Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох



Pdf көрінісі
бет9/62
Дата31.07.2022
өлшемі2.45 Mb.
#174957
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   62
Байланысты:
Мизов, М. Политическата стигматизация. С., 2021, 1 изд. - електронен PDF-формат

    Бұл бет үшін навигация:
  • Липай
срамния статус на поразената от нея персона. Същевременно, обаче, в подобни 
дискурси винаги се забравя или пропуска да се отбележи съвсем немаловажното 
обтоятелство, че позицията на посрамен се проявява, или публично „движи“ винаги 
в комплект с тази на безсрамно действащия субект, който в момента стигматизира. 
Защото няма, а и не може да съществува морално основание, или оправдание за 
прибягването до употребата на стигматични арсенали и репертоари към чуждостта. 
Освен това посегателството върху нравствената чест и моралното достойноство не 
е основание, нито е оправдание за използване на стигматични инструментариуми. 
А тъкмо публичното и често разиграване от страна на политиците, че се чувстват 
неправомерно засегнати, с накърнено достойнство и уронена чест, стои в основата 
на техните фалшиви обяснения или оправдания защо търсят „спешната помощ“ на 
стигматизациите, за да уредят взаимоотношенията си с онези, които са ги наранили.
13
Срав.: Липай, Т., А. Мамедов Социальная стигматизация: социокультурные аспекты..., с. 51.


25 
Характерно за стигмата е, че тя може да притежава както реални, обективно 
съществуващи, така и виртуални, преднамерено измислени или инструментално 
вменени атрибути в образа и поведенческата матрица на притежателя й, заради 
което той следва да понесе известни санциониращи актове от другите в ситуацията.
Тя може да изрязава както истинска, така и фалшива, умишлено извратена иден-
тичност на субекта си, който заради нея трябва да изтърпява негативни реакции.
14
Затова Гофман отбелязва, че стигмата невинаги се свързва с действително извър-
шени от притежателя й деяния, но заради реалното/мнимото й присъствие субектът 
й винаги трябва да очаква съответни одиозни санкции или реакции от другите хора. 
Тоест, стигмата потенциално или проективно залага възможността за съответно 
(
неблагоприятно за собственика й) отношение, или действие от страна на другите. 
Но тя едновременно е отражение, поле, начин и средство за задействане на различ-
ни отрицателни стереотипи, предразсъдъци, предубеждения, които трябва да водят 
до злепоставяне, дискредитиране, унижение или опозоряване на притежателя й, 
които обаче да се постигат по директен и брутален, или заобиколен, и скрит начин.
Гофман визира три основни вида стигми - физическо уродство, слабости на 
характера и родова стигма, която е свързана с атрибуциите не само на отделни 
индивиди, но и на някои социални - етнически, религиозни и други групи, или общ-
ности, а и която може да се препредава на наследниците и следващите поколения. 
В сферата на политиката е твърде рядка употребата на първия вид, защото 
той може да изложи ползвателя му пред по-извисена в морално-духовен план пуб-
лика, тъй като съществуват общовалидни и елементарни нравствени правила физи-
ческите дефекти да не бъдат публично коментирани и наказвани. Само примитивни, 
напълно „изпуснали нервите“ си политици могат да стигнат до падението да изпол-
зват такъв вид стигми към своите опоненти, съперници, противници и врагове. Но 
другите два вида са твърде често, а и по най-различни начини експлоатирани в по-
литическия живот. А що се отнася до родовата стигма, тя може да се извежда от 
или приписва на лице/група заради обвързаността му/й с определена идеология, 
14
Дж. Крокер смята за напълно основателно и дори правилно да се говори/пише за стигмата не само когато 
атрибутът, когото тя атакува е реален или пък въображаемо, но инструментално приписан на „жертвата“, но и 
в случаите, когато обектът на стигматизирането е убеден, или му е внушено, че притежава този одиозен атри-
бут и не може да го превъзмогне, заради което пък трябва да понася редица страдания, или мъки в живота си.


26 
партия, или политически режим, които в дадения исторически момент не се радват 
на масово възприемане и оценяване с признание, или с одобрение. В годините на 
т.нар. демократичен преход у нас многократно се вкарваше в публичен оборот стиг-
матичното клише, че социалистите/комунистите са морални изроди, политически 
чудовища, социални уроди, които са изначално увредени и генетично обременени, 
както и че изповядването на лявата идея е очевиден и несъмнен първороден грях, 
който непременно трябва да бъде наказан и адептите му да изтърпят възмездието, 
което не им спестяваше квалификации като „изроди“, „червени боклуци“ и др. под.
Употребата на политическата стигматизация винаги задейства неравноправ-
но и предопределено ситуиране на участващите в нея страни в опозицията „нор-


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   62




©kzref.org 2022
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет