Компютърни мрежи


Функция маршрутизиране (маршрутизация)



бет16/23
Дата26.02.2018
өлшемі1.86 Mb.
#18696
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   23

5.2.Функция маршрутизиране (маршрутизация).

Приложните характеристики на мрежовото обслужване в голяма степен се определя от ефективността на реализацията на функцията маршрутизиране

Маршрутизацията в компютърните мрежи има следните цели.


  • Избор на маршрут за всяка двойка източник-приемник;

  • Осигуряване на минимална възможна времезадръжка и максимална пропусквателна възможност;

  • Осигурявана придвижването на пакета през ресурсите на мрежата при минимални разходи;

Маршрутизацията е процес на моделиране и анализ на архитектура на комуникационната подмрежа с цел установяване и поддържане на мрежово съединение с определени свойства (качество на мрежовото обслужване). Маршрутизацията се реализира на базата на различни методи, приложени под формата на алгоритми и съответно системно програмно осигуряване в междините (ретранслиращите) РОС. 0 Всеки метод (алгоритъм) за маршрутизация трябва да отговаря на следните изисквания:

  • Коректност, т.е. работоспособност без логически противоречия;

  • Изчислителна сложност – маршрутизацията да се извършва при минимален разход на ресурси: процесорно време, буферно пространство, натоварване на системната шинаи др.;

  • Адаптивност към изменение на трафика и топологията на мрежата;

  • Устойчивост т.е. метода да е сходящ към определено решение при изменения на условията в мрежата;

  • Чувствителност към приоритизиране на трафика – метода трябва да осигурява равни условия за работа на всички приложения в мрежата, имащи еднакъв приоритет.

Методите за маршрутизация се развиват и прилагат с цел установяването на два базови типа мрежови съединения : дейтаграмни съединения и съединения от тип виртуалнни вериги.

5.2.1.Типове мрежови съединения







1

2



N@1


N@2

3

N@3

Фиг. 5.3


На фиг.5.3. е представена примерна мрежова архитектура, комуникационната подсистема на която е съставена от три ретранслиращи възела 1,2 и 3 с NSAP-адреси съответно N@1, N@2 и N@1 . И нека е необходимо да се реализира приложно съединение между приложни процеси П1 (локална мрежа 1 – LAN1) и П2 (локална мрежа 2 – LAN2). Мрежовият протокол осигурява съединение между LAN1 и LAN2.

Ако всички пакети с данни, генерирани от приложната сесия П1-П2 преминат по един и същи маршрут (LAN1, NOD1, NOD2, LAN2) в серия, заедно с повторно предадените пакети при открита грешка, то поддържаният тип мрежово съединение е виртуална верига.

Ако в зависимост от текущото натоварване на комуникационната подмрежа, част от пакетите от сесията П1-П2 преминат по маршрут LAN1, NOD1, NOD2, LAN2, а останалите по алтернативния маршрут LAN1, NOD1,NOD3, NOD2, LAN2, то е реализирано дейтаграмно мрежово съединение. При дейтаграмното съединение всеки пакет се разпространява, т.е. се маршрутизира независимо от останалите пакети в сесията в зависимост от текущото натоварване на мрежовата среда и използвания метод (алгоритъм) за маршшрутизация.

Виртуалните вериги могат да се реализират по два механизма. При първият, заяваката за мрежово съединение се съпровожда с множество от изисквания към качеството на мрежовото обслужване. С използване на подходящ метод за маршрутизация се прогнозира вероятния маршрут, отговаря на поставените изисквания за качество на мрежовото обслужване. По маршрута се изпраща тестов пакет (в някой практически реализации този пакет се нарича пакет-“игла” - needle). Тестовият пакет преминава по виртуалната верига, като се натрупва статистика за качеството на мрежовото съединение. Сравняват се статистическите данни с поставените изисквания и се решава, дали маршрута е подходящ. Ако е подходящ по него се конфигурира виртуална верига за приложната сесия. Такъв тип виртуални вериги се наричат предварително установени. При вторият механизъм първият пакет с реални данни преминава и “трасира” прогнозирания маршрут и всички останали пакети преминават по оставената от първия пакет “следа”. Този тип виртуална верига се нарича установяваща се.

От гледна точка на ефективността на маршрутизирането дейтаграмните съединения са с по-високо качество, тъй като са адаптивни към промените в информационното натоварване на комуникационната подсистема, но при този тип съединение в резултат на непрекъснатото маршрутизиране се натрупват времеви загуби от динамичното пресмятане на маршрутите и се налага допълнително подреждане в серия на пакетите. т.е възможно е последователно изпратени пакети да не пристигнат в същия ред, поради разлика в маршрутите, по които се движат.

Виртуалните вериги отразяват моментното натоварване в мрежата и не се влияят от последващо промени. Общо времевите загуби при маршрутизирането за по-малки, тъй като не се извършва динамично определяне на маршрути. При предварително установените вериги се формира относително голям интервал от време от момента на заявката до момента на установяване на съединението, за това време се извършва тест на маршрута, този недостатък се избягва при установяващите се виртуални вериги. При предварително установените вериги се гарантира определено качество на мрежовото обслужване, докато при установяващите се вериги качеството се прогнозира, на базата на модела и принципите, с който оперира маршрутизиращият алгоритъм.





Каталог: docs -> Bachelor
docs -> Егемен Қазақстан. – 2014. №176. – 10 қыркүйек Біржан С. Елім менің – Қазақстан
docs -> Республиканский форум «Технологические инновации библиотек для информационного общества», Усть-Каменогорск, 10-11 октября 2012 г
docs -> Әож 373. 016;821. 512. 122 Қолжазба құқығында
docs -> «Азаматтарға арналған үкіметте» бірыңғай ұйымдастырушылық құрылым енгізілді «Азаматтарға арналған үкімет»
docs -> Қазақстан республикасы қызылорда облысының Әкімдігі
Bachelor -> Учебно-методическое объединение по классическому университетскому образованию РФ


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   23




©kzref.org 2022
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет