Антропонимният код в родовата памет



жүктеу 107.83 Kb.
Дата21.10.2018
өлшемі107.83 Kb.
түріПрактикум

Шуменски университет

Епископ Константин Преславски“



Факултет по хуманитарни науки

Катедра по български език


КУРСОВА РАБОТА

по Практикум по диалектология и ономастика


Тема:


АНТРОПОНИМНИЯТ КОД В РОДОВАТА ПАМЕТ

(Защо се казвам Ралица)



Студент: Преподавател: …….....

Ралица Красимирова Димитрова (гл. ас. Кр. Колева)

III БФ, 3159

e-mail: ralica.krasimirova.dimitrova@gmail.com

Шумен

уч. 2012 / 2013 г.



АНТРОПОНИМНИЯТ КОД В РОДОВАТА ПАМЕТ
Личните имена на българите са възниквали през различни епохи. Най-стари са имената, наследени от далечното минало, които се срещат и у другите славянски народи, като Владимир, Владислав, Драгомир или съкратените им форми Драго, Миро, Слав, Нягул.

С идването си на Балканския полуостров българските славяни вероятно са възприели и тракийски имена. Днес са оцелели само имена от латински корени. Едни са останали от старото романизирано население, а други са по-късни заемки от румънския. Старите имена от тракийски и латински корени можем да приемем за втори пласт.

С идването на Аспаруховите българи е навлязъл и трети пласт лични имена. Сведенията за оригиналния вид и скритото значение на тези прабългарски имена са доста оскъдни. Някои днешни български имена, като Жоте, Пижо, Шоле и др. може би крият изменен първобългарски, кумански или печенежки корен. Първобългарски са и имената на нашите ханове и боляри отпреди покръстването и след него. По време на дългото гръцко и турско робство почти всички те са изчезнали от народната традиция, а в по-ново време някои от тях са възобновени по книжовен път.

С покръстването на българската държава в 865 г. у нас навлизат масово християнските имена от източноправославния календар. Самият княз Борис І е получил второ име - Михаил.

По произход християнските имена са главно староеврейски, гръцки и латински.

Еврейските имена са заети от Библията. Те отразяват един дълбоко религиозен мироглед, вяра и стремеж за общение с Бог.

Гръцките имена са най-многобройни, защото повечето светци са от елинизираните области на Източното Средиземноморие. Понеже около 2/3 от календарните светци и мъченици имат гръцки имена, техният брой у нас надминава 200, а с производните и видоизменените форми - няколко пъти повече.

Латинските имена се срещат главно при католиците. У нас те са малко и са преминали през гръцкия.

Всички тези имена съставят четвъртия пласт в българската антропонимия.

Въпреки вековното турско робство поради разликата в религията турски лични имена не са възприети сред българите. Мохамедански имена се срещат само у помашкото население. Вън от тях обаче се срещат неголям брой имена, в които се крие турски корен, но те са образувани на българска почва от познати турски думи. Такива са: Демир, Курти, Севда, Султана, Сърма и др. Тези турски имена и прякори съставят пети пласт.

От Възраждането насам у нас се появяват все повече имена, които отразяват политически, литературни и други влияния. Например към края на турското робство се появило личното име Венелин, което всъщност е фамилно име на руския писател историк Юрий Венèлин. Малко по-късно и особено след Освобождението зачестява името Александър заради руския император Александър ІІ, и Владимир – неговия син.

Когато Фердинанд станал княз на българите през 1887 г. името му било непознато у нас. Сега обаче все още се срещат Фердинандовци и те са хора на преклонна възраст или покойници.

След Октомврийската революция у нас се появяват личните имена Ленин, Будьони или техни производни - Владилен, Володя, по-късно Сталин, Сталинка, в годините на социализма – Петилетка.

Увлечението по имена на политически лица и събития понякога носи неприятни изненади, особено когато историята още не е казала последната си дума.

Друг източник на имена е литературата. Още през втората половина на 19 век у нас се появява името Геновева, по-късно - Борислав, Албена, Тамара, Людмил, Емил, Пушкин, Олег, Чайка.

Ако приемем политическите и литературните имена за шести пласт, последния седмия, ще съставят имената от думи, които означават предметТелефонка, Салфетка, Грамофонка.

В по-ново време и киното стана извор на лични имена. Според последните сведения на голяма популярност продължават да се радват имената от сапунените телевизионни сериали, особено в определени райони на България. Заедно с тях навлизат чуждоезични лични имена, свързани със смесени бракове, емиграция или желание за емиграция, но това е тема за други изследвания.

По семантика българските имена могат да се разделят на две големи групи, не винаги с ясна граница между тях - пожелателни и защитни.


Пожелателни имена

В тях е вложено пожеланието на родителите за бъдещето на детето.

Семантични групи:


  • живот и здраве: Живко, Здравко

  • род и семейство: Братан, Байно, Везенко, Татун, Новко, Заварин

  • успех в живота: Първан, Видьо, Вида, Велчо, Велика, Сретен

  • сила и храброст: Войно, Бойко, Страхил, Силян, Груди

  • качества на характера: Веселин, Ради, Драго, Добри, Мила, Искрен

  • физическа красота: Хубен, Лепа, Гиздьо, Ваклин, Къдра, Руси, Румяна, Бела, Младен

Близки до пожеланията за физическа красота са имената, които сами по себе си означават хубави и приятни неща:

  • цветя: Иглика, Невена, Ружа, Теменужка, Роза, Цветан

  • билки и треви: Билян(а), Детелин(а)

  • дървета и плодове: Елица, Калин(а), Явор, Ясен

  • птици: Гълъб, Пауна, Славея, Сокол

  • небесни светила: Звезда, Звезделин(а), Деница, Зорница.

Защитни имена

Както и пожелателните, те са свързани с първобитната вяра в магическата сила на словото. Били предназначени да се борят с детската смъртност. Когато в семейството първите деца умирали, родителите давали на рожбата си такова име, че да я пази от преждевременна смърт. Защитните имена са няколко вида:

а) от глаголен корен ‘стоя, трая’: Стойко, Стоян, Стоимен, Трайчо, Траян

б) oт дума, която означава здрав, твърд’, не особено ценен предмет: Камен, Кремена, Желязко

в) от названието на обикновен домашен предмет, част на къщата, ралото: Праго, Собел, Рукан

г) “грозни” имена, т.е. които предпазват от зли очи: Грозьо, Черньо

д) имена, свързвани с подхвърлянето на дете. Към средствата за борба с детската смъртност спада и широко практикуваната допреди две-три поколения символична жертва. Ако на родителите умирали децата или се родяло хилаво дете, за което се страхували дали ще оживее, “подхвърляли” го рано сутрин на улицата или край кладенеца и гледали кой пръв ще го намери. Който го найде или обрете, той става кръстник на детето и му дава било собственото си име, било Найден, Обретен. Ако вместо човек най-напред дойде животно, загрижените родители казвали, че такъв му бил късметът на детето им, и можело да го нарекат дори Кравко, Кучкан, Песан. И вярвали, че с това са избягнали проклятието и детето ще оцелее до дълбока старост.

е) търсене на име. Проклятието над родителите да не траят децата им можело да се избегне и с ново име, каквото няма в рода и в близката околност. Такива са някои съвсем редки християнски имена или просто от израза търся име вземат първата дума и образуват Търся, Търсена.

ж) защита от други беди. Според наивното вярване на нашите баби и деди някои имена крият сила да предпазват и от други напасти, каквато е понякога нежеланото многодетство Когато се раждат все момичета (а всеки родител иска да има преди всичко мъжка рожба), кръщават четвъртото или петото момиче Доста, Достена или Стига, за да се роди след него момче. А когато се раждат прекалено много деца, кръщавали десетото например Запрян. Магическата сила на името можела цял живот да служи като защита срещу диви зверове и беди. А понеже най-опасният звяр по нашите земи е вълкът, широко разпространени са имената: Вълчо, Вълкан, Вълкана. Същия смисъл носят и имената Огньо, Огнян, а може би и Куцар.

Когато някое чуждо по произход и с непонятно значение име напомня българска или позната дума, хората го свързват с тази дума и го смятат образувано от нея, т.е. преосмислят името. Така от гръцкото Тихон ‘щастливец’ са възникнали имената Тихо, Тихол, Тишо, възприемани със значението ‘тих’.




Ралица
Моето име е Ралица. Родена съм на пети ноември и съм първородна дъщеря, първото дете на Янка и Красимир. Кръстена съм на бабите си, не знам на коя точно, защото те са Радка и Райна. Брат ми е второ дете на родителите ми, първороден син – Милен, кръстен на дядовците ми, които съответно са Младен и Михал. Интересно съвпадение са първите букви в имената на дядовци и баби, което е улеснило родителите и не им се е налагало да избират единия или другия.

Ралица е умалено от Рала, разновидност на Рад, Радко. Традиционното българско име на съзвездието Орион е Рало или Ралица. Ярките звезди и близостта до небесния екватор го правят видимо на по-голямата част от планетата Земя. Кoгaтo Орион ce появи на нeбeто, e вpeмe зa opaн. Името става популярно след едноименната поема на Пенчо Славейков. Имен ден празнувам на Цветница по името на цветето ралица, свързва се с представата за физическа красота и нравствена добродетел.

Според широко разпространената народна традиция първородното дете се кръщава, ако е мъжко - на дядото, ако е женско - на бабата от бащина страна. За него смятат, че се ражда с готово име и идва да поднови старите. Второто дете подновява дядото или бабата от майчина страна. Следващите деца ги кръщават на някой близък роднина или на самия кръстник, който най-често е също така близък роднина (такъв е случаят в нашето семейство, общо сме четири деца).

От това правило се допуска изключение, когато детето се роди на някой голям празник. Тогава му дават името на съответния светец. Затова Ботев, макар и първороден син, е кръстен Христьо, понеже се е родил навръх Коледа, a следващият брат подновил бащиния си баща Петко.

Ако дядото или бабата са вече починали, родителите се смятат свободни да търсят дори за първото си дете ново име по свой избор. Това става и когато младите съпрузи не се погаждат със старите и решително не им харесват имената, каквито случаи напоследък се срещат все повече и повече.

Ако родителите имат някой богат или влиятелен сродник, дори само познайник, предпочитат него пред други много по-близки, но бедни роднини.

По някои места, например във Враца, за предотвратяване на детската смъртност кръщават детето на баща му или на майка му.

На едни места избягват да кръщават на умрял човек, другаде пък се смятат задължени да подновят паметта и името на починало братче или сестриче, на починал неженен чичо, вуйчо или леля, особено когато чичото / вуйчото е загинал на война.

Ако майката овдовее преди раждането, по традиция кръщават детето на умрелия му баща.

Когато се роди дете на черковен или народен празник, по някои места съчиняват име, което да напомня празника. Такива имена са Водьо, Водо, Водан, Воден (роден на Водици или Водокръщ, 6 или 19 януари), Врачана, Врачанкa (празник Врачеве, т.е. Дамян и Козма, 14 ноември), Летник (народен празник Летник, 14 март или 8 май), Възнесена (празник Възнесение по пасхалния цикъл), Духо (празник Духовден или Свети Дух по пасхалния цикъл).

Умалителни имена
Имената на съгласна, на -ай, -ей, -ой получават допълнително окончание -чо, по-рядко -ко, без други промени на основата (Андрейчо, Боянчо, Драганчо, Драгойчо, Иванчо, Иванко, Исайко, Матейко, Радойко, Радойчо). При имената на или крайната гласна изпада пред -чо, -ко (Илийчо, Николчо, Николко, Савко, Савчо, Томчо).

Незначителна част от имената на , -ьо, -йо се възприемат като умалителни. Обикновено това са съкратени форми, срещу които съществуват в езика пълни имена и връзката между тях е жива (Ваньо от Иван, Кольо от Никола, Лазо от Лазар, Мильо и Михо от Михаил, Митьо и Мито от Димитър, Петьо и Пешо от Петър или от Петко, Симо от Симеон, Теньо от Стефан или от Стоян, Тошо от Тодор).

Но когато срещу кратката форма на няма друга по-пълна или и да има, фонетичната и семантичната връзка между тях е отслабена, тогава в имената на -о, -ьо, -йо не се долавя умалителност (Ботьо, Вельо, Въло, Въльо, Ганьо, Герго, Геро, Гето, Гешо, Грозьо, Груйо, Дано, Димо, Дино, Диньо, Доно, Еньо, Заро, Зашо, Златьо, Йоно, Йото, Киро).

Имената на -ко не са умалителни, когато пред -ко има гласна или й Вако, Велико, Дико, Дяко, Жеко, Лако, Мико, Нако, Нейко, Райко, Стайко, Стойко, Тако, Трайко). Тук -ко е част от основата на името и форми без -ко няма или са много редки.

Не се възприемат като умалителни и такива имена със съгласна пред -ко, срещу които няма или съвсем рядко има форми без к (Божко, Бранко, Вълко, Душко, Дянко, Еленко, Желязко, Здравко, Петко, Стоичко, Цветко, Цвятко, Ченко).

Но ако формите със съгласна пред -ко стоят в опозиция с редовни и употребими форми без к, имената на -ко са повече или по-малко умалителни (Васко, Величко, Велко, Вътко, Данко, Дечко, Динко, Дочко, Златко, Илко, Йонко, Митко, Нанко, Ненко, Нешко, Пенко, Рашко, Славко, Таско, Ташко, Филко, Янко).

Окончанието -чо поначало е умалително, но в двусрични имена пред гласната то се слива с основата на името и губи своята умалителност (Гочо, Дочо, Кочо, Начо, Рачо, Цачо). Това обаче не става с имена, срещу които съществуват форми на -ко и , -ьо, -йо.

Емоционалната умалителност на личните имена със завършек е твърде субективна.

Личните имена поначало не се членуват, но в домашна среда имената на (още -и, -о) получават член -то (Борето, Васето, Колето).

Други, по-редки умалителни суфикси са -ик и -ич, с които са образувани имената Божик, Добрик, Рачик, Добрич, Павлич.

Умалителната гръцка наставка -аки, която в миналото е била доста разпространена, особено между градското население, сега се среща при малък брой имена (Власаки, Димитраки, Тодораки, Янаки) и малцина вече ги схващат като умалителни - напротив, покрай прякорните имена на -ак ги чувстват като увеличителни и подигравателни.

В миналото са се срещали нарядко из Източна България и имена с турска умалителна наставка -джик (Иванджик, Стоянджик). През годините преди Освобождението умалителните мъжки имена на -аки и някои на -чо са били като привилегия на чорбаджиите и интелигенцията; на беден и прост човек не подобавало да носи официално име Иванаки или Иванчо, Тодораки и т.н



Звателни имена
Всички мъжки имена на съгласна имат звателна форма на (Борисе, Василе, Драгане, Лазаре, Радуше) освен ония, които завършват на и (Киряк, Аспарух). Звателна форма могат да имат и имената на -ай, -ей, -ой (Братое, Драгое, Николае, Пантелее - изговаряни Братойе, Драгойе, Николайе, Пантелейе). От имената със завършек -ър ерът изпада (Александре, Димитре, Петре), а от Павел става Павле.

При имената на гласна звателната форма е еднаква с именителната (Илия, Коста, Коце, Методи, Минчо, Никола, Петко), а някои от имената на , -ьо, -йо имат и втора, по-интимна звателна форма на (Ване, Baте, Любе, Миле, Мире, Цене).



Всичко това показва, че старите имена не са случайни и непонятни думи, а крият в себе си елементи от изразните традиции и хилядолетни поверия за борба с болести и злини, пожелания за здраве, хубост, поколение, благополучие и честит живот.

Библиография
Заимов, Й. Български именник. 1988, София: БАН.

Илчев, Ст. Речник на личните и фамилните имена у българите. II изд., 2012, София: Изток-Запад.

Ковачев, Н. Честотно-етимологичен речник на личните имена. 1995, Велико Търново: ПИК.

http://www.imenata.com/group_names_1.html


Достарыңызбен бөлісу:


©kzref.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет