Правила и норми за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи част І общи изисквания



жүктеу 3.05 Mb.
бет14/15
Дата02.04.2019
өлшемі3.05 Mb.
түріПравила
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15

4. В световната практика са утвърдени и се използват масово следните хидродинамични модели и съответните им програмни продукти, предлагани на световния пазар под съответните търговски наименования:



  • SWMM – разработка на Американската агенция по околна среда (US EPA); В софтуерния пакет са включени симулационни модели както за хидравлично моделиране на канализационни мрежи, така и за моделиране на качеството на отпадъчните води

  • Hydra - разработка на US фирма PIZER; В софтуерния пакет са включени симулационни модели само за хидравлично моделиране на канализационни мрежи

  • Haestad MethodsStormCad/SewerCad - разработка на US фирма Haestad; В софтуерния пакет са включени симулационни модели само за хидравлично моделиране на канализационни мрежи (разделни каализационни мрежови системи), но с имплицитно вградени функции на системата AutoCad за графично проектиране

  • Hydro Works – разработка на английския изследователски център Wallingford; В софтуерния пакет са включени симулационни модели както за хидравлично моделиране на канализационни мрежи, така и за моделиране на качеството на отпадъчните води, както и модул за управление на мрежата в реално време (чрез диспечерна система)

  • MOUSE – разработка на датския хидравличен институт DHI; В софтуерния пакет са включени симулационни модели само за хидравлично моделиране на канализационни мрежи, но с възможност за онагледяване развитието на процесите чрез компютърна анимация

  • Mike Urban - разработка на датския хидравличен институт DHI; В софтуерния пакет са включени симулационни модели както на водоснабдителни и канализационни мрежи, така и на речни системи, всичките моделирани в среда на географска информационна системи (ГИС)

  • Kanal++ - разработка на германската фирма Pecher-Vassilev; В софтуерния пакет са включени симулационни модели само за хидравлично моделиране на канализационни мрежи

4.1. Някои от програмните продукти, цитирани по-горе включват в своите пакети и хидрологични модели. Всичките програмни продукти предлагат и набор от различни дъждовни хиетографи за нуждите на хидравличното оразмеряване и/или изследване на канализационните мрежи.

4.2. Цитираните по-горе програмни продукти са универсални. Те могат да се прилагат за конкретен обект само след адаптирането им към конкретните условия. За целта се провежда процедурата “калибриране”, включваща остойностяване на управляващите параметри на модела, отразяващи особеносите на конкретния обект. Калибрирането се извършва с набор от независими данни относно синхронно измерените валежни хиетографи и дъждовни водни количества в определени пунктове на водосборната област и на канализационната мрежа. След това калибрираният модел се подлага на процедурата “верификация” (проверка) с която се удостоверява способността на модела да прогнозира адекватно хидравличните процеси в канализационната мрежа. Верификацията (проверката) се извършва с друг набор от независими данни относно синхронно измерените валежни хиетографи и дъждовни водни количества в определени пунктове на водосборната област и на канализационната мрежа, които не са били използвани при калибрирането на модела. За нуждите на процедурите “калибриране” и “ верификация” е достатъчно извършването на синхронно измерване на валежите и дъждовете в определени пунктове на водосборната област и на канализационната мрежа в продължение на 3 – 5 месеца в пролетно-летния сезон, обхващащ и някои интензивни валежи.



Приложение № 4

към чл. 41, ал.4




Препоръки

относно използването на съвременни методи и програмни продукти

за хидравлично оразмеряване на странични дъждопреливници

при гравитационни канализационни мрежи

1. Общи сведения


Основното предназначение на дъждопреливниците по канализационната мрежа е да осигурят хидравлични условия за стриктно разделяне на потока в определени пропорции, най-често във връзка с отвеждането на част от смесените битови и дъждовни отпадъчни води (при смесена канализационна мрежова система) във водоприемника. Условието за стриктно спазване на зададената при хидравличното оразмеряване степен на разреждане на битовите отпадъчни води с дъждовни е определящо за конструкцията на дъждопреливника и размерите на преливната преграда.

Обикновено у нас дъждопреливниците по канализационните мрежи се конструират със страничен преливен ръб и се оразмеряват хидравлично по формулата на Полени за челен преливник, адаптирана към условията на страничен преливник. При това, поради неизбежното допускане на доста груби приемания, както и поради прилагането на конструкции, несъответстващи на приетата изчислителна схема, хидравличното поведение на страничните преливници на практика се отличава значително от проектните условия, със съответните наблагоприятни последствия от това.

Адекватното хидравлично оразмеряване на дъждопреливници със страничен преливен ръб може да бъде извършено само на базата на физически-базирано компютърно моделиране на неравномерното безнапорно движение със странично отдаване на водата при отчитане на енергийното състояние на потока в прилежащите канализационни участъци. Такова моделиране на дъждопреливниците е имплицитна част от общия физично-базиран модел на канализационната мрежа.
3. Хидравлично оразмеряване на страничен преливник

чрез физически-базирано компютърно моделиране


Хидравличното оразмеряване на страничен преливник се свежда до определянето на следните три основни параметъра: дълбочина на течението в канала – h в границите на преливника; височината на преливния ръб – р; преливащо водно количество – Qпр при зададена дължината на преливния ръб – L или алтернативно – дължината на преливния ръб – L, при зададено преливащото водно количество – Qпр. За тяхното еднозначно определяне са необходими три уравнения.

Дълбочината на течението в канала – h в границите на преливника е променливо по неговата дължина - l и се определя със следното диференциално уравнение (Nimmo, 1928 г.), базирано на закона за изменение на количеството на движението (втория закон на Нютон):


, (1)
където

h - дълбочината на течението в канала в границите на преливника

l – линейна координата по оста на канала в границите на преливника

Q – (намаляващо) водно количество, протичащо в канала в границите на преливника

- площ на живото сечение на потока в канала в границите на преливника



B- (постоянна) ширина на живото сечение на потока в канала в границите на преливника

g - земното ускорение.

Променливото преливащо водно количество – Qпр по дължината на преливния ръб – l се определя със следното диференциално уравнение, базирано на формулата на Полени:
, (2)
където

m - коефициент на водното количество, зависещо от конструктивното оформяне на

преливника



h - дълбочината на течението в канала в границите на преливника

p - (постоянна) височина на преливния ръб.
Връзката между променливите по дължината на преливния ръб стойности на преливащото водно количество – Qпр и намаляващото водно количество, протичащо в канала в границите на преливника – Q се определя от следното балансово уравнение:
, (3)
където

Q0 e водното количество, постъпващо в началото на преливната камера; стойността на Q0 e известна и е получена при компютърното моделиране на потока в довеждащия канал.
Съвместното решаване на уравнения (1), (2) и (3), в определени дискретни пространствени интервали по дължината на преливния ръб, дава възможност за определяне на търсените параметри на преливника: h, Qпр и p при зададена дължина на преливния ръб – L или h, p и L при зададено преливащо водно количество - Qпр. Решаването на диференциалните уравнения (1) и (2) изисква прилагането на числени методи (в този случай обикновено - метода на крайните разлики) при подходяща дискретизация на линейното пространство на участъци с много малка но крайна дължина . Решението зависи от граничните условия – т.е, от енергийното състояние на потока (бурно или спокойно течение), определяно от водните количества и водните дълбочини в прилежащите канализационни участъци при зададените геометрични характеристики на последните – профил и наклон. Това обстоятелство определя задачата за хидравлично оразмеряване на дъждопреливниците като неделима част от общото физически-базирано компютърно моделиране на канализационната мрежа (виж и Приложение 3).

Приложение № 5

към чл. 50, ал.2




Препоръки

относно технологично оразмеряване на дъждозадържателни резервоари

при гравитационни канализационни мрежи

Определянето на работния обем на дъждозадържателните резервоари трябва да бъде извършвано чрез използване на съвременни оразмерителни методики и програмни продукти, приети и прилагани в световната практика. Във всички случаи обемът на дъждозадържателните резервоари се определя по следната обща формула:


,
където

Vp – обем на дъждозадържателния резервоар, m3

Qop – оразмерително водно количество за сечението на канализационната мрежа

непосредствено преди дъждозадържателния резервоар, m3/min



tот – времеоттичане на отпадъчните води от най-отдалечената точка на водосбора до

разглежданото сечение на канализационната мрежа, min



Kp – коефициент на резервоара
Коефициентът на резервоара - Kp се определя за меродавна форма на хидрограф с приета обезпеченост относно оразмерителното сечение на канализационната мрежа, непосредствено пред дъждозадържателния резервоар, и в зависимост от приетото водно количество, изпускано от резервоара по време на дъжд в участъците след него - Qp. В случая меродавен е хидрограф, осигуряващ максимален възможен обем (измерван с площта на хидрографа над линията, фиксирана с Qp) на дъждозадържателния резервоар при приета негова обезпеченост.

При липса на други данни и изисквания, коефициентът на резервоара - Kp може да бъде определен от Таблица 1 при стойности на периода на еднократно претоварване – Р и избрано съотношение .


Таблица 1. Стойности* на коефициента на резервоара - Kp

Р, год



0,5

1

2

5

10

15

0,1

1,01

1,16

1,28

1,40

1,46

1,49

0,2

0,68

0,74

0,78

0,82

0,84

0,85

0,3

0,50

0,51

0,53

0,55

0,56

0,56

0,4

0,36

0,36

0,37

0,38

0,38

0,38

0,5

0,25

0,25

0,25

0,25

0,25

0,26

0,6

0,16

0,16

0,16

0,16

0,16

0,16

0,7

0,10

0,09

0,09

0,09

0,09

0,09

0,8

0,04

0,04

0,04

0,04

0,04

0,04

0,9

0,01

0,01

0,01

0,01

0,01

0,01

*Забележка: Стойностите на Kp се отнасят за линеен хидрограф с меродавна трапецовидна форма

Приложение № 6

към чл. 106, ал. 6

Таблица 1. Минимална ширина на траншеята в зависимост от номиналния диаметър DN


Номинален диаметър

DN,
mm



Минимална ширина на траншеята (OD* + x)

При укрепена траншея



При неукрепена траншея

Ъгъл на откоса на стената на траншеята спрямо хоризонта ß > 60º

Ъгъл на откоса на стената на траншеята спрямо хоризонта ß ≤ 60º

≤ 225

OD + 0,40

OD + 0,40

> 225 до ≤ 350

OD + 0,50

OD + 0,50

OD + 0,40

> 350 до ≤ 700

OD + 0,70

OD + 0,70

OD + 0,40

> 700 до ≤ 1200

OD + 0,85

OD + 0,85

OD + 0,40

> 1200

OD + 1,00

OD + 1,00

OD + 0,40

*OD е външният диаметър на тръбите, m.

Таблица 2. Минимална ширина на траншеята

в зависимост от дълбочината на траншеята


Дълбочина на траншеята,

m


Минимална ширина на траншеята,

m


< 1,00

не се изисква минимална ширина

≥ 1,00 ≤ 1,75

0,80

> 1,75 ≤ 4,00

0,90

> 4,00

1,00


Приложение № 7

към чл. 131, ал. 3 и чл. 139, ал.1 и 8


Изпитване на канализационни тръбопроводи с въздух


  1. Продължителността на изпитване на тръбопроводите, ревизионните шахти и ревизионните отвори е дадена в Таблица 1 в зависимост от диаметъра на тръбопровода и методите на изпитване – L (luft - LA, LB, LC и LD).

  2. При изпитването трябва да се използват подходящи херметични затворни устройства.

  3. При изпитването на тръбопроводите отначало трябва да се поддържа в продължение на около 5 min налягане, по-голямо с около 10 % от изискваното налягане за изпитване ро. След това налягането трябва да бъде регулирано съобразно налягането за изпитване, дадено в Таблица 1 в зависимост от метода на изпитване.

4. Когато измереното понижение на налягането след времето за изпитване е по-малко от ∆р, дадено в Таблица 1, тръбопроводът отговаря на изискванията.

4.1.Устройствата, използвани за измерване на понижението на налягането, трябва да позволяват измерване с точност до 10 % от ∆р.

4.2. Точността на измерване на времето трябва да бъде 5 s.
Таблица 1. Манометрично налягане – ро, понижение на налягането - Δр и продължителност при изпитване с въздух – L (luft)


Материал

Метод на изпит-ване

ро ∆р
(КPa)

Продължителност на изпитване – L (min)

DN 100

DN 200

DN300

DN400

DN600

DN800

DN1000

Ненамокрени бетонови тръби



LA

1

0,25

5

5

5

7

11

14

18

LB

5

1

4

4

4

6

8

11

14

LC

10

1,5

3

3

3

4

6

8

10

LD

20

1,5

1,5

1,5

1,5

2

3

4

5

Намокрени бетонови тръби и всички други материали

LA

1

0,25

5

5

7

10

14

19

24

LB

5

1

4

4

6

7

11

15

19

LC

10

1,5

3

3

4

5

8

11

14

LD

20

1,5

1,5

1,5

2

2,5

4

5

7


Приложение № 8

към чл. 131, ал. 3 и чл. 139, ал.1


Изпитване на канализационни тръбопроводи с вода


  1. Налягането при изпитване е това, което се получава при напълването на изпитвания участък от темето на тръбите до нивото на терена. При това, максималното допустимо налягане е 50 КРа, а минималното - 10 КРа.

  2. За тръбопроводи, които са проектирани за експлоатация при постоянно или временно повишено налягане, могат да бъдат определени по-високи налягания на изпитване.

  1. След напълването с вода на тръбопроводите и/или ревизионните шахти и прилагянето на изискваното налягане при изпитване, се изчаква около един час.

  2. Налягането трябва да бъде поддържано в граници от ±1 КРа спрямо налягането на изпитване, установено при напълването с вода.

  3. За поддържане в посочените граници на изискваното налягане се добавя вода.

Количеството на добавената вода, както и напорната височина при изискваното налягане трябва да бъдат измерени и записани.

  1. Изискванията при изпитването са изпълнени, когато количеството на добавената вода е по-малко от:

6.1. 0,15 l/m2 в продължение на 30 min за тръбопроводи

6.2. 0,20 l/m2 в продължение на 30 min за тръбопроводи, включително ревизионните шахти

6.3. 0,40 l/m2 в продължение на 30 min за ревизионни шахти и ревизионни отвори.

Площта в m2 се отнася за намокрената вътрешна повърхност.





Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15


©kzref.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет