Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох



Pdf көрінісі
бет6/62
Дата31.07.2022
өлшемі2.45 Mb.
#174957
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   62
Байланысты:
Мизов, М. Политическата стигматизация. С., 2021, 1 изд. - електронен PDF-формат

раните езици винаги са органично свързани, но и максимално експлоатирани във 
феноменологията на стигматизиращите актове. В арсенала и вербалните реперто-
ари на този вид стигматизация попадат или се вкарват в действие както термини и 
лингвистични матрици от незапомнени времена, така осъвременени реликвалии за 
стигматични понятия и наративи, а също и исторически непознати до този момент 
неологизми, метафори, аналогии, асоциации и алюзии най-често с негативен, уни-
зителен, обиден, оскърбителен и позорящ смислов заряд, които обаче са доста ат-
рактивни, масово високо котирани, а и доста мащабно експлоатирани. Няма и не е 
възможна политическа стигматизация, която да е абсолютно безотносителна към и 
елиминираща мострите и „спешната помощ“ на определени вербални аксесоари. И 
затова политиците трябва да са извънредно внимателни в подбора и употребата на 
лингвистичните си оръжия, ако искат стигматизиращите им „обстрели“ не само да 
стигнат до целта, но и да нанесат максимално големи или тежки поражения в нея. 
Колкото по-изобретателен и по-перфиден е властникът в своите езикови уни-
кати, толкова повече той може да разчита на по-голяма приемливост или успех на 
стигматизиращите си техники и практики, защото изтърканите стигматични клишета 
и амортизираните семантични пълнежи на стигматизиращи терминологии и фразео-
логии много лесно и бързо изгубват вниманието, интереса, доверието и подкрепата 
на масовите аудиториите пред които трябва да изиграят ефектно своите роли. По 
тази причина залозите на политическите езици обикновено се вдигат твърде високо, 
когато те трябва да бъдат впрегнати във вербалните „дуели“ между двете страни.
5
5
За вербалните съперничества виж подр.: Мизов, М. Политическите езици в „прехода“ към демокрация. В два 
тома. С., Авангард Прима, 2019, а също и: Преходът и политическите езици (съст. и науч. ред. М. Мизов). 
ЦИПИ, БАР, Фондация „Солидарно общество“, С., Авангард Прима, 2019.


17 
Политическата стигматизация винаги и навсякъде е символ и практическо въ-
плъщение на определен тип властова йерархизация и съответстваща й субдоми-
нация. Тези модуси са априорно вменени на участниците в нейната фабула, но не 
като исторически предопределени или пък завинаги резервирани, а като моментно 
разигравани умонастроения, нагласи, ценностни ориентации и вкусове, чрез които 
се афишира, или легитимира някаква ролева категоризация на участниците в нея. 
Например, един лумпен може да си позволява стигматични квалификации по 
отношение на някой високопоставен субект в държавната властова йерархия зара-
ди негови физически недостатъци или други дефекти. Това, обаче, не означава, че 
лумпенът използва стигматичните си оценки с явен/скрит политически умисъл или 
с властови претенции, или очаквания да промени властовия си статус в обществото, 
нито че ги впряга в съответни сценарии за преразпределение на властови ресурси, 
които други персони са замислили и осъществяват, използвайки го като средство, 
или като субект, който не осъзнава реално в какво точно участва, или го замесват. 
Защото в политическата стигматизация такова неосъзнато участие не съществува. 
Независимо от факта, че невинаги ангажираният с политическа стигма субект може 
да разбира напълно, а само частично или твърде превратно собствената си роля в 
стигматичната афера, с която той - доброволно, или принудително - е ангажиран. 
Значителна част от политиците са били стигматично оценявани или наказва-
ни без обаче реално да притежават недостатъците или дефектити, които са вклю-
чени в офертата на публичните, или персоналните им стигматични квалификации. 
В такива стигматични покушения спрямо тях не всички обиди или оскърбления са 
притежавали афиширан, или преднамерено завоалиран политически характер, ни-
то са били ангажирани с пренареждане на властовото статукво, или на йерархията. 
Затова понякога е доста трудно да се каже откъде почва или къде свършва поли-
тическата стигматизация, както и нейните отлики от другите типове стигматизации, 
които привидно могат да имат и политически фасон, но всъщност да не са такива. 
Политическата стигматизация е родово понятие на универсалното „стигма-
тизация“, отнасящо се единствено до „изкуствената природа“ на човека и неговите 
социални групи, общности или обществата, на които той е, или желае да бъде член, 
като за тази цел трябва да положи усилия и да изтърпи определени жертви и цени. 


18 
В широк контест обаче, тя може да е видово на „социалната стигматизация“
6
ако тя 
се разбира като сборен термин за разнообразните стигми в групата или социума. 
Политическата стигматизация обаче никога не може да битува в сингуларен статус, 
т.е. да бъде напълно автономна и автаркична, съвършенно независима и необвър-
зана с другите типове или видове на социалните стигматизации, които циркулират 
в конкретно дадения исторически контекст и в съответния обществно-политически 
или политизиран социален пейзаж, или съобразно някакъв значим властови казус.
Политическата стигматизация винаги преднамерено генерализира отделно 
свойство, признак, качество на атакувания обект като превръща тези характерис-
тики или особености в негативни референции, които отблъскват хората, или ги ка-
рат да реагират - емоционално и поведенчески - не в полза на техния притежател. 
Тя е манипулативен инструмент и спекулативен маньовър, който преднамерено из-
вращава реални качества и прояви на стигматизирания субект, за да може на техния 
одиозен фон да изпъкнат афишираните или подразбиращите се предимства, дос-
тойнства и властови позиции на стигматизатора в конкретната ситуация. Подобна 
умишлена и инструментална генерализация, обаче, винаги е вкарана в съответен 


Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   62




©kzref.org 2022
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет