Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.45 Mb. Pdf көрінісі
|
Мизов, М. Политическата стигматизация. С., 2021, 1 изд. - електронен PDF-формат
- Бұл бет үшін навигация:
- Липай
|
срамния статус на поразената от нея персона. Същевременно, обаче, в подобни
дискурси винаги се забравя или пропуска да се отбележи съвсем немаловажното обтоятелство, че позицията на посрамен се проявява, или публично „движи“ винаги в комплект с тази на безсрамно действащия субект, който в момента стигматизира. Защото няма, а и не може да съществува морално основание, или оправдание за прибягването до употребата на стигматични арсенали и репертоари към чуждостта. Освен това посегателството върху нравствената чест и моралното достойноство не е основание, нито е оправдание за използване на стигматични инструментариуми. А тъкмо публичното и често разиграване от страна на политиците, че се чувстват неправомерно засегнати, с накърнено достойнство и уронена чест, стои в основата на техните фалшиви обяснения или оправдания защо търсят „спешната помощ“ на стигматизациите, за да уредят взаимоотношенията си с онези, които са ги наранили. 13 Срав.: Липай, Т., А. Мамедов Социальная стигматизация: социокультурные аспекты..., с. 51. 25 Характерно за стигмата е, че тя може да притежава както реални, обективно съществуващи, така и виртуални, преднамерено измислени или инструментално вменени атрибути в образа и поведенческата матрица на притежателя й, заради което той следва да понесе известни санциониращи актове от другите в ситуацията. Тя може да изрязава както истинска, така и фалшива, умишлено извратена иден- тичност на субекта си, който заради нея трябва да изтърпява негативни реакции. 14 Затова Гофман отбелязва, че стигмата невинаги се свързва с действително извър- шени от притежателя й деяния, но заради реалното/мнимото й присъствие субектът й винаги трябва да очаква съответни одиозни санкции или реакции от другите хора. Тоест, стигмата потенциално или проективно залага възможността за съответно ( неблагоприятно за собственика й) отношение, или действие от страна на другите. Но тя едновременно е отражение, поле, начин и средство за задействане на различ- ни отрицателни стереотипи, предразсъдъци, предубеждения, които трябва да водят до злепоставяне, дискредитиране, унижение или опозоряване на притежателя й, които обаче да се постигат по директен и брутален, или заобиколен, и скрит начин. Гофман визира три основни вида стигми - физическо уродство, слабости на характера и родова стигма, която е свързана с атрибуциите не само на отделни индивиди, но и на някои социални - етнически, религиозни и други групи, или общ- ности, а и която може да се препредава на наследниците и следващите поколения. В сферата на политиката е твърде рядка употребата на първия вид, защото той може да изложи ползвателя му пред по-извисена в морално-духовен план пуб- лика, тъй като съществуват общовалидни и елементарни нравствени правила физи- ческите дефекти да не бъдат публично коментирани и наказвани. Само примитивни, напълно „изпуснали нервите“ си политици могат да стигнат до падението да изпол- зват такъв вид стигми към своите опоненти, съперници, противници и врагове. Но другите два вида са твърде често, а и по най-различни начини експлоатирани в по- литическия живот. А що се отнася до родовата стигма, тя може да се извежда от или приписва на лице/група заради обвързаността му/й с определена идеология, 14 Дж. Крокер смята за напълно основателно и дори правилно да се говори/пише за стигмата не само когато атрибутът, когото тя атакува е реален или пък въображаемо, но инструментално приписан на „жертвата“, но и в случаите, когато обектът на стигматизирането е убеден, или му е внушено, че притежава този одиозен атри- бут и не може да го превъзмогне, заради което пък трябва да понася редица страдания, или мъки в живота си. 26 партия, или политически режим, които в дадения исторически момент не се радват на масово възприемане и оценяване с признание, или с одобрение. В годините на т.нар. демократичен преход у нас многократно се вкарваше в публичен оборот стиг- матичното клише, че социалистите/комунистите са морални изроди, политически чудовища, социални уроди, които са изначално увредени и генетично обременени, както и че изповядването на лявата идея е очевиден и несъмнен първороден грях, който непременно трябва да бъде наказан и адептите му да изтърпят възмездието, което не им спестяваше квалификации като „изроди“, „червени боклуци“ и др. под. Употребата на политическата стигматизация винаги задейства неравноправ- но и предопределено ситуиране на участващите в нея страни в опозицията „нор- жүктеу/скачать 2.45 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|