Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох



Pdf көрінісі
бет8/62
Дата31.07.2022
өлшемі2.45 Mb.
#174957
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   62
Байланысты:
Мизов, М. Политическата стигматизация. С., 2021, 1 изд. - електронен PDF-формат

графия, със случайно и спонтанно, или с преднамерено замислено и внимателно 
режисирано публично разиграване на социално-впечатляваща драматургия, която 
е тясно посветена на съответни ангажименти към определени властови сценарии
В този контекст игровият, агоналният или театралният момент и елемент са вечно 
присъщи и задължително депозирани в нейната публична/скрита феноменология. 
Не случайно често се говори/пише за политиката като за искуство на възможности-
те, а политическата стигма винаги фатално разчита на подобно тяхно разиграване, 
която трябва да приключи с някакво разместване, промяна във властовите статуси. 
Политическата стигматизация никога не се проявява като предназначена са-
мо за персонална консумация, а винаги е плътно свързана с очаквания да заинтри-
гува определени лица, масови публики, които да потребяват нейните „блага“. В този 
аспект тя създава някакъв публичен спектакъл, който да приковава вниманието или 
интереса не само на ангажираните във фабулата й противостоящи страни, но също 
и на случайно, или преднамерено ангажираната публика, която трябва не само да 
консумира удоволствия, или неприятни емоции, но и да се ангажира с някой „герой“. 
Превратно описвайки и третирайки азовостта и другостта, или чуждостта като 
антиподи в конфликтната ситуация, политическата стигматизация винаги прокарва 
определени граници, фронтири, които не предполагат умосъзерцателно и пасивно 
отношение към тяхната наличност и валидност, а изискват доста активно действие 
в подкрепа на, или срещу конкретно-ситуативната им легитимация и експлоатация.
На хуманитарите или обществоведите е добре известно, че Ърнест Гофман 
се смята за безспорен пионер на научния дискурс за стигматизацията, който той 
публично лансира с прословутата си монография „Стигма: бележки за управление 
на увредената идентичност“, която той публикува през далечната 1963 година. 


22 
Според класическата дефиниция на Ъ. Гофман, стигматизацията е предвзе-
то, предубедено, предразсъдъчно, негативно отношение към определен човек или 
социална група, което се базира на наличието на определени негови/нейни свой-
ства, или признаци, които го/я отличават от другите хора, или социални общности.
10
Като акт на публично клеймене, дамгосване на нейните притежатели, тя изисква те 
да понесат съответно неприятно за тях отношение, мнение или действие от другите. 
Стигмата е обвързана с изживяване на одиозни емоционални реакции и състояния 
на „жертвата“, а нерядко и с приятни чувства, или преживявания на стигматизатора.
Тя е естествено или изкуствено забелязван в стигматизирания субект белег, който 
по някакъв начин влиза в разрез с или нарушава (казано с точните думи на Гофман) 
екологическите граници на дадено общество или общност, т.е. излиза отвъд или се 
конфронтира с общоприетия и публично валидизиран порядък и контрол в него/нея.
Генералната функция на стигмата е да предизвика силно негативни изживя-
вания в нейния притежател - неудобство, притеснение, срам, вина, незащитеност, 
страх или ужас от предстоящото. Тези одиозни изживявания следва по определен 
начин да провокират или контролират поведенческите реакции на „жертвата“, които 
да са в полза на стигматизатора. А политиката винаги и навсякъде много е държала 
на формирането, възпроизводството, утвърждаването и консумацията на подобни 
отрицателни емоции или афекти, затова има и вечен афинитет към стигмата.
11
Тя 
винаги трябва да нанася своите поражения най-вече върху моралното самочув-
ствие и самооценяване на притежателя й, но и да ограничи поведенската му изява. 
Като специфично провокиращо оръжие политическата стигматизация разкрива ед-
новременно моралния статус и патос на трите страни в стигматичната ситуация - 
стигматизиращият, стигматизираният и публиката, наблюдаваща стигматизацията. 
Тя е индикатор не само за реалното или приписаното ниско морално съзнание и са-
мочувствие на „жертвата“, но и за безпочвеното нравствено самомнение, а и пове-
денческия произвол на стигматизиращия, както и на аморалната реактивност на 
10
Срав.: Гоффман, И. Стигма. Заметки об управлении испорченной идентичности. - В: Ч. 1: Стигма и социаль-
ная идентичность, и Ч. 2: Контроль над информацией и социальная идентичность. - Социологический форум, 
2000, бр. № 3-4.
11
Срав.: Вина и позор в контексте становления современных европейских государств (ХⅤⅠ-ХХ вв.). СПб., ЕУ, 
2011; Делюмо, Ж. Грех и страх. Формирование чувства вины в цивилизации Запада Екатеринбург, УУ, 2003; 
Робин, К. Страх. История политической идеи. М., Территория будущего, Прогресс-Традиция, 2007. 


23 
публиката, ако тя възприема пасивно, или положително стигматизиращата фабула. 
В този аспект разиграването на каквато и да е политическа стигматизация никога не 
оставя възможности за абсолютно неутрална позиция, защото както положител-
ната, така и дезертьорската, или пасивната реакция към нея винаги са морално уко-
рими и осъдими, поради което и неутралитетът може да е единствено въображаем.
В този аспект, обаче, трябва да се наприви една важна уговорка. Понякога е 
възможно жертвата на стигматични покушения умишлено да демонстрира пасивна, 
неутрална позиция, която е само привидна и не кореспондира на ставащото реално 
в нейната смутена или възмутена душевност, и без от това да следват непременно 
поведенчески реакции, илюстриращи, че тя е дълбоко, силно засегната от стигмата. 
Ето защо в политиката има казуси, при които стигматизираната персона се прави на 
неразбираща какво реално става, което обикновено е чест синдром на плашливи, 
малодушни и комплексирани личности, или на незасегната от обидите и оскърбле-
нията, или дори на стояща високо над простотията и цинизма на стигматизациите, 
което е друг публичен начин тя да докаже своето превъзходство, или неуязвимост.
Постановката, че социалната стигматизация се отнася към стихийното, все-
кидневното мислене и поведение, към областта на социалната психика, а не на тео-
ретически извисеното мислене, съзнание и поведение
12
, не е коректна, нито изцяло 
вярна. Защото идеологията и политиката могат да използват теоретически ангажи-
рани лица или институции, които да прокарват и налагат съответни стигматизации 
чрез рекламирането и „инжектирането“ в общественото съзнание на определени 
идеологеми, или митологеми, криещи в своето съдържание стигматични елементи. 
Например, стигматизирането на държавата или на плановата икономика от страна 
на неолибералната идеология, но и политика е красноречив пример този контекст. 
Вярно е, че то разчита на манипулируемостта и липсите в масовата психика и все-
кидневното съзнание, но това обстоятелство не елиминира изобщо възможността в 
и чрез удобни за тях представи и тълкувания фино да се „промиват мозъците“ със 
стигматизирани визии и присъди за изкуствено приписаните атрибути на „жертвите“. 
Исторически липсват, а и не биха могли да съществуват политически идеологии или 
12
Срав.: Липай, Т., А. Мамедов Социальная стигматизация: социокультурные аспекты // Труд и социальные 
отношения, 2008, № 11, с. 46. 


24 
митологии, които са стерилни, или независими от действието на стигматизациите. 
В същият ракурс трябва да се изразят резерви или дори критики към тезата, че за 
основа на стигматизацията могат да служат единствено общозначими и ясни цен-
ности
13

Добър пример в този контекст са изкуствено формулираните, неясните, а и 
инструментално натрапваните евроатлантически ценности, чрез които дискретно се 
прокарват определени, добре завоалирани стигматични идейни визии и послания. 
Немалко политически стигматизации разчитат на псевдо- или квази-ценности, които 
обаче биват умишлено представяни от властващите субекти, адвокати и ползвате-
ли на бонусите от стигмите, като явно универсални, или несъмнено общовалидни.
Стрелите или ударите на стигматизацията са винаги насочени към идентич-
ността на „жертвата“ й, която трябва да бъде публично представена в одиозен 
вид, който да предизвиква дистанция, отчуждение, отвръщение и дори желание за 
съответно наказание, възмездие за нейното притежание, използване, както и да по-
стави собственика й в неизгодно, неудобно, критично или крайно лошо положение, 
което да снижи категорията на неговото социално приемане и отношение от другите 
и дори да го прехвърли основателно/безпочвено в други крайности на оценяване.
В психологическата или социологическата литература, посветена на стигма-
тизацията, е почти стандратно и положението, че стигмата е особен индикатор за 


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   62




©kzref.org 2022
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет