Жената: Мошеници! (излиза тръшвайки вратата)

Ирина: Тая кой я пусна?

Баба Оля: Тя за сватба говореше(баба Оля слага подноса с двете чашки на масата. Ирина взима едната)

Баба Оля: Аз и за нея сварих. Двете ли ще изпиеш?

Ирина: Олик да го изпие(на Олик) Между другото – ти защо не си на занятия. Пак ли първия час – физкултура?

Олик: Позна! Ще отида за третия. Реферат защитавам. Събитие, което промени съдбата на Русия. Трябва да се избере събитие и да се направи модел, какво би станало със страната, ако го нямаше.

Ирина: И ти какво избра? Смъртта на Ленин или раждането на Горбачов?

Олик: Продаването на Аляска.

Ирина: Студено.

Олик: Горещо. Първо „златната треска” щеше да помогне на Русия да избегне социализма. Авантюристите щяха да търсят злато, а не справедливост....

Баба Оля: Ти по-добре разкажи кога се върна вкъщи?

Олик: Не помня!

Баба Оля: А аз помня. В 04:30 сутринта.

Олик: Бабче, ти спиш лошо, защото пиеш кафе. На твоята възраст е вредно.

Ирина: Кошмар. Скиташ до сутринта, после пропускаш лекции. Къде беше? Пак ли вдигнаха моста?

Олик: Моста няма нищо общо. Просто се разхождах.

Ирина: С кого?

Олик: С момиче.

Ирина: а-ха ,само да няма сюрпризи.

Баба Оля: А да позвъниш? Защо не си купиш GSM?

Олик: Колко пъти да казвам – не искам да живея в стадо. Всички с GSM-и. Всички сутрин пият кафе. Аз не пия. И не желая да давам отчет всяка минута къде съм.

Ирина: Детска градина. Представям си твоето момиче.....

Олик: Айде-е-е-е! Започнахте!

Ирина: Съученичка, която слуша теории те ти със зяпната уста.

Олик: Бъркаш. По-голяма е от мен.

Ирина: С колко?

(Олик разперва длан)

Баба Оля: Ох .....

Олик: И между нас е сериозно.

Ирина: Ако момичето е по-голямо, длъжна е да знае, че на сутринта си в института. Няма какво да я разхождаш по нощите.

Олик: Мамо, стегни се, не си на работа. Аз никого не разхождам! Просто тя се освобождава късно.

Баба Оля: Къде работи?

Олик: В клуб.

Ирина: Сервитьорка?

Олик: Не!

Ирина: Миячка на чинии?

Олик: Танцьорка.

Ирина: Играе в ансамбъл?

Олик: Не, сама... Без ансамбъл!

Баба Оля: Солистка?

Олик: Почти ..... Стриптизьорка.

Ирина и баба Оля: (в хор) А-у-у-у

Ирина: Синчето ми. За чий дявол ни е тая?

Олик: Мамо, влюбен съм.

Ирина: Господи, защо ни наказваш?!

Олик: (прегръща я) Маменце, това не е наказание, а изкуство. И танцува само вечер. През деня работи като хамалин.

Баба Оля: Хамалин?

Олик:Да, общ работник, в ювелирен магазин. Но скоро ще я повишат и ще стане чистачка......... И после .... За да не се разкарвам по нощите, ще живеем заедно.

Ирина: С кого?

Олик: Казва се Света.

Ирина: И къде се готвите да живеете?

Олик: Тук!

Ирина: Само през трупа ми!

Олик: Мамо, ние не сме некрофили!

Баба Оля: През моята стая ще .... ?

Олик: Бабче, ама ние тихо, ти даже няма да се събудиш.

Баба Оля: Аз ей сега лягам и наистина няма да се събудя!

Олик: Тогава ще живеем на балкона. (влиза в банята)

Ирина: Ужас! Един на 40 години с играчки си играе, друг на 18 години, семейство ще прави. (Ирина влиза в спалнята. Чува се звънеца. Баба Оля отива да отвори. Връща се със Сергей. Той носи две чанти. Голямата прибира в гардероба, по- малката внася в стаята)

Сергей: Ира на работа ли е?

Баба Оля: Още си е вкъщи(отива в кухнята) (от спалнята излиза Ирина. Отива до Сергей, целува го!)

Ирина: Здравей, как си? Как пътува?

Сергей: Уморен! През цялото време – дъжд. (отваря чантата, вади самобръсначка, кърпа , риза)

Сергей: Олик в института ли е?

Ирина: В банята. Ходи цяла нощ и проспа института. Трябва да говориш с него.

Сергей: На 18 е. Сега му е времето да ходи. Безполезно е да говорим за това.

Ирина: Да ходи с бабичка е полезно?

Сергей: Браво на синчето! Юнак! А на колко е бабичката?

Ирина: 23

Сергей: Е, не е страшно. Важното – да е добър човек.

Ирина: По-стара жена – не е страшно. Вкъщи не спи – естествено! (Ирина отива до масата, където лежат вещите от чантата на Сергей. Взема кърпата, внимателно я изследва)

Ирина: А сега – честно: къде беше?

Сергей: Ира, какво ти става? Бях в командировка. Пари печеля, с пот на челото

Ирина: И затова не се миеш?

Сергей: Защо?

Ирина: (сочи кърпата) Абсолютно чиста. Не си я докосвал.

Сергей: Ами, да. Защото в хотела слагат кърпи. И ги сменят редовно. Не разбирам защо изобщо си ми я сложила?

Ирина: За всеки случай.

Сергей: Е, случай не се случи.

Ирина: А може да се е случило нещо друго. Разбрах върнал си се отдавна, но не вкъщи.

Сергей: къде съм се върнал?

Ирина: Още не знам, но знам, че и там също е имало кърпи. (Сергей тръгва към вратата)

Ирина: къде отиваш?

Сергей: На работа.

Баба Оля: (показва се от кухнята) Серьожа, а кафе?

Сергей: Не искам.( излиза. Входната врата хлопва)

Ирина: Прави ме на идиот. Даже с Олик не се поздрави.(влиза Олик)

Олик: Здрасти! А къде е татко?

Ирина: Замина.

Олик: Пак ли се скарахте?

Баба Оля: Ира, как може? Откачи ли ..

Олик: Нали ти остана още половин кило орехи. Аз ще ги изям за вечеря, а за тебе – автотренинг.

Ирина: Олик, не бъди лаком.

Баба Оля: Той е прав. (вади от шкафа торбичка, изсипва орех, поставя го между прага и вратата. Раздава се хрущене)

Олик: Трябва ви положителен пример. Спешно ще докарам Света.(излиза. Външната врата хлопва)

Баба Оля: (продължава да чупи орехи) Ира, ревността ти е ужасна.

Ирина: А неговото поведение е прекрасно!

Баба Оля: Трябва нещо да направиш. (звъни се)

Ирина: Оп-па! Идва да моли за прошка!(Баба Оля отваря. Ирина победоносно се усмихва. Бабата води млада жена-елегантно облечена, стройна)

Баба Оля: (загрижено) Това е ... във връзка със Сергей!

Ирина: А-а! Сергей! Колко интересно! Вие ли бяхте с него в командировка?





Достарыңызбен бөлісу:




©kzref.org 2022
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет