Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох


ПОЛИТИЧЕСКАТА СТИГМАТИЗАЦИЯ - СЪЩНОСТ И СПЕЦИФИКА



Pdf көрінісі
бет4/62
Дата31.07.2022
өлшемі2.45 Mb.
#174957
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   62
Байланысты:
Мизов, М. Политическата стигматизация. С., 2021, 1 изд. - електронен PDF-формат

ПОЛИТИЧЕСКАТА СТИГМАТИЗАЦИЯ - СЪЩНОСТ И СПЕЦИФИКА 
 
Политическата стигматизация е много сложен, а понякога и труден за разпоз-
наване социокултурен феномен. Представата, че тя е огледално копие на стигмата 
изобщо или дори на социалната, религиозната, етническата и други видове стигми, 
понякога може да е твърде подвеждаща и много погрешна. Защото политическата 
стигматизация не носи във всеки един случай или момент на своята публична реа-
лизация цялостния комплект от универсалните характеристики на стигмата изобщо, 
а само някои от тях, при това нерядко дори силно видоизменени. Такива съществе-
ни промени са обясними и разбираеми донякъде в зависимост от измененията, кои-
то настъпват и в сферата на различните идеологии и политиката. Неестествено или 
невъзможно е в идеологията и политиката да настъпват доста съществени промени,
а това да не се отразява на портрета и инструментариума на тяхното гастролиране 
и въздействие върху публичния и частния живот на хората в менящите се социуми. 
Няма как, например, в ерата на постмодерността Големите наративи и Великите 
идеи, притежаващи символната и реалната си власт в обществено-политическия 
живот благодарение и на (да го кажем в стилистиката на, а и не само на З. Бауман)
„твърдото агрегатно състояние“ на идеите, да отстъпват или някои от тях дори на-
пълно да изчезват от хоризонтите на историята, а свързаните с тях логики, техники 
и практики на политическо стигматизиране да остават непокътнати и непроменими. 
Ако постмодерността дава „зелена светлина“ и широки магистрални пътища за на-
шествието и господството на „меките идеи“, на флуидното или парообразното им 
циркулиране в обществено-политическия живот, то напълно естествено и законо-
мерно е такива радикални промени да се отразят и върху съдържанието, профила, 
каналите, начините и инструментариумите на политическите стигматизации, които 
присъстват и влияят в силно променените, пък и обновените исторически „пейзажи“. 
В този контекст можем с пълно основание да си зададем риторичния въпрос: едва 
ли демокрацията от началото на ⅩⅠⅩ век и края на ⅩⅩ век може/трябва да разчита 
на един и същ инструментариум на политическото стигматизиране в обществото?!
Понятно е, че „модните колекции“ на политическите стигми ще се променят - 
кога осезаемо, кога по-трудно забележимо - в зависимост от естеството, динамика-
та и мащабите на трансформациите в идеологиите или политическите технологии.



Например, стандартно е положението в социалната психология, когато се третира 
въпросът за характера и особеностите на стигмата, да се акцентира върху обстоя-
телството, че стигмата винаги предполага или провокира морално обезценяване на 
поразения от нея обект - индивид, група, общество и пр. Но в сферата на политиката 
този стандарт е частично верен, защото политическата стигматизация не винаги е 
директно свързана с публична и категорична нравствена девалвация на „жертвата“. 
Вярно е, че не всичко от предишните епохи и типове общества отлита в не-
битието на историята или забравата за новите поколения и начини на живот, че ня-
кои атавизми на стари и могъщи традиции, или рудименти на особено силни социо-
културни инерции продължават кога директно, кога опосредствено да продължават 
да присъстват и влияят върху съзнанието и битието на тези поколения. В историята, 
в т.ч. и на тази на политиката, няма периоди, а и пространства, които да са напълно 
обезопасени, 100% изолирани или априорно непозволяващи в тях на проникват и 
действат отраженията и резонансите на предишни епохи, или обществени практики.
Наистина, в по-далечните исторически епохи и типове общества, в които дис-
танциите между управляващите и управляваните, между знатните и простосмърт-
ните са били твърде големи, или в които властниците са си позволявали съвършен-
но безцеремонни, арогантни и брутални отношения, но и действия към зависимите, 
или подчинените им индивиди, или пък общности, те не са си „мерили приказките“, 
особено когато са ги изричали пред простолюдната тълпа и подчинената им свита. 
В историческите времена след Просвещението и Реформацията, обаче, осо-
бено при развитието на буржоазните общества, когато демокрацията все повече се 
утвърждава и развива, подобен властнически манталитет, но и маниер на публично 
действие поне формално не се котира много високо. Затова от тези времена насам 
политиците се опитват всячески - кога популистки или демагогски, кога съзнателно 

да прибягват до употребата на завоалирани, а и перфидни начини на действие. А 
подобна радикална промяна неизбежно се отразява и върху политическата стигма, 
която все повече трябва да бъде публично пласирана в трудно разбираеми форми. 
В такива времена и общества политическата стигматизация все повече се настаня-
ва в публичния и частния живот на хората скришом, зад воалите на различни евфе-
мизми, а в нашата съвременност и под формата на политкоректни терминологии.


10 
В немалко случаи политическата стигматизация се осъществява по доста перфиден 
начин, при който външно и привидно не се атакува и дискредитира моралния статус 
на нейната „мишена“, а може само да се казва или подсказва, че ако тя продължава 
да се държи по негативно оценявания от стигматизатора начин вероятно, или почти 
сигурно в бъдеще ще се окаже нравствено дискредитирана и дезавуирана. Тоест, в 
такива случаи политическата стигма като че ли лансира в някакъв аванс какво може 
или трябва да се случи на стигматизирания, а не коментира и осъжда вече същест-
вуващи в миналото, или в настоящето характеристики на стигматизирания обект. 
Знаменателният факт, че нерядко на политически форуми или партийни дис-
кусии повишеният емоционален волтаж между някои спорещи лица води до използ-
ване на по-твърди, или по-меки изразни средства, чрез които да се внуши на другите 
участници и публиката, че критикуваните предлагат опасни идеи, чрез които да се 
престъпят границите на нормално приетото за конкретните политически общности, 
или моралните, правните и други законни, историческите, или културните традиции 
на обществото и държавата, твърде често са сходни с визията и етоса на стигмите. 
Не е необходимо винаги стигмите да се проявяват с говорене на високи октави, с 
размахване на назидателен или заплашителен пръст, с подсказване, или протяжно 
обосноваване на заплахите и рисковете, които стигматизираните могат да, или вече 
носят със своите идеи, спонтанни и непремерени реакции, или с умишлените си 
действия в конкретни и много важни ситуации, нито с директно посочване на някои 
признаци и качества на критикуваните персони, за да може да се установи със си-
гурност и гарантирана непогрешимост идентичността на стигматичните феномени.
В съвременните обществено-исторически реалности и условия не винаги е 
потребно и полезно реално, или въображаемо притежаващите опасни стигматични 
атрибути лица/групи директно на всеослушание, а и по безцеремомен начин да се 
упрекват, или обвиняват, че с идеите, или делата си повдигат много нависоко капака 
на кутията на Пандора и така позволяват от там да излетят и да се разнесат навред 
всички възможни опасности, недостатъци и гибелни пороци на човешката природа. 
Много по-често стигматичните интервенции, интенции и инвенции се спотайват зад 
вежливи, но и привидно логично „сресани“ фрази, зад доброжелателно и загрижено 
отправени предупреждения или „искрено“ публично изказани притеснения, тревоги 


11 
и опасения дали стигматизираните няма да си навредят с необмислените си идеи и 
реакции в конкретна ситуация, или по някой възлов проблем и спор в партията, дали 
те са преценили точно всички евентуални последици от определени свои действия.
Там и тогава, където и когато става дума за природата, спецификата и функ-
циите на религиозни или етнически стигми, психолозите обикновено подчертават 
тяхната роля и значение на специфични инструменти, които дават възможности на 
използващия ги субект да се възползва от определени - реални, или имагинерни - 
белези, признаци, свойства, или качества на атакувания от стигмите обект, за да се 
формира, легитимира и развива определено социално обезценяващо различие.
3
Дали, обаче, тази универсална характеристика на религиозната или етничес-
ката стигма присъства и действа по същия начин в органиката на политическата? 
По този повод може най-категорично да се твърди, че това не винаги става. В едни 
случаи политическата стигматизация действително създава и се опитва да утвърж-
дава подобни социално обезценяващи различия към онези, които притежават за-
клеймените и преследвани атрибути. В други казуси тя може да върши това, но не 
толкова директно и брутално, а опосредствано и добре завоалирано. В трети случаи 
политическата стигматизация може обаче изобщо да не лансира символи или да не 
дава каквито и да са симптоми, че се опитва да внедри и легитимира подобни обез-
ценяващи другостта различия. И, за да не звучат подобни твърдения голословно, 
ще дам един пример, който се отнася до третия вариант, понеже той е и най-сложен 
за реализация, а и за възприемане и правилно оценяване. Става дума за едно почти 
стандартно положение, което често се случва на партийни форуми, в хода на които 
възникват и ситуации на политическо стигматизиране. В подобни ситуации, разбира 
се, има случаи и на универсална проява на стигматични реакции, при които стигма-
тизираният се квалифицира по начини, а и със средства, които не оставят никакво 
съмнение, че той се описва и третира като субект с обезценени качества, или роли. 
Това обаче най-често става, когато влизащият в подобен конфликт стигматизатор е 
склонен да прибягва до употребата на директни, нерядко дори изглеждащи по одио-
зен начин (на публиката) средства и прийоми, които обикновено не са характерни 
или типични за опитните и изисканите в маниерите си в такива ситуации политици. 
3
Срав.: Градев, Д. Стигма и личностна биография. С., Изток-Запад, 2010, с. 12. 


12 
То нерядко се случва, когато дистанцията и различията във властовия статус между 
стигматизиращия и стигматизирания са особено големи, при което по-опитният и 
по-високо йерархизираният във властово отношение стигматизатор може и да си 
позволи таково по-фриволно или пък даже безцеремонно поведение към жертвата. 
Но когато тези дистанции или различия между стигматизатора и стигматизирания 
не са толкова мащабни и фрапиращи, а освен това политическата култура и нрав-
ствения етос на стигматизатора са доста по-различни от трафаретния модел и 
начин на стигматизиране, не е изключено той да търси и намира други варианти и 
техники на стигматично дискредитиране и наказания на своята моментна „жертва“. 
Затова, например, хитрите, перфидните, рутинираните и изисканите в политичес-
ките си маниери политици твърде рядко могат да се позволят неблагоразумието да 
постъпват по такъв начин, защото добре знаят, че той няма да нанесе щети само на 
техните жертви, но и на тях самите, понеже може да ги представи в сетивата на 
другите участници в партийно-политическия форум по доста неизгоден за тях начин. 
Ето защо такива „врели и кипели“ в политическия занаят функционери обикновено 
няма да обезценяват директно и напълно качествата на своите „мишени“. Дори ще 
разиграват спектакъл, че са много учудени или изненадани, възмутени или потресе-
ни, че техните съперници, за които те имали съвсем друга представа и преценка, в 
момента се държат по начин, който не ги представя в най-добрата за тях светлина. 
Освен това такива „майстори“ в политическия занаят винаги ще намерят възможно 
най-точните и най-удобните за тяхния дискретен умисъл слова, които да не оставят 
никакво впечатление у публиката, че целят обезценяване на качествата на врага. 
Затова в много случаи неопитните или разсеяните участници в такива форуми не 
могат да схванат изключително финните разлики между привидно колегиалната 
критика от перфидно инжектиранито в нейното съдържание стигматично послание. 
Аналогично е положението и относно друга универсално визирана черта на 
стигмите, а именно, че стигмите разделят хората на „ние“ и „те“, на стигматизиращи 
и стигматизирани
4

Ако това положение е безусловно и категорично вярно за етни-
ческите или конфесионалните стигми, то едва ли е неизменно валидно за полити-
ческите стигматизации. В случая става дума за една много важна подробност. Ако 
4
Срав.: Градев, Д. Стигма и личностна биография..., с. 12. 


13 
етническите и религиозните стигми почти винаги целят публична демонстрация (и 
то по най-несъмнен начин) на нетърпими и непоносими различия между нормалните 
хора и носителите на стигматични белези, признаци, качества, свойства и дефекти, 
то не всички политически стигми и не при всички обстоятелства се ангажират с та-
кива одиозни мисии. Нерядко политическите стигми се сервират на публиката и на 
стигматизираната „мишена“ по доста фин, перфиден или превратен начин, който не 
оставя винаги директни впечатления, или внушения за незабавно и задължително 

Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   62




©kzref.org 2022
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет