Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох


ФУНКЦИИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СТИГМАТИЗАЦИЯ



Pdf көрінісі
бет14/62
Дата31.07.2022
өлшемі2.45 Mb.
#174957
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   62
Байланысты:
Мизов, М. Политическата стигматизация. С., 2021, 1 изд. - електронен PDF-формат

ФУНКЦИИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СТИГМАТИЗАЦИЯ 
 
Като всеки сложен и многопластов социален феномен, политическата стиг-
матизация има различни функции. Те могат да бъдат използвани както поединично, 
така и в група от няколко от тях, или даже всички заедно. Изборът на отделните 
ванрианти обаче зависи от характера и особеностите на контекста, от вида на ситуа- 
цията, или казуса, от естеството, спецификата и количествените мащаби на публи-
ката, от същността и сложността на засяганите въпроси, от интелектуалните спо-
собности, нравствената, общата, гражданската и политическата култура на употре-
бяващия ги, на поразявания от нея субект, или на наблюдаващата ги публика, и т.н. 
Въпреки че политическите стигматизации акцентират преднамерено, а и пре-
вратно върху отделни свойства, признаци, или качества на стигматизирания обект, 
тяхната основна и невинаги публично афиширана цел винаги е да нанесат колкото 
може повече, по-мащабни, но и по-тежко поразяващи ефекти, или поражения върху 
психиката му, начина на поведението, или живота на техните „мишени“. Затова мо-
ментното или по-дълготрайното използване на функциите на политическата стигма-
тизация обикновено се извършва в по-солидна, шумна „компания“ на няколко от тях. 
В различните фази от ситуативната биография или на цялостната еволюция 
на стигматизиращия акт импулсивно и подсъзнателно, или съзнателно и целенасо-
чено избраните функции могат да се проявяват по определен ред, макар че не вина-
ги това е задължително, понеже има някои ситуации, в които стигматизацията се из-
вършва почти моментално, а и с цял букет от различни функционални ориентации. 
Освен това, като правило, стигматизиращият субект не премисля много де-
тайлно какъв ще бъде подбора, порядъка, а и градацията на отделните функции на 
стигматизиращата си реакция, защото обикновено ги „изстрелва в общ залпов огън“. 
Той върши това импусивно, в повечето случаи даже неосъзнато, или подсъзнатело; 
затова не чертае предварително точен график, или трафик на стигматизиращия акт. 
Такива финни операции са присъщи на опитните политици, които от дистанция във 
времето много внимателно обмислят как да извършат стигматичното си дело, в кой 
момент, къде, пред кои лица, с какви думи, жестове и мимики, как да го обвържат с 
реален или измислен повод, как да вкарат в него подсигуряващи ги елементи. Без 
да са наясно с хипотетичните подробности за същността и особеностите на отдел-


42 
ните функции и ефекти на стигмата, те интуитивно, на базата на придобит чужд или 
свой опит намират точната мяра коя от функциите да предпочетат в дадения казус. 
За майсторското, финото или даже перфектното стигматизиране нерядко на 
политика се налага дълго време да чиракува, да се учи от „майсторите в занаята“, 
докато го овладее до необходимата степен и форма, че да може да му служат доб-
ре, макар за елементарни, банални и профанни стигми да не се изисква тази рутина. 
Именно затова стигматизиращите актове на политиците, технологията и особенос-
тите на тяхното извършване могат да разкрият доста точно и пълно кой колко, пък 
и какво е научил за потайностите на властовите игри и на умелото им използване.
Според Л. Шпак, политическата стигматизация има няколко функции: ориен-
тираща, опознавателна, селективна, дез/адаптивна, реабилитационна/абилитаци-
онна и наказателна (репресивна).
26
Основна част от тези функции се проявяват най-
вече в публичното политическо пространство, а други техни изяви засягат информа-
ционното, социалното, социокултурното, непубличното или други пространства.
27
В нашата бурна и преломна историческа съвременност е добре забележимо 
мощното ескалиране и фокусиране на публичното внимание и масовите интереси 
към ставащото и случващото се в непубличното политическо пространство, свърза-
но с частния живот на популярни, или знакови властнически персони, с естеството 
и своеобразието на техни странни хобита, нестандартни склонности, потулени гре-
хове, или тежки закононарушения, които добре се прикриват от официозните медии. 
Не случайно в много парламенти по искания на партийни лидери техни депутати се 
опитват, а и нерядко успяват да прокарат закони, наказващи дифамацията, или не-
регламентираното наблюдение, проследяване и подслушване на важните персони. 
Същевременно обаче въпреки подобни тенденции или историческите тради-
ции да се укриват и премълчават неудобни тайни за политическите особи, анемията 
на демокрацията или призивите от всички страни тя да бъде колкото може по-проз-
рачна и нейните институции да осигуряват своевременна и пълна осведоменост на 
гражданството не само за видимата, а и за невидимата част от живота, в т.ч. личния, 
на властовите персони неминуемо са отразяват и върху пакета на функциите, които 
26
Срав.: Шпак, Л. Политическая стигматизация..., с. 53. 
27
Пак там, с. 58. 


43 
политическите стигматизиращи техники и практики могат легално да си позволят. В 
нашето смутно историческо време и в съвременните общества все по-мащабно, а и 
ускорено си пробива друм тенденцията, че между публичния и частния живот на по-
литиците не трябва да има целенасочено и доста старателно прикрити зони, които, 
обаче, реално нерядко силно засягат интересите на обществеността, поради което 
масовите публики все повече държат да знаят почти всичко за своите избранници. 
Естествено и неизбежно е, че колкото повече такава дискретна и даже конфи-
денциална информация навлиза в публичното време-пространство, толкова повече 
се увеличават разнообразието и честотата на стигматизиращите интервенции както 
спрямо политиците, така и спрямо техни реални или мними опоненти и противници. 
А това деликатно обстоятелство ускорява и форсира плурализацията, селекцията, 
успешната, или неефективната употреба на отделни видове стигматични функции.
 
Предпочитанието, фаворизацията, доминацията (в хоризонтален и вертика-
лен порядък) на отделни стигматизиращи функции се обуславят нерядко от харак-
тера и особеностите на историческата наследственост и социокултурните инерции, 
от естеството и спецификата на обществения пейзаж, социално-класовите пирами-
ди и дори от ехото, или моментния блясък на някои особени социогрупови хабитуси. 
Характеристиките и спецификите на отделни социални полета, профилите на доми-
ниращите или на пренебрегваните и дискриминираните манталитети и маниери на 
публична изява, или естеството и динамиката на някое, привличащо в момента вни-
манието, или публичния интерес, политическо, или политизирано събитие и т.н. са 
важни фактори за избора на функциите и формите на политическо стигматизиране. 
Без детайлно да излагам, но и обстойно коментирам депозираните от Л. Шпак 
функции на политическата стигматизация, определено смятам, че освен визираните 
от нея функции могат да бъдат добавени и някои други, които са не по-малко важни, 
а същевременно и доста ефективно използвани в обществено-политическия живот. 
Няма, пък и не е възможна политическа стигматизация, която да е лишена от 
съответни идентификационни функции. Този вид стигми винаги и навсякъде пуб-
лично, или в доверителен кръг оповестяват реалното, или възможното присъствие, 
а и влияние на опасни по характеристиките и особеностите си идентичности, които 
представляват действителна/потенциална заплаха за обществения порядък, или за 


44 
ценностно-нормативната среда и атмосфера в силно толерирани жизнени сфери. 
Затова при всяко възникване или развитие на стигматична фабула или ситуация от 
заставащите под „бойните знамена“ на стигмата се изисква не само публично да по-
сочат, а и символно впечатляващо да дезавуират носителите на подобни опасни и 
зловредни идентичности, но и те да бъдат духовно, и практически наказани заради 
извършените от тях, или предполагемите и възможните техни вредоносни деяния.
Подобно на божиите канони, определящи априорно коя човешка същност е 
праведна, добродетелна и богоугодна, и коя е нечиста, нечестива, опасна, вредна 
и предразположена към всевъзможни грехопадения, злочинства и кощунства спря-
мо сакралните ценности и порядки, политическите стигматизации от по-ранните им 
исторически модификации контрастно делят и противопоставят нашите и чуждите.
В този контекст всяка политизирана стигматизация доста напомня или прили-
ча на впечатляващо публично литургийно шествие, на чиито хоругви са изобразени 
както ликовете на светците, сакралните персонажи, които трябва да се благославят 
и прославят, така символните образи на скверните, еретически и сатанински човеко-
подобия, които следва да бъдат заклеймени, атрактивно и мащабно анатемосани, 
да бъдат гръмогласно заплашени, че ще бъдат принесени като жертвен дар пред 
олтара на святата вяра, или прокудени отвъд границите на конкретната общност. 
Тази флагрантна показност на непримиримите или враждебни идентичности 
може впоследствие умишлено да смали и перфидно скрие радикалните си образи 
и послания, да се потули зад благите, помирителни и сърцераздирателни пропове-
ди, които прокламират братство и единство, сплотеност и задружност, грижовност и 
всеотдайност за „ближния“, но винаги под знаците на подчинението и господството 
на висше Божество, а във владенията на политическата стигма то винаги е „Аз-ът“. 
Идентичността на „ближните“ никога не бива да се бърка или оприличава с 
тази на „чуждите“, защото произходът и природата им са различни: „ближните“ са 
божии чада, докато „чуждите“ са творения на сатаната. Затова, ако на първите се 
полага по презумпция или заради сигурните им благопристойни и богоугодни дела 
райско бъдеще, вторите са изначално и безвъзвратно абонирани за адските мъки. 
Много рядко в стигматичните повествования и послания има място и солидна роля 
за чистилището, през което грешниците трябва да преминат и пречистят душите си 


45 
от наносите и утайките на техните земни грехопадения, за да получат шанс да бъдат 
приети в райските селения, естествено, след най-дълбок размисъл на Свети Петър. 
Затова и обичайно политическите стигматизация доста приличат на ранните 
християнски визии и тълкувания, в които има място и роля само за двата топоса - 


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   62




©kzref.org 2022
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет