Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох


Автостигматизацията...........................................................................113



Pdf көрінісі
бет3/62
Дата31.07.2022
өлшемі2.45 Mb.
#174957
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   62
Байланысты:
Мизов, М. Политическата стигматизация. С., 2021, 1 изд. - електронен PDF-формат

Автостигматизацията...........................................................................113 
Политическите предразсъдъци и стигматизирането......................138 
Политическите вкусове и стигматизацията......................................158 
Пространствени аспекти на политическата стигма.........................179 
Паметта, забравата и политическата стигматизация......................200 
Политическият слух, слуховете и стигматизацията........................220 
Политическата стигма и травмирането на политика.......................240 
Стигмата и политическото само/убийство........................................261 
Заключение.............................................................................................288 
 
 
 
 
 
 
 
 



УВОД 
 
Нашата смутна и преломна историческа съвременност се отличава с една 
очевидна и неблагоприятна тенденция - очеваден и колосален демографски бум на 
политическите стигматизации, родени по най-различни поводи, естествено или из-
куствено предизвикани, явно или тайно конструирани, брутално или перфидно раз-
пространявани и целево използвани от всевъзможни социални субекти - физически 
и юридически лица, групи, общности, цели общества, или различни (повече, или по-
малко силно, но и мащабно влияещи в тях) организации, или социални институции. 
Днес, както и в миналото, а вероятно и в бъдещето, няма цивилизационно, 
културно, държавно, или обществено пространство, което да е стерилно от полити-
чески стигматизации, или в което те да са публично обявени за persona non grata. 
Накъдето и да се обърнем, винаги ще открием присъствията или следите от минали, 
безпрепятствени и безнаказани гастроли, или дори триумфи, дори и зародишите на 
бъдещи политически стигматизации, които не само, че своевременно не се ограни-
чават, а даже - обратно, - всячески се толерират, но и инструментално форсират. 
На фона на това многобройно приъствие и колосална влияние на политико-
стигматизационните феномени в нашата бурна съвременност, или в българското 
общество е озадачаващо мълчанието, или липсата на впечатяващи с качествата и 
проникновението на теоретическите си анализи научни изследвания за тях. Не е 
естествено или логично, когато такъв феномен е толкова мащабно разпространен, 
а и оказващ огромни исторически влияния върху обществото, или поне над опреде-
лени социални общности, той да не попадне в обективите на научните проучвания.
За разлика от доста психологически или най-вече психиатрични изследвания, 
които директно и системно се занимават с проучването, изследването на причините 
и факторите за развитието и ескалацията на различни видове стигматизации на пси-
хично болни или депремирани лица
1
, политологията, философията, социологията и 
1
Според анализи на данни от проучвания, осъществени от PsychInfo и предприети от Б. Мейджър и Л. О’Бра-
ян, е видим „драматичен“ ръст на увеличение на публикациите, директно посветени на стигматизациите. Ако 
за периода между 1965-1989 г. има само 603 такива публикации, то през следващия изследван период - между 
1990-2005 г. количеството им нараства почти 4 пъти и става 2321, а в периода 2005-2013 г. те стават 7674 
(срав.: Бовина, И. Стигматизация: социально-психологические аспекты. Ч. 1, Психология и право, 2013, № 3).
Дончо Градев посочва в монографията си за стигмата, че към 15.04.2009 г. в Google има 6 630 000 текста, 
в които е употребен термина стигма, а когато аз пиша този текст (28.12.2020 г.) те вече са 41400 000.



психологията на политиката не предлагат като цяло достатъчно апетитно и богато 
меню от сериозни изследвания и впечатляващи публикации, които да са ангажира-
ни с темата за генеалогията и феноменологията на политическите стигматизации. 
Показателно в този контекст е окаяното или поне потресаващо неугледното 
състояние на научните изследвания и публикации за политическите стигматизации 
в нашето (т.нар. „преходно“ и привидно демократизиращо се) общество, в което в 
продължение на три десетилетия тези одиозни феномени не са конкретен изследо-
вателски интерес и творчески ангажимент на иначе твърде продуктивно пишещите 
по всевъзможни актуални и злободневни въпроси политолози, социолози, антропо-
лози, културолози и всякакви други експерти. Подобно силно впечатляващо, озада-
чаващо и дори притесняващо мълчание, тази дълтрайно властваща омерта по въп-
росите за генеалогията и феноменологията на политическите стигматизации не го-
ворят нищо добро за научната етика и гражданската отговорност на нашите учени. 
Тъкмо обратното, те са несъмнен индикатор за битуващата огромна политическа 
цензура или за умишлено налаганата автоцензура от българските обществоведи, 
които панически избягват и преднамерено заобикалят, премълчават и скриват реал-
ностите на и необходимостта тези стигматизации да бъдат проучени и разобличени. 
Истина е, че темата за политическите стигматизации не е тотално дезавуи-
рана. Тя се анализира и коментира от различни научни специалисти, политически 
експерти и анализатори, социолози, антрополози и културолози, но почти винаги не 
като централен или солидно теоретически изследван проблем. В това отношение 
следва да се отбележи прекалено мащабното присъствие и честата употреба на 
термини и дискурси, свързани със стигматизацията в днешните политически и поли-
тизирани езици, които нерядко боравят с всекидневни представи за този феномен.
Същевременно, непременно трябва да се подчертаят огромните научно-из-
следователски заслуги и теоретични приноси на един от най-изтъкнатите предста-
вители на родната психология - проф. д.п.н. Дончо Градев, който специално посвети 
свой фундаментален труд на изследването и анализа на стигмата, в който обръща 
внимание и на някои аспекти на процесите на стигматизирането в съвременните по-
литически реалности.
2
Но с изключение на този капитален труд българското обще-
2
Виж подр.: Градев, Д. Стигма и личностна биография. С., Изток-Запад, 2010. 



ствознание не може да депозира нито едно друго сериозно научно изследване, или 
пък солидна публикация, които да са директно посветени на изследването и ин-
терпретацията на генеалогията и феноменологията на стигмата в политиката. 
Вярно е, че изследванията особено на психологията могат да са от голямо 
значение за проникването в „светая светих“ и на политическата стигматизация, т.е. 
за нейното анализиране, обяснение и тълкувание. Но екстрите и услугите на психо-
логията не могат напълно да заменят необходимостта от конкретно посветените на 
изследването на мистериите на този одиозен феномен философски, социологичес-
ки и, най-вече, политологически изследвания. А това е така, понеже политическата 
стигматизация е много сложен и труден за разконспириране феномен, който не мо-
же да бъде цялостно и детайлно осветен и обяснен единствено с методите и инс-
трументариума на психологията, в т.ч. дори и с тези на политическата психология. 
От тази гледна точка загадъчната, сложната природа и специфика на полити-
ческата стигматизация могат да бъдат успешно осветени и обяснени единствено с 
ефективната употреба на интердисциплинарни методи и техники, които да уловят и 
достоверно обяснят нейните потайности, а и разнообразните им качества и ефекти. 
Затова проблематиката, свързана с политическата стигматизация, остава солидно 
отворена за пришествията и нашествията на представители от различни обществе-
ни науки, които могат да допринесат много за нейното по-пълно „разконспириране“. 
Заради огромната празнота в научното осветление на политическата стигма-
тизация, реших да приема предизвикателството и дам скромен принос в несъмнено 
важната задача по „разомагьосването“ на тайните на политическата стигматизация, 
което освен чисто научните има и ред други измерения, свързани с научната етика 
и гражданския ми дълг, който трябва да изпълня дори в трудни и неудобни проб-
лемно-тематични сфери, които в нашата смутна историческа съвременност обясни-
мо не привличат много - теоретически ориентирани или ангажирани - „посетители“.
Дали съм успял с това мое ново и поредно научно-иследователскто начина-
ние, единствено читателите могат да кажат, разбира се, след като прочетат, осмис-
лят и преценят минусите и плюсовете на онова, което им предлагам в моя труд. За 
мен остава неимоверно голямото удоволствие от преживяното в „чудната страна“ 
на политическите стигматизации, а това съвсем не е малко за всеки изследовател.





Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   62




©kzref.org 2022
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет