П р е у с т р о й с т в о т о н а б ъ л г а р с к а т а а к а д е м и я н а н а у к и т е (1944 1953) Тази книга



бет1/10
Дата24.04.2019
өлшемі0.85 Mb.
#114331
түріКнига
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


П  Р  Е  У  С  Т  Р  О  Й  С  Т  В  О Т О  Н  А


Б  Ъ  Л  Г  А  Р  С  К  А  Т  А   А  К  А  Д  Е  М  И  Я


Н  А  Н  А  У  К  И  Т  Е

(1944  - 1953)

Тази книга разказва за хора и събития от преди повече от петдесет години. Оценките в нея не бива да бъдат използвани от днешните противници на Академията. Убедена съм, че в трудните времена, които преживява България, академичните институти съхраняват науката и нейните носители.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Уводни думи /


1. Въведение /
2. Академията и събитията от септември 1944 г. /

2. 1. Промяна на понятията /

2. 2. Първи етап на чистката в научните среди /

2. 3. Академичните избори от януари 1945 г. /


3. Преди реформата /

3. 1. Вижданията на Управителния съвет за преустройството на Академията /

3. 2. Вижданията на ръководството на БРП (к) /

3. 3. Прояви на несъгласие в средите на българската научна интелигенция /


4. Комисията за преустройство на висшето образование и Академията /

4. 1. Академичните избори от юли 1946 г. /

4. 2. Втори етап на чистката в научните среди /

4. 3. Законът за Академията от 1947 г. /


5. Завършване на организационното преустройство на Академията  /

5. 1. Управителният съвет, партийната организация и ръководството на комунистическата партия /

5. 2.  Законът за Академията от 1949 г. /

5. 3. Финанси и материални условия. Промени в структурата на науката в България /

6. Обновяване на академичния състав /

6. 1. Академичните избори от 1947 г. /

6. 2. Академичните избори от 1948 г. /

6. 3. Академичните избори от 1951/1952 г. /
7. Подмяна на научния елит на България /
Заключение /
Приложение /
Извори и литература /

У В О Д Н И Д У М И

Преустройството на Българската академия на науките след 9 септември 1944 г. обхваща законодателни, структурни, финансови и кадрови промени. Те добиват завършен вид по различно време в края на 40-те и началото на 50-те години, поради което горната граница на настоящето изследване не може да бъде отнесена към точна дата от академичната история. Тя е съобразена със съществуващата периодизация в историографията на Източния блок. Дотолкова, доколкото смъртта на Сталин поставя нови въпроси с оглед на отражението й върху развитието на науката в България, годината 1953-та е възприета като пределна.

Преустройството на Академията зависи от волята и действията на комунистическата партия – призната за водеща политическа сила в България през посочения период. Проследявайки реформата в най-висшето научно учреждение на страната, предлаганият труд търси отговор и на въпроса за политиката на партията в областта на науката.

Единственият опит за цялостна разработка по темата е направен в юбилейно академично издание през 1971 г. от Стойко Божков - бивш партиен секретар на Академията1. В труда му се изброяват откъслечни сведения за дейността на академичните клонове и институти. Новоизбраните академици са посочени с характеристики, които не дават представа за техните научни заслуги. Някои факти около възлови моменти в живота на Академията са премълчани2. Съществуват и явни неистини3.

Друг автор, който се е занимавал с въпросите на Академията, е Константин Гърдев. През 1986 г. той обнародва студия за научно-изследователската дейност на научната институция4. В работата преобладават известни данни за предприетите проучвания и съответните публикации в академичните издания. Авторът отбягва теми, за които вече е позволено да се пише през 80-те години. Така наложеният партиен диктат в науката не е споменат дори и под формата на критика към “периода на култа към личността”.

Близки по характер са и многобройните статии, посветени на историята на академичните институти. Първоначално те излизат по повод на различни годишнини от 9 септември 1944 г.5 След 1989 г., когато бъдещето на Академията за пореден път е поставено пред неизвестност, отново зачестяват6.

Напълно различна е статията на Александър Ваврек от 1996/1997 г7. Тя проследява развитието на физическите науки в България като набляга на преустройството на Академията след 1945 г. Използван е богат документален материал, значителна част от който е публикувана за пръв път. Изводите на автора съвпадат с редица заключения в настоящето изследване. Същевременно той намира верния път за писане на най-новата история на отделните науки в България, обвързвайки я с подобната им в Съветския съюз.

Литературата за Академията през разглеждания период се изчерпва с наличните био-библиографски справочници8. Не буди учудване, че в тях отсъстват имената на отстранените академици9. Тенденциозно или не е пропуснато участието на някои учени в международни научни организации преди 9 септември 1944 г.10 Въпреки това е извършена огромна работа. Повечето биографични данни са верни и са използвани в изследването. При различия е предпочетена информацията в съществуващите рецензии, кадрови досиета и автобиографии.

Публикувани са и няколко сборника от систематично естество, които са полезни като основа за бъдещи проучвания на историята на науката в България11.

Вижданията на комунистическата партия за необходимите реформи в Българската академия на науките се оформят през първата половина на 1945 г. До 1947 г. партийните лидери разглеждат преустройството на Академията съвместно с преустройството на висшите учебни заведения. Историографските проучвания по отношение на останалите научни учреждения в България се оказват важни за настоящето изследване. За съжаление, те също не са много.

Наличната научна литература засяга преди всичко, ако не и изцяло, Софийския университет. Като се изключи фундаменталният труд на Михаил Арнаудов, който достига до 1938 г.12, следващият опит да бъде написана история на Университета е направен колективно по повод на неговата стогодишнина през 1988 г. Периодът между 1944 и 1948 г. е разработен от Румен Донков13. Държавната политика в научното учреждение се губи в безразборно изброени факти, повечето от които не са определящи. Но докато през 1988 г. съществуват цензурни ограничения, то през 1999 г. същият автор излиза с почти същия текст в поредно юбилейно издание за Университета14.

Българската историография е постигнала повече в осветляването на началното преструктуриране на висшите учебни заведения15. Напълно неизяснен обаче остава процесът на бързи хабилитации след 9 септември 1944 г., който има пряка връзка с промените в научния състав на Академията.

През 1988 г. е публикуван и сборник със спомени за Софийския университет16. Изложението на Михаил Геновски в него допълва ограничените архивни документи за дейността на Комисията за преустройство на висшето образование и Академията през 1946 г. Сред мемоарната литература, посветена на българската научна интелигенция, изрично трябва да се спомене и книгата на Иван Венедиков от 1993 г.17

Ученият, който поставя основите на съвременните изследвания върху историята на българската култура след Втората световна война, е Весела Чичовска. Нейната последна монография от 1995 г. представлява задълбочено изследване на политиката на БРП (к) в областта на просветата18. В частност са разработени и проблемите на висшето образование. Приносите й са много и са цитирани в настоящия труд. С оглед на темата може да бъде откроено написаното за първия етап от чистката във висшите учебни заведения, за позицията на просветните министри и за университетските избори от 1946 г. Една от най-големите заслуги на Весела Чичовска е в разбуленото мълчание за мнозина забравени представители на българската научна интелигенция.

Весела Чичовска е съавтор и на документален сборник от 1995 г.19 “Съдът над историците” става предпоставка за следващи изследвания в областта на науката в България. Това проличава ясно през 2000 г. в обзорната книга на Евгения Калинова и Искра Баева, в която се правят верни изводи за стремежа на българските учени да отстоят академичната автономия20.

Предлаганият труд е изграден върху документален материал от Централния държавен архив и Научния архив на Българската академия на науките. Проучени са фондовете на Министерството на народната просвета, Комитета за наука, изкуство и култура, ръководните структури на комунистическата партия, протоколите от заседанията на Управителния съвет и Постоянното присъствие на Академията, дневниците на клоновете, доклади и стенографски протоколи на общите събрания, рецензиите за избор на нови членове, стенографските протоколи на някои научни дискусии, отделни финансово-административни отчети, бюджетни, стопански и научни преписки. Особено ценни документи са запазени в личните фондове на Георги Димитров, Тодор Павлов и професор Спиридон Казанджиев. Възможност за специфичен поглед предоставят и кадровите досиета на българските учени.

Като цяло Научният архив на Българската академия на науките е по-богат за периода след 1948 г. За предходните 1946 и 1947 г. липсват дори протоколите на общите събрания за избор на нови членове, които се публикуват по традиция21. Епизодични са сведенията за научната политика на партията в първите години след 9 септември 1944 г. и в Централния държавен архив.

Книгата започва с въведение за устройството на Академията и нейното място в заварената на 9 септември 1944 г. организация на науката. Направен е опит да бъде дадено ново осветление на известни исторически факти. Предстоящите реформи в Академията не са изолирани и засягат цялостната структура на науката. Поради това и поради липсата на обобщаващи публикации по въпроса е отделено внимание на съществуващите в страната научни учреждения. Подчертани са също водещите идеи, които определят професионалната и обществената дейност на българската научна интелигенция преди 9 септември 1944 г. Идеи, които добиват различна изява след тази дата.

Условно книгата може да бъде разделена на две части – до и след февруари 1947 г., когато влиза в сила новият закон за Академията. Тогава е подписан и мирният договор с България. Динамиката на събитията през тези два периода е различна, поради което е приложена различна методология. Периодът до 1947 г. е разработен предимно хронологически. Така са очертани подетапите на “настъпление” и “отстъпление” в културната политика на БРП (к). По-нататък преобладава тематичният подход, който дава възможност за същностни характеристики на извършените промени.

За да не бъде разкъсвано изложението изборите за нови членове на Академията са обособени в отделни глави. Личностните характеристики са написани без пряко авторово мнение. Съблюдаваният критерий са делата на българските интелектуалци. През разглеждания период се запазва определящото значение на техния международен престиж. То е неподвластно на противоречивите оценки в България.

Проследено е и отношението на старите учени към кандидатите за нови членове. В условията на политическо насилие и партиен контрол над науката положителните рецензии не винаги имат безспорен характер. Това важи с обратен знак за малкото отрицателни рецензии, превръщайки ги в източник за действителното становище към кандидатури, подкрепени от комунистическата партия.

Историята е трудно възстановима при режим на диктатура, когато противното виждане не намира изява. Минават години и то се предава в семейния спомен, но вече няма силата на исторически документ. В предлагания труд са потърсени всички онези недоизказани мисли, които говорят за несъгласието на носителите им. Недоизказаното е субективна категория и остава на преценката на читателя.




Б е л е ж к и
1 Ст. Божков. Българската академия на науките след победата на социалистическата революция в България (1944-1969). - В: История на Българската академия на науките (1869-1969). С., 1971, 95-142; Същият. Българската академия на науките. Кратък очерк. С., 1969.

2 От най-типичните примери в това отношение е липсата на информация за Комисията за преустройство на висшето образование и Академията, учредена след силен натиск на БРП (к) през лятото на 1946 г. Участниците в нея изготвят законопроекти за висшето образование и Академията, списъци за уволнения на университетски преподаватели, набелязват различни подходи за чистка на академичния състав, на когото успяват да наложат и първите партийни кандидатури. Управителният съвет се противопоставя на предвижданите промени в Закона за Академията още през лятото на 1946 г., но тогава мнението му не е зачетено от партийното ръководство. Всичко това е премълчано от Стойко Божков, който е свидетел на събитията. След половин година Георги Димитров се съгласява на някои отстъпки по законопроекта. Този факт вече е отбелязан от автора, а партийният лидер получава поредната възхвала за своите “комунистическа принципност и такт”. Всички основания за критики на марксическата историография по отношение на политиката на комунистическата партия към българската интелигенция ще бъдат приписвани на Вълко Червенков. Вж. Ст. Божков. Българската академия на науките след победата…, 106-112.

3 Невярно е твърдението на Стойко Божков, че 78 години след основаването на Академията не са създадени условия за материално подпомагане на академичния състав. От 1941 г. редовните членове, които не заемат държавна или обществена служба, получават извън пенсиите си месечно възнаграждение по бюджета на Министерството на народното просвещение. По традиция в бюджета на Академията се предвиждат и възнаграждения за участие в заседанията на клоновете, Управителния съвет и Проверителния съвет, както и хонорари за напечатани трудове, рецензии и редактиране на академичните издания. Като друг, но не последен, пример за изопачаване на фактите в труда на Стойко Божков може да се посочи твърдението, че подготовката на втория закон за Академията започва след Петия конгрес на партията. То се вписва във възприетата постановка за конгреса като пределна дата по пътя на България към социализма, но не отговаря на истината. Вж. пак там, с. 112, 126.

4 К. Гърдев. Научноизследователската дейност на Българската академия на науките (1944-1970). - Известия на Института по история, Т. XXIX, 1986, 62-100.

5 Т. Павлов. Десет години по пътя на коренно преустройство на Българската академия на науките. - Философска мисъл, 1954, № 4, 3-30; Ив. Коев. Десет години българска етнография. - Известия на Етнографския институт с музей, 1955, № 11, 443-450; Кр. Миятев. Петнадесет години българска археология. - Археология, 1959, № 3-4, 3-11; Б. Куртев, Д. Шопов. Успехи на нашата химия за петнадесет години народна власт. - Известия на Химическия институт, Т. VII, 1960, 413-420; Хр. Христов. Двадесет години Исторически институт. - Исторически преглед, 1968, № 2, 3-15; Г. Наджаков. Българската физика през двадесет годишнината от социалистическата революция. - Списание на БАН, 1964, № 3, 8-19; С. Гановски. Развитието на педагогическите науки в системата на Българската академия на науките през годините на народната власт. - Пак там, 20-30 и др. Единствено статията на Кръстю Миятев се отличава с желанието да бъдат очертани успехите на българската археология до 9 септември 1944 г. и постигнатото след това.

6 Ат. Куюмджиев. Из историята на Института по микробиология (7 март 1947-1 юли 1962). - Списание на БАН, 1995, № 1, 91-96; Ю. Балтова. Институтът за български език чества своята петдесет и три годишна история. - Пак там, 1996, № 2, 56-58; М. Томов. Дейността на Института за български език според архивни материали (1942-1954). - Пак там, № 4, 66-72; К. Мишев. Четиридесет и пет години Географски институт при Българската академия на науките (1950-1995). - Пак там, № 5, 53-58; В. Големански. Половин век в служба на науката. - Пак там, 1997, № 2, 33-41; Е. Бакалова. За ранната история на Института за изобразителни изкуства. - Пак там, 1998, № 5-6, 3-7; В. Проданов. Петдесет години философия в Българската академия на науките. - Пак там, 1999, № 2, 71-74; Г. Алексиев. Петдесет години Географски институт при Българската академия на науките (1950-2000). - Пак там, 2001, № 3, 91-99; В. Хаджиниколов. Начални години на Института по история. - Исторически преглед, 1997, № 4, 130-155 и др. Последната статия съдържа повече информация, но представя личното отношение на автора, който е участник в събитията.

7 Ал. Ваврек. Физическите науки у нас и Българската академия на науките от 1911 до 1955 г. Ч. I. (1911-1949). - Списание на БАН, 1996, № 6, 4-17; Ч. II. (1949-1955). - Пак там, 1997, № 1, 27-34.

8 О. Ралева. Българската академия на науките след 9 септември 1944 г. С., 1958; Сто години Българска академия на науките (1869-1969). Т. I. Академици и членове кореспонденти. С., 1969. Под редакцията на П. Зарев, Ил. Пашев, Б. Куртев, Е. Матеев и Е. Савова.

9 Изненадващо е обаче, че имената на лишените от академично звание не присъстват и в най-новото справочно издание за преподавателската колегия на Софийския университет. Така в том трети на Алманаха, който е отпечатан през 2000 г., не се споменава нито дума за университетската кариера на професор Александър Цанков. Научното дело на професор Богдан Филов е представено с неговия дневник. Допълнено е, че той е автор на една статия от 17 страници. Вж. Алманах на Софийския университет “Климент Охридски” (1939-1988). Съст. Ст. Кънчев и др. Т. I. С., 1988; Т. ІI. С., 1995; Т. III. С., 2000. В това отношение Българската академия на науките е малко по-коректна. През 1989 г. излиза луксозно издание с портрети на членовете на Академията. Имената на отстранените академици са изписани. На предвиденото място за снимка е оставено бяло поле, оградено с черен контур. Вж. Академици и член-кореспонденти (1869-1984). Под общата редакция на Бл. Сендов. С., 1989. В последното издание от подобен характер тази несправедливост е поправена. Вж. Българска академия на науките. Членове и ръководство. Справочник (1869-2004). С., 2005. Под редакцията на Ив. Юхновски и Д. Кръстев.

10 В цитирания справочник “Сто години Българска академия на науките…” липсват сведения за участието в чуждестранни научни организации на професорите Никола Бонев, Димитър Кацаров, Дончо Костов, доктор Кръстю Миятев и др.

11 Ем. Събева, М. Станчева. Опис на изданията на Българската академия на науките (1869-1953). С., 1956; Т. Ганев. Научни събрания на Българската академия на науките (1947-1954). С., 1958.

12 М. Арнаудов. История на Софийския университет “Св.Климент Охридски” през първото му полустолетие (1888-1938). С., 1939; Същият. Алманах на Софийския университет (1888-1939). С., 1940.

13 Р. Донков. Преустройство на Софийския университет на социалистически основи (1944-1948). - В: История на Софийския университет “Климент Охридски”. С., 1988, 235-272.

14 Р. Донков. Национализираният университет (1944-1949). - В: Университетът. С., 1999, 223-280.

15 Б. Дойчинов. Промени в структурата на висшето образование в България (9 септември 1944-1948). - Исторически преглед, 1991, № 1, 43-56.

16 Спомени за Софийския университет. С., 1988.

17 Ив. Венедиков. Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени. С., 1993.

18 В. Чичовска. Политиката срещу просветната традиция. С., 1995.

19 Съдът над историците. Българската историческа наука. Документи и дискусии (1944-1950). Т. I. Съст. В. Мутафчиева, В. Чичовска, Д. Илиева, Е. Нончева, Зл. Николова, Цв. Величкова. С., 1995.

20 Е. Калинова, И. Баева. Българските преходи (1944-1999). С., 2000, 50-51.

21 През 1945 и 1947 г. излизат две книжки от Летописа на Академията. Те съдържат обичайната информация за личния състав на Академията, протоколите на общите събрания, както и пълния текст на рецензиите за новите членове, избрани през 1941 и 1942 г. В следващите години изданието е преустановено.

1. Въведение

Българската академия на науките и изкуствата е пряк приемник на просветната традиция от Възраждането. Тя продължава делото на Българското книжовно дружество, основано през 1869 г. в Браила от покровители и радетели за родна наука, книжнина и изкуство. Заедно с възстановяването на българската държавност през 1878 г. Дружеството премества седалището си в София. През 1900 г. получава автономен статут и е утвърдено от министъра на народното просвещение като самостоятелно и независимо учреждение с права на юридическа личност1. От 1912 г. носи името Българска академия на науките, а от 1940 г. - Българска академия на науките и изкуствата2.

Законите за Академията от 1912 г. и 1940 г. осигуряват пълна автономия на научната институция. По подобие на Книжовното дружество, тя е определена като самостойно и независимо учреждение. Правото на юридическа личност обезпечава нейната финансова самостоятелност3. Двата закона поставят Академията “под високото покровителство на Негово Величество Царя на българите”. Текстът е заимстван от уставите на западните кралски академии, има престижен характер и остава без по-нататъшно законодателно покритие4.

Академичната автономия означава право на самоуправление. Според Закона от 1940 г. Академията се управлява въз основа на устав - изработен и приет от нейното Общо събрание. Уставът не подлежи на утвърждаване от отговорните държавни инстанции. В законите за Академията отсъстват текстове за състава, подбора и задълженията на Управителния съвет, както и изисквания за отчетност спрямо държавата. Напротив, държавата се ангажира да подпомага Академията с точно определена и ежегодна субсидия.

Друг характерен белег на академичната автономия е изборното начало. Фактът, че то също не е уредено законодателно, е съществен признак за ненамеса на властта в академичния живот. Предвидено е “самопопълването” на академичния състав да се извършва според създадени от него правила.

Законите за Академията са изработени от българските учени, като участието на Министерството на народното просвещение е сведено до одобрение5. Те изхождат от европейската научна традиция, а в някои отношения демократичността им надминава западните образци. Така във Френската академия кралят подписва указите за новоизбраните членове. В Белгийската академия председателят се назначава от краля, който утвърждава и нейния устав. В Италия и Португалия председателят и подпредседателят се утвърждават от правителството или от краля, след като са избрани от Общото събрание. Баварската и Хайделбергската академии са поставени под ведомството на съответните просветни министерства, като в Бавария избраните нови членове се утвърждават с указ6. Обикновено тези положения са формални, включени са за по-голяма “тежест” и не накърняват академичната автономия, която се регулира с нравите и традициите7. Българските държавници заместват отсъствието на родна традиция със строга законодателна регламентация на независимостта на научните учреждения8.

По същество автономията противостои на държавата. Тя осъществява идеала за “свобода на учения”, провъзгласен през XIX век. Автономията предпазва научните учреждения от некомпетентни вмешателства. Защищава науката от посегателствата на властта.

В структурно отношение, още от основаването си като книжовно дружество, Българската академия на науките възприема устройството на западните академии с широк профил. За техен първообраз се сочи учреденото през 1700 г. научно общество в Берлин. Този тип академии осъществява идеята за единство на знанието, обединявайки природо-математичните и хуманитарните науки9. В академичния състав са привличани и представители на художествената интелигенция. По подобие на академиите в Белгия и Сърбия10 със Закона от 1940 г. те са обособени в отделна структура. Така в началото на четиридесетте години Българската академия на науките и изкуствата се поделя на четири клона: Историко-филологичен, Философско-обществен, Природо-математичен и Литературно-художествен.




Достарыңызбен бөлісу:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©kzref.org 2022
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет