Правила и норми за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи част І общи изисквания



жүктеу 3.05 Mb.
бет8/15
Дата02.04.2019
өлшемі3.05 Mb.
түріПравила
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   15
Раздел ХХ

Газови резервоари (газхолдери)
Чл. 379. (1) За регулиране на налягането и количеството на отделяния и изразходвания газ, към метантанковете трябва да бъдат проектирани газови резервоари (газхолдери) с манометрично налягане на газа в тях и свързаните с тях тръбопроводи и съоръжения 5 kРа.

(2) При липса на данни за газовия приток и разход, обемът на газовите резервоари (газхолдерите) се определя с оглед осигуряване на минимум четиричасов престой на отделения газ.

(3) Към инсталацията за събиране и оползотворяване на отделяния газ трябва да бъде предвидено аварийно отклонение с газов факел.

(4) Газовият факел трябва да бъде проектиран и разположен така, че хората и околните сгради и съоръжения да не бъдат застрашени от изтичащия газ и от пламъка. За целта газовата дюза с пламъка трябва да бъде разположена на върха на газова мачта с подходяща височина. Газовият факел трябва да бъде снабден с устройство за автоматично запалване, спиране и наблюдение на пламъка.



Чл. 380. (1) При използване на биогаза в двигатели с вътрешно горене или при изгарянето му в атмосферата, съдържанието на сяроводород в него не трябва да надхвърля 0,15 % (обемни). За целта биогазът трябва да бъде третиран в специални филтри с пълнеж от желязна руда или в скрубери с прибавяне на железен хидроокис - коагулиране с последващо утаяване на отпадъчните води.

Раздел ХХІ



Открити изгниватели
Чл. 381. (1) Откритите изгниватели трябва да бъдат проектирани като водоплътни, топлоизолирани стоманобетонни, стоманени, полимерни или земнонасипни резервоари.

(2) Стоманобетонните, стоманените и полимерните открити изгнивателни трябва да бъдат проектирани като ротационна черупка – цилиндрично тяло с плоско дъно или комбинация от долна конична част и горна цилиндрична част.



Чл. 382. При проектирането на откритите изгниватели трябва да бъдат предвидени най-малко две работни съоръжения.

Чл. 383. Над котата, определена от технологично необходимия обем, при проектирането на откритите изгниватели трябва да бъдат предвидени следните конструктивни височини:

  1. 0,75 m за утайкова вода;

  2. 0,5 m за утайкова кора;

  3. 0,5 m за борд (надзид).

Чл. 384. (1) Към откритите изгниватели трабва да бъдат предвидени тръбни системи със следните предназначения:

  1. за разсредоточено по периферията на съоръженията и в дълбочина помпажно подаване на неизгнили утайки, примесени със закваска от изгнили утайки в обемни съотношения от 2:1 до 1:1;

  2. за изпразване на съоръженията с връзки за подаване на изгнили утайки като закваска в тръбната система или в черпателния резервоар на помпената станция за подаване на неизгнилите утайки;

  3. за гравитационно отделяне на изгнилите утайки;

  4. за гравитационно отделяне на утайковата вода от няколко нива над уплътнения слой от утайки;

  5. за промиване на тръбопроводите за утайки с техническа вода.

(2) Тръбните системи за изваждане на изгнили утайки и на утайкова вода трябва да бъдат проектирани така, че да дават възможност за визуално наблюдение на изпусканите суспензии.

(3) При открити изгниватели с плоско дъно изваждането на утайките става чрез тръбна система от няколк места, равномерно разположени по дъното.

(4) При проектирането на откритите изгниватели трябва да бъде предвидена специална камера за изпускане на утайковата вода, снабдена със съответни затворни устройства (спирателни кранове, саваци) и тръбни връзки, както и специално механично устройство за периодично разбиване и потопяване на утайковата кора.

Чл. 385. За технологичното обслужване на откритите изгниватели трябва да бъде предвидена помпена станция с приемни (черпателни) резервоари и помпени агрегати за подаване на неизгнилите утайки и закваска от изгнили утайки, за изпразване на съоръженията и за промиване на тръбопроводите за утайки с техническа вода.

Чл. 386. Ситуирането и вертикалната планировка на откритите изгниватели трябва да бъдат съобразени с изискванията за намаляване на топлинните загуби, с възможността за гравитационно подаване на изгнилите утайки към съоръженията за обезводняване и на утайковата вода пред първичните утаители, както и с нивото на подпочвените води и условията на фундиране.

Чл. 387. Технологичното оразмеряване на откритите изгниватели трябва да се извършва съгласно изискванията на чл. 411.

Раздел ХХІІ



Двуетажни утаители
Чл. 388. (1) Двуетажните утаители се прилагат с цел първично утаяване на отпадъчните води (горен етаж - утаителни улеи) и за анаеробно стабилизиране (изгниване) на задържаните утайки (долен етаж – изгнивателни камери).

(2) Двуетажните утаители трябва да бъдат проектирани като стоманобетонни, водоплътни, вкопани съоръжения.



Чл. 389. (1) Утаителните улеи имат петоъгълно напречно сечение и дължина, съответстваща на диаметъра и броя на изгнивателните камери, дебелината на стените им и светлото разтояние между тях.

(2) Към всеки двуетажен утаител трябва да бъдат проектирани два паралелно работещи утаителни улеи.

(3) Дъното на всеки утаителен улей е с две наклонени стени, сключващи ъгъл 600 с хоризонта и с надлъжен процеп между тях с ширина 0,1 m, заслонен от козирка – продължение на една от наклонените стени.

Чл. 390. (1) При проектирането на утаителната част и свързаните с нея довеждащ и отвещащ канал, трябва да се предвиди възможност за периодична смяна на посоката на протичане на отпадъчните води с оглед равномерното натоварване на долните изгнивателни камери с утайки.

(2) Технологичното проектиране на утаителната част на двуетажните утаители трябва да бъде съобразено с технологичните параметри и изискванията за проектиране на първични утаители, съгласно Гл. четвърта, Раздел VI.



Чл. 391. (1) Изгнивателните камери на класическите двуетажни утаители трябва да бъдат конструирани като ротационни черупки – комбинация от долна конична част и горна цилиндрична част с вътрешен диаметър 4,5 - 9,5 m.

(2) Конусът на долната част трябва да има образувателна, сключваща ъгъл 450 с хоризонта.

(3) Към един двуетажен утаител могат да бъдат предвидени една или две изгнивателни камери. При две изгнивателни камери светлото разстояние между стените им трябва да бъде най-малко 0,5 m.

Чл. 392. Над котата, определена от технологично необходимия обем на изгнивателните камери, трябва да бъде предвидена неутрална височина 0,5 m до козирката на процепа на утаителните улеи.

Чл. 393. За образувалата се при газоотделянето утайкова кора трябва да бъде предвидена свободна повърхност на водното огледало (незаета от утаителните улеи) най-малко 20% от общата площ на съоръжението.

Чл. 394. (1) Изваждането на изгнилите утайки трябва да бъде гравитационно при минимален свободен напор 1,5 m и минимален диаметър на тръбата за изваждане на утайките 200 mm.

(2) Трябва да бъде предвидена възможност за визуално наблюдение на извежданата утайка, при изтичането й в изпразнителна шахта, както и възможност за ревизия и почистване на тръбната система.

Раздел ХХІII

Технологично оразмеряване на анаеробни стабилизатори на утайки
Чл. 395. (1) Технологичното оразмеряване на анаеробните стабилизатори трябва да включва определяне на следните параметри:


  1. общ обем и размери на съоръженията;

  2. степен на стабилизиране на утайките (степен на разграждане на биоразградимите органични вещества, респективно - остатъчна част на биоразградимите органични вещества в стабилизираните утайки);

  3. степен на разграждане на органичните вещества (свързана със степента на разграждане на биоразградимите органични вещества);

  4. количество и влажност на изважданите изгнили утайки;

  5. количество на отделяната утайкова вода (при откритите изгниватели)

  6. количество на отделяния газ (при метантанковете).

(2) Технологичното оразмеряване на откритите изгниватели и на изгивателните камери на двуетажните утаители трябва да се извършва при оразмерителна температура, определена като средна стойност на средногодишните температури на утайките и на атмосферния въздух.

(3) Технологичното оразмеряване на анаеробните стабилизатори трябва да се извършва чрез използване на съвременни оразмерителни методики и/или програмни продукти, приети и прилагани в световната практика.

Раздел ХХІV

Аеробни стабилизатори
Чл. 396. (1) На аеробно стабилизиране е целесъобразно да бъдат подлагани излишни активни утайки и смес от първични и излишни активни утайки при малки и средни пречиствателни станции с производителност до 50 000 m3/d, както и при технологични схеми с паралелно разделно стабилизиране на първични и излишни активни утайки без ограничение на капацитета на пречиствателната станция.

(2) Видовете аеробни стабилизатори и прилагането им за различни утайки са дадени в чл. 364 и чл. 366.



Чл. 397. (1) Аеробните мезофилни стабилизатори не се различават по своята конструкция от биореакторите със суспендирана биомаса за пречистване на отпадъчни води.

(2) Аеробните мезофилни стабилизатори могат се проектират като проточни биологични реактори-смесители, коридорни дифузионни реактори или каскадни (клетъчни) реактори.

(3) При проектирането на аеробни мезофилни стабилизатори трябва да бъдат спазвани конструктивните изисквания, валидни за биореакторите със суспендирана биомаса за пречистване на отпадъчни води, съгласно Гл. четвърта, Раздел VIII.

(4) Изискванията относно концентрациите на утайките, постъпващи за аеробно стабилизиране, са дадени в чл. 367.



Чл. 398. (1) При аеробните мезофилни стабилизатори се прилагат същите аерационни системи, както при биореакторите със суспендирана биомаса за пречистване на отпадъчни води: механични, пневматични и струйни.

(2) При избора на аератори трябва да се отчита едновременно възможността за доставяне на необходимото количество кислород и тази за разбъркаването на утайките, като последното изискване най-често се оказва меродавно.

(3) Видът на аерационната система и конструкцията на аераторите трябва да бъдат съобразени с хидродинамичния тип на реактора и средната зимна температура на въздуха и отпадъчните води.

При среднозимна температура на утайките (отпадъчните води) под 120 С е целесъобразно проектирането на пневматична аерационна система.

(4) При проектирането на аерационните системи и обслужващите ги сгради, съоръжения и комуникации трябва да бъдат спазвани съответните изисквания, валидни за биореакторите със суспендирана биомаса за пречистване на отпадъчни води, съгласно Гл. четвърта, Раздел X.

(5) При съответна обосновка, след аеробните стабилизатори могат да бъдат проектирани вторични уплътнители за утайки.



Чл. 399. (1) Реакторите за аеробно термофилно стабилизиране трябва да бъдат проктирани като двустъпални (две последователно свързани) закрити хидроизолирани и топлоизолирани съоръжения.

(2) Концентрацията на органичните суспендирани вещества в подаваните към реакторите за аеробно термофилно стабилизиране неизгнили утайки трябва да бъде минимум 25 kg/m3, с цел да не се налага допълнително загряване на сместа от външен топлоносител.



Чл. 400. (1) Аерационните системи на аеробните термофилни стабилизатори трябва да имат висока ефективност на аерация, да осигуряват добро разбъркаване и минимално топлоотдаване на стабилизираните утайки.

(2) За аерационни системи на аеробните термофилни стабилизатори не трябва да бъдат прилагани механични повърхностни аератори поради високия им охлаждащ ефект.



Чл. 401. (1) Технологичното оразмеряване на аеробните стабилизатори трябва да включва определянето на следните параметри:

  1. общ обем и размери на съоръженията;

  2. степен на стабилизиране на утайките (степен на разграждане на биоразградимите органични вещества, респективно - остатъчна част на биоразградимите органични вещества в стабилизираните утайки);

  3. степен на разграждане на органичните вещества (свързана със степента на разграждане на биоразградимите органични вещества);

  4. количество и влажност на изважданите изгнили утайки;

  5. необходимо количество кислород (респективно – необходимото количество въздух при пневматичните аерационни системи) за биологичните процеси

  6. необходима мощност за разбъркване на утайките.

(2) Технологичното оразмеряване на аеробните стабилизатори трябва да бъде извършвано чрез използване на съвременни оразмерителни методики и програмни продукти, приети и прилагани в световната практика.

Раздел ХХV



Реагентно псевдостабилизиране на утайките
Чл. 402. (1) Реагентното псевдостабилизиране на утайките се извършва със следните реагенти:

  1. Са(ОН)2 (варно мляко) – при необезводнени утайки;

  2. прахообразна хидратна вар или СаО (негасена вар) - при обезводнени утайки.

(2) Реагентното псевдостабилизиране трябва да бъде прилагано за обезводнени утайки.

Чл. 403. (1) Количеството (дозата) на варта трябва да бъде определяна експериментално за всеки конкретен случай с оглед осигуряване на активна реакция на третираните утайки рН > 12 в продължение на най-малко 24 h.

(2) При липса на конкретни данни, дозата на Са(ОН)2 може да бъде приета 0,2 – 0,3 kg вар/kg сухо вещество в утайките.



Чл. 404. (1) При проектирането на стопанството за реагентно псевдостабилизиране на утайки трябва да бъде отчитано интензивното отделяне на амоняк в околната атмосфера от силно алкализираните утайки и необходимостта от изкуствено вентилиране и пречистване на замърсения въздух.

(2) Стопанството за реагентно псевдостабилизиране на утайките с хидратна вар включва следните основни видове съоръжения:



  1. помещения, съдове и устройства за съхранение и подаване на реагента;

  2. устройства за дозиране на реагента; устройства за дозиране на обезводнените утайки;

  3. смесители;

  4. площадка за временно съхранение на псевдостабилизираните утайки.

(3) Стопанството за реагентно псевдостабилизиране на утайките трябва да бъде разположено в закрити помещения и покрити площадки. Закритите помещения трябва да бъдат оборудвани със система за изкуствена вентилация, съоръжения за пречистване на замърсения въздух и система за контрол на миризмите и запрашеността.

(4) Силозите и резервоарите за съхраняване на варта трябва да имат обем, който да е достатъчен да поеме товара на доставящото ги превозно средство, като се вземе предвид и наличния остатъчен запас при доставката.

Те трябва да имат следното допълнителни устройства:


  1. площадки и люкове за наблюдение;

  2. захранващ тръбопровод със спирателен кран;

  3. напорен изпускателен вентил;

  4. прахов филтър за изпускания въздух;

  5. устройство за предотвратяване образуването на кухини в силоза;

  6. устройство за управление на дозирането.

(5) Резервоарите и допълнителните им устройства трябва да бъдат устойчиви на корозия и абразия. При проектирането трябва да бъде осигурена възможност за механично отстраняване на химичните отлагания от всички съоръжения.

(6) При проектиране на смесителите за смесване на обезводнените утайки и негасената вар трябва да бъдат взети предвид следните изисквания:



  1. смесителите да не отделят прах;

  2. лагерите и уплътнителите им да бъдат разположени от външната им страна;

  3. да бъдат обезопасени (заключвани) срещу нерагламентиран достъп до тях;

  4. да бъдат вентилирани.

Раздел ХХVI



Компостиране на утайките
Чл. 405. Компостирането е екзотермичен мезофилен или термофилен процес на стабилизиране в аеробни или анаеробни условия на органични биоразградими отпадъци и утайки от отпадъчни води.

Чл. 406. (1) При компостирането се изискват следните качествени показатели на третираните отпадъци:



  1. влажност 40 - 60 % ;

  2. съотношение на въглерод към азот в граници 10 – 30;

  3. съдържание на биоразградими органични вещества най-малко 25 %.

(2) Утайките могат да бъдат компостирани и съвместно с твърдите битови отпадъци.

(3) За третиране на утайки в пречиствателните станции за отпадъчни води е по-целесъобразно термофилното аеробно компостиране, при което вследствие на отделяната при биологичните процеси топлина, компостираните отпадъци се самозагряват до температура 55о – 60о С. При по-високи температури биологичните процеси се прекратяват.

(4) Аеробното термофилно компостиране на утайките се извършва при естествени условия – на открити компостни легла (полево компостиране) или в специални машини за компостиране (биокамери).

(5) Компостните легла трябва да бъдат изградени върху хоризонтални дренирани площадки и да бъдат оформени като насипни призматични тела с трапецовидно напречно сечение и с размери:



  1. височина до 2 m;

  2. ширина на горната основа 2 – 2,5 m;

  3. ширина на долната основа 3,5 - 5 m;

  4. дължина 10 – 25 m.

Чл. 407. (1) Кислородът, необходим за биологичните процеси на аеробно компостиране се доставя чрез естествено аериране или чрез пневматична аерационна система от перфорирани тръби, монтирани върху дъното на компостното легло и захранвани от компресор.

(2) За осигуряване на естествената аерация, компостното легло трябва да бъде с висока порьозност и периодично да бъде размесвано (преобръщано) чрез подвижни механични устройства (булдозери) за размесване, като бъдат предвидени съответни пътни комуникации около компостните легла с широчина най-малко 3 m.

Чл. 408. Подлаганите на аеробно компостиране обезводнени утайки трябва да бъдат обогатени с надробени органични отпадъци (твърди битови отпадъци, дървесни отпадъци, слама) с цел увеличаване на органичното съдържание, регулиране на влажността и увеличаване на порьозността на компостната смес.

Чл. 409. Узрял компост се получава при времепрестой на утайките в компостните легла 80 - 130 денонощия, а в машините за компостиране (биокамерите) необходимият времепрестой е 1 – 3 денонощия. Полученият компост съдържа ценни за растенията компоненти и може да бъде оползотворен за наторяване.

Раздел ХХVІI

Третиране на утайките чрез вермитехнология
Чл. 410. (1) Вермитехнологията се прилага за биологично трансформиране на органични растителни и/или животински отпадъци и на утайки от пречистване на отпадъчни води от населени места в т.н. “биохумус”, “копролит” или “вермикомпост” чрез третирането им със специално селектирани дъждовни червеи (т.н. “червен калифорнийски червей” - ЧКЧ) в подходящи биореактори с разнообразни конструкции (биореактори-легла). Успоредно с биохумуса се продуцира и биомаса (ЧКЧ) с високо протеиново съдържание - т.н. “вермикултура” или “лумбрикултура”, която се използва в животновъдството като добавка в храната на домашните птици, свине, едър рогат добитък и в рибовъдството.

(2) При проктирането на биореакторите-легла за вермитехнологичните процеси трябва да се вземат предвид следните технологични предпоставки:



  1. червеният калифорнийски червей е дълъг 6 – 8 cm, с тъмночервен цвят и маса около 1 g;

  2. червеният калифорнийски червей се развива бързо, достигайки полова зрелост за 3 месеца, като ежегодно възпроизвежда около 1 500 бр. потомство;

  3. възрастният червей поема за едно денонощие храна в количество, равно на неговото тегло.

  4. около 60 % от поетата храна се отделя от ЧКЧ като екскремент (наричан още “вермикомпост”, “капролит” или “биохумус”);

  5. в биореакторите-легла гъстотата на популацията на червеите достига до 50 000 бр/m2, като жизнената им дейност се осъществявя на дълбочина до 0,25 m.

Чл. 411. (1) В производствени условия вермитехнологията се реализира в следните основни видове биореактори-легла:

  1. непроточен биореактор-легло (с неподвижно легло);

  2. проточен биореактор-легло (с подвижно легло - конвеир);

  3. автоматизиран многоетажен проточен биореактор-легло.

(2) Биореакторите-легла могат да бъдат разположени в помещения, на покрити или на открити площадки.

(3) Непроточните биореактори-легла се разполагат върху оградена дренирана хоризонтална площадка, изолирана от терена под нея, и се изграждат на място.

(4) Проточните биореактори-легла (едноетажни или многоетажни) са машини, доставяни по заявка.

(5) Биореакторите-легла имат две основни зони с еднаква височина от по 0,25 – 0,40 m:



  1. горна, съдържаща субстрата (утайката) и основната маса червеи;

  2. долна, съдържаща произведения биохумус.

(6) Проточните биореактори-легла включват следните елементи:

  1. тяло (легло) с височина 0,5 – 0,8 m, ширина 1 – 2 m и дължина до 40 m, в което се поместени червеите, примесени с утайки;

  2. съоръжения за размесване, подаване и равномерно разпределяне на утайката върху повърхността на биореактора-легло;

  3. устройства за отделяне на биохумуса от долния слой на реактора-легло и отстраняването му с транспортна лента;

  4. съоръжения за изсушаване и пресяване на биохумуса;

  5. система от уреди и апарати за проверка и контрол на качеството на биохумуса.

Чл. 412. (1) За 1 m2 от площта на биореаторите-легла са необходими 0,5 – 0,6 t утайки годишно.

(2) При оптимални условия, около 40 % от субстрата се изразходва за жизнената дейност на червеите, а останалите 60 % се трансформират и отделят като биохумус.

(3) Ежегодно 1 m2 от площта на биореаторите-легла произвежда 0,3 – 0,4 t биохумус и около 50 kg жива биомаса – вермикултура.

Раздел ХХVIII



Механично обезводняване на утайките
Чл. 413. (1) Съоръженията за механично обезводняване на утайки се прилагат за разделяне на суспензиите при филтруването им под налягане през порьозни мембрани или чрез разделяне в центробежно поле.

(2) Съоръженията, работещи чрез филтруване, са следните основни видове:



  1. камерни филтърпреси;

  2. лентови филтърпреси;

  3. вакуумфилтри.

(3) Съоръженията, работещи чрез разделяне в центробежно поле са центрофуги, създаващи центробежно ускорение, надвишаващо многократно земното.

Чл. 414. (1) Камерните филтърпреси се предвиждат за разделяне на супензии чрез филтруване при манометрично налягане 1 – 1,5 МРа, създавано от плунжерни помпи.

(2) Камерните филтърпреси работят циклично в следната последователност:


  1. помпажно подаване на утайките в камерите за обезводняване (работен цикъл);

  2. механизирано разделяне на камерните плочи и отстраняване на обезводнените утайки;

  3. механизирано събиране на камерните плочи.

Чл. 415. Лентовите филтърпреси се предвиждат за разделяне на супензии чрез филтруване при високо манометрично налягане, създавано чрез механично притискане на утайките между две безконечни филтърни ленти (или между една филтърна и една притискателна лента), движещи се непрекъснато, притискани и огъвани между система от валове.

Чл. 416. (1) Вакуумфилтрите се предвиждат за разделяне на супензии чрез филтруване при налягане, по-малко от атмосферното (около 0,06 МРа вакуум), създавано от вакуумпомпи.

(2) На тръбната вакуумна линия, сързваща вакуумфилтъра и вакуумпомпата, трябва да бъде монтиран вакуумен съд (ресивер) за разделяне на въздуха и засмуканата утайкова вода.

(3) За изваждането на утайковата вода от ресивера трябва да бъде предвидена помпа със смукателен напор по-голям от 7 m.

Чл. 417. Центрофугите се предвиждат за разделяне на супензии чрез създаване на центробежно поле с ускорение, 20 – 30 пъти по-голямо от земното.

Чл. 418. (1) Съоръженията за механично обезводняване на утайки трябва да бъдат проектирани с отчитане на следните фактори:



  1. вид, предварителна обработка, количество и неравномерност на подаваните за обезводняване утайки и концентрация на суспендираните вещества в тях;

  2. специфично съпротивление (респективно - време на капилярно просмукване) и коефициент на свиваемост на утайките;

  3. вид и дози на реагентите за предварително третиране (кондициониране) на утайките преди механичното им обезводняване;

  4. производителност и степен на задържане на съоръженията за механично обезводняване;

  5. влажност на обезводнените утайки;

  6. начини и средства за окончателно отстраняване или оползотворяване на обезводнените утайки;

  7. номинален, максимален и среден разход на електроенергия и мощност на електродвигателите към инсталациите за механично обезводняване;

  8. начин на фундиране на съоръженията и инсталациите за обезводняване.

(8) Изборът на съоръжения за обезводняване трябва да бъде обоснован с технико-икономически анализ, изготвен с отчитане на общата технологична схема на пречиствателната станция.

Чл. 419. Проектният срок на експлоатация на всички електродвигатели на машините за обезводняване трябва да отговаря най-малко на клас 3, съгласно БДС-EN 12255-1 и БДС-EN 12255-6, а този за всички лагери и механизми за помпите, компресорите, чистачите, бъркалките, машините за обезводняване на утайките и други помощни машини и съоръжения трябва да отговаря най-малко на клас 4, ако не бъдат предвидени други, по-строги изисквания.

Чл. 420. (1) При проектирането на съоръженията и инсталациите за механично обезводняване на утайки трябва да бъдат взети следните допълнителни мерки за осигуряване на:

  1. автоматизирана експлоатация, доколкото е целесъобразно;

  2. антикорозионна защита на машините и инсталациите;

  3. автоматично включване и изключване на процеса и автоматично прекъсване на експлоатацията в случай на аварии;

  4. защита срещу замръзване на тръбопроводите и съоръженията;

  5. принудителна вентилация на работните помещения;

  6. измиване на помещенията;

  7. полагане на подови настилки, предпазващи от подхлъзване;

  8. хомогенизиране на утайките в черпателните резервоари и дозиращите съдове;

  9. раздробяване на едрите примеси в утайките преди подаването им за обезводняване с помпи;

  10. събиране и третиране на утайковата вода;

  11. транспортиране и временно складиране на обезводнените утайки в специални силози или на складови площадки в пречиствателните станции.

Чл. 421. (1) Преди механичното им обезводняване, утайките трябва да бъдат третирани термично или с реагенти, подобряващи тяхното водоотдаване и нормалната работа на съоръженията за обезводняване.

(2) Термичното третиране на утайките се извършва при температура 200о С и налягане 0,2 - 0,3 МРа по прилаганите в световната практика патентовани технологии “Porteus” и “Zimmermann”.

(3) За третиране на утайките с реагенти се прилагат:


  1. полимерни съединения (флокуланти) - при обезводняване на лентови филтърпреси и центрофуги;

  2. коагуланти [Al2(SO4)3, FeCl3, Fe(SO4), Ca(OH)2] - при обезводняване на камерни филтърпреси и вакуумфилтри.

(3) Някои флокуланти са ефикасни само при третиране на утайки, предварително обработени с коагуланти.

(4) При използването на коагуланти трябва да бъдат взети мерки за контрол на активната реакция - рН на третираните утайки чрез подходящо дозиране на Ca(OH)2 (варно мляко).

(5) Видът и количеството (дозата) на подаваните реагенти трябва да бъдат определяни експериментално.

Чл. 422. (1) Съоръженията за доставяне, съхранение, пълнене, смесване и подаването на реагентите трябва да бъдат проектирани с оглед спазване на изискванията за безопасни и здравословни условия на труд и за опазване на околната среда.

(2) При проектирането на тези съоръжения трябва да бъдат спазвани следните изисквания:



  1. повърхностите на зоните, в които химикалите се доставят и приемат, трябва да бъдат с трайно покритие без фуги и оформени така, че разсипаните по невнимание вещества да могат безопасно да бъдат отстранявани;

  2. цистерните за течни реагенти да бъдат направени от корозионно устойчив материал, връзките за пълнене и изпразване да могат да бъдат плътно затваряни и нивото на напълване да може да бъде контролирано отвън;

  3. да бъдат взети мерки за събиране и обезвреждане на реагентите, изтичащи от неплътни съединения (събирателни вани, цистерни с двойни стени, допълнителни осигурителни резервоари);

  4. силозите за съхраняване на вар и техните устройства за пълнене и изпразване да бъдат прахонепропускливи;

  5. резервоарите за приготвяне и разбъркване на варното мляко да бъдат проектирани като покрити съоръжения с непропускливи, корозионно устойчиви покрития (замазки), а контролните отвори да не могат да бъдат отваряни по време на разбъркването.

Раздел XXIX



Изсушителни полета
Чл. 423. (1) Изсушителните полета се прилагат за обезводняване и изсушаване на утайки в естествени условия.

(2) При малки пречиствателни станции (до 10 000 бр. ЕЖ) изсушителните полета трябва да бъдат проектирани като основни съоръжения за обезводняване, а при по-големите пречиствателни станции те трябва да бъдат предвиждани като аварийни или помощни съоръжения към тези за механично обезводняване, като капацитетът им не надхвърля 20 % от този на основните механични съоръжения.

(3) Изсушителните полета трябва да бъдат проектирани с минимум 4 клетки.

Чл. 424. (1) Изсушителните полета са оградени хоризонтални площадки с дренираща основа, положена върху непропускливо (бетонно) дъно, върху които периодично се разпределят утайки на слой с височина 0,2 – 0,3 m.

(2) Дренажната основа може да бъде проектирана като:



  1. непрекъснат хоризонтален филтърен слой, покриващ цялата клетка;

  2. непропускливо дъно, наклонено към една или две дренажни ивици с ширина 0,3 – 0,5 m.

(3) Непрекъснатата дренажна основа трябва да бъде проектирана с долен чакълен слой с едрина 20 – 40 mm и височина 0,2 – 0,25 m и с положен върху него слой от пясък с едрина 0,5 – 1 mm и височина 0,1 – 0,2 m.

(4) Горният пясъчен слой се изнася постепенно заедно с обезводнените утайки и трябва след няколко процеса на изнасяне да бъде подновяван.

(5) Дренажният тръбопровод в чакъления слой или в дренажните ивици трябва да бъде проектиран с диаметър най-малко 100 mm и да се включва в площадковата канализационна мрежа.

Чл. 425. Клетките на изсушителните полета (картовете) трябва да бъдат оградени с бетонни стени с височина 1 – 1,3 m, осигуряващи борд от 0,3 – 0,5 m над утайковия слой.

Чл. 426. (1) Изсушените утайки може да бъдат отстранявани ръчно или механично с устройства за почистване.

(2) За извозване на утайките трябва да бъде проектиран подходящ път за превозните средства, а към всеки карт на изсушителните полета с дренажни ивици трябва да бъде предвидена рампа за достъп на почистващите машини и превозните средства.



Чл. 427. Технологичното оразмеряване на изсушителните полета трябва да бъде извършвано чрез използване на съвременни оразмерителни методики и програмни продукти, приети и прилагани в световната практика.

Чл. 428. Площадките за временно складиране на обезводнени или изсушени утайки трябва да бъдат проектирани при спазване на следните условия:

  1. да имат водонепропусклива основа;

  2. да бъдат покрити;

  3. да имат система от канали и тръбопроводи за събиране и отвеждане на дъждовните води.

Чл. 429. Силозите за временно складиране на обезводнени или изсушени утайки трябва да бъдат проектирани при спазване на следните изисквания:

  1. да бъдат водонепропускливи;

  2. да не създават условия за образуване на вътрешни кухини с откоси на складираните утайки;

  3. да имат регулируеми устройства за разтоварване на утаките ;

  4. да имат датчици за следене на температурата на утайките в силоза;

  5. да бъдат обезопасени срещу възникване на пожар от самозапалване на утайките или експлозия от разпрашени утайки или биогаз.

Раздел ХХХ



Дезинфекция на утайките
Чл. 430. (1) Дезинфекцията на утайките се постига при следните процеси:

  1. аеробно термофилно стабилизиране на необезводнени утайки;

  2. анаеробно термофилно стабилизиране на необезводнени утайки;

  3. аеробно компостиране на обезводнени утайки;

  4. пастьоризиране на необезводнени утайки чрез загряването им до най-малко 65о С в продължение на не по-малко от 30 min;

  5. третиране с вар при рН > 12 и загряване до 55о - 70о С в продължение на 2 h;

  6. термично кондициониране на утайките преди механичното им обезводнявяане при температура 200о С и налягане 0,2 – 0,3 МРа в продължение на 15 – 40 min

  7. облъчване на обезводнени утайки с ултрачервени лъчи, загряващи ги до 65о С в продължение на 30 min ;

  8. третиране на необезводнени утайки с йонизираща радиация – β или γ лъчи.

(2) Обеззаразяването на утайките трябва да бъде извършвано след тяхното биологично стабилизиране.

Раздел ХХХI



Термично изсушаване на утайките
Чл. 431. (1) Термичното изсушаване на утайките се прилага с цел отделянето на остатъчната свободна вода, физико-механично свързаната вода и основната част от физико-химично свързаната вода.

(2) Термично изсушените утайки запазват своя химичен състав (съдържанието на биогенни елементи и органични вещества), имат малък обем и лесно се пакетират, транспортират и оползотворяват.



Чл. 432. (1) Термичното изсушаване на утайките се извършва в специални сушилни исталации при температура 450о – 800о С.

(2) Според конструкцията и принципа си на действие, сушилните инсталации включват:



  1. барабанни сушилни;

  2. многоподови сушилни;

  3. сушилни с фонтаниращ слой;

  4. сушилни с псевдокипящ слой ;

  5. комбинирани сушилни.

Чл. 433. (1) Утайките, подавани за изсушаване, трябва да бъдат предварително обезводнени.

(2) В инсталациите за сушене трябва да бъде предвидена възможност за рекупериране (възстановяване) на част от топлината на отделяните при сушенето газове чрез използването им за предварително загряване на подаваните утайки.

(3) Отделяните при изсушаването газови емисии трябва да бъдат третирани в газови циклони или в скрубери за отстраняване на съдържащите се в тях прахови частици.

Чл. 434. Видът и техническите параметри на инсталациите и съоръженията за сушене се определят въз основа на количеството на утайките, влажността им и данните от каталозите на производителите.

Раздел ХХХІI



Изгаряне на утайките
Чл. 435. (1) Изгарянето на утайките се прилага с цел отстраняването на органичните вещества чрез термичната им деструкция, при което се отделя и химически свързаната вода.

(2) Получената при изгарянето на утайките пепел може да се пакетира, транспортира и оползотворява като минерален тор.



Чл. 436. (1) Изгарянето на утайките се извършва в горивни инсталации при температура над 900о С.

(2) Според конструкцията и принципа си на действие, инсталациите за изгаряне включват:



  1. барабанни пещи;

  2. многоподови пещи;

  3. пещи с псевдокипящ слой;

  4. комбинирани пещи за изсушаване и изгаряне.

Чл. 437. (1) Утайките, подавани за изгаряне, трябва да бъдат предварително обезводнени и по възможност - изсушени.

(2) В инсталациите за изгаряне трябва да бъде предвидена възможност за рекупериране (възстановяване) на част от топлината на отделяните при изгарянето газове чрез използването им за предварително загряване на подаваните утайки.



Чл. 438. (1) При проектирането на инсталациите за изгаряне специално внимание трябва да бъде отделяно на качеството на газовите емисии и свързаните с тях начини на тяхното пречистване.

(3) За пречистване на газовите емисии преди изпускането им в атмосферата трябва да бъдат предвидени съответни газови филтри и скруберни инсталации.

Раздел ХХХIII

Проектиране на помпени и компресорни станции
Чл. 439. При проектирането на помпени станции трябва да бъдат спазвани основните изисквания съгласно Гл. първа, Раздел X.

Чл. 440. (1) Конструкцията на помпените и компресорните станции, помпите, компресорите, тръбопроводите и арматурите трябва да бъдат устойчиви на химичните и биологичните въздействия на отпадъчните води, утайките и газовете, както и на температурните изменения.

(2) При проектирането на помпените и компресорните станции трябва да бъдат взети мерки за намаляване на шума и вибрациите.

(3) Машинните зали на помпените и компресорните станции трябва да бъдат проектирани с директен вход за достъп на тежки транспортни и подемни средства за доставка и замяна на основното технологично оборудване.

Чл. 441. (1) Помпите трябва да бъдат подходящи за вида и характеристиките на изпомпваните отпадъчни води или утайки.

(2) При брой на паралелно работещите помпени и компресорни агрегати до три включително трябва да бъдат предвидени по един резервен агрегат.

(3) Компресорите трябва да бъдат подходящи за предвиденото налягане и въздухообмен.

(4) Компресорите с ниско налягане и висок въздухообмен (въздуходувките) трябва да осигуряват достатъчно количество въздух, който да не съдържа прах и/или масла.

(5) Оразмерителните скорости на въздуха в технологичните комуникации в компресорните станции са както следва:


  1. за засмукващите филтърни камери – до 4 m/s;

  2. за довеждащите канали и смукателните тръбопроводи – до 6 m/s;

  3. за напорните тръбопроводи – от 15 до 25 m/s.

Чл. 442. (1) След помпите и компресорите трябва да бъдат предвидени възвратна клапа и спирателен кран.

(2) Буталните помпи трябва да бъдат снабдени със сензор и контролер за налягане, а компресорите – с контролер за температура и налягане.

(3) Спирателните кранове трябва да могат да затварят плътно и да бъдат подходящи за налягането, температурата и характеристиките на транспортираната среда.

Чл. 443. (1) Минималните номинални диаметри на тръбопроводите в помпените станции трябва да бъдат определени в зависимост от вида на изпомпваната среда.

(2) При изпомпване на смес от вода и пясък или на утайки, минималният диаметър на тръбопроводите трябва да бъде DN 80.

(3) Допускат се по-малки номинални диаметри, когато изпомпваната среда е раздробена или прецедена, или когато няма опасност от запушване.

Чл. 444. (1) Тръбопроводите за отпадъчни води, утайки или газ от изгнивателите трябва да бъдат проектирани с такъв надлъжен профил и при такава скорост, че да няма опасност от отлагания на твърди вещества и/или събиране на газ, както и от събиране на кондензат в газопроводите и въздухопроводите.

(2) При невъзможност да бъдат изпълнени тези изисквания, трябва да бъдат взети мерки за отстраняване на образуваните отлагания и/или събирания на газ или концентрат.



Чл. 445. При опасност от замръзване резервоарите и тръбопроводите трябва да бъдат осигурени с топлинна изолация.

Чл. 446. (1) Тръбопроводите трябва да бъдат водонепропускливи и газонепропускливи.

(2) Тръбопроводите трябва да бъдат лесени за идентифициране като бъдат маркирани с ясни и трайни означения за тяхното предназначение.



Чл. 447. В помпените и компресорните станции трябва да бъдат предвидени подходящи и обезопасени транспортно-повдигателни устройства или да бъде осигурено пространство за влизане на превозни средства с повдигателни устройства, мотокари, електрокари и др.

Раздел ХХХIV



Генерален план и площадкови комуникации

на пречиствателните станции
Чл. 448. В началото на пречиствателните станции трябва да бъде предвидено съоръжение за контролиране на количеството на постъпващите отпадъчни води – дъждапреливник и/или изравнителен резервоар.

Чл. 449. (1) За цялата пречиствателна станция, както и за отделните съоръжения в нея, трябва да бъде предвиден обходен канал или тръбопровод.

(2) Когато изграждането на обходен канал или тръбопровод не е разрешено или е невъзможно, за всяка част от пречиствателната станция трябва да бъдат предвидени резервни съоръжения и устройства.



Чл. 450. Трябва да бъдат предвидени сигурни и безопасни пътища, пътеки , площадки и др. за монтаж, демонтаж, експлоатация и поддържане на съоръженията и устройствата.

Чл. 451. При ситуирането на пречиствателните съоръжения, както и на помпените и компресорните станции, трябва да бъде осигурена възможност за:

  1. етапно изграждане на отделните стъпала за пречистване на отпадъчните води;

  2. бъдещи изменения и разширения на пречиствателната станция;

  3. минимелни дължини на каналите и тръбопроводите за отпадъчните води, утайките и техническата вода, въздухопроводите, газопроводите, електропроводите и пътищата;

  4. лесен и безопасен достъп до отделните съоръжения и устройства;

  5. гравитационно движение на отпадъчните води и утайките.

Чл. 452. Върху генералния план на пречиствателните станции трябва да бъдат ситуирани административните сгради, лаборатории, трансформаторни станции, работилници, складове, гаражи и др.

Чл. 453. (1) Генералният план на пречиствателните станции трябва да съдържа всички технически комуникации:

  1. канали и тръбопроводи за отпадъчни води и утайки;

  2. водопроводи за питейно-битова вода и противопожарни нужди; водопроводи за техническа вода;

  3. електрически кабели за високо и за ниско напрежение;

  4. въздухопроводи и газопроводи;

  5. отклонение до обществен път;

  6. пътища, пътеки и площадки в пречиствателната станция;

  7. мястото за изпускане на пречистените отпадъчни води във водопримника.

(2) За всички комуникации трябва да бъдат посочени основните оразмерителни данни.

Чл. 454. Когато се предвижда изменение или разширение на съществуващи пречиствателни станции, върху генералния план трябва да бъде означено положението на изградените съоръжения, сгради, технически комуникации и др.

Чл. 455. Върху генералния план трябва да бъдат проектирани оградата на пречиствателната станция, както и площите, предвидени за озеленяване.

Чл. 456. (1) Пречиствателните станции трябва да бъдат осигурени с водопроводна мрежа за питейно-битово водоснабдяване и противопожарни нужди.

(2) За битовите отпадъчни води от пречиствателните станции се предвижда канализационна мрежа, която да отвежда отпадъчните води във входното съоръжение на станцията.



Чл. 457. (1) Когато е предвидено използване на хидроелеватори, промиване на тръбопроводи и съоръжения или използване за други технически нужди, се проектират тръбопроводи за техническа вода.

(2) За техническа вода се допуска използването на пречистени отпадъчни води.



Чл. 458. За отпадъчните води, получени при третирането на утайките или от преливания, аварийни изтичания, изпразване и промиване на съоръженията, трябва да бъде проектирана канализационна мрежа, която да отвежда тези води във входната шахта на пречиствателната станция или пред съоръженията за биологично пречистване.

Чл. 459. (1) Проектирането на тръбопроводите трябва да бъде извършено по такъв начин, че да се осигури възможност за гравитационно движение на отпадъчните води и утайките.

(2) При опасност от замръзване на тръбопроводите, трябва да бъде предвидена топлоизолация.



Чл. 460. Електрическите мрежи за високо и ниско напрежение трябва да бъдат проектирани с достатъчна мощност и надеждност.

Чл. 461. (1) При проектирането на пътищата трябва да бъдат взети мерки за безопасно движение на транспортните средства и пешеходците.

(2) За осигуряване на сигурен и удобен достъп до работните места и местата за контрол трябва да бъдат предвидени пешеходни пътеки с настилки, които да гарантират сигурно и безопасно движение при заледяване или при покриването им със сняг.

Раздел ХХХV

Контрол на миризмите
Чл. 462. (1) Миризмите в пречиствателните станции за отпадъчни води се дължат на образуването и отделянето на сероводород, амоняк, органични серни съединения, тиоли, амини, индоли, скатоли, летливи мастни киселини и други органични съединения.

(2) Основните места, където е възможно образуване на миризми, са следните:



  1. входните съоръжения, когато отпадъчните води постъпват след продължително времепрестояване в канализационните мрежи и при лошо поддържане на мрежите;

  2. първичните утаители, когато постъпващите в тях отпадъчни води имат интензивни миризми и/или когато започне гниене на задържаните утайки;

  3. съоръженията за биологично пречистване, когато постъпващите в тях отпадъчни води имат интензивни миризми и/или биологичното пречистване е с високо натоварване;

  4. съоръженията, където се събират и третират утайките, особено когато не са стабилизирани

  5. пясъчните площадки;

  6. анаеробните стабилизатори, при които има изтичания или емисии на биогаз, както и местата за изпускане на изгнилите утайки.

Чл. 463. Вероятността от емисии на миризми, въздействието и третирането им трябва да бъдат взети предвид при най-ранния етап на проектирането на пречиствателните станции.

Чл. 464. (1) Канализационните мрежи и съоръжения трябва да бъдат проектирани по такъв начин, че процесите на гниене в тях да бъдат намалени в максимална степен.

(2) Трябва да се извършва редовно почистване на канализационните мрежи и съоръжения.

(3) Трябва да се извършва контрол на заустванията в канализационните мрежи на интензивно миришещи промишлени отпадъчни води.

Чл. 465. Пре определяне на мястото за изграждане на пречиствателните станции трябва да се вземе предвид скоростта и преобладаващата посока на вятър, както и местоположението на населеното място или други обекти.

Чл. 466. (1) Времепрестояването на задържаните утайки в първичните утаители трябва да бъде минимално с цел да се предотврати процеса на гниене.

(2) При интензивно миришещи отпадъчни води се допуска отпадане на първичното утаяване и включване на следващи подходящи съоръжения.



Чл. 467. Излагането на открито на нестабилизирани или недостатъчно стабилизирани утайки трябва да бъде намалено до минимум.

Чл. 468. Интензивно миришещи рециркулационни потоци трябва да бъдат проектирани възможно най-близо до съоръженията за аеробно биологично пречистване.

Чл. 469. (1) Основните източници на миризми трябва да бъдат разположени по възможност на най-голямо разстояние от най-чувствителните зони около пречиствателните станции, като се има предвид преобладаващата посока и скоростта на вятъра.

(2) Основните източници на миризми трябва да бъдат по възможност групирани с цел да се приложат общи мерки за намаляване на миризмите.



Чл. 470. (1) Когато се налага покриване на източниците на миризми, покритието трябва да бъде проектирано заедно с вентилацията и третирането на миришещия въздух.

(2) Възможно е използването на миришещ въздух от едно технологично стъпало като технологичен въздух или като въздух за горене в други технологични стъпала.



Чл. 471. Когато се предвижда покриване на източниците на миризми, трябва да бъдат взети мерки за:

  1. предпазване от експлозия;

  2. защита срещу корозия;

  3. опазване на здравето и осигуряване на безопасността на персонала;

  4. възможност за достъп до източника на миризми.

Чл. 472. За предотвратяване образуването на миризми или за разрушаване на интензивно миришещи съединения след образуването им се прилагат:

  1. силни окислителни средства – водороден прекис, натриев хипохлорид и др., които могат да окислят интензивно миришещите съединения;

  2. източници на кислород – въздух, течен кислород или нитрати, които предотвратяват процеса на гниене и намаляват образуваните миризми;

  3. метални соли (най-често ферихлорид), които предотвратяват трансфера на сулфиди в атмосферата.

Чл. 473. (1) Необходимият капацитет на съоръженията за третиране на миришещия въздух трябва да се определя въз основа на обема на въздушния поток, който се третира, и очакваните входни и изискваните изходни концентрации на миризми.

(2) Съоръженията за третиране на миришещия въздух трябва да бъдат осигурени с места за лесен достъп, които да бъдат подходящи за измерване на параметрите на въздушния поток и за вземане на проби от въздуха за анализ.



Чл. 474. (1) Третирането на миришещия въздух се извършва чрез:

  1. биологично окисляване;

  2. мокро промиване;

  3. адсорбция с фиксиран пълнеж;

  4. топлинно окисляване.

(2) За биологичното окисляване на миришещия въздух се прилагат:

  1. биофилтри за миризми;

  2. биологични скрубери;

  3. съществуващи съоръжения за биологично пречистване на отпадъчните води, при които миришещият въздух се използва за аериране.

(3) Съществуващите съоръжения за биологично пречистване на отпадъчните води трябва да бъдат с ниско натоварване и да не създават интензивни миризми.

(4) Допуска се комбинация от няколко технологични процеса за третиране на миришещия въздух.



Чл. 475. (1) Покритията върху източниците на миризми трябва да бъдат проектирани така, че обемът на въздуха под тях да бъде минимален.

(2) Затворени пространства, които се изисква да бъдат обхождани редовно, трябва да бъдат ограничени до минимум.



Чл. 476. Материалите за конструкцията на покритията трябва да бъдат устойчиви на корозия и на влиянието на слънчевите лъчи.

Чл. 477. При проектирането на покритията трябва да бъде осигурен достъп до съоръженията за рутинна експлоатация и поддържане на механичните устройства.

Чл. 478. (1) Покритите съоръжения трябва да бъдат осигурени с вентилация с цел:

  1. създаване на понижено налягане под покритието, за да се намали до минимум излизането на въздуха при неплътни покрития или през предвидените отвори;

  2. поддържане на определено количество въздух, за да се предотврати образуването на токсична, корозионна и взривоопасна атмосфера;

  3. вкарване и/или отвеждане на въздуха от технологичните процеси или на въздуха, който се изтласква при промяна на водното ниво в съоръженията.

(2) Въздухът, отстранен от слабо замърсени покрити пространства, може да бъде използван в пречиствателни съоръжения, в които се прилага аерация.

(3) Въздух, който съдържа вредни и опасни компоненти, трябва да бъда отстраняван непрекъснато.

Раздел ХХХVI

Електрозахранване
Чл. 479. (1) Електрозахранването на пречиствателните станции трябва да бъде осигурено от два независими източника, свързани с републиканската електроразпределителна мрежа.

(2) В случай на прекъсване на електрозахранването в пречиствателните станции за по-продължително време трябва да бъде осигурена възможност за включване на авариен генератор или друг източник.

(3) Към аварийното електрозахранване трябва да бъдат включени във всички случаи измерителните и контролните устройства, помпите за отпадъчните води и утайките, както и съоръженията и устройствата за аериране.

Чл. 480. Пречиствателните станции трябва да бъдат проектирани по такъв начин, че да бъде достигнато експлоатационното им състояние след възстановяване на електрозахранването.

Чл. 481. При проектиране на електрозахранването на пречиствателните станции трябва да се спазват изискванията на Наредба № 3 “Устройство на електрическите уредби и електропроводните линии” (ДВ, бр.90 и 91 от 2004 г.).

Раздел ХХХVІI



Контрол, управление и автоматизация на пречиствателните станции
Чл. 482. (1) Системите за контрол, управление и автоматизация се прилагат с цел да се улесни експлоатацията и поддържането на пречиствателните станции.

(2) Видът и технологичното ниво на системите за контрол, управление и автоматизация трябва да бъдат анализирани и оценени в началния етап на проектирането на пречиствателните станции.

(3) Системите за контрол, управление и автоматизация на пречиствателните станции трябва да включват по възможност и управлението на канализационните мрежи.

Чл. 483. (1) Системите за контрол, управление и автоматизация трябва да бъдат изградени като мрежа от няколко интелигентни подсистеми, които се обслужват и експлоатират в йерархична структура клиент – сървър от една или няколко централни станции за контрол.

(2) При проектирането на мрежи от няколко подсистеми трябва да бъдат взети предвид изискванията към скоростта за трансфера на данни, протоколите за пренасяне и функциите на подстанциите.



Чл. 484. (1) За управление на технологичните процеси трябва да бъдат измервани следните основни параметри на отпадъчните води:

  1. количество, ниво, налягане и температура (както на отпадъчните води, така и на утайките и газовете);

  2. биохимични и химични показатели – БПК5, ХПК, рН;

  3. електропроводимост, редокс-потенциал, съдържание на разтворен кислород, мътност;

  4. концентрации на амоняк, общ азот по Келдал, нитрити, нитрати, фосфати;

  5. суспендирани вещества, плаващи вещества, сухо вещество в активните утайки, утайков индекс и др.

(2) За реализиране на изискванията по ал. 1 трябва да бъде предвидена лабораторна база със следните основни лаборатории и помещения, проектирани съгласно изискванията на съответните нормативни документи :

  1. лаборатория за химични анализи;

  2. лаоратория за биологични анализи;

  3. помещение за тегловни анализи;

  4. складове за разделно съхранение на съвместими химикали;

  5. складове за съхранение на лабораторна стъклария, уреди, апарати и резервни части за тях;

  6. сервизни помещения – съблекалня, баня, тоалетна, умивалня;

  7. вентилационна система в работните и сервизните помещения и складовете за химикали.

(3) Системите за управление и автоматизация трябва да включват кръгове за управление на аерационните системи, биологичните процеси на отстраняване на БПК, нитрификация и денитрификация, отстраняването на фосфора, рециркулационните потоци, третирането на утайките, дозирането на реагентите за химично пречистване, дезинфекцията на отпадъчните води и др.

Чл. 485. (1) При малки пречиствателни станции може да бъде изградена система за мониторинг, която е базирана върху персонални компютри, разположени в главната зала за управление. Системата трябва да бъде свързана с няколко децентрализирани логистични контролери, които работят като подстанции.

(2) При големи пречиствателни станции трябва да бъдат предвидени няколко зали за управление на основните технологични процеси. Допълнително може да бъде изграден терминал за вкарване на лабораторните данни, както и друг терминал в административния център за извършване на контрол.



Г л а в а пета
ИЗГРАЖДАНЕ НА пречиствателни станции за отпадъчни води



Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   15


©kzref.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет