Цените на оригиналните лекарства в българия са сред най-високите в европа



жүктеу 56.77 Kb.
Дата07.03.2019
өлшемі56.77 Kb.

Цените на оригиналните лекарства в България са сред най-високите в Европа
На 2 декември 2004 г. в хотел „Радисън” се проведе пресконференция на СБФП, с участието на г-н Грег Пери, генерален директор на ЕГА, г-н Огнян Донев, член на УС на СБФП и изпълнителен директор на Софарма АД и г-н Владимир Афенлиев, член на УС на СБФП и изп. директор на Актавис АД. Фармацевтичен Бюлетин представя и изявления на д-р Иван Букарев, изп. директор на НЗОК и доц. д-р Атанас Щерев, председател на Парламентарна комисия по здравеопазване.


Присъединяването на България към ЕС ще доведе ли до негативни последици за фармацевтичната ни индустрия?

- Не е задължително. То ще донесе предимства под формата на достъп до по-голям пазар, което ще е от полза за по-големите български фармацевтични компании. Много от тях вече правят инвестиции и се подготвят. Истина е, че договарянето на преходни периоди и облекчения е важно. Особено в три области: при въвеждането на ексклузивност на новите данни, при сертификатите за допълнителна защита и при приемането на новите европейски процедури.



Членството в ЕС ще отвори огромен пазар за българските генерични лекарства, но дали те ще са конкурентоспособни на него? Как се справят осемте нови членки на ЕС?

- Няколко български компании имат необходимия капацитет. Компаниите, които навлизат на чуждите пазари, са предимно големите. Вече има такива примери от осемте нови членки на ЕС, но това е бавен, а не драматичен процес.



В момента в България все още има проблем с високите цени и реимбурсирането на лекарствата. Как трябва да се реформира лекарствената политика?

- Трудно ми е да следя ценовите системи във всички 28 държави, но е вярно, че цените на оригиналните лекарства в България са сред най-високите в Европа. Този факт бе отразен и в скорошна презентация на Световната здравна организация. Намирам това явление за доста учудващо, но то се повтаря и в Полша. България отскоро е въвела референтни цени, както в повечето европейски държави. Обаче системите на референтните цени се различават и ако производителите на оригинални лекарства продават продуктите си на толкова високи цени, може би пазарът трябва да се отвори за по-голяма конкуренция.



През последните седем години в Централна и Източна Европа вносът на чуждестранни, така наречени иновативни лекарства се увеличава, което повишава разходите за здравеопазване. В Чехия и Полша проблемът се решава, като вносът се финансира чрез поддържането на висок пазарен дял на генеричните лекарства, като болшинството от генеричните лекарства се произвеждат от компании от страната или региона. Генеричните медикаменти са твърдо установени във Великобритания, Германия, Дания и Холандия.

Как ще отговорите на твърденията на производителите на оригинални лекарства, че генеричните производства изяждат ресурсите им за създаване на нови медикаменти?

  • Това не е вярно и мога да дам много аргументи. Нелепо е, че фармацевтичната промишленост е тази, която винаги се оплаква. Всички сектори се отварят за конкуренция - и енергетиката, и авиацията, и производството, и търговията с автомобили. Естествено появата на конкуренти е проблем за големите компании, но това е стандартна практика. Фармацевтичната промишленост има едни от най-големите норми на печалба сред индустриалните производства. Разходите за създаването на наистина нов и иновативен продукт са много големи, но възвръщаемостта е огромна. Но фармацевтичните компании не обичат да говорят за това.


Генеричните лекарства струват между 20 и 80% от цената на оригиналните лекарствени продукти, а в ЕС генеричните продукти спестяват около 13 млрд. евро годишно. В ЕС генеричните лекарства заемат седно между 27-30% от пазара на лекарства, докато в САЩ този процент е около 50 %, а в новите страни членки на ЕС процентът на генерични лекарства ще бъде по-висок от средния. Генеричната индустрия се очаква да има значителен ръст в Европа в сравнение с другите отрасли, поради изтичане на голям брой от патентите на оригиналните лекарства в следващите няколко години.
Няма страна в света, която иска да повиши ръста на икономиката си и да не разчита на собствената си фармацевтична индустрия, заяви председателят на Комисията по здравеопазване в Народното събрание доц. Атанас Щерев по време на форума в София за предизвикателства пред националната лекарствена политика и регулаторна практика, организиран от Сдружение на българските фармацевтични производители.
В България се дават само 10% от средствата за медикаменти, които се дават в европейските страни, а целта е те да стигнат тези средства – 70%, допълни той. Публичните разходи за лекарства на глава от населението за 2004-а са 86 лв., като се очаква през следващата година те да бъдат 70 лв., каза шефът на парламентарната комисия по здравеопазване.

При нас предстои увеличаване на публичните разходи за здравеопазване и това е без алтернатива, каза доц. Щерев. Той съобщи, че публично се субсидират предимно вносните медикаменти, за сметка на българските. Доц. Щерев очерта бъдещите цели по отношение на лекарствената политика - разработване на стратегия за комплексна лекарствена политика, която ще премине в единна лекарствена политика; увеличаване на публичните средства за здравеопазване, при запазване на разходите на средства лекарства; създаване на Институт за фармакоикономиката, които да дава оценка на методите за лечение.
Не образованието, не науката, не културата, не военната промишленост, не промишлеността изобщо, а здравеопазването е приоритет за българската държава, каза още доц. Щерев.

Производството и разпространението на генерични продукти в страната ни трябва да се увеличи. Това мнение изрази д-р Иван Букарев, директор на НЗОК, по време на конференция, организирана от Сдружението на българските фармацевтични производители. Д-р Букарев съобщи, че предстои да нарастне делът на генеричните продукти на лекарствения пазар. По думите му това трябва да стане в период на една-две години и той препоръча на всички фармацевтични компании да се възползват от ситуацията.

Д-р Букарев заяви, че в списъка на НЗОК трябва да се намери оптималното съотношение между оригиналните и генеричните лекарства. Според него е необходимо да се въведе и информационна система за непрекъснат мониторинг на лекарственото потребление.

Ако България не договори преходен период за data exclusivity, достъпът до нови генерични лекарства ще бъде блокиран за допълнителни 4 години, освен вече съществуващите шест, смятат представители на СБФП. Според тях това означава, че Здравната каса, държавата и пациентите ще продължат да реализират огромни дефицити, а това ще забави както икономическия растеж на страната, така и жизнения стандарт на българските пациенти.

СБФП поддържа позицията, че наличието на една силна национална генерична индустрия е фактор за икономическия растеж на една държава.
Държавата и пациентите през първите пет месеца на т.г. са заплатили само за три оригинални лекарства 2 235 234 лв., докато техните два нови нашенски аналога биха стрували с 583 882 лв. по-малко, съобщиха от Управителния съвет на Сдружението на българските фармацевтични производители.
Проблемите, които стоят пред българските фармацевтична инсдустрия не се различават особено от тези в новоприсъединилите се страни към ЕС. Това, което е необходимо да се направи, е да се обновят досиетата на медикаментите и да се промени документацията за пререгистрация. Позицията на СБФП е, че за въвеждането на тези нови изисквания, задължително трябва да се настоява за преходен период. Досиетата на медикаментите със заварена регистрация към момента на присъединяването трябва да се обновяват по новия европейски стандарт, когато им дойде времето за планова регистрация, а не веднага след влизането ни в ЕС.
За поредна година тенденцията за намаляване на пазарния дял на българските лекарства в стойностно отношение се запазва. Причина за това е най-вече в закъснялото приемане на новата наредба за реимбурсация на лекарствата, които Националната здравноосигурителна каса частично или напълно плаща. Поради тази причина реимбурсният списък не бе променян от 2002 г.* и за този период на пазара излязоха много български генерични лекарства, които не могат да получат своята реална оценка и да бъдат включени в листата на субсидираните медикаменти. Това наложи през този период харченето на пари за по-скъпи медикаменти, при наличието на икономически по-достъпни нови генерични лекарства.

*/б.р. Новият реимбурсен списък влезе в сила от февруари 2005 г./


Източник:

За материала са ползвани са публикации от следните медии – в. Капитал, Агенциа „Фокус”, в. „Дума”, в. „Политика”, www.zdrave.net


Достарыңызбен бөлісу:


©kzref.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет