Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох



Pdf көрінісі
бет7/62
Дата31.07.2022
өлшемі2.45 Mb.
#174957
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   62
Байланысты:
Мизов, М. Политическата стигматизация. С., 2021, 1 изд. - електронен PDF-формат

политически или политизиран контекст, свързан с някакво завоюване, удържане, 
или преразпределение на властовите ресурси - в момента, или в бъдеще. Такава 
генерализация прави винаги практически невъзможно отклоняването от реагиране 
на стигмата и възприемането на моментна позиция сякаш, че нищо не се е случило. 
Защото политическата стигма се прави не с цел да се констатира нещо нередно у 
нейната „мишена“ или „жертва“, а за да може последната да бъде провокирана и да 
извърши реакции, или „нередни“ постъпки, които (ще) я дискредитират още повече.
Според концепцията на М. Биернат и Дж. Довидио феноменологията на стиг-
матичното действие не представя стигмата като аналог на стереотипа или пред-
убеждението, въпреки че тя винаги и максимално се възползва от техните услуги. 
Според двамата учени, стигмата и стереотипът са близки, но не и еквивалентни
или реципрочни по смисъл и значение термини, доколкото могат да съществуват и 
автономно. В сферата на политиката този казус много добре се различава, тъй като 
6
За нея виж подр.: Мамедов, А., Т. Липай Введение в теорию социальной стигматизации. М.,
LAP LAM-
BERT Academic Publishing
,
2011, а също от тях и: Социальная стигматизация. М., АТИКО, 2008. 


19 
в политическите или политизираните отношения винаги има много стереотипи, кои-
то обаче не водят автоматично, или едностранно към подбуждане, задействане на 
стигматични изяви, както и - обратното, - нерядко има стигматични образи, логики, 
техники и практики, които не се нуждаят от стереотипи, или не ги представят явно. 
За разлика от стереотипите, стигмите винаги са много тясно свързани или 
зависими от различни видове предубеждения, които могат да изпълняват различни 
мисии. Те могат да играят ролята на изцяло неосъзната или частично и превратно 
осъзната подбуда, на явно, или дискретно съпровождащ елемент в акта на стигма-
тизирането, или пък на умело завоалиран аргумент при произнасянето на присъда-
та и, най-сетне, на нейното прилагане на практика върху стигматизирания персонаж. 
Тази своеобразна фазовост, етапност или едновременна употреба на предубежде-
нията много добре личи в продукцията и действията на политическите демагози и 
популисти, които паралелно използват различни типове предубеждения за да мани-
пулират социалната психика или груповото съзнание на съответни типове публики. 
Затова в техните стигматични логики и техники може - при един по-внимателен, но 
и детайлен анализ - да се открият наличието и действието на еклектично комбини-
рани или даже на логически противоречащи си стигматични модуси, които, обаче, 
въпреки тези съществени разлики изобщо не се осъзнават от хората и ефективно 
въздействат върху тяхната психика, съзнание, поведение и битие, които са умело 
промивани и контролирани от популистките, или демагогските стигматични техники. 
А такива примери и ефекти има не само в сферата на полулизма, или демагогията.
7
Като всяка друга социална стигматизация, политическата цели такова пуб-
лично злепоставяне на своята „мишена“, което да я маркира по отрицателен начин, 
който гарантира отделянето на атакувания субект от дадено съобщество, което би 
следвало да заема страната на стигматизиращия, но и да се отнесе дистанцирано, 
отчуждено или агресивно към арогантно, или перфидно стигматизираната „жертва“. 
В този ракурс политическата стигма винаги предшества, съпровожда или следва и 
оправдава конкретен вид остракизъм към поразената от нейните стрели жертва.
8
7
Виж подр.: Мизов, М. Политическата демагогия. С., Авангард Прима, 2018, а също и: Политическата дема-
гогия в прехода. (М. Мизов - съставител и научен редактор) С., ЦИПИ, Фондация „Солидарно общество“, 
Катедра „Политология“ на УНСС, 2017, електронно издание - PDF-формат, ISBN 978-954-2982-10-4. 
8
Виж подр.: Мизов, М. Политическият остракизъм. С., Авангард Прима, 2014. 


20 
В битността си на остракиращо средство, всяка политическата стигматизация е и 
равносилна на светско анатемосване, или отлъчване от конкретното съобщество, 
независимо от факта, че при определени обстоятелства тя може и да се възползва 
меркантилно, а и инструметално от различни конфесионални мотиви, или наративи. 
Затова и прастарият религиозно-митологичен типаж, или сюжет за натирения в пус-
тинята козел е толкова солидно използван в наративността за стигматизациите. 
Стигматизиращият акт обикновено не се извършва за моментно еднократно 
ползване или с еднопосочна цел. Той винаги има в себе си доста сложен целеви ал-
горитъм, който е закодиран с очакване за съответно „ресто“ от злепоставената или 
озлочестената от него жертва, което би следвало да се изразява във възприемане-
то и следването на поведенческа реакция, която да е в изгода на стигматизатора.
9
Без това подобна форма на стигмата може по-вярно и по-точно да се прецени като 
начин и форма на моментно и ситуативно обусловено избухване, което не трасира 
някакви бъдещи проекции за отношенията между ангажираните с нея персонажи, 
или да се таксува като невъздържана, арогантна, брутална или цинична реакция. А 
истинската политическата или политизирана стигматизация никога и никъде не се 
въплъщава и измерва единствено и само с подобни крайно одиозни нейни формати, 
които обикновено са присъщи на битовите междуличностни отношения, конфликти. 
Тя винаги притежава в своя богат „гардероб“ твърде много и доста разноцветни, ан-
гажирани с различните сезони на историческата събитийност, одежди и аксесоари. 
Едни от тях са любими, други - употребявани за всекидневно работно облекло, тре-
ти - използвани в редки официални или битово-непридирчиви ситуации, или казуси.
Политическата стигматизация винаги е своеобразен пусков механизъм, който 
предполага (или изисква) ответна реакция, понеже липсата на такава е не по-малко 
злепоставяща за нейния обект, защото потвърждава съдържащото се в стигмата. 
Тя винаги притежава и осъществява определен - афиширан или скрит - замисъл
който е обвързан пряко, или косвено със съответен властови ангажимент за изява. 
Без тези две фундаментални нейни характеристики - умисълът и властовият анга-
9
В структурно-функционалистката теория на Р. Мертон солидно се анализира добре известния феномен на 
„самосбъдващото се пророчество“, който може твърде добре и полезно да се впише в концептуалната рамка 
на някои стигматизации (срав.: Мертон, Р. Социальная теория и социальная структура. М., АСТ, 2006, с. 607). 


21 
жимент, - тя може да е всякаква друга форма на стигматизация, но не политическа. 
Именно те я отличават от другите разновидности на стигматизиране в обществото. 
Атакувайки фронтално или заобиколно, брутално или перфидно достойнст-
вото и честта на своята жертва, политическата стигматизация не оставя избор на 
жертвата, ако тя иска да докаже, че притежава обратни на вменените й качества. 
Освен това този вид стигматизация винаги и навсякъде, където се проявява, се об-
вързва и с определени типове - привличаща или отблъскваща - публична сцено-


Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   62




©kzref.org 2022
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет