ДЯДОВАТА РЪКАВИЧКА
/СЦЕНАРИЙ/
І. Учител: Здравейте, деца! Докато ние бяхме във ваканция хората по света отбелязаха Деня на детската книга. Това се случи на 2 април. А защо точно на тази дата? Защото това е рождената дата на един много обичан разказвач на приказки. Той е написал: „Малката русалка”, „Храбрият оловен войник”, „Снежната кралица”, „Грозното патенце” и мн. др. любими на децата приказки.
Досетихте ли се кой е той? /Ханс Кристиан Андерсен/
Ние сме ви подготвили куклен театър по една приказка на българския автор Елин Пелин, а приказката е......../”Дядовата ръкавичка”/. Приятно гледане!
ІІ. Стихотворение за книжката /Светослав Влахов/
Другари
Леда Милева
Те в шкафа тихо-тихичко стоят,
наглед са кротки, скромни, мълчаливи,
а могат с теб да тръгнат в дълъг път
и да направят дните ти щастливи!
Не ги оставяй да потънат в прах,
захвърлени из шкафовете стари,
не се разделяй никога от тях -
от книгите - добрите ни другари!
ІІІ. Представяне на Елин Пелин: /в ролята: Йордан Йорданов/
Казвам се Димитър Иванов. Викат ми Елин Пелин. Байлово е моето малко и хубаво село, където съм се родил и където съм прекарал незабравимите си детски години. Тук, в тоя прекрасен кът, е затрептяло моето сърце. Тоя трепет на сърцето ми-това са стиховете, които ви поднасям в тая приказка.
ІV. ДЯДОВАТА РЪКАВИЧКА
В ролите:
Анна Дамянова-разказвач
Емили Севдина-разказвач
Йоана Югова-разказвач
Денис Йорданов-разказвач
Гризана-Габриела Иванова
Зайо-Бойко Стойчев
Лиса-Слави Иванчева
Вълчо-Мила Геджова
Мецана-Радослава Величкова
Дядото-Николай Иванов
Тръгнал дядо за Златица,
изгубил си ръкавица.
Там играла на поляна
Малка мишчица Гризана,
ръкавичката видяла
и на топличко се свряла.
Ей го мокър и подплашен
тича Зайо от горица.
Спира го на пътя прашен
дядовата ръкавица.
- Кой на топло там се гуши? -
пита Зайо дългоуши...
- Аз съм мъничка Гризана.
Кой си ти, та страх ме хвана?
- Аз съм Зайо Средногорски,
крия се от думи хорски -
каза Зайо боязливо
и попита предпазливо:
- В тая топла ръкавица
мир дали ще да намери
мойта, плахата душица?
- Влез, самичка ми е скучно! -
рече Гризла благозвучно.
Подир малко иде Лиса.
(То без нея де ли бива?)
Насред пътя се курдиса
и лукаво се подсмива.
- Кой е в тая ръкавичка? -
пита хитрата кумичка.
- Мишка мъничка гризлива
тук на топло си почива,
Зайо-Байо Средногорски,
скрит от лоши думи хорски.
Ами ваша милост кой е
и защо ни безпокои?
- Аз съм златната лисица
и желая да се стопля
в вашта чудна ръкавица.
- Влез, макар че сме мнозина,
но нали си ни роднина!
Тръгна Вълчо от гората
по работа към селата.
Спира той на пътя прашен -
гладен, настървен и страшен.
Ръкавичката съглежда,
да подуши се навежда,
но усеща я, че шава
и запитва той тогава:
- Чия уплашена душица
крий се в тая ръкавица?
- Тук на топло си почива
мишка мъничка гризлива,
Зайо-Байо Средногорски,
скрит от лоши думи хорски,
още нашата кумица,
златокожата лисица.
Ами ваша милост кой е
и защо ни безпокои?
- Аз съм Вълчо от Балкана,
гост желая да ви стана...
- Влез, макар че сме мнозина,
но нали си ни роднина!
Подир малко всички сещат
цяла земя разлюляна -
иде рошава Мецана,
в ръкавицата надникна
и юнашки се провикна:
- Чия уплашена душица
крий се в тая ръкавица?
- Тук на топло си почива
мишка мъничка гризлива,
Зайо-Байо Средногорски,
скрит от лоши думи хорски,
още нашата кумица,
златокожата лисица,
Кумчо-Вълчо от Балкана,
гост на вашата покана.
Ами ваша милост кой е
и защо ни безпокои?
- Аз съм рошава Мецана,
гост желая да ви стана.
- Влез, макар че сме мнозина,
но нали си ни роднина!
Събрали се те другарски,
разположили се царски
и ръкавичката на друма
и отворили си дума...
/животните и разказвачите играят ръченица на песента „Синигер се женеше”/
Скоро дядо от Златица
се завърна да потърси
свойта топла ръкавица.
Зер, ако я не намери,
баба с кремък ще я дере...
И вървейки, и кашлейки,
насред пътя той се спира
и душата му примира,
сърце му се разтреперва -
гледа, гледа и не верва:
ръкавичката му шава,
миша глава се подава
и опашка от лисица,
и парченце от ушенце,
едно късче кожух мечи,
светят остри зъби нечии...
- Какво мислиш бре, човече! -
дядо сам на себе рече
и ръкави си възпрете,
и с тоягата удари,
и повтори и потрети...
Вечерта дома го срещна
неговата баба стара:
дядо лов с колата кара-
и засмян дори до уши,
той лулата важно пуши...
/Всички се покланят/
Този проект се осъществява благодарение на Програма „М-Тел Грант”, финансирана от Мобилтел ЕАД
За повече информация посетете: www.mtel1788.org
Изразените тук становища са на автора и те не отразяват непременно мнението на Мобилтел ЕАД
Достарыңызбен бөлісу: |