Данъци и данъчно облагане



жүктеу 106.64 Kb.
Дата02.10.2018
өлшемі106.64 Kb.


ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР

КУРСОВА РАБОТА НА ТЕМА

“ДАНЪЦИ И ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ”
Разработил: Красимира Герасимова Ненчев

Варна


2010
„На този свят неизбежни са само смъртта и данъците.“

Бен Франклин


Възникването развитието и формирането на данъците като метод за осигуряване на парични средства на държавата съпътства нейното създаване и развитие. С данъкът се извършва преразпределението на доходите на обществото. Налагането на размера и плащането на данъците не са пряко свързани с пазарния механизъм, но влияят върху състоянието на пазара. Основание за налагането на данъците е необходимостта от финансов и данъчен суверенитет на публичната власт. Данъкът представлява законосъобразно, принудително, безвъзмездно плащане от физически или юридически лица в полза на държавата. Данъкът има безспорен характер и се свързва със следните особености:

  • във вид на публична принуда

  • установява се със закон

  • има безвъзмезден характер

Всяко представяне на данъците обикновено започва с общоизвесното им разграничаване на две големи групи – преки и косвени. Това разграничаване е в зависимост от критерия кой икономически субект поема данъчната тежест. Косвените данъци – едно лице е данъчен носител, а други лица са данъчни носители – ДДС, акцизи, мита и т.н. Те се наричат още оборотни (оборота се облага). Косвените данъци са данъците върху продажбите, потреблението, консумацията. Понижаването на косвените данъци означава нарастване на предлагането и съответно при неизменно съвкупно търсене - подтискане на инфлацията. При същото базово условие, повишаването на косвените данъци може да доведе до ускоряване растежа на цените и да се отрази негативно върху стопанския растеж и заетостта.

При косвените данъци особеностите са свързани с това, че съществува фигурата на данъчно задълженото лице, което събира данъка, но с него отново се облагат личните разходи, респективно доходи, но по косвен начин (потребявам със свободните ми средства – облага се личния ми доход)

Понятието всеобщ косвен данък – с него се облага потреблението на всички стоки и услуги на определена територия, освен тези, които са освободени (изключения). Освобождаванията, доколкото нарушават конкурентната среда, се допускат само по изключение, предимно поради социални причини, особености на националната икономика и т.н.

За разлика от всеобщите данъци, какъвто е и ДДС, при специфичните, какъвто е акцизът, се облагат само някои стоки и услуги.

„Възгледът на правителствата за икономиката може да се резюмира в няколко кратки фрази: Ако тя се движи, обложи я с данък. Ако продължава да се движи, регулирай я. И ако тя спре да се движи - субсидирай я.“ Роналд Рейгън

Друго понятие на което си заслужава да се обърне внимание това е данъчното бреме и неговото измерване. Има различни начини за измерване на данъчното бреме, които акцентират върху различни икономически ефекти от данъците. Общото данъчно бреме измерва отнемането на доход от икономиката. Пределното данъчно бреме показва ефектите върху стимулите за труд, риск, инвестиции и предприемачество. Средната данъчна ставка показва разпределение на отнемането на доход сред различни подоходни групи. Приходите в бюджета от различните видове данъци измерва разпределението между преки и косвени данъци.

Изследванията показват, че когато в една страна общото данъчно бреме като дял от БВП е по-ниско, икономическият растеж в тази страна е по-висок. При по-ниски данъци повече пари остават в джоба на данъкоплатеца, т.е. при този, който е изкарал парите и има най-големи стимули да ги управлява ефективно. Обратно, при високи данъци по-голяма част от парите са в ръцете на бюрократите, които - работейки с чужди пари - имат далеч по-ниски стимули за ефективното им харчене. Колкото по-ниски са данъците, толкова по-малко изкривяване на стимулите има при решенията за полагане на труд, спестяване, инвестиране и пр. Данъците имат значение.

При данъчното облагане се използват няколко начина:



  • поголовен данък

  • пропорционално облагане – с една и съща данъчна норма се се начисляват върху различното облагане (плосък данък)

  • прогресивно облагане – с нарастване на данъчната основа се увеличава и данъчната норма. Това се постига с специални скали, с които се цели да се постигне известна социална справедливост

  • регресивно облагане – това облагане е социално несправедливо, т.к. С увеличаване на данъчната основа се намалява данъчния размер (косвени данъци)

При косвените данъци правоотношението, което поражда данъчен дълг се развива между държавата и потребителите, но отношението е опосредено от едно трето лице, което има характеристиките единствено на данъчно задълженото лице, но не и на субект на данъчното задължение, което лице има функциите по начисляване и събиране на данъка (последният продавач).

Косвените данъци са пропорционални и за данъчна основа служат оборотите. Най-голям дял има ДДС, който е мнгофазен данък, т.е. във всички фази (етапи) на производствено – стопанската дейност се начислаява ДДС. Данък върху добавената стойност е един сравнително нов косвен данък и е въведен на 01.04.1994 год. Предшественик на ДДС е данъка върху оборота (ДО). Данъкът върху оборота е косвен данък върху брутния оборот, а ДДС облага нетния оборот. Начисления и платен данък от данъчния субект се възстановява под формта на данъчен кредит. Условието е данъчния субект да бъде регистриран по закона за ДДС. От 01 януари 2007 г. действа новия закон за ДДС, който е синхронизиран с изискванията на ЕС.

ДДС се регламентира със Закона за данък добавена стойност (ЗДДС). При този вид данък в страната ни се прилага принципа на неутралност, т.е. данъчната ставка от 20% се налага на всички реализирани стоки и услуги на територията на България с изключение на данъчно-освободените.

От 01.01.2007 г. в страната действат следните три режима на данъчно облагане с ДДС, а именно:



  • доставки, извършени на територията на страната;

  • доставки България и държавите членки на ЕС;

  • доставки, между България и страните, които не са членки на ЕС, т.нар. "трети страни".

Новият, специален режим на данъчно облагане с ДДС е за доставките между България и държавите от ЕС, т.нар. "вътреобщностна търговия със стоки". За тези доставки със закона са въведени няколко нови режима на облагане, в зависимост от това дали доставчикът и получателят са регистрирани за целите на ДДС лица или не. Тези режима са:

1. Облагане на вътреобщностните доставки на стоки.

2. Облагане на вътреобщностното придобиване на стоки.

3. Облагане на вътреобщностните услуги.

4. Облагане на новите превозни средства и на акцизните стоки.

5. Облагане на дистанционните доставки.

6. Облагане на тристранните доставки.

Стимули за бизнеса



  • Предвидима бизнес среда

  • Стабилен положително нарастващ кредитен рейтинг в местна и чужда валута (Fitch, Standard&Poor’s, Moody’s, Japan Credit Rating Agency)

  • Възможност за освобождаване от ДДС при внос на оборудване за инвестиционни проекти над 5 млн. евро

  • Годишна амортизационна норма от 30% за машини и оборудване, 50% за ново оборудване използвано за нова инвестиция или разширяване и 50% за софтуер и хардуер

  • Договори за избягване на двойното данъчно облагане с 61 страни

  • Споразумения за взаимна защита и насърчаване на чуждестранните инвестиции с 60 страни

  • Придобиване на земя чрез регистрирана в България фирма с до 100% чуждестранно участие

  • Възможности за кандидатстване по Структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз

Акцизите са косвен данък с нефискален характер независимо че осигуряват значителни приходи в държвния бюджет. Съгласно действащото законодателство у нас акцизите се начислаяват по определена с наредба към закона норма след което се начислява ДДС (=>двойно облагане ). Акцизите са от групата селективни данъци , които се отнасят за точно определени със закона стоки и услуги .

Особен вид косвени данъци са митата , които се характеризират със заглъхващи функции (след време ще отпаднат). За разлика от останалите данъци митата се плащат по време на извършваното събитие (внос-износ; транзитно преминаване)

В рамките на ЕС правителствата запазват отговорността за преките данъци – т.е. приходите, които събират от облагането на доходите на физическите лица и компаниите. Данъчната политика на ЕС се фокусира върху размера на непреките (косвени) данъци и такси като Данък добавена стойност (ДДС) и акцизите, които имат значение за вътрешния пазар. ЕС се стреми да гарантира, че данъчните правила не пречат на свободното движение на капитала и че свободното движение на капитала не създава условия за избягване на данъци. Политиката на ЕС цели още данъчните правила в Държавите членки да се ограничават свободното движение на хора.

Националните правителства са свободни да определят приоритетите в разходите си и какви данъци да налагат, за да набавят средства. Те са свободни да определят размера на данъка върху корпоративната печалба и доходите на физическите лица, спестяванията и приходите от капитал. Правата на Държавите членки в тази област се гарантират от факта, че при вземането на решения в ЕС относно данъчната политика гласуването става с единодушие.

След присъединяването към ЕС, ДДС вече е не само финансово постъпление в бюджета на страната, а е с характеристиката на собствен приход за бюджета на общността. Част от постъпленията за ДДС, формирани на територията на страната са приход в бюджета на общността (заедно с митата, които са в пълен размер).

"Всяка разумна данъчна система трябва да се основава на правилото „одери богатия.“

Хейууд Браун

В Европа няма друга държава с толкова нисък данък върху богатството - 10%, и толкова високи косвени данъци. Съотношението преки/косвени данъци у нас е 1:4. В САЩ - страната на най-дивия, неограничен капитализъм това съотношение е обратното.

Там облагат стръмно, тежко богатството и наследствата, за да може именно забогателите от политиката на държавата да поемат по-голяма част от нейната издръжка. Колкото повече пари печели американецът, толкова по-голям процент от доходите си дава за издръжка на държавния апарат. И в богатата Австралия съотношението преки/косвени данъци е 4:1. Германия, Франция, Скандинавските страни прилагат стръмни ("прогресивни") таблици за данъчно облагане. В 15-те стари членки на ЕС съотношението преки/косвени данъци е 0,86. При това без ДДС във Великобритания са всички продукти и услуги, които трябва да бъдат евтини и общодистъпни за всеки човек - храни, книги, вестници, финансови и банкови услуги, обществен транспорт. Дори горивото с местен произход е оскъпено едва с 5% ДДС. Богатата Германия облага само със 7% ДДС храните, за да може всеки да си купи храна. И богатата Белгия взема само 6% ДДС от своите граждани, ако купуват храни. И така нататък. Те реализират приоритетите си, като диференцират масовия данък ДДС - върху храните, книгите, лекарствата и транспорта той е много нисък, или 0. А преките данъци са високи - те пълнят хазната.

Стигаме до вечният въпрос „ниски или високи данъци?” и тяхното отражение в икономиката на страната. Високите данъци намаляват разполагаемите доходи на тези, които изкарват доход и увеличават възможностите на администрацията да взема решения за разпределението на тези средства. Това от една страна би могло теоретично да доведе до по-добри публични услуги. От друга страна, високото облагане поражда стимули за неефективност – както казва проф. Милтън Фридман най-неефективно се харчат държавните пари, тъй като това са чужди пари, които се използват за непознати хора.

В допълнение, високите данъчни ставки пораждат т.нар. мъртво тегло или свръхданъчно бреме. То представлява чистата загуба на блага, които биха били произведени ако нямаше данъчно облагане – загубата на благосъстояние за данъкоплатците е по-голяма от събраните приходи за правителството и един допълнителен лев приход в бюджета струва на данъкоплатците повече от един лев намаление на чистия доход. Следователно поради наличието на свръхданъчно бреме намаляването на данъците с един лев генерира ползи за икономиката на стойност по-висока от един лев. Според някои изследвания мъртвото тегло на данъците достига или дори надминава 100% от събраните данъчни приходи Данъчните ставки влияят еднозначно на сивата икономика – при равни други условия, колкото по-високи са ставките, толкова повече се увеличава сивата икономика. Ставките по основните данъци и осигуровки се сред основните причини за наличието на висок дял на сивата икономика в България. Изследванията също показват, че фирмите, които са обложени с по-ниски данъчни ставки много по-рядко укриват доходи.

Високите данъци намаляват също така стимулите за спестяване, инвестиране, труд и предприемачество. Според изследване на Нобеловия лауреат Едуард Прескот разликата между сравнително малко работещите европейци и сравнително повече работещите американци се дължи изцяло на различията в данъчното облагане. По-ниските данъци в САЩ стимулират повече труд и по-високи доходи, докато по-високото облагане на труда в Европа води до стимули за повече почивка.

Изследването на проф. Лукас е част от увеличаващата се тенденция икономистите да препоръчват намаление на прякото облагане на доходите и ориентиране към косвени данъци. Според някои икономисти при едни и същи данъчни приходи косвените данъци пречат по-малко на икономическото развитие заради липсата на част от негативните ефекти, налични при преките данъци.

„Здравият разум ни подсказва, че когато обложим нещо с висок данък хората ще произвеждат по-малко от него. Така, че ние намаляваме данъчните ставки на хората и хората произвеждат повече от всякога.“ — Роналд Рейгън

В свое интервю от 31 март 2010 г. проф. Драгомир Драганов споделя опита и практиката в ЕС по отошение облагането с ДДС.

"Най-висок ДДС сред държавите от ЕС (25%) има в Дания и Швеция. Ако България все пак вземе, че въведе 22%, ще да се нареди във втората група заедно с Финландия и Полша. Трети в класацията са Португалия, Ирландия и Белгия, в които ДДС е 21%. В останалите 19 страни членки ставката е от 20% надолу.

Така ако ДДС е 22% България, макар и най-бедната държава в ЕС, току виж се окаже в челната петица по масово ограбване на гражданите си. Има и още една подробност - от другите четири страни единствено в Дания няма т.нар. диференцирана ставка ДДС.

Обратно - в Швеция има и 12%, и 6%. Във Финландия - и 17%, и 8%. В Полша - и 7%, и 3%.

А като се вземе предвид разликата между жизненото ни равнище с датчаните, категорично щяхме да застанем най-горе на стълбицата на "победителите" (пардон, на ограбените). По една проста причина - ДДС не е пряк, а косвен данък. В смисъл че го плащат всички. И студентът с 90 лв. стипендия, и пенсионерът с 200 лева пенсия, и богаташът с 2 милиона печалба. И за всичко - от хляба до тока и от ракията до парното.

И тъкмо за да избегнат това безумие, нормалните държави от ЕС са въвели диференцирана ставка. Ако си напазаруваш например в обикновен супер в Испания, в касовата ти бележка пише: хляб и млечни произведения - 4% ДДС, месо и колбаси - 7%, вино - 16%.

Просто и ясно - ако живееш като нашите пенсионери само на хляб и кисело мляко - малък ДДС, искаш и "вълче мезе" - по-висок, пие ти се алкохол - удряш тавана на данъка. Отиваш в аптеката, а там на касовата бележка пише, че лекарствата са с ДДС - 0%!

Ще обложим народа с още по-големи косвени данъци. Не достигат пари в хазната? Ще накараме и работещите пенсионери да внасят. Държавата не се разплаща с малкия и средния бизнес? Ще закрием не държавата (длъжника), а бизнеса.”

От есента на 2008 год. светът се тресе от глобална икономическа криза, това неминуемо се отразява и на данъчната политика. Последното нещо, което се прави по време на криза, е да се увеличават данъците или да се въвеждат нови. Структурните промени и затягането на контрола имат много по-голям ефект от въвеждането на нов данък или увеличаването на стария (както в момента се дискутира за ДДС). Приемането на нов данък е продължителен процес без моментален ефект, който се цели от сегашното правителство.

Л И Т Е Р А Т У Р А


  1. Ангарски, К. Теория и практика на данъците. ИК “Люрен”. 1992.

2. Адамов, В. Р. Лилова, В. Захариев. Финанси. Изд. „Абагар” 1996

3. Стоянов, В. Теория на финансите, Изд. “Галик” 1998

4. Айнаджиев, А. Основи на данъчното облагане и данъчния контрол. Изд. “Сиела”. 1999

5. Интернет източници





Каталог: files -> files
files -> Аннотация
files -> Отчет на расширенном заседании коллегии Минобороны России об итогах деятельности за 2014 г.
files -> Ереже модульдік білім беру бағдарламаларының жасалымы туралы
files -> "Оқулықтарды, оқу-әдістемелік кешендері мен оқу-әдістемелік құралдарын әзірлеу, оларға сараптама, сынақ өткізу және мониторинг жүргізу
files -> Ереже ects тәртібі бойынша кредиттерді қайта тапсыру туралы е шқму 014-15 Екінші басылым
files -> Мазмұны: Информатиканың философиялық негіздері. Ақпараттың жалпы теориясының бастаулары. Информатиканың математикалық негіздері. Ақпараттық модельдеу негіздері. Информатиканың семантикалық негіздері


Достарыңызбен бөлісу:


©kzref.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет