Филологически факултет не се попълва



жүктеу 52.23 Kb.
Дата26.04.2019
өлшемі52.23 Kb.

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 12/1/2012


ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


Катедра по общо езикознание и история на българския език

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.


2.1. Филология

Специалност(и)


  1. Балканистика

  2. Български и новогръцки език

ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса


Новогръцка литература

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса


Задължителен

4.Равнище на курса (ОКС)


  1. ОКС магистър

  2. ОКС бакалавър

5.Година на обучение


4 курс

6.Семестър


7 и 8

7.Брой ECTS кредити


5

8.Име на лектора


проф. д.и.н. Кирил Парашкевов Павликянов

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)


След успешното завършване на курса от студентите се очаква:

  1. Да имат ясна представа относно вътрешната логика и основните течения в развитието на съвременната гръцка литература.

  2. Да познават произведенията на основните новогръцки автори.

10.Начин на преподаване


Аудиторни лекции

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове


Четири успешно завършени семестъра по новогръцки език

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти



13.Съдържание на курса


Пълен курс по история на поствизантийската и съвременна гръцка литература – от падането на Византийската империя през 1453 г. до 70-те години на ХХ век.

14.Библиография (основни заглавия)


Browning R., Medieval and Modern Greek, Кеймбридж 19832 г.

Lavagnini B., La letteratura neoellenica, Милано 19693 г.

Mirambel A., La literature grecque moderne, Париж 19652 г.

Politis L., History of Modern Greek Literature, Оксфорд 1978 г.

Vitti M., Ἡ γενιὰ τοῦ Τριάντα. Ἰδεολογία καὶ μορφή, Атина 1977 г.

Vitti M., Ἰδεολογικὴ λειτουργία τῆς ἑλληνικῆς ἠθογραφίας, Атина 1974 г.

Vitti M., Ἱστορία τῆς νεοελληνικῆς λογοτεχνίας, Атина 1978 г.

Βουτιερίδης Ἠ., Ἱστορία τῆς νεοελληνικῆς λογοτεχνίας, Ι-ΙΙ, Атина 1924-1927 г.

Δημαρᾶς Κ., Ἱστορία τῆς νεοελληνικῆς λογοτεχνίας ἀπὸ τὶς πρῶτες ῥίζες της ὣς τὴν ἐποχή μας, Атина 1948-1949 г.

Καμπάνης Ἀ., Ἱστορία τῆς νέας ἑλληνικῆς λογοτεχνίας, Атина 1925 г.

Πολίτης Λ., Ἱστορία τῆς νεοελληνικῆς λογοτεχνίας, Атина 1978 г.

Τσάκονας Κ., Ἱστορία τῆς νεοελληνικῆς λογοτεχνίας, Атина 1981 г.

D. Kohler, La literature grecque moderne, Париж 1985 г.

15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване


Лекции

16.Методи и критерии на оценяване


Оценката се изчислява въз основа на крайния изпитен резултат.

17.Език на преподаване


новогръцки

18.Стажове/практика



19.Изготвил описанието


проф. д.и.н. Кирил Павликянов

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина1

а) лекции (списък от теми)


  1. Оформяне на пуристкия катаревусен литературен модел през периода на преобразования и религиозни търсения през 17и век. Мелетий Пигас и Кирил Лукарис.

  2. Възходът на фанариотите и упадъкът на катаревусната поезия през късния 18и век – творчеството на П. Никусиос, Александър и Николай Маврокордатос.

  3. Влияние на западноевропейското просвещение и френската революция. Литературните позиции на Адамантиос Кораис.

  4. Новите западноевропейски ценности и гръцката литература от късния XVIII и началото на XIX век.

  5. Измерения на гръцкото просвещение. Бойни химни и утопии, писани на народен и изкуствен език – Димитрис Катардзис и Ригас Фереос.

  6. Преходът от просвещението към романтизма. Нова тематика и старинен изказ в литературните произведения на Александър и Панайотис Суцос, Спиридон Замбелиос и Александър Ризос Рангавис.

  7. Езиковият въпрос като част от опита на гръцката интелигенция да изгради своя национална и културна идентичност.

  8. Романтиците и националните идеали на новосвободена Гърция – Константинос Папаригопулос и Ахилеас Парасхос. Литературата на гръцкия парнасизъм и символизъм.

  9. Поезията на Йонийските острови. Значението на Андреас Калвос и Дионисиос Соломос.

  10. Първите новогръцки прозаици – Димитрис Викелас, Павлос Калигас, Емануил Роидис и Александрос Пападиамандис.

  11. Идилия и битоописателен разказ. Георгиос Визиинос и Лорентзос Мавилис.

  12. Многослойността в творчеството на Костис Паламас, Ангелос Сикелианос и Костас Варналис.

  13. Творчеството на Константинос Кавафис.

  14. Солунска литературна школа - Телос Аграс, Костас Уранис, Костас Кариотакис и Наполеон Лапатиотис.

  15. Творчеството на Стратис Миривилис, Илиас Венезис и Козмас Политис под тежката сянка на “изгубените малоазийски отечества”.

  16. Творчеството на Никос Казандзакис.

  17. Поезията на гръцкия ХХ век – Георгиос Сеферис, Одисеас Елитис, Янис Рицос и Никос Кавадиас.

  18. Гръцкият сюрреализъм. Никифорос Вретакос, Манолис Анагностакис и Никос Еггонопулос.



1 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 25 April 2019 г. :: :: Стр. от .



Достарыңызбен бөлісу:


©kzref.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет