Проекто-план за действие за люспесто изтравниче



жүктеу 0.64 Mb.
бет1/4
Дата08.04.2019
өлшемі0.64 Mb.
түріПрограма
  1   2   3   4


ПРОЕКТО-ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ

ЗА

ЛЮСПЕСТО ИЗТРАВНИЧЕ

(Asplenium lepidum C. Presl)


2013 г.

Враца

Разработването на този План за действие се осъществява в рамките на проект „Разработване на Планове за действие за три критично застрашени растителни видове от флората на България” с № 5103020-29-672, съгласно Договор №5103020-С-020 за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” между Министерство на околната среда и водите и Клуб Приятели на Природен парк „Врачански Балкан”, и Сдружение с нестопанска цел „Пирин Про Консулт”. Ръководител на проекта: Таня Цветкова. Автори на Плана за действие: Даниела Борисова, Красимир Дончев, Юлиан Маринов. Изработване на дигитални карти и ГИС Елена Топузова.




СЪДЪРЖАНИЕ


РЕЗЮМЕ 5

ПРЕДМЕТ НА ПЛАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ. СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЛАНА. ЧАСТ 1: УВОД

  1. Основание за разработване на плана 7

  1. Цел на плана 8

  1. Процес на разработване на плана 8

  1. Предназначение и особености на плана 9

  1. Международен и национален природозащитен статус 10

ЧАСТ 2: ОПИСАНИЕ И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА НАХОДИЩАТА ЛЮСПЕСТОТО ИЗТРАВНИЧЕ (Asplenium lepidum Presl.)

2.1. Биологични особености и екологични изисквания на вида 11

2.2. Разпространение 12

2.3. Местообитания 14

2.4. Численост, плътност и структура на популацията 19

2.5. Лимитиращи фактори и заплахи 20

ЧАСТ 3: ЦЕЛИ И МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ВИДА И МЕСТООБИТАНИЯТА

  1. Приоритетни цели 26

  1. Възстановителни, поддържащи и други природозащитни мерки за вида и неговите местообитания 26

  1. Повишаване на осведомеността на обществото и природозащитната култура 29

ЧАСТ 4: НАБЛЮДЕНИЕ И КОНТРОЛ

    1. Мерки за наблюдение и контрол върху изпълнението и ефекта от осъществените дейности 30

ЧАСТ 5: БЮДЖЕТ И ГРАФИК ЗА РЕАЛИЗИРАНЕТО НА НАБЕЛЯЗАНИТЕ ДЕЙНОСТИ, ИНДИКАТОРИ 32

ЧАСТ 6: ЕТАПИ И СРОКОВЕ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПЛАНА 36

ЧАСТ 7: ПРИЛОЖЕНИЯ 38


РЕЗЮМЕ
Целта на настоящия План за действие е да създаде предпоставка за опазването и устойчивото управление на популациите и местообитанията на люспестото изтравниче (Asplenium lepidum C. Presl) в известните до момента находища на територията на Република България.

Видът е защитен, включен в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие и в новото издание на Червена книга на България, Том І. Растения и гъби, с категория Критично застрашен [CR B2ab(iii); C2a(ii); D] (Иванова 2011).

Люспестото изтравниче е многогодишно тревисто растение с туфесто коренище, с много тъмни люспи по него; листата са гъсто туфести, 2–10 cm дълги; листната пластинка нежна, гъстожлезиста, триъгълнояйцевидна до яйцевидноланцетна, 2 до 3 пъти пересто разделена; крайните сегменти с клиновидна основа и закръглен назъбен връх; сорите продълговати, често в основата на сегмента; спорангиите не напълно разпукващи се, не покриват сегментите при зрелост (Brownsy 1977, Valentine & Moore 1993, Иванова 2011). Размножава се чрез спори, узряващи юли-септември (Иванова 2011). Среща се в Югоизточна и Централна Южна Европа (Гърция, Крит, България, Албания, Босна и Херцеговина, Румъния, Унгария, Австрия, Италия, Сицилия, Франция), на запад достигайки локално до Североизточна Испания (Valentine & Moore 1993). В България единственото потвърдено находище е в района на манастира Св. Иван Пусти, в границите на Природен Парк “Врачански Балкан”. Там са установени две субпопулации – скална ниша над манастира и бигорна стена по-надолу от него. В границите на ареала си видът расте най-често върху отвесни, влажни, сенчести, с оскъдна растителност варовикови или доломитни скали, но също и на травертин, бигор и мрамор, от 200 до 2250 м н.в. (Bergmeier 2003, Dal Maso et al. 2006, Gaudillat 2008, Lutz & Mingard 2000, Marchetti 2004, Pavlova 2006, Ганева & Кожухаров 2011, Иванова 2011).

В района на манастира Св. Иван Пусти, находище № 1 е разположено върху варовикова стена над манастира в огромна скална ниша (30х15 м). В скалната ниша има каптиран карстов извор, чиито води след преминаването им покрай манастира се изливат под формата на водопад (активно течащ пролет и есен, през останалата част от годината осигурява непрекъсната влага на скалната стена) над бигорната стена под манастира, където е второто находище (находище №2). Разстоянието между двете находища е 140 м. Най-вероятно става въпрос за генетично еднакви субпопулации, тъй като липсва географска изолация като генетична бариера между тях. Разстоянието между двете находища позволява разпространяване на спори от вятъра, а карстовия извор, който извира под скалната ниша, облива бигорната скала. През 2012 общата численост бе 107 екземпляра.

Основните реални антропогенни заплахи за вида в страната са замърсяването с битови отпадъци, инвазията на дървесни и храстови видове и хидромелиоративните дейности, а потенциалните такива са горскостопанските мероприятия, смяната на земеползването и/или предназначението на потенциалните местообитания и преминаването през находищата и утъпкването.

За опазването на вида се препоръчват природозащитни действия, свързани с in situ и ех situ опазване и възстановяване на популацията му, възстановителни и/или поддържащи мерки за местообитанията му, научни изследвания, мониторинг и повишаване осведомеността и природозащитната култура на обществото.




ЧАСТ 1: УВОД
1.1. Основание за разработване на плана

Разработването на плана се основава на следните закони и документи:



  • Закон за биологичното разнообразие, Чл. 52, т. 1 и 2 и Чл. 53, т. 2.

Съгласно Чл. 52, т. 1, 2 и 3 и Чл. 53, т. 2 от Закона за биологичното разнообразие, Планове за действие за растителни и животински видове се разработват задължително, когато се установи, че видът е застрашен в международен мащаб и за опазването му са необходими мерки в цялата област на неговото естествено разпространение, а също и в случаите, когато състоянието на популацията на вида в Република България или в отделни региони е неблагоприятно. Планове за действие за растителни и животински видове се разработват и при условие, че въведен в природата неместен вид въздейства неблагоприятно върху условията на природните местообитания или върху състоянието на местни видове от дивата флора и фауна.

  • Национален план за опазване на биологичното разнообразие (2005 – 2010 г.);

Люспестото изтравниче може да бъде отнесен към видовете с ограничен размножителен потенциал, които са целеви за Националният план за опазване на биологичното разнообразие (2005 – 2010 г.) и по естествени причини е с малочислени популации, което го прави изключително уязвим от човешко въздействие. Видът обитава места със специфични характеристики. Изготвянето на план за действие ще помогне за отстраняването на проблеми, като липса на информираност и привличане на обществеността за опазване на биологичното разнообразие. Ще бъде осъвременена научната информация и ще бъде направено изследване на популацията на вида.

Плана за действие за люспестото изтравниче е в съответствие със стратегическата цел, заложена в НПОБР. Очаква се чрез набелязването и реализирането на конкретни природозащитни мерки да се предотврати загубата на вида, като част от биологичното разнообразие на Република България.



Планът е насочен към опазване и възстановяване на вида и неговите местообитания, чрез оценка на заплахите и проучване на механизмите за ограничаване на тяхното отрицателно въздействие. Разработката се очаква да актуализира мерките за опазване на вида, възникващи в резултат на промените в климата.


  • Наредба № 5 от 01.08.2003 г. във връзка с Чл. 57 от Закона за биологичното разнообразие;

Настоящият План е разработен за срок от 10 години, в съответствие с изискванията на Наредба № 5 от 01.08.2003 г. за Условията и реда за разработване на планове за действие за растителни и животински видове, издадена от Министъра на околната среда и водите и Министъра на земеделието и горите (ДВ, бр. 73 от 19.08.2003 г.).

  • Настоящето задание;

Планът за действие е разработен в съответствие със задание за изготвянето му съгласувано от Министъра на околната среда и водите получено с Писмо Изх. № 48-00-377/17.03.2011 год. на МОСВ.

  • Договор за възлагане изготвянето на План за действие.

Разработването на този План за действие се осъществява в рамките на проект „Разработване на Планове за действие за три критично застрашени растителни видове от флората на България” с № 5103020-29-672, съгласно договор №5103020-С-020 за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” между Министерство на околната среда и водите и Клуб Приятели на Природен парк „Врачански Балкан”, и Сдружение с нестопанска цел „Пирин Про Консулт”.

1.2. Цел на плана

Целта на Плана за действие е да създаде предпоставка за опазването и устойчивото управление на популациите и местообитанията на люспестото изтравниче (Asplenium lepidum C. Presl) в известните до момента находища на територията на Република България.

  1. Процес на разработване на плана

Планът е разработен в периода от 10.02.2012 г. до 01.06.2013 г. Основните етапи от процеса на изготвяне на плана са:

  1. Обобщаване и анализ на съществуващата информация от направените до момента проучвания върху вида (вж. т. 2.2.2. и Прил. 9); Дейностите по този етап са извършени в периода 10.02. - 10.04.2012 г.

  2. Провеждане на собствени изследвания, анализ и обсъждане на събраната информация, теренни проучвания (вж. Прил. 1 и 2), вкл. идентифициране на заплахите, разработване на мерки за опазване на вида, изготвяне на проект на План за действие; Дейностите по този етап са извършени в периода 15.04.2012 г. - 30.04.2013 г.

  3. Организиране, в партньорство с местните заинтересовани страни, на обществено обсъждане на Плана за действие; Дейностите по този етап са извършени в периода 01.05. - 30.05.2013 г.

  4. Отразяване на целесъобразните препоръки и депозиране на документа за разглеждане от Националния съвет по биоразнообразие; Дейностите по този етап са извършени в периода 01.06. - 30.06.2013 г.

Разработването на Плана бе в тясно сътрудничество и партньорство с ДПП „Врачански Балкан“, от където бе предоставена експертна помощ, техническа помощ, както и резултати от предходни проучвания и проекта свързани с вида.

В процеса на организиране на обществените обсъждания участие взеха община Враца, община Своге и кметство с. Гара Лакатник,


1.4. Предназначение и особености на плана

Изготвянето на план за действие само по себе си представлява задълбочено научно изследване на настоящето състояние на популациите на люспестото изтравниче. Събрани са актуални данни за разпространението, числеността, състоянието на субпопулациите и тенденциите в тях през последните години. Тази актуална научна основа дава възможност за диференциране на конкретни реални и потенциални заплахи за вида и неговите местообитания. Набелязани са конкретни възстановителни, поддържащи и други природозащитни мерки за вида и неговите местообитания. Изготвени са бюджет и график за реализирането на набелязаните дейности и индикатори за отчитане ефективността на прилаганите мерки.




1.5. Международен и национален природозащитен статус

  1. Национален природозащитен статус

  • Защитен вид, включен в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие;

  • Включен е в новото издание на Червена книга на България, Том І. Растения и гъби, с категория Критично застрашен [CR B2ab(iii); C2a(ii); D] (Иванова 2011);

  1. Международен природозащитен статус

  • Няма.


ЧАСТ 2: ОПИСАНИЕ И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА НАХОДИЩАТА НА ЛЮСПЕСТОТО ИЗТРАВНИЧЕ (Asplenium lepidum C. Presl)
2.1. Биологични особености и екологични изисквания на вида

  1. Таксономия и номенклатура

  • Таксономия и номенклатура.

Asplenium lepidum C. Presl

Люспесто изтравниче – семейство Изтравничеви (Aspleniaceae).



  • Морфологично описание на вида.

Многогодишно тревисто папратово растение с туфесто коренище, с много тъмни люспи по него, нишковидни люспи по върха на коренището липсват или са много малко; листата гъсто туфести, 2–10 cм. дълги; листната дръжка дълга почти колкото пластинката, в основата тъмнопурпурно-кафява, нагоре зелена; листната пластинка нежна, гъстожлезиста, триъгълнояйцевидна до яйцевидноланцетна, 2 до 3 пъти пересто разделена; крайните сегменти с клиновидна основа и закръглен назъбен връх; сорите продълговати, често в основата на сегмента; индузиумът ципест, неопадащ, линейнопродълговат, прикрепен странично, по ръба с дълги нишковидни израстъци; спорангиите не напълно разпукващи се, не покриват сегментите при зрелост (Brownsy 1977, Valentine & Moore 1993, Иванова 2011).

  • Ключови белези, по които видът се отличава от близкородствени видове.

Видът прилича на близкородствения Asplenium ruta-muraria, но люспите по коренището са много тъмни; нишковидни люспи по върха на коренището липсват или са много малко; листата са гъсто покрити с къси стълбчести жлези; листната дръжка е по-тънка, жилава; листната пластинка е светлозелена, по-тънка; крайните сегменти са по-тесни, с клиновидна основа, на върха са назъбено врязани; сорите са продълговати, често са в основата на сегмента, спорангиите не напълно разпукващи се, не покриват сегмента при зрялост (Brownsеy 1977; Valentine & Moore 1993). Растения с изключително насечени листа могат да бъдат сбъркани и с Asplenium fissum, чийто крайни листни дялове обаче са дланевидно насечени (Valentine & Moore 1993).



  1. Биологични характеристики на вида

  • Биологичен тип;

Многогодишно тревисто растение.

  • Жизнена форма;

Хамефит.

  • Размножаване;

Размножава се чрез спори, узряващи юли-септември (Иванова 2011). Спорангия не се разпуква напълно, като по този начин по-голямата част от спорите остават в непосредствена близост; този ефект се счита за адаптивно преимущество за вид, обитаващ силно специализиран хазмофитен хабитат и чийто популации са малки, изолирани, често разделени от големи разстояния (Brownsy 1977).

  • Екологични изисквания;

Видът е хазмофит (расте в скални пукнатини) и калцифит, в България расте само на варовик. По отношение на почвената и въздушната влага видът е мезофит. По отношение на фактора светлината видът е сенколюбив до полусенколюбив.

  • Стопанско значение;

Няма (или неизвестно).

  • Хромозомни числа (по преценка на авторите);

2n=144 (Valentine & Moore 1993); липсват данни за произхода на генетичния материал.

2.2. Разпространение

  1. Общо разпространение на вида

Югоизточна и Централна Южна Европа (Гърция, Крит, България, Албания, Босна и Херцеговина, Румъния, Унгария, Австрия, Италия, Сицилия, Франция), на запад достигайки локално до Североизточна Испания (Valentine & Moore 1993).

  1. Разпространение в България

По литературни данни и по налични хербарни материали, този вид е известен от: скалите при гара Лакатник (Stojanov 1926 - SOM 583, SOA 257); района на манастира Св. Иван Пусти, Врачански Балкан (Стефанов 1935 - SOA 258); с. Стояново, Общ. Вършец (Velčev 1968 - SOM 157583); Ловеч (Урумов 1905, по Pavlova 2006); с. Муселиево, Общ. Никопол (Pavlova 2005 - SО 103760, Pavlova 2006).

Единственото потвърдено находище е в района на манастира Св. Иван Пусти, в границите на Природен Парк “Врачански Балкан”. Там са установени две субпопулации (находища в работните отчети) – скалната ниша над манастира и бигорната стена под водопада (Табл. 1 и 2).



Таблица 1. Геофизични данни и координати за първо находище на Asplenium lepidum в скалната ниша над манастира Св. Иван Пусти на територията на ПП „Врачански Балкан”.(21юли 2011 г.).

IDENT

LAT

LONG

Y_PROJ

X_PROJ

ALTITUDE

TIME

DATE

EXPOSURE

210

43.24346

23.462607

4793929.1

212802.49

602.39

11:40:37

21.07.2011 г.

NNE

211

43.243451

23.462738

4793927.6

212813.08

594.94

11:49:24

21.07.2011 г.

NNE


Таблица 2. Геофизични данни и координати за второ находище на Asplenium lepidum по скалите под водопада на манастира Св. Иван Пусти на територията на ПП „Врачански Балкан. (21 юли 2011 г.).

IDENT

LAT

LONG

Y_PROJ

X_PROJ

ALTITUDE

TIME

DATE

EXPOSURE

380

43.243832

23.463631

4793966.9

212887.38

495

12:07:02

21.7.2011 г.

NNE

381

43.243887

23.463738

4793972.6

212896.33

491

12:32:54

21.7.2011 г.

NNE


Хербарийни образци:

SOM 583 – 30.05.1926, N. Stojanov: In saxosis calcareis mt. Vratza - Balkan, ad stationem Lakatnik;

SOA 257 – 31.05.1926, N. Stojanov: варовитите скали срещу гара Лакатник;

SOA 258 – 03.09. 1935, Б. Стефанов: по варовити скали над манастира „Св. Иван Пусти“;

SOM 157583 – 25.05.1968, V. Velčev: Vratza Mt., Stojanovo village, on open limestone rocks;

SО 103760 – 25.10.2005, D. Pavlova; Danube plain region, Muselievo village, Kamaka place, the rocky wreath.

2.3. Местообитания

  1. Характеристика и състояние на местообитанията

  • Обща характеристика на местообитанията.

В границите на ареала си видът расте най-често върху отвесни, влажни, сенчести, с оскъдна растителност варовикови или доломитни скали, но също и на травертин, бигор и мрамор, от 200 до 2250 м н.в. (Bergmeier 2003, Dal Maso et al. 2006, Gaudillat 2008, Lutz & Mingard 2000, Marchetti 2004, Pavlova 2006, Ганева & Кожухаров 2011, Иванова 2011).

Влиза най-често в състава на клас Asplenietea trichomanis, но също така и на класовете Montio-Cardaminetea и Adiantetea capilli-veneris (Dimopoulos et al. 1997, Gaudillat 2008, Ганева & Кожухаров 2011).

Среща се в природни местообитания 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 7220 Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion), и 8240 Limestone pavements (Bercu 2007, Bergmeier 2003, Gaudillat 2008, Lutz & Mingard 2000, Marchetti 2004, Pavlova 2006, Strid 1986, Ганева & Кожухаров 2011).


  • Популация манастир Св. Иван Пусти.

изложение: СИ;

наклон: обратен, скални ниши;

надморска височина: Находище №1 – 540 м н.в., Находище №2 – 490 м н.в.;

атмосферна влажност: средна до висока (3 степенна скала – ниска, средна, висока);

влажност на субстрата: неприложимо;

основна скала: горно-юрско долно креден карбонатен комплекс;

почва: няма;

климатични условия:


Таблица 3: Стойности на температурата и валежите в границите на находищата; по WorldClim (Hijmans et al. 2005).



Име на находището

T средна/ºC

T мин./ºC

T макс./ºC

Год. сума валежи/mm

1

nahodishte1

9.9

-5.1

26.1

694

2

nahodishte2

9.9

-5.1

26.1

694




Средно

9.9

-5.1

26.1

694




Достарыңызбен бөлісу:
  1   2   3   4


©kzref.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет