Г. Шефът на сдс – София, Борислав Бориславов



жүктеу 214.37 Kb.
Дата14.05.2019
өлшемі214.37 Kb.



16.01.2009 г.

Шефът на СДС – София, Борислав Бориславов

Полицай ми закова десен прав в челюстта
КАЛИНА ВЛАЙКОВА

- Много ли ви биха, г-н Борисла­вов?

- Само като ме арестуваха.

- Защо пострадахте и вие?

- И аз не знам. Нека министърът да каже дали е имало инструкции така да се събират хората.

- Какво точно стана?

- За мен полицията проведе една операция. Не знам как са я кръсти­ли, сигурно "страх" или "респект".

- Провокациите ли визирате?

- Разбира се. На 10 януари 1997 г. го изиграха по абсолютно същия на­чин. Бях там и мога да разпозная почерка. Тогава подобни момчета хвърляха болтове срещу парламен­та, запалиха сградата, трошиха ко­ли. Основната цел беше елементар­на пропаганда. Да кажат: "Ето, сту­дентите запалиха парламента."

- Но защо вас ви биха полицаи?

- Мелето стана, след като повече от час търпяха провокаторите. Не знам защо не арестуваха още в само­то начало онези, които ги замеряха и хвърляха бомбички по парламента. Никой на площада не каза ясно, че Бойко Борисов е забранил митинга. Не коментираме основателно или не. Първите сигнали за това бяха дадени с удари на палки по щитовете и изблъскване на хората. Очевидна бе схемата да се разбие митингът на групички, за да се направи след това една хубава хайка.

Аз бях в групата, която изтласква­ха по "Цар Освободител" почти до "Раковски". Полицията неясно за­що тръгна да бие няколко млади хора в нея. Тогава

хвърлих една снежна топка

Но не по полицаите, а пред тях. Не съм ударил никого. При което ми изскочиха в гръб, единият каза "ей тоя хвърли топка", другият дойде и без никакви обяснения ми закова един десен прав в челюстта. После ме хвана за яката и ми каза: "Изрод, защо хвърляш снежни топки?"

Казах му да не ме бие и обижда. След което последва "ръцете на гърба" и повеждаме.

- Не ви ли разпознаха?

- Не, не са и длъжни. Не претенди­рам да съм особено популярно лице. В автобуса питаха от коя агитка съм. Тогава обясних, че съм предсе­дател на СДС-София.

- След това?

- Ръцете на тила като най-големи­те престъпници и към IV РПУ. До­колкото мога да преценя, задържа­ните в автобуса бяха напълно нор­мални и възпитани хора.

- Ще търсите ли правата си?

- Не, подписах декларация, че ня­мам претенции към полицията. В крайна сметка този полицай се дър­жа като всички останали. Явно из­пълняваха разпореждане.

- Караха ли ви да подписвате де­кларация, че отказвате адвокат?

- Насила никой не ме е карал. Под­писах я без натиск. Чух, че не са пускали адвокатите на други аресту­вани. Но там бяха претрупани, само в Четвърто РПУ бяха над 60 човека.

- Протестът беше смачкан или просто това не беше римейкът на 10 януари?

- И двете. Това беше целта. Поли­цаите много добре знаят, че нещата трябва да се потушават в зародиш. Защото иначе трудно се овладяват. Целта е хората да се сплашат. Да си кажат: "Ето, това са лумпени, раз­бойници, защо да ходя? Да ме бият и

арестуват?" Целта на днешното ни идване тук е да покажем, че не ни е страх. Така направихме и преди 12 г.

- Но тогава СДС официално огла­ви и организира протестите.

- Нещата са различни. Тогава сту­дентският протест беше политиче­ски, хората бяха докарани до просешка тояга, нямаше перспектива и смисъл дори да учим. Искахме да си завършим образованието и да оста­нем в България. Искаме го и до ден днешен. За жалост милиционерщината се завръща

- Управляващите обвиниха опози­цията, че яха протеста, но се страху­ва да поеме отговорност за него.

- Управляващите обичат да раз­делят на разни групи. Те трябва да разберат, че хората не са доволни от тяхното управление. Независимо дали са опозиция, партии, студенти или пчелари. Те излязоха на протест заради липсата на сигурност. Човек излиза и не знае дали ще се прибере жив. Къде е тази полиция през оста­налото време, защо не е навън?

- Защо бе прекратен протестът часове след сигнала за бомба?

- Не зная. Виждам, че нещо са се изнервили. Аз вчера при първите разбити глави изпратих писмо на кмета и медиите (иначе после може­ше да се окаже, че не сме го прати­ли), в което помолихме за отмяна на това решение, за да не се разчиства силово площадът.

- А ако някое дете беше убито?

- Рискът бе огромен. И отговор­ността нямаше да бъде поета от истинските организатори на меле­тата. Летяха всякакви предмети. Имаше деца, включително на поли­цаи.

- Кой стана заложник на тази про­вокация?

- Според мен управляващите. Не­ка се освободят по-бързо.




16.01.2009 г.

Полицията си води списък
Полицията направи списък на голяма част от протестиращите. Около парламента има­ше 4 КПП-та. На тях униформените проверяваха мераклиите да изразят гражданското си недоволство. Освен крайно наложителното претърсване за опасни предмети ченгетата гледаха личните карти и дори записваха в тефтери имената на присъстващите. Незави­симият депутат Яни Янев се вбеси, когато разбра за списъците, и отиде лично да прове­ри какво става. Той обясни на шефа на КПП-то откъм ул. "Шишман", че това, което правят, е незаконно, и попита кой е спуснал тази заповед. В отговор чу "Питайте пресцентъра".

Докато траеше спорът с охраната, едно от ченгетата обискира поредния опасен тип, тръгнал към площада. В багажа му бе намерен 10-сантиметров нож и газов пистолет "Оса". Депутатът обаче не разбра за интересната находка. Организаторите на протеста подкрепиха мерките на полицията с думите, че МВР така или иначе разполага с лични данни, а и това е единственото ведомство, което има право да претърсва и изисква лич­ни данни. "По-добре да има строг контрол, отколкото да се повторят събитията от сряда", допълниха студентите.


16.01.2009 г.



600 лица издирват годишно от столичното Девето районно

По двама бандити спят във всеки блок в “Люлин”

5300 престъпници събира един от най-големите квартали на София
ЙОРДАН ЙОЧЕВ

Средно по двама бандити спят във всеки блок в столичния квартал "Люлин", показват полицейските статистики. Ченгетата са регистрирали 5300 крадци, дилъри и измамници, пише в анализите на столичното Девето районно. Реалната бройка на престъпниците, които са намерили подслон в един от най-големите квартали на София, обаче е доста по-голяма.

Около 600 случая на изчезнали крадци, избягали девойки или откриване на ключови свидетели по важни дела разследват всяка година служителите от звеното по издирване на Девето районно. Тримата полицаи от отдела преди две седмици взеха колективната награда на МВР "Полицаи на годината" за разкриването на 152 лица.

Най-честите клиенти на издирвачите от криминалния контингент са крадци и измамници.

"Имаше един, който беше правил далавери с преписване на апартаменти. Той се беше покрил в селскостопански постройки край Берковица", обясни полицай от звеното. Често му се налага да търси и избягали деца.

"Момичетата са по-склонни да напускат дома. Сега имаме един случай на момиче, което е в неизвестност от 3 месеца. Обикновено децата за това време ги намираме", допълни служителят.

"Проблемът е, че тук непрекъснато прииждат съмнителни лица от Варна, Пловдив, Червен бряг. Кварталът се е превърнал в една голяма спалня. Тук живеят поне 50 000 души, които нямат адресна регистрация", разказа пред "Монитор" друг служител от Девето РПУ.

От полицията отчитат, че най-големите проблеми в района идват от наркотиците и свързаните с тях престъпления. Често всяка трета кражба или нападения се извършват от зависими лица.

От столичната полиция неофициално признават, че дилърските мрежи в "Люлин" са едни от най-силните в столицата. От квартала тръгнаха и покойният вече наркобос Антон Милтенов-Клюна, както и страшилището за всички шанаджии (дилъри, които работят самостоятелно) Таки. В момента бивши подчинени на Клюна продължават да се занимават с наркоразпространение. Простреляният преди около две години дилър с прякор Темерута вече се е възстановил от тежките рани и продължава да "работи", обясниха източници на вестника.


16.01.2009 г.
Природозащитници искат оставка на Миков и Борисов
Природозащитници от организаци­ите "Граждани за Рила" и "За да оста­не природа в България" поискаха ос­тавките на министъра на вътрешните работи Михаил Миков и на столичния кмет Бойко Борисов заради допусна­тите насилия по време на протеста в сряда. Това стана ясно от сигнал на двете организации до ръководителя

на Държавната агенция "Национална сигурност". В сигнала се настоява за "разследване на кмета на град София Бойко Борисов, министъра на вътреш­ните работи Михаил Миков и прекия ръководител на жандармерията с дан­ни за умишлено провокиране на граж­данския протест пред Народното събрание на 14 януари 2009 г."





16.01.2009 г.

Без реклама в центъра и на кръстовища в София
Билбордове няма да има в центъра и на поне 50 м от кръстовищата в София. То­ва реши вчера Столичният общински съвет, като прие промени в наредбата за ре­кламната дейност. В идеал­ния център ще бъдат забра­нени всякакви реклами с изключение на ажурни върху покривите. Всяко ма­газинче ще има право да постави до 6 табели. Глоби­те за нарушения ще са от 100 до 5000 лв. за граждани и от 1000 до 50 000 лв. за фирми. Общината ще събира такса за реклами в част­ни имоти, но тя ще бъде определена през февруа­ри. Съветниците одобриха споразумение със „Со­фийска вода". Кметството ще получи 26 млн. лв. обез­щетение за лоши услуги и неизпълнени инвестиции. От БСП заявиха, че спора­зумението спира възмож­ността общината да налага глоби на концесионера. То­ва е единственият начин да се усвоят 58 млн. евро по ИСПА, опонираха от ГЕРБ.

16.01.2009 г.



Точи се младежка гилотина
За протеста - без ултраси и палки

Едва ли когато през 1791 година започва приложението на устройството за изпълнение на смъртни присъди чрез обезглавяване, са предполагали, че изобретението на д-р Жозеф-Игнаций Гилотен ще навлезе и в политологията. Днес „младежка гилотина“ наричат периодичните младежки бунтове, когато развитието и нагласите в обществото изпреварват възможностите на политическите елити. Тогава пада „младежката гилотина“ и се освобождава място за нови лица и нова политика. Така се случи например в редица европейски страни през 1968 г., така се случва в момента в съседна Гърция. По този повод и за това понятие попитах премиера Сергей Станишев преди месец на среща със студентите и преподавателите в УНСС. Отговори ми с примери какво прави правителството за преодоляване на последиците от световната финансова криза. Всъщност попитах заради тревогата на младите за цялото ни общество. Образователна система, която крета, корупция, която стига до най-високите нива, потискащ клиентелизъм и връзки между големия бизнес и политиците, морална и духовна деградация, която изкарва на преден план в обществото конформизма като най-висша ценност. Как тогава в общество, където всяка власт е рутинно корумпирана, може да се очаква младите да уважават нещо? И в това блато диша една стара система, стремяща се по всякакъв начин да остане на власт.

Зимата на нашето недоволство е спектакъл от столичния театрален афиш. Критиката го класифицира като жанрово неопределен. За разлика от този камерен спектакъл протестът пред парламента от тази седмица ясно и образно формулира дефицитите в живота на хората и обществото.

Преди дванадесет години един народ беше принуден да загърби политическите си пристрастия и да се обедини в недоволството си от властта. Хората в градовете блокираха кръстовищата, натрупваха гуми и ги палеха. Студенти се събираха да измислят стратегии и тактики, обзети целите от необясним и плашещ революционен ентусиазъм. Преди дванадесет години хората из българските земи бяха използвани по най-лошия начин - беше им подведена вярата в промяната. Оттогава българите не вярват в революции. Преди дванадесет години през януари хората се събираха из площадите и кръстовищата с вяра в бъдещето и с огромно вътрешно усещане за историчност. Тогава всичко беше важно, защото всяко нещо беше пропито с разбирането, че се твори история. През седмицата на площада пред парламента едно ново поколение изживяваше същото.

Този път недоволството не се завихри около акциза върху ракията или „боклука“ на столичните кметове. Протестът не беше на млекопроизводители или шофьори. Макар че и те бяха там. Този път видях хора с пламък в очите, които подаваха ръка за по-добро. За съжаление без политическа визия. Видях там и от моите студенти. Вслушах се в ясното им недоволство:

„Протестът трябва да продължи, и то да се степенува при липса на адекватност у управляващите“, ми казаха те. И продължиха: „Смущаващо е мнението, което се шири в обществото ни, че повечето младежи са мързеливи и че се интересуват от алкохол, цигари, наркотици и глупави развлечения. Днес доказваме обратното - нашата гражданска съвест и активност са будни и ще привлечем връстниците си към действие. Искаме нашето поколение да не подражава на предишните, а с достойнство да направи това, в което поколенията преди нас са се провалили“.

„Запитахме се защо хората във властта гледат безучастно към проблемите на обикновените хора. Според днешните млади отговорът е много прост - за тях просто тази действителност не е тежка, напротив - те имат комфорт и законови възможности да бъдат недосегаеми във всичко. Това е и основната цел - да събудим всички млади хора в страната ни. Никой от тях не е безразличен към живота в страната. Само трябва да бъдем единни в недоволството, за да потръгнат промените“. Да се помисли например сериозно за един от най-важните проблеми, който тревожи всички развити общества - непрекъснато растящата младежка безработица.

По данни на Международната организация на труда днес в целия свят от нея са засегнати над 60 милиона млади хора. Статистиката показва, че средното ниво на безработица сред тях е близо три пъти по-високо, отколкото сред възрастното население. Картината в България не е по-различна. Около 190 хиляди от регистрираните безработни са на възраст до 29 години. Европейската комисия препоръча на страните членки да създадат необходимите условия, така че на всеки млад човек, който 6 месеца е останал без работа, да бъде предлагана нова възможност за заетост, в т.ч. такава за професионална квалификация и преквалификация, производствена практика и др. В България младите безработни са една от двете най-рискови групи на пазара на труда, заедно с хората в предпенсионна възраст. Това налага разработването не само на отделни програми, а на специална дългосрочна политика за разрешаването на проблема. Необходима е нова политика към облекчаване на прехода от училищния живот към трудовата дейност. Световният опит показва, че най-добър ефект се постига при интегриране на действията в областта на младежката заетост с тези в областта на образованието. Проблемът е ясен, достатъчно остър и нито едно правителство няма право да си заравя главата в пясъка. Защото иначе ще си отгледаме генерация от „професионални“ безработни, които без перспективи за добра кариера в страната, демотивирани и обезверени, като част от младите българи от площада, все по-често ще свързват бъдещето си с напускането на родината, чрез образование и реализация в чужбина. Затова младите търсят причината за родните несгоди в объркания и труден преход към демокрация и пазарна икономика, който продължава в страната ни вече двайсет години. Целта ни е да има гражданско действие и то да бъде насочено към развитието, а не към оцеляването, заявиха младите хора по време на протеста. Видях лица и чух зрели мнения на хора, които са готови да вземат съдбата на България в свои ръце. Управляващите не се справят. Опозицията е разединена и не е готова да управлява. Полицията се държи неадекватно и провокационно. Тогава...



Гръцкият урок

Новогръцката трагедия, разиграваща се в последните седмици по улиците на големите гръцки градове, дава на България уникална възможност да надникне в бъдещето и да разбере какво я чака, ако продължава да отлага решаването на структурните проблеми, не реформира образованието, предпочита да остане в мрежата на корупцията и приема еврофондовете за нечии джобни пари. Гърция показа какво ни чака, ако се оставим на инерцията: корумпирани елити се сменят във властта, големият бизнес раздава огромни подкупи и поддържа топли връзки с партиите, образователната система се срива, средната класа се бори за оцеляване, а младите, талантливите и предприемчивите се изправят пред стени от бюрокрация, връзкарство и култура на подкупи.

Над всичко останало обаче причината за тези бунтове е всеобхватната криза в гръцкото общество, породена от липсата на доверие и усещането за безизходица. Когато попитаха Кристос Китис, ректор на Атинския университет, подал оставка след кризата, „Защо?“, той отговори: „Нямам какво повече да кажа на студентите си, те не ми вярват“. С други думи, случващото се не е само лоша икономика и грешна политика. Това е дълбока вътрешна криза, която се подсилва от срива на ценности и тежките икономически условия.

Събитията в Гърция не бива да се разглеждат изолирано, те са на практика първият резултат от протичащата социална и културна криза на развита Европа

Провалените политики не могат да спрат и да отговорят на дълбоките промени, защото те са отвъд техния интелектуален и административен капацитет. Европейските общества като Гърция би трябвало да са достатъчно зрели, за да се справят с подобен проблем, но през последните дни бе доказано, че инстинктът за оцеляване е по-важен от социалния диалог и политиката. Саморазрушението на обществото в европейските страни е резултат от дълъг процес на пропадане на цялата социална спойка. За съжаление управляващите реагират на това едва когато видят пламъците над хотели и магазини, вместо да отговорят на естествения въпрос на младите „А сега накъде“. И да отговорят пред народа си „къде сбъркахме по пътя, по който вървяхме досега“. Проблемът с развитието на България е свързан с функционирането както на нейната икономика, така и на нейната политическа система. От една страна, имаме икономика, която не използва целия научно-технологичен потенциал на нацията, който без никакво съмнение е огромен, и от друга страна, имаме една политическа система с посредствен политически дебат. В България икономическата структура генерира посредствен политически дебат и обратното - посредственият политически дебат създава до голяма степен икономическата структура на страната. Затова протестът от тази седмица

е впечатляващ не заради своята масовост, а заради пробуждането. Не заради неговата младост, а заради провокацията, дошла като от оперативна разработка. Обществото обаче разбра посланията на младите, защото:

- тяхното участие е мотивирано от дългосрочни противоречия, от срива на политическата система и институциите;

- без политическа стабилност, която управляващите пропиляват, нито един икономически или социален план не може да бъде успешно реализиран, особено в условията на финансова световна криза;

- реформата на политическата система в България, която според всички политически сили е наложителна, няма да се случи и парламентът ще се възпроизведе в същия вид при предстоящите избори. Засилват се дори предпоставките за следизборни безпринципни коалиции;

- няма да се случат сериозните ключови промени в закона за политическите партии и изборното законодателство, за да може да се гарантира провеждането на свободни и демократични избори, които от своя страна да гарантират легитимност на следващия парламент.


Тези „защото“ са послания и са подплатени с нагнетена степен на обществена отрицателна енергия, фокусирана върху парламента, и ще се засилват с наближаване на изборите. За цялостното обществено развитие е необходима подмяна на политическия дебат. Той не бива да бъде принизяван до равнището от последните няколко години. Това равнище бе налагано и от някои новопоявили се опозиционери с липсваща визия за развитието на България през следващите десетилетия. Не може да се бяга от сериозния дебат за бъдещето на България.

Точи се младежка гилотина. Кога ще падне, е само въпрос на време, ако не бъдат осигурени исканите промени в политическата система на страната.




16.01.2009 г.
Споразумение: Концесионер Софийска вода ще плати 26 млн. лв. неустойки

Акциите на Топлофикация-София вече са джиросани на държавата
Общинските съветници гласуваха в четвъртък да вземат 26 млн. лв. неустойки от Софийска вода за неизпълнени договорености по концесионния договор.

Условия

Това е единственият начин да не се блокира усвояването на парите от ИСПА за изграждането на пречиствателни станции и колектори, заяви кметът Бойко Борисов. Софийска вода очаква 58 млн. EUR, но условие за получаването им е изглаждане на спора с общината. Секретарят на СОС Росен Желязков допълни, че ако споразумението не бъде одобрено, шансовете на концесионера при международен арбитраж за уреждането на спора са много големи. В края на миналата година отново с довода, че се пропускат европарите, ДКЕВР разреши цената на водата в столицата да поскъпне с близо 15% от началото на 2009 г. Кметът Борисов все пак припомни, че е сезирал Брюксел и има създадена комисия, която разглежда цената на водата и концесионния договор. Само така имаме шанс да го променим, допълни той.


Парно

Топлофикация-София е изцяло държавна, акциите вече са джиросани, съобщи още кметът на София. Държавата пое ангажимент към Столичната община, когато подарихме близо милиард на МИЕ, но в момента се вижда, че те не могат да гарантират нормално топлоподаване, посочи Борисов.




16.01.2009 г.

Партийни войни заради протеста, политици купували студенти

Арестуваха ГЕРБер, запалил фитила

Хората на Генерала отлъчват стачника, прокурори го винят в подстрекателство
Лидерът на ГЕРБ Сепарева баня бе арестуван заради вандализъм пред парламента в сряда. Полицаите закопчаха вчера Росен Тимчев, след като част от хулиганите го посочили за един от подстрекателите на бунта. Тимчев е обвинен за подбудителство към престъпление пред други лица и на публично място. Той е прибран за 72 часа и вероятно прокурорите ще поискат постоянен арест за него. Тимчев може да лежи в затвора до 3 години.

Ако се докаже, че водил агитки или ги е подстрекавал да създават напрежение, Тимчев ще бъде изключен от ГЕРБ, категорични са хората на Бойко Борисов. От партията обаче обясниха, че Тимчев не е бил на протеста от името на ГЕРБ, защото партията няма политическа позиция да се ходи или не на този митинг. Нейните симпатизанти трябвало сами да решат дали да ходят по митинги.

Междувременно ден след кървавото меле на жълтите павета политиците започнаха да се топят за протеста. Опозицията поиска в ранни зори оставката на вътрешния министър Михаил Миков заради сблъсъка между полицаите и протестиращите в сряда пред парламента. Според лидера на ДСБ Иван Костов Миков носи политическа отговорност за полицейския произвол. Бяха бити мирно протестиращи, а това не биваше да се случва, заяви той. Костов смята, че органите на реда е трябвало да разграничат провокаторите. Лютви Местан от ДПС обаче беше категоричен, че когато демонстрацията стане стихийна, не може да се очаква от полицията да разграничи провокаторите. Лидерът на СДС Мартин Димитров обаче настоя повече да не се допуска да бъдат бити деца и възрастни хора. Когато един протест мине в агресия, той става самоцел и е насочен не срещу мнозинството, а срещу конституционния ред, контрира го Местан. Татяна Дончева от БСП обвини опозицията, че не поема своята отговорност, защото организира протести анонимно чрез интернет. Демонстрациите искат поемане на отговорност. А лозунгът "Да ги изметем" е насочен не срещу управляващите, а срещу всички, включително и детето Мартин Димитров - новоизбран лидер на СДС, каза Дончева. От НДСВ и Движение "Напред" поискаха председателят на парламента Георги Пирински да се срещне с представители на протестиращите. От своя страна той обясни, че е изявил желание за това, но недоволните са отказали да внасят искания в парламента и да влизат в сградата на Народното събрание.

Когато се посяга на полицай, то МВР ще действа, прокуратурата, ще действа и съдът. Това обяви от парламентарната трибуна вътрешният министър Михаил Миков. По думите му в МВР имат информация, че политически сили са обикаляли Студентски град във вторник вечерта и предлагали пари на младежите да протестират.



Нина Васильовска


16.01.2009 г.

Махат антикварите пред "Св. Александър Невски"
Павлина Араджиева

Наредбата за реклама, която Столичният общински съвет прие вчера, забранява на търговците пред храм-паметника „Св. Александър Невски” да разполагат сергиите си и да продават там. Същото се отнася и за павилионите и атракционните съоръжения, разположени в територията на така наречения център – бул. „Витоша”, „Патриарх Евтимий”, Орлов мост, бул. „П. Славейков” и т.н.

Наредбата забранява поставянето на билбордове на по-малко от 50 м преди и 30 м след кръстовище. Рекламните арки над уличните платна могат да бъдат разположени само на главните входно-изходни магистрали на София, но трябва да са на височина над 150 м от пътен знак.

На жълтите павета се забранява поставянето на всякаква реклама, освен ако тя не е свързана с чествания на национални празници, културни и спортни прояви. Допуска се реклама единствено по покривите на сградите. Върху стълбовете на уличното осветление ще могат да се поставят само фирмени табели, изработени по типов проект на общината.

Така ще се постигне уеднаквяване на рекламата, коментираха съветници. Лепенето на агитационни предизборни материали ще става само на определени места, които ще са известни до два месеца преди изборния ден и определени с решение на Столичния общински съвет. Глобата за такова нарушение на наредбата е от 100 до 5000 лева за граждани и от 1000 до 50 000 лева за фирми.


16-22.01.2009 г.
От началото на годината до 13 януари до депото в Силистра от площадката от гара "Искър" са извозени 8563 тона бали с отпадъци, се посочва в информацията по въпроса с третирането на битовите от­падъци на София. До 13 януари от начало­то на извозването на балираните отпадъци до Силистра са извозени 47 536 бали, чие­то общо тегло е 35 098 тона.


16.01.2009 г.

Ден втори: Щитове на земята, карамфили срещу полицаите

Без размирици, с по-малко участници, но с повече и по-мощни скандирания "Оставка" и "Червени боклуци". Така премина вторият ден от протеста пред Народното събрание на студенти, природозащитници, лекари, фермери... Митингът продължи близо четири часа, но демонстрантите си обещаха да продължат и днес от 11 часа.

От сутринта парламентът беше със засилена охрана. Загражденията бяха изместени с 2 метра по-далеч от сградата и бяха захванати с железни скоби. Освен полицаите имаше и от звеното за борба с масови безредици, но за разлика от сряда немските овчарки не бяха изведени. Хората бяха допускани пред Народното събрание от 11 часа през три пропускателни входа, охранявани от десетина униформени. Там те проверяваха за лични карти, а "съмнителните" бяха и обискирани. Цивилен служител на МВР снимаше с видеокамера всяка проверка. Поне още петима също бяха насочили камери към различни краища на площада.

Румен Захариев от студентското сдружение СРОКСОС се оплака, че полицаи са записали данните от личната му карта и са го снимали, но полицията има законово право да събира такава информация, когато тя служи за изпълнението на задача, осъществявана в обществен интерес.

Пропускателният режим беше обяснен със сблъсъците в сряда. Вчера агресивни демонстранти не бяха забелязани. От МВР обаче съобщиха, че от сутринта в районните управления са отведени 37 души.

Още в началото на митинга организаторите обявиха по мегафон, че близо 20 от тях са упълномощени като коменданти да отговарят за сигурността и ще докладват на полицаите за всеки хулиган, когото разпознаят на площада. Те раздаваха и листовки, в които се призоваваше да няма ексцесии. В сряда вечерта вътрешният министър Михаил Миков и генералният комисар на МВР Павлин Димитров обвиниха организаторите на протеста, че не са осигурили собствена охрана и не са могли да овладеят напрежението.

Към 12 ч. вече се бяха събрали над хиляда души. Младите този път бяха по-малко, отколкото през първия ден. Дойдоха лекари с настояване за реформи в здравеопазването. Появиха се и представители на пенсионерите, които носеха голям трикольор и много плакати - "Отивайте си всички, не ви искаме", "Всички сте боклуци".

Сред мнозинството се разхождаха и търговци, предлагащи разноцветни свирки и национални флагчета. Млад мъж продаваше гевреци пред паметника "Цар Освободител". Боян Расате пак беше дошъл заедно с неколцина от "Гвардия".

Докато на площада скандираха "Мишоци излезте вън" и "Крадци", в пленарната зала депутатите дебатираха промените в законите за горите и за устройство на територии, срещу които протестират част от демонстрантите. За разлика от сряда на прозорците на парламента нямаше депутатска публика. За сметка на това някъде към час след началото на протеста депутатите от опозицията - СДС, ДСБ и бившите царисти от БНД, както и някои от независимите, излязоха и се смесиха с множеството. Присъединиха се и общинари от десницата. Депутатите обясняваха, че искат да предотвратят грозните неща, които са се случили предния ден. В сряда, когато полицията влезе в сблъсък с протестиращите, на площада не беше забелязан народен представител.

Вчера полицаите, които пазеха парламента, стояха през цялото време със защитни каски, но щитовете им бяха свалени, оставени на земята. Някои от демонстрантите хвърлиха в краката им червени карамфили. Малко след 13.30 протестиращите направиха жива верига, която не стигна, за да опаше Народното събрание. След това организаторите съобщиха от мегафона, че протестът за деня е приключил, но със сигурност ще продължи. На хората не им се тръгваше - призивите за разотиване се чуваха близо половин час.

"Жалко е, че бяхме толкова малко, народът е обезверен. Аз ще дойда пак и утре, независимо колко ще сме", каза млада жена и продължи да скандира: Оставка!

Разликите

За разлика от сряда вчерашният протест пред парламента беше с по-малко хора, но повече плакати и скандирания. Полицаите извършваха масови проверки за предмети, които могат да бъдат използвани като оръжия. Организаторите пък излъчиха над 20 коменданта, които да охраняват протеста и да сигнализират за нередности. Общината напълно изчисти снега около паметника на Цар Освободител, след като в сряда снежни топки и късове лед летяха срещу полицаите.



Арести и глоби

Полицаи са прибрали 37 души вчера. У някои от тях били намерени газово оръжие, боксове, вериги, белезници и свастика, други нямали документи за самоличност, съобщиха от МВР. От 180-те протестиращи, задържани в сряда, 37 бяха осъдени още вчера. От тях 9 са признати за невинни, 27 - глобени, а един е наказан с пет денонощия арест, съобщиха от съда.


Червените павета

Георги Господинов

Дни наред преди 14 януари се говореше, как насоченият за тази дата национален протест няма смисъл. "Няма смисъл" е съкрушителен и трудно обясним довод, любимо историческо алиби за нищонеставането по тези земи. Няма смисъл от протести, защото... нищо няма да стане. Няма смисъл, защото... няма никой да дойде, на народа му е писнало и на нищо не вярва. Няма смисъл, защото... вече колко пъти ни излъгаха. Няма смисъл, защото... няма опозиция, няма алтернатива, няма кой да ни управлява после. Няма смисъл, защото няма смисъл.

Върху тази натрупана "мъдрост" следва дълго и сериозно да се мисли. Върху тази свещена "празнота" българско дзен дзенуване, "нехаене" и всезнаене, така познато още от Каравеловите българи от старо време, следва да посветят усилия няколко агенции.

"Няма смисъл", казано днес и тук, сякаш сме в най-смислената държава, звучи по-абсурдно от абсурдите на последната година. Звучи като "има смисъл" да сме първи по корупция и бедност в ЕС, да сме единствените напълно зависими енергийно от една държава, да сме... Наистина няма смисъл да продължаваме.

Внедряването на идеята за безсмислието на протеста от 14 януари беше първата провокация. Другата беше с информацията, която МВР имало от дни, за включването на опасни радикални групи. Така и стана въпреки знанието на полицията. (Къде отиде превенцията?) Тези "агресивни групи", нека ползваме израза на министъра Миков, бяха пакетно доставени в първите редици на протеста, на една ръка разстояние от полицията. И на техните очаквани, стандартни провокативни акции нямаше никакви "респектиращи" действия. Полицията, която вероятно познава поименно тези младежи от честите им срещи по стадионите, странно бездействаше, гледаше настрани и никак не поиска да ги разпознае като провокатори.

Вечерта министърът Миков щеше да каже, че няма правни основания да се действа срещу "агресивни групи". Но два часа след началото на протеста същата жандармерия и полиция получи изведнъж "правни основания" да тръгне срещу мирно протестиращите граждани, да пусне малко кръв по жълтите павета. И особено по малките пресечки. Да прибере първите 150 попаднали й в ръцете наместо 20-те, многократно посочвани по мегафона от самите организатори и гражданите.

Тази "тактика" на заиграване с провокаторите и "респектиране" на невинните е ходене по много опасен ръб. И винаги води до стратегически провал. Дано един ден жълтите павета не се наричат по друг начин, да не се превърнат в червени, буквално и алегорически.

Около 1800 полицаи и жандармерия е имало на 14 януари около парламента. Огромно число спрямо 2000-3000 протестиращи. Жива сила, каквато не си спомням дори при бунта на далеч по-здравите таксиметрови шофьори, на миньорите и пр.

По същото време според разказа на приятелка на "Аксаков" деца от началните класове прескачали ужасени оградата на училището и попадали в мелето на трошащите витрини ултраси и "качулки". Къде е била полицията?

Да, организаторите са неопитни, не се справиха с провокаторите (но и полицията не поиска да го направи). Да, депутатите трябваше да излязат отвън още тогава, поне да смирят, доколкото могат, биещите. Ако бъдат разпознати (депутатите), разбира се.



Вторият ден на протеста показа, че нещата могат да се случват и по друг начин. Може би смисъл има... Въпреки здравото ни като паве "няма смисъл".
Георги Господинов е автор на стихосбирките "Лапидариум", "Черешата на един народ", "Писма до Гаустин" и антологичната "Балади и разпади" (2007). Неговият "Естествен роман" има шест издания у нас и е публикуван на десет езика, между които английски, немски, френски, италиански, датски, чешки и др. Рецензиран е в издания като "Нюйоркър", "Гардиън", "Вилидж войс"... Автор е на книгата с разкази "И други истории", преведена на няколко езика. Редактор на сборника "Аз живях социализма. 171 лични истории" и съавтор на "Инвентарна книга на социализма".


Достарыңызбен бөлісу:


©kzref.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет