Решение №30 гр. София, 06. 03. 2017г. В името на народа



жүктеу 139.12 Kb.
Дата02.04.2019
өлшемі139.12 Kb.
түріРешение


Р Е Ш Е Н И Е № 30
гр.София, 06.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав в публично заседание на 09.февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:РАДИ ЙОРДАНОВ
при секретаря М.Букина и при прокурора като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ т.д.№78 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл.226 и сл. КЗ (отм.), във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД, съгласно §50 от ЗК.

Ищцата М.Х.К., ЕГН **********, с адрес: *** чрез Адвокатско дружество „Ч.”, представлявано адв.Е.П. от САК, със съдебен адрес:*** е предявила срещу „З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ(отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 лв., претендирани като част от дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 100 000 лв., търпени от ищцата от ПТП настъпило на 14.04.2015., причинено по вина на М.С., водач на МПС - л.а. марка „БМВ”, модел „318”, с ДК №ТХ 3253 ХР, за който има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със „З.” АД, ЕИК, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на ПТП – 14.04.2015г. до окончателното й изплащане.

Ищцата М.Х.К. твърди в исковата си молба, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.04.2015г. й били причинени телесни увреждания, вследствие на което търпи неимуществени вреди.

Твърди, че на посочената дата – 14.04.2015г., М. С., управлявал л.а. марка „БМВ”, модел „318”, с ДК №ТХ 3253 ХР по път ІІ-48, като в района на км 51+500 водачът нарушил правилата за движение по пътищата с поведението си създал опасност и пречки за движението, поставяйки в опасност живота и здравето на хората. Водачът при управлението на л.а. не използвал дясната половина на пътя по посоката си на движение, не контролирал непрекъснато управляваното от него превозно средство и се движел със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка и законовите ограничения, вследствие на което загубил контрол над управляваното от него МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал сблъсък с движещото се в тази лента ППС – каруца, теглена от кон, в която се возела ищцата, вследствие на което й причинил телесни увреждания.

По случая било образувано ДП №101/2015г. по описа на РУП – гр.Котел и пр. пр. №278/2015 г. по описа на РП– гр.Котел.

Ищцата поддържа, че произшествието настъпило по изключителна вина на водача М. С., поради това, че последният нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл.8, ал.1 ЗДвП – не използвал дясната половина на пътя по посока на движението си; чл. 20, ал.2 и чл. 21, ал.1 ЗДвП – управлявал процесното МПС със скорост несъобразена със законовите ограничения и с конкретните пътни условия; чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП – създал опасност за здравето на останалите участници в движението и чл.20, ал.1 ЗДвП – не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС. Твърди, че виновният водач е имал възможност да предотврати произшествието, ако не бил нарушил посочените правила за движение по пътищата.

Ищцата излага още, че вследствие процесното ПТП и в непосредствена причинна връзка с последното са получените от нея тежки телесни увреждания.

Прекият деликвент М.С.извършил деянието виновно, при форма на вината непредпазливост. Не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, че ще причини ПТП, в резултат на което ще пострада М.К., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е допуснал посочените нарушения на правилата за движение по пътищата.

След ПТП ищцата била транспортирана до „М.” ООД, гр.С., където била поставена диагноза, изразяваща се в: оточно ляво ходило; тангенциална рана по дорзума на дисталната трета на ходило; некрозиране на кожното ламбо;платнарно разкъсно-контузна рана с некротични ръбове; секретиране на откритата рана; множество натъртвания и охлузвания; психологическа травма.

Ищцата била подложена на оперативно лечение, гипсирана и обездвижена за повече от 3 месеца и трябвало да се придвижва с патерици, което я направило неработоспособна. Не можела да полага никакъв тежък физически труд, била поставена в невъзможност да се обслужва сама, да извършва обикновени ежедневни дейности. Не можела да излиза, да се движи и да се грижи за къщните работи, ограничила и социалните си контакти.

Твърди, че травмата на крака й довела до силни болки, усилващи се вечерно време, поради което не можела да спи, изпитвала дискомфорт при всяко движение. Останали й трайни загрозяващи белези и остатъчни увреждания вследствие получените травми, които я карали да изпитва дискомфорт и постоянно й напомняли за инцидента. Твърди, че и до момента раната не е зарастнала напълно, възпалявала се и се налагало постоянното й третиране с медикаменти. Преживявала и силен психологически шок от преживяното, който й причинил депресивно състояние, неспокойствие през деня и безсъние нощно време.

С оглед на изложеното предвид степента и интензитета на причинените неимуществени вреди, както и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време и изискванията на закона, счита, че обезщетение в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева за причинени неимуществени вреди би било справедливо.

Ищцата М.Х.К. поддържа, че отговорността на застрахователя - ответника в настоящото производство, „З.” АД, за обезщетяване на причинените вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди, е ангажирана от сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за процесния л.а. марка „БМВ”, модел „318”, с ДК №ТХ 3253 ХР с полица № 22114001757301, валидна от 03.07.2014г. до 02.07.2015г. Последното обуславящо и предявения пряк иск срещу застрахователя.

Ето защо ищцата, М.Х.К., моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 50 000 лв., като част от дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 100 000 лв., търпени от ищцата от ПТП настъпило на 14.04.2015., причинено по вина на М.С., водач на МПС - л.а. марка „БМВ”, модел „318”, с ДК №ТХ 3253 ХР, за който има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със З.АД, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на ПТП – 14.04.2015г. до окончателното й изплащане.

Претендират се и присъждане на направените разноски по делото, включително и за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът З.АД е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.Й., с който оспорва предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани.

Оспорва се допустимостта на предявения иск, поради липса на предпоставките, визирани в чл.380, ал.3, вр. чл.432 от КЗ. Твърди се, че пред застрахователя не е отправяна покана за доброволно уреждане на отношенията и не е представяна банкова сметка ***е.

С оглед на така изложеното ответникът счита, че не следва да се дава ход на делото, а подадената искова молба да бъде оставена без движение и да се укаже на ищцовата страна да представи банкова сметка, ***хователно обезщетение, което, съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е условие за предявяването на пряк иск срещу застрахователя от увреденото лице. Поддържа, че съгласно цитираните императивни разпоредби от КЗ, непредставянето на банковата сметка от страна на претендиращото лице има последствията на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва за периода до представянето на банкова сметка. ***, че е отнета възможността на застрахователя да проведе вътрешна процедура - да свика комисия и да определи и предложи на претендиращото лице обезщетение, с което да изпълни задължението си по договора за застраховка „Гражданска отговорност” и да се освободи от допълнителния товар на държавните такси и разноски по воденето на съдебно производство.

По основателността на предявените искове в отговора се излага следното:

Не се оспорва валидността на застраховката „Гражданска отговорност” по полица №22114001757301, сключена за л.а. марка „БМВ”, модел „318”, с ДК №ТХ 3253 ХР, към датата на ПТП.

Оспорва се предявения иск за неимуществени вреди по основание.

Оспорват се и следните въведени от ищцата с исковата молба твърдения: относно механизма и причините за настъпване на ПТП, с аргументи, че от приложените към исковата молба документи, не се установява описания в същата механизъм на процесното ПТП. Сочи се, че в констативен протокол за ПТП с пострадали лица, №101/14.04.2017г., липсват данни, да е образувано наказателно производство, каквито твърдения са наведени с и.м. и единствено е видно, че е съставен акт за административно нарушение №314101/14.04.2015г.; че представения препис от план схема е неотносим към процесното произшествие, с аргументи, че в същия не е индивидуализирано описаното местопроизшествие и поради противоречие във фактите, които могат да бъдат извлечени от двата документа, като такива се сочат следните факти: в констативния протокол не е описан участник №2, а в план-схемата е описано ПТП с двама участници.

Оспорва се твърдението на ищцата М.Х.К., че е била пътник в каруцата, поради липса на данни и доказателства за участието на каруца в процесното ПТП, както и за това, че последната е била пътник, подкрепящи така наведеното твърдение в и.м.

Оспорват се и наведените твърдения за настъпили увреждания у ищцата, тяхната степен и тежест, периода за оздравяване и възстановяване и твърденията за психологически шок, причинил депресивно състояние на ищцата. Наличието на причинно - следствена връзка между твърдените травми, доколкото и които от тях бъдат доказани в хода на делото, и събитието, настъпило на дата 14.04.2015г.

Оспорват се твърденията, наведени в исковата молба за наличието на елементите от фактическия състав на деликт, с аргументи, че не се представят доказателства, подкрепящи тези твърдения.

Прави се възражение за съпричиняване от страна на ищцата към настъпването на вредите от ПТП. Прави се искане за предоставяне на възможност, след постъпване на материалите по наказателното производство, да се конкретизира или оттегли така направеното възражение.

Оспорва се претенцията за присъждане на законна лихва върху исковете, с аргументи, че разпоредбата на чл.380, ал.3 от КЗ е императивна и непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето, желаещо да получи застрахователно обезщетение има за последици забава на кредитора по отношение на плащането, а застрахователят не дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата М.Х.К. е подала допълнителна искова молба, с която поддържа първоначалната и оспорва всички наведени в отговора на исковата молба възражения и твърдения на ответника.

По възражението на ответника З.” АД за недопустимостта на предявения иск поради неспазена процедура, предвидена в закона по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, поддържа, че предявеният иск е с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.), а не чл.432, ал.1 КЗ.

Оспорва всички възражения срещу изложения в исковата молба механизъм на ПТП, извършването на деликт от водача, причините за възникване на ПТП, участието на ищцата в същото, настъпилите увреждания, тяхната степен и тежест, оздравителния период, наличието на психологическа травма, както и причинно-следствената връзка между уврежданията и настъпилото ПТП.

Моли на основание чл.300 вр. с чл.413 НПК, да бъде прието, че по окончателен и задължителен за гражданския съд начин, са разрешени въпросите относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Оспорва изцяло от фактическа и от правна страна възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

Оспорва и възражението за недължимост на лихва по аргумент от основателността на главния иск.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът З.АД е подал допълнителен отговор.

С оглед представените към допълнителната искова молба първоинстанционна и въззивна присъди, не се противопоставя да бъдат обявени за безспорни обстоятелствата, по отношение на които се простира задължителната сила на чл.300 от ГПК, а именно: извършването на деянието от водача М., противоправността на действията му и виновността на дееца. Не се противопоставям да се приемат за ненуждаещи се от доказване описаните в присъдата увреждания на ищцата /тъй като те са съставомерни/, както и причинно - следствената връзка с произшествието. Поддържа обаче, че всички останали негативни последици, които ищцата твърди да е понесла от процесното събитие, подлежат на доказване.

Относно оспореното от ищцата възражение на ответника за съпричиняване и направеното възражение да бъде разпитан деликвента с доводи, че извършителството и механизма на произшествието са били изяснени с влязла в сила присъда, заявява, че поддържа искането като допустимо и относимо към стореното възражение за съпричиняване. Че за гражданския съд установените в наказателното производство деяние, противоправност и виновност са задължителни, но това не е пречка да изследва на собствено основание наличието на принос от страна на пострадалото лице към настъпването на деликта и към вредоносния резултат. А при сезиране от страна на ответника, че е длъжен да разгледа и да се произнесе по този въпрос, както е длъжен да го изследва и поради установяването на справедлив размер на обезщетението и евентуалното прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.

С определение от 09.02.2018г. е допуснато изменение на предявения иск чрез неговото увеличение от 50000,-лв. до пълния предявен размер от 100 000,-лв.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

По делото се представи Присъда №3 от 21.02.2017г. по НОХД №319/2016г. на РС гр.Котел, влязла в сила на 01.06.2017г., с която С. А. Х. М. е признат за виновен, за това че на 14.04.2015г. по път II-48 между гр.К. и с.Г. при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка "БМВ", с ДК №ТХ3253ХР, като нарушил правилата за движение по пътищата чл.8 ал.1, чл.15 ал.1, чл.16 ал.1 и чл.22 ал.2 ЗДвП по непредпазливост причинил на М.Х.К. средна телесна повреда и след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата и на основание чл.343а ал.1 б.”а” във връзка с чл.343 ал. 1, б."Б", пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, от НК, като му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ” за срок от 6 месеца и лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца. С решение №47 от 01.06.2017г. по ВНОХД №254/2017 на Окръжен съд гр.Сливен е потвърдена изцяло присъда №3 от 21.02.2017г. по НОХД №319/2016г. на РС гр.Котел.

Страните не оспорват факта относно валидността на застраховка „Гражданска отговорност” по полица №22114001757301 за лек автомобил "БМВ", с ДК №ТХ3253ХР към датата на настъпване на ПТП 14.04.2015г. с ответника З.” АД.

По делото се назначи съдебно-медицинска експертиза експертиза, видно от която пострадалата М.Х.К. е получила мекотъканни увреждания-обширна разкъсно-контузна рана на горната повърхност на лявото ходило с оформено кожно ламбо, както и разкъсно-контузна рана по долната повърхност на лявото ходило. Фрактура на средната и дясната фаланга на втори пръст и на крайната фаланга на трети пръст на лявото ходило. През първите дни сред настъпването на травмата е била налице значителна по интензитет болка в засегнатата зона, която постепенно е отзвучала за период около 25-30дни. След приключване на възстановителните процеси ще има болезненост в областта на счупванията при натоварване на крайника и промяна на времето, която ще се наблюдава доживот. През периода на престоя в лечебното заведение е приложено хирургическо лечение и медикаментозно терапия с обезболяващи и антибиотици за времето на престоя 15.04.2015г.-20.04.2015г. мекотъканните увреждания са отзвучали, без да са довели до ограничаване на движението на крайника. Счупванията са заздравели с оформянето на костно срастване, без деформация на пръстите, походката е възстановена, макар и качествено променена.

По делото чрез разпит по делегация се разпита свидетелката П. Н.К., дъщеря на ищцата. Свидетелката заявява, че знае за катастрофата. Майка й М.Х.К. тръгнала за билки, когато от един завой е излязла кола и е била ударена. Имала е много охлузвания, счупен крак, натъртвания и синини по цялото тяло. Била е оперирана в болницата в С., където стояла една седмица. След катастрофата е взимала антибиотици и обезболяващи. Раната й е защита, но вътрешно не е оздравяла. На преглед в С.установили, че кракът й така ще си остане неподвижен и безчувствен. Кракът я боли и сега, изтръпва и получава оттоци.Ползва бастун и се налага да си почива. Понякога пада и затова свидетелката я придружава. Ходи на рехабилитация в С.. Когато има сняг се придружава от придружител, не може да ходи сама. Пострадалата К. е станала по-изнервена, вдига и кръвно налягане. Пострадалата е споделяла със свидетелката, че изпитва страх, не може да преодолее уплахата. Вече няма каруца, защото се страхува.

По делото чрез разпит по делегация се разпита свидетелят Д. Н.Б., съжителства на съпружески начала с дъщерята на ищцата. Свидетелят заявява, че е запознат с обстоятелствата около катастрофата засегнала ищцата М.К. на 15.04.2015г. Имала чупен ляв крак в областта на глезена и охлузвания по цялото тяло. Преди ПТП била работоспособна, ходела за билки, както в деня на произшествието. За лекуване на нараняванията била в М.гр.С.. Там лежала около седмица. Взимала предимно болкоуспокояващи, заради непрестанните болки. Сега също от време на време взима такива. Понастоящем се предвижва трудно, ползва бастун, не може да излиза от къщи, трябва да има човек който да я придружава. В следствие на травмата е станала по-нервна и капризна. Понапълняла от обездвижването. Ограничили са се контактите и с приятелския й кръг, поради трудностите с предвижването.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.300 ГПК за гражданския съд е задължителна влязлата в сила присъда на наказателния съд относно авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо по несъмнен начин е доказано, че на 14.04.2015г. М.Х.К. е била ударена от управлявания от ответника С.А. Х. М. лек автомобил марка "БМВ", с ДК №ТХ3253ХР като й е причинена средна телесна повреда: обширна разкъсно-контузна рана на горната повърхност на лявото ходило с оформено кожно ламбо, както и разкъсно-контузна рана по долната повърхност на лявото ходило. Фрактура на средната и дясната фаланга на втори пръст и на крайната фаланга на трети пръст на лявото ходило. Ето защо съдът намира, че водачът С.А. Х. М. е причинил на М.Х.К. непозволено увреждане, съгласно чл.45 ЗЗД, изразяващи се в болки и страдания със силен интензитет на лявото ходило, през първите дни от настъпването на травмата, съчетано с обездвижване за повече от 30 дни. Направена й е операция и медикаментозна терапия с обезболяващи и антибиотици. Болките са отшумели постепенно, но и след приключване на възстановителните процеси ще има болезненост в областта на счупванията при натоварване на крайника и промяна на времето, която ще се наблюдава доживот. Към това следва да се отчете, че пострадалата е на възраст на 56г., което от една страна повлиява възстановителния процес чрез неговата продължителност, а от друга страна в един дълъг период ще изпитва последиците от травматичните увреждания. Ето защо съдът намира, съгласно чл.52 ЗЗД с оглед справедливостта за претърпените от ПТП болки и страдания дължимото обезщетение в размер на 45000лв. Тъй като водачът С.А. Х. М. е имал застраховка „гражданска отговорност” при ответника З.” АД, застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените от него неимуществени вреди на участниците в ПТП от телесни увреждания. Съдът не намира доказателства за съпричиняване от страна на пострадалия в механизма на настъпване на ПТП наведено от страна на застрахователя.

Ответникът З.” АД следва да понесе, на основание чл.78 ал.1 ГПК, заплатените от ищцата М.Х.К. разноски в размер на 45,-лв., съответно на уважената част от иска.

Ответникът З.” АД следва да понесе, на основание чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата разноски на представителя на ищцата в размер на 1906,20лв., съответно на уважената част от иска. Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото надвишава незначително размерите на минималните адвокатски възнаграждения, съобразно материалния интерес чл.7 ал.2 т.4 от Наредба 01 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Ищцата М.Х.К. на основание чл.78 ал.3, ал.8 ГПК и чл.25 Наредба за заплащането на правната помощ следва да понесе разноските на ответника З.” АД, съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 247,50лв.

Ответникът З.” АД следва да понесе, на основание чл.71 ГПК, дължимата държавна такса в размер на 1800,-лв. и разноски за СМЕ в размер на 400,-лв. в полза на Софийския окръжен съд.

Водим от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ОСЪЖДА'>Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.226 КЗ (отм.), във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД З.АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.Х.К., ЕГН **********, с адрес: *** по банкова сметка *** ***,-лв. (четиридесет и пет хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания за причинената от застрахования по застраховка „гражданска отговорност” С.А. Х. М на 14.04.2015г. средна телесна повреда: обширна разкъсно-контузна рана на горната повърхност на лявото ходило с оформено кожно ламбо, както и разкъсно-контузна рана по долната повърхност на лявото ходило, фрактура на средната и дясната фаланга на втори пръст и на крайната фаланга на трети пръст на лявото ходило, довело до трайно затруднение на левия долен крайник, ведно със законната лихва върху сумата от дата на увреждането 14.04.2015г. до окончателното му заплащане, като отхвърля иска за остатъка до пълния предявен размер от 100 000,-лв.

ОСЪЖДА основание чл.78 ал.1 ГПК З.АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.Х.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 45,-лв. (четиридесет и пет лева), представляваща деловодни разноски.

ОСЪЖДА основание чл.38 ал.2 ЗА З.АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Ч.” с БУЛСТАТ със седалище *** сумата 1906,20лв. (хиляда деветстотин и шест лева и двадесет стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА основание чл.78 ал.3, ал.8 ГПК и чл.25 Наредба за заплащането на правната помощ М.Х.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на З.АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:*** сумата 247,50лв. (двеста четиридесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща деловодни разноски, съобразно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА основание чл.71 ГПК З.АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с адрес гр.С.бул.Витоша №2 сумата 2200,-лв. (две хиляди и двеста лева), представляващи държавна такса и деловодни разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от решението.


Председател:



Каталог: Acts
Acts -> Жоба жиналыстар, митингiлер, шерулер, пикеттер және демонстрациялар өткізудің қосымша тәртібін бекіту туралы
Acts -> Заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година в състав: районен съдия: петко г
Acts -> Заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав: районен съдия: недко петров
Acts -> Заседание на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав: районен съдия: петко георгиев


Достарыңызбен бөлісу:


©kzref.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет