Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох



Pdf көрінісі
бет5/62
Дата31.07.2022
өлшемі2.45 Mb.
#174957
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   62
Байланысты:
Мизов, М. Политическата стигматизация. С., 2021, 1 изд. - електронен PDF-формат


разделение на „свои“ и „чужди“, на „наши“ и „ваши“, на „сподвижници“ и „критици“ 
на идеите, които дискретно се прокарват в стигматичните повествования и посла-
ния. Такъв перфиден стил или маниер на действие от страна на стигматизиращите 
политици може понякога да заблуди не само част от публиката, но дори и самите 
стигматизирани, особено ако те - публиката и „мишените“ - не са достатъчно опитни, 
и с концентрирано внимание, а и невярно разбират действията на стигматизатора. 
Затова нерядко на партийни форуми, когато се развиват стигматични казуси, може 
да се види и чуе как стигматизаторите много разпалено и убедително твърдят, че 
те по никой начин не желаят да създават вътрешни-партийни или междуличностни 
разделения и противостояния, че дори не им се иска да повярват, че подобно нещо 
желаят техните „мишени“, и затова са крайно изненадани, или с огромна горчивина 
констатират в момента, че може и реално се случват такива одиозни неща. Такова 
заблуждаващо поведение винаги показва или подсказва само едно важно нещо, че 
зад привидността на думите и постъпките на стигматизиращите политици трябва да 
се търсят и откриват истинският умисъл и реалните намерения на техните изкусни, 
заблуждаващи, измамни вербални, паралингвистични и поведенчески маньоври. 
Политическата стигматизация не е винаги пределно ясна или контрастно от-
личаваща се от други видове социални стигматизация. Тя нерядко може да изглеж-
да като тяхна модификация. Това е възможно или реално най-вече, когато някаква 
разновидност на социалните стигматизации бива умишлено и инструментално по-
литизирана в дадения случай и необходимия, полезния за стигматизатора контекст. 
На тази база политици от всички епохи се опитват не само да прокарват и натрапват 
на обществото или поне на отделни, значими и полезни за тях, социални класи, 
общности, или групи различни видове политически стигми, но и да се възползват от 


14 
циркулиращите в обществения живот всевъзможни типове стигми, за да ги полити-
зират по определен начин, в съответна изгодна форма и степен, а след това да ги 
възпроизвеждат колкото може по-продължително време, за да се възползват те и 
техните приемници, или наследници от тяхното присъствие и влияние върху пуб-
личния и частния живот на хората, които често се съобразяват с тяхното действие. 
Обикновено това става с такива видове стигми, които са с дълбоки исторически ко-
рени или богати социокултурни биографии, т.е. присъстват и влияят на съзнанието 
и битието на много поколения. Именно такива стигми политиците се опитват най-
често и най-много да „приватизират“, но и да им придадат ярък политически профил. 
Затова през различните епохи и типове обществени устройства винаги могат да се 
открият примери на огледално или модифицирано възпроизвеждане и използване 
на стари, но ефективно действащи стигматизиращи техники и практики, върху които 
политиците желаят да сложат ръка, да ги присвоят и подчинят на своите проекти. А 
най-лесно, най-бързо, но и най-ефективно това може да стане с онези стигматични 
технологии и практики, който са исторически най-дълготрайно битуващи и властва-
щи. Такива, примерно, са религиозните, етническите и донякъде класовите стигми, 
да не говорим/пишем за онези стигми, които изконно присъстват в масовата психика 
и общностното, или общественото съзнание, а и които са свързани с отношението 
към хора с физически или психически увреждания. Не е чудно, че одиозните обноски 
към индивиди с такива дефекти могат лесно да се пренасат и кога в реалният, или 
пък в превратният им, умишлено префасониран вид да се използват от политиците. 
Нали и до днес изгубилите контрол върху думите, или притежаващите незавидна 
морална, а и политическа култура властници продължават безпардонно да наричат 
своите опоненти/врагове в конфликтни, стигматични ситуации уроди, или изроди?!
Историята и обществено-политическата практика обаче показват, че е въз-
можнен и друг вариант. При него политиците се възползват от наличните (в кон-
кретното историческо време и общество) разнородни и многолики стигми, за да ги 
присвоят и използват в своите дискретни планове или властови сценарии, като ги 
политизират. Това обаче става по много дискретен, незабележим и труден за бързо 
проумяване от масите начин. При такива казуси и операции перфидните властници 
обикновено се стремят и опитват привидно да „еманципират“ политизираните от тях 


15 
стигми и да ги представят на хората като социокултурни феномени, които нямат 
директна връзка или зависимост с наличните политически реалности, нрави, поряд-
ки и конфликти, заради което масите трябва да вярват в тяхната ценност и полез-
ност, както и да ги пазят, или даже възпроизвеждат в своя публичен и частен живот. 
А това дава невероятни възможности политизираните стигми да циркулират като 
привидно аполитични, скриващи умело истинската си същност, но и коварна мисия. 
Тоест, инжектирайки солидни дози на конкретна идеологизация или политизация в 
съответни видове социални, религиозни, етнически и други стигми, политиците се 
опитват да отричат по всякакъв начин своите приноси за такива промени, но и да 
внушават на и убеждават масовата публика, че и те се съобразяват, или подчиняват 
на такива стигми, защото те не са политически, а универсално валидни в социума.
Политическата сигматизация винаги и навсякъде, където се проявява явно 
или завоалирано, представлява особен съзннателно мотивиран, или недостатъчно 
осъзнат ангажимент към производството, възпроизводството, дистрибуцията, пуб-
личното рекламиране, или дискредитиране, и, накрая, принудителното, или добро-
волното консумиране на определени модели на властване в съответна политизи-
рана, или политическа общност, в държавата и обществото. Исторически липсва и 
практически е немислима политическа стигма, която да е безразлична към Властта. 
Всяка такава стигвма винаги е плод, начин, а и средство за опазване, или прераз-
пределение на определени властови ресурси и позиции по предварително зада-
дени алгоритми за легитимация на властовите констелации. Независима и отвъд 
хронотопосите на властните - хоризонтални и вертикални - отношения и корелации, 
политическата стигматизация е теоретически и практически невъзможна. Ето защо 
тя винаги е както символ и симптом, така и реално - духовно и практическо - оли-
цетворение и въплъщение на определени властови противоречия, колизии, кон-
фликти, съперничества, мирни или кървави баталии за властови ресурси и статуси. 
Всичко в генеалогията, органиката и феноменологията на политическата стигма е 
изначално, а пък и фатално посветено, обвързано с, подчинено на борбата за власт. 
Тази особена стигма е по-различна от другите видове стигми, които могат съзна-
телно или несъзнателно да целят публично демонстриране на известни отлики и 
моментно придобиване на символно надмощие, което обаче не винаги може/трябва 


16 
да кореспондира с, а още повече пък и да обслужва политико-властовите амбиции 
на своя ползвател, особено ако той е с доста незначителен властови статус и патос.
Политическата стигматизация винаги предполага определени лингвистични 
орнаменти“, които непосредствено или в крайна сметка трябва да унижават, позо-
рят, обезобразяват истинския лик и реалните качества на „жертвата“ й. За тази цел 
тя прибягва до екстрите и услугите на различни видове прякори, прозвища, обидни 
названия или оскърбителни квалификации. Ето защо политическите и политизи-


Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   62




©kzref.org 2022
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет