25
Характерно за стигмата е, че тя може да притежава както
реални, обективно
съществуващи, така и
виртуални, преднамерено измислени
или инструментално
вменени атрибути в образа и поведенческата матрица на притежателя й,
заради
което той следва да понесе известни санциониращи актове от другите в ситуацията.
Тя може да изрязава както
истинска, така и
фалшива, умишлено извратена иден-
тичност на субекта си, който заради нея трябва да изтърпява негативни реакции.
14
Затова Гофман отбелязва, че стигмата невинаги се свързва с действително извър-
шени от притежателя й деяния, но заради реалното/мнимото й присъствие субектът
й винаги трябва да очаква съответни одиозни санкции или реакции от другите хора.
Тоест, стигмата
потенциално или
проективно залага възможността за съответно
(
неблагоприятно за собственика й) отношение, или действие от страна на другите.
Но тя едновременно е отражение, поле, начин и средство за задействане на различ-
ни отрицателни стереотипи, предразсъдъци, предубеждения, които трябва да водят
до злепоставяне, дискредитиране, унижение или опозоряване на притежателя й,
които обаче да се постигат по директен и брутален,
или заобиколен, и скрит начин.
Гофман визира
три основни вида стигми - физическо уродство, слабости на
характера и родова стигма, която е свързана с атрибуциите не
само на отделни
индивиди, но и на някои социални - етнически, религиозни и други групи, или общ-
ности, а и която може да се препредава на наследниците и следващите поколения.
В сферата на политиката е твърде рядка употребата на първия вид, защото
той може да изложи ползвателя му пред по-извисена в морално-духовен план пуб-
лика, тъй като съществуват общовалидни и елементарни нравствени правила физи-
ческите дефекти да не бъдат публично коментирани и наказвани. Само примитивни,
напълно „изпуснали нервите“ си политици могат да стигнат до падението да изпол-
зват такъв вид стигми към своите опоненти, съперници, противници и врагове. Но
другите два вида са твърде често, а и по най-различни начини експлоатирани в по-
литическия живот. А що се отнася до родовата стигма, тя може да се извежда от
или приписва на лице/група заради обвързаността му/й с определена идеология,
14
Дж. Крокер смята за напълно основателно и дори правилно да се говори/пише за стигмата не само когато
атрибутът, когото тя атакува е реален или пък въображаемо, но инструментално приписан на „жертвата“, но и
в случаите, когато обектът на стигматизирането е убеден, или му е внушено, че притежава
този одиозен атри-
бут и не може да го превъзмогне, заради което пък трябва да
понася редица страдания, или мъки в живота си.
26
партия, или политически режим, които в дадения исторически момент не се радват
на масово възприемане и оценяване с признание, или с одобрение. В годините на
т.нар. демократичен преход у нас многократно се вкарваше в публичен оборот стиг-
матичното клише, че социалистите/комунистите са морални изроди,
политически
чудовища, социални уроди, които са изначално увредени и генетично обременени,
както и че изповядването на лявата идея е очевиден и несъмнен първороден грях,
който непременно трябва да бъде наказан и адептите му да изтърпят възмездието,
което не им спестяваше квалификации като „изроди“, „червени боклуци“ и др. под.
Употребата на политическата стигматизация винаги задейства неравноправ-
но и предопределено ситуиране на участващите в нея страни в опозицията „
нор-
Достарыңызбен бөлісу: