Съдържание увод I. Мегалитите обекти на културния туризъм



жүктеу 1.6 Mb.
бет1/8
Дата07.09.2018
өлшемі1.6 Mb.
түріЛитература
  1   2   3   4   5   6   7   8




Съдържание 2
Увод 3
I. Мегалитите - обекти на културния туризъм

1. Културният туризъм и културно наследство 5

2. Антропогенни ресурси – туристическа интерпретация 11

3. Мегалитите - част от културното наследство 20


ІI. Времеви и пространствени характеристики на

мегалитната култура 23

  1. Мегалитната култура – хипотези, артефакти и легенди 23

  2. Мегалитите в Европа 33

  3. Мегалитната култура на островите в Средиземноморието 50

4. Мегалитите по света 58
III. Мегалитите по българските земи 63

1. Поява, датировка и развитие на мегалитната култура по

българските земи 63

2. Видове мегалити и разпространението им в България 64

3. Източни Родопи - дестинация на мегалитната култура 74
Заключение 85

Кратък терминологичен речник 88

Литература 109

Увод
Туризмът е феномен, бизнес и рекреация и се превръща в неотменима част от начина на живот. Той може да бъде средство за повишаване качеството на икономическия, социокултурния и екологичния аспект на живота на хората. Основният въпрос за неговото успешно развитие е да се разработи и реализира стратегия, водеща до устойчива туристическа индустрия. Стратегия, която да носи дългосрочни ползи на трите основни социални групи в туристическия процес – местното населението, туристите и извършващите туристическите услуги, без да се вреди на природната и антропогенната среда в дестинацията.

Туризмът като обект на познание и управление изисква интердисциплинарност на знанията. Той става част от начина на живот на все повече хора по света. Глобализацията, знаков компонент на която се явява туризмът, определя и нов подход в управлението му – променят се неговите принципи, методи и начини на реализация на функциите му. Ключово значение придобиват проблемите по опазването и туристическата интерпретация на световното и националното природно и културно наследство, устройството и използването на рекреационните територии, екологосъобразността на видовете и формите на туризъм и тяхното устойчиво развитие. В зависимост от продуктовите структури на туризма той се интегрира и си взаимодейства с културата, образованието, здравеопазването, екологията.

Приоритетна насока в устойчивото развитие на туристическата индустрия е културният туризъм. Неговото бъдеще и опазването на културното наследство в изключителна степен зависи от това, кой го управлява, кои са неговите субекти. Частните музеи, концесионирането на културни ценности, меценатството са форми на активизиране на предприемачеството и повишаване на икономическата ефективност, но от това не следва, че културният туризъм и особено неговата ресурсна основа – културното наследство, трябва да бъдат меркантилизирани изцяло.

Взаимодействието между социо–културната среда и туризма изисква оптимално решаване на въпроси като: културното наследство и социалната практика като туристически ресурси; дестинации и приемащи общности; световни цивилизации и религии и тяхната туристическа интерпретация; разработването на продуктовите структури на видовете и формите на културния туризъм – културно–исторически, религиозен, етноложки, езотеричен. Познанията за антропогенните туристически ресурси също изискват широк теоретичен профил и многообразие на знанията, отнасящи се до научни дисциплини като история, археология, културология, антропология, етнология и др.

Развитието на културния туризъм изисква и добро взаимодействие между институционалното и стопанското управление при ясно разграничаване на държавните и бизнес функции, без те да се противопоставят, взаимно изключват и пречат за постигане на общата цел. За това е нужно разработването на ясна визия, правилна мисия и дългосрочни цели на развитие, както и адекватни форми на сътрудничество и гъвкави финансови механизми.

Изграждането на сполучлива визия се определя от възможността да се изведат уникалните характеристики на една страна като дестинация за културен туризъм. За Гърция това са Минойската цивилизация и древна Елада, за Италия – Римската империя, за Египет – артефактите от династиите на фараоните. За България, това биха могли да бъдат мегалитната и тракийската култури.

Монографията е опит за систематизация и туристическа интерпретация на културните ценности от мегалитната епоха. Тя е посветена на недостатъчно отразени в научната литература проблеми по опазването и управлението на тази част от културното наследство. Разработката не претендира за приноси в сферата на историята и археологията. Целите, които си поставя, са свързани със стратегията за развитие на културния туризъм и неизползваните възможности за включването на мегалитните паметници в туристическите културни продукти.

В научната литература, посветена на проблемите на мегалитната култура, се срещат редица терминологични несъответствия и различия по отношение на датировката им, използване на различни подходи при определянето на техния произход и предназначение. В монографията са изложени различните гледни точки, подчертавайки необходимостта от интердисциплинарност на подходите на изследване на обекта, което би довело до сближаване на спорните постановки и методологически различия. Задачата, която е поставена, се облекчава от обстоятелството, че се търси туристическа интерпретация на мегалитните паметници, което позволява по-свободното им разглеждане, без навлизане в тясно специализирани научни области, в които авторът не претендира да е специалист. Нещо повече, в разработката са включени митове, легенди и предания, както и отхвърлени като ненаучни тези, което способства за туристическата анимация при тяхното включване в културни туристически продукти.

В разработката са обхванати проблемите, свързани със същността, характеристиките и видовете културен туризъм. Направена е класификация на антропогенните ресурси, както и методика за тяхната туристическа интерпретация. Анализирани са времевите и пространствените характеристики на мегалитната култура. Тематиката е третирана през призмата на новата правна рамка и стратегически подходи в опазването и управлението на културното наследство. Европейските политики за устойчиво развитие поставят нови изисквания и критерии към антропогенните ресурси и туристическа интерпретация на културните ценности. Културният туризъм се превръща в един от приоритетите на правителствената програма, както и на стратегията 2020. Монографията съдържа и кратък терминологичен речник, обхващащ основните понятия и ключови думи в сферата на културното наследство, мегалитната култура и културния туризъм.
I. Мегалитите - обекти на културния туризъм
1. Културният туризъм и културно наследство
Същността и характеристиките на културните туристически потребности обхваща всички аспекти на организираното туристическо пътуване. Световната организация по туризъм (СОТ) дефинира културния туризъм като “движение на хора със силна културна мотивация – изящни изкуства, пътуване до фестивали и други културни събития, посещения на забележителности и паметници”.

Характеристиките на културния туризъм могат да бъдат определени в зависимост от функциите, които той изпълнява в индивидуалния и социалния живот на хората, в зависимост от неговите структуроопределящи компоненти и от същността на туризма като бизнес, феномен и рекреация.

Културният туризъм е феномен - социално-икономическо явление с многостранен и комплексен характер. Той е туристическа интерпретация на антропогенни ресурси и отразява потребности, насочени не само към възстановяване и рекреация, но и към усъвършенстване на човека. Като технология, удовлетворяването на тези по същество вид културни потребности е свързано с туристическо пътуване и ползване на туристически услуги. Те са индивидуализирани чрез субективизация на възприятията, имат своите времеви и пространствени характеристики с акцент върху социалното, духовното и интелектуалното.

Ролята на туризма се изразява чрез реализацията на рекреационни, познавателни и развлекателни функции. При културния туризъм доминираща е познавателната функция, съчетана с развлекателните елементи на туристическата анимация.

Участниците в него са със сравнително високо културно равнище. Те имат по-високи изисквания към качеството на туристическия продукт, най-вече към неговите информационни аспекти, притежават знания за културните туристически продукти и отделят повече средства за задоволяване на своите интелектуални интереси.

Специфична характеристика е динамичният жизнен цикъл на продукта – бързо въвеждане, възход и спад на туристическия пазар. Причините са в по-тесния сегмент от туристическия пазар и фактът, че културните туристически обекти се използват почти еднократно. Те са предмет на еднократен познавателен интерес. Това налага непрекъснатото обновяване и разширяване на съпътстващите услуги и по-гъвкава маркетингова политика в търсене на целеви пазари.

Ресурсният потенциал за развитие на културния туризъм е впечатляващ. Територията на хилядолетна България, заемаща само около 2 % от територията на Европа, е била средище на многобройни световни цивилизации и култури. Културното наследство на страната съдържа над 40 000 исторически паметници, 36 културни резервата, 160 манастира, 330 музеи и галерии. По техния брой страната ни се нарежда заедно с Италия и Гърция в първата тройка на Европа. Многобройни са културно-историческите паметници – праисторически находки, тракийски гробници, скални ниши и светилища, артефакти от древногръцката и римската епоха, обекти от Византийската и Османската империи, исторически паметници от времето на Първото и Второто Българско царство, архитектурни забележителности от епохата на Възраждането.

Разбирането на същността и значението на културното наследство е необходимо условие за вземане на стратегически решения, осигуряващи неговото опазване и устойчиво развитие на културния туризъм. Културното наследство съхранява историческата памет на човешките общности. То допринася за националната идентичност и неговата научна и културна стойност прави различима съответната страна, подобрява нейния имидж. Културните ценности са достояние на човечеството и на отделните народи и се намират под закрилата на държавата. Собствеността върху тях може да бъде държавна, общинска, на юридически и физически лица. Културна ценност е всяко недвижимо и движимо автентично материално и нематериално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има научна и културна стойност и притежава обществена значимост.




ВИДОВЕКУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ
1. Археологически обекти и резервати

2. Произведения на изящни и приложни изкуства

3. Народни занаяти

4. Архитектурни обекти и комплекси

5. Етнографски обекти и комплекси

6. Исторически обекти и комплекси

7. Образци на парковото изкуство и ландшафтната архитектура

8. Природни ценности (образци) – антропологически останки

9. Индустриално наследство

10. Документално наследство

11. Аудио – визуално наследство

12. Устна традиция и език

13. Книжовни и литературни ценности

14. Обичаи, обреди, празненства, ритуали и вярвания

15. Музика, песни и танци

16. Народна медицина

17. Кулинарни и етноложки традиции

18. Народни игри и спортове


Културното наследство се подразделя на материално (недвижимо и движимо) и нематериално, а културните ценности в зависимост от тяхната културна и научна стойност на категории на световно, национално и местно значение. Критериите пространствена структура и териториален обхват класифицират недвижимите културни ценности на единични и групови, които от своя страна са ансамбъл, комплекс, историческо селище и историческа зона. Движимите културни ценности се класифицират по критериите исторически период и научна и културна област, към която принадлежат.

Конвенцията на ЮНЕСКО за световното природно и културно наследство определя обектите на културното наследство като:

- паметници - произведения на архитектурата, монументалната скулптура и живопис, елементи или структури с археологически характер, надписи в пещери и групи елементи, които имат забележителна универсална ценност от гледна точка на историята, изкуството или науката;

- ансамбли - групи изолирани или обединени постройки, чиято архитектура, единство или връзка с пейзажа представляват универсална ценност;

- забележителни места - произведения на човека или съвместни творения на човека и природата, както и зони, включващи археологически забележителности, представляващи универсална ценност от гледна точка на историята, естетиката, етнологията или антропологията.

Според критериите на тази международна конвенция български културни ценности, с общочовешка стойност от категория световно значение” са: Боянска църква, Старинен Несебър, Ивановски скални църкви, Мадарски конник, Казанлъшка гробница, Рилски манастир, Свещарска гробница.

Мегалитите са културни ценности от археологическото културно наследство. Част от тях са признати за паметници на културата със световно значение – Стоунхендж, менхирите в Карнак – Бретан, Мегалитните храмове на Малта и др.

Нематериалното културно наследство обхваща уникални и същевременно общочовешки културни ценности. Те са проект на ЮНЕСКО за културното наследство „Живи човешки съкровища”, който е свързан с издирването, проучването и популяризирането на специфични традиционни дейности и умения, различни форми на традиционната култура – разказване, музикален и танцов фолклор, бит, обичаи, традиции, обредност, традиционни производства и народна медицина. Представят живи традиции – музика и танци, като аржентинското танго и мексиканския обичай „Танц във въздуха”. Българска част от него засега са Нестинарството и оригиналното пеене на Бистришките баби.

България е регионален център за нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. То е включено в Националната система по опазване на културното наследство и се регламентира от съответна нормативна уредба, която го класифицира на:

- устни традиции и форми на изразяване, включително чистотата на езика;

- художествено – изпълнителски изкуства;

- социални обичаи, обреди и празненства;

- знания и обичаи, които се отнасят до природата и вселената;

- знания и умения, свързани с традиционни занаяти.

Нематериалните културни ценности се водят в регистър на Министерството на културата.

Туризмът е сфера, използваща културното наследство на човечеството и носеща своя принос в неговото обогатяване. Един от основните проблеми на стратегическото управление на туризма е свързан с устойчивото развитие на антропогенните ресурси, които са невъзстановими. Това изисква разработването и използването на специализирани подходи, методи и техники за тяхното опазване, туристическа интерпретация и използване. Опазването на културното наследство е системен процес на издирване, изучаване и идентификация на културни ценности и археологически обекти. Той включва и тяхното документиране, регистрация, консервация, реставрация и адаптация.

Опазването на културното наследство е функция и задължение на органи и институции, организирани в национална система на републиканско, регионално и местно равнище. Държавната политика в тази сфера се провежда от Министерския съвет, който делегира част от правомощията на Министъра на културата и на кметовете и общинските съвети. Правителството утвърждава плановете за опазване и управление на недвижимите културни ценности и взема решения за тяхното концесиониране в съответствие със Закона за концесиите. Мониторингът, както и методологията и режимите за тяхното опазване се осъществяват от Националния институт за опазване на недвижимите културни ценност и Центъра за подводна археология.

Методологията и инструментариумът за опазване на културното наследство включват задания за проектиране, планове за опазване и управление, устройствени схеми и планове. Регламентирано се разработват и заданията за проекти на музейни сгради и постоянни музейни експозиции; инвестиционните проекти за изграждане и поставяне на паметници, монументално – декоративни структури и елементи в публичните пространства в урбанизирани и извънселищни територии. Дългосрочните проекти за опазването и управлението на културното наследство осигуряват неговото съхраняване, обогатяване и предаване на следващите поколения. От друга страна, те създават необходимите условия за най-ефективно използване на културното наследство с познавателни, образователни, социални и икономически цели.

Постигането на познавателните цели до голяма степен зависи от популяризирането на културното наследство и развитието на културния туризъм - неговия маркетинг, постоянна реклама и специализирани рекламни издания; популярни образователни програми и достъпни мултимедийни продукти за формиране на познания и нагласа за пътувания до туристически обекти – културни ценности.

Стратегически подход в развитието на културния туризъм е реформирането на музейната мрежа на страната, нейното разширяване в тематичен и териториален аспект. За нуждите на туризма е необходимо да се осъвременят формите на презентация – мултимедийно представяне и анимация на движимите културни ценности съобразно историческия период и културната област, към която принадлежат. Решаващо значение има подобряването на координацията с местните органи на самоуправление и изграждане на клъстери, обмен на експонати между националните, регионалните и местните музеи, включването им в туристически програми и турове.

Класически пример е анимационната програма „Звук и светлина”, която чрез използване на технически средства, създаващи светлинни и звукови ефекти засилва атрактивността на културно – историческите туристически обекти. В повечето случаи те се представят заедно с други продукти на туристическата анимация – възстановки на исторически събития, театрални и музикални представления, демонстрация на облекло, ритуали и обичаи. Началото е поставено във Франция (културно – историческия тур „Замъците на Лоара„). Известни са представленията при Акропола, Колизея, Египетските пирамиди, Китайската стена. В България с традиции е спектакълът на крепостта Царевец във Велико Търново.

България може да се развие като регионален център за културен туризъм. Реален е приносът на страната в развитието на културния туризъм в Югоизточна Европа, особено на транснационално регионално ниво. Добра практика е реализацията на регионалния проект “Културни коридори на Югоизточна Европа – общо минало и споделено наследство, ключ към бъдещо партньорство”. Той представлява регионална мрежа за културен туризъм, съставена от осем балкански държави и неговата цел е да се покаже уникалността на Балканите като мост между религиите и цивилизациите, а не като “люлка на раздори”. Културните коридори от Адриатика до Черно море и от Средиземно море до Карпатите, датиращи от различни епохи и създадени от различни цивилизации, се разглеждат като културен феномен, който разкрива нови политически, икономически и социални възможности.


Културни коридори на Югоизточна Европа

• Културен коридор по древноримския път Виа Егнация – свързва Адриатика с Истанбул

• Културен коридор по Диагоналния път (Виа Милитарис) – свързва Западна Европа с Азия

• Културен коридор по Дунавския път

• Културен коридор по древноримския път Виа Понтика – по крайбрежието на Черно море

• Културен коридор по Западния трансбалкански път

• Културен коридор по Източния трансбалкански път


Антропогенните ресурси, продуктовите структури и дестинациите на културния туризъм се групират спрямо определени класификационни критерии:

- научно познавателни, образователни и развлекателни аспекти на културния туризъм;

- вид на туристическите антропогенни ресурси;

- обекти на културния туризъм.

Един от основните видове културен туризъм е културно-историческият. Негов ресурс е културното наследство и териториалното разположение на културните ценности и определя дестинациите на културния туризъм. Артефактите на движимото и недвижимото културно наследство, както и събитията и явленията на нематериалното наследство се интерпретират туристически. Въз основа на културните туристически обекти се разработват и конкретните културно-исторически турове, техните видове, организация и особености. Класификацията на културния туризъм може да продължи като се използват следните критерии:

- цел и мотивация на участниците – общи културно-познавателни маршрутни пътувания, специализирани образователни организирани пътувания, организирани туристически пътувания по професионални интереси;

- форма на реализация – индивидуални, групови, организирани, неорганизирани, краткотрайни, дълготрайни, по обиколни и линейни маршрути;

- използван транспорт – автомобилни, влакови, круизни, самолетни, комбинирани;

- възраст – за деца, за младежи, за възрастни, за туристи от “третата възраст”.

Продуктовите структури на културно-историческия туризъм се изграждат върху антропогенни ресурси, включващи артефакти от различните цивилизации и култури. Според принадлежността им към определен исторически период могат да се разработят специализирани турове, включващи паметници на културата от праисторията, античността, Средновековието, Възраждането и съвременността. С огромен потенциал и уникалност са антропогенните ресурси, свързани с мегалитната и тракийската култура. За тяхната туристическа интерпретация, промоция и реклама е целесъобразно разработването на Национална стратегия, която да бъде ресурсно осигурена и да координира дейността на отговорните и заинтересовани институционални, териториални и бизнес-субекти на управление.

Посещенията на обекти от мегалитната култура е преди всичко форма на културно историческия туризъм. Същевременно, липсата на систематизирана и достоверна информация прави мегалитите загадъчни, тайнствени, необясними – обекти и на езотеричния туризъм. Като се прибави и тяхното местоположение, култово предназначение и характеристики – свещени пространства, енергийни центрове, специфичното въздействие на скалите, позиционирането им към слънцето – всичко това създава особена атмосфера на езотеричност и усещане за досег до незримото и скритото познание.


2. Антропогенните ресурси – туристическа интерпретация
Туристическите ресурси могат да бъдат обособени в две основни групи – природни и антропогенни. Природните туристически ресурси се подразделят на четири основни подгрупи – релеф, климат, води и биогенни ресурси (флора и фауна). При тях критериите са географски и методологически са от сферата на рекреационната география. Класификацията е общоприета и особени различия в теоретичен и практико – приложен план няма, като тези критерии се възприемат от повечето автори на научна и учебна литература по туризъм.

Антропогенните туристически ресурси са свързани със социокултурната среда. Те са създадени от човека, отделни социални групи или обществото като цяло. Техният потенциал обхваща културно-историческото наследство и социалната практика. При антропогенните ресурси, в чиято група попадат мегалитите, класификациите и респективно критериите за тях са различни. При класификацията на антропогенните туристически ресурси критериите могат да бъдат както времеви, така и пространствени и в зависимост от сферите на живот, в които функционират. Ако приемем времевите критерии, то ресурсите се класифицират в две посоки – минало и настояще. Предлаганата по нататък в изложението класификация е целесъобразна от гледна точка на разработваната тематика. При нея основен критерий е времето. Антропогенните ресурси се класифицират в зависимост от техните времеви характеристики на тяхното създаване и функциониране – минало и настояще. Например, цивилизациите и религиите са възникнали в миналото, част от тях са изчезнали, а други функционират и продължават своето развитие в настоящето. В този аспект те могат да бъдат разглеждани и като наследство, и като събития.

Миналото на човечеството като туристическа интерпретация обхваща културно-историческото наследство, религиите, митовете, легендите и преданията на различните общности. Интерпретирането на съвременността от туристическа гледна точка, позволява да се оформят три групи ресурси – събития; културни, спортни и индустриални обекти; бит, традиции, обичаи и фолклор.

Културите и цивилизациите, като етапи в периодизацията на историята и териториите върху които те са се развивали, могат да служат за отправни точки при разработването на дестинациите за културно-исторически туризъм. В зависимост от историческите периоди, те могат да бъдат от праисторията, античността, средновековието, ренесанса и новата и съвременна история. За основа на такава периодизация може да служи и концепцията на английския историк Арнълд Тойнби за културно историческото минало на човечеството, който в историческа приемственост и последователност определя 26 световни цивилизации, 16 от които обявява за загинали. Той разглежда възникването, развитието и упадъка на цивилизациите, универсалните държави и универсалните църкви, както и предизвикателствата на средата като техни характеристики. Взаимодействието между тях в пространството и времето дава добри ориентири както за определяне на териториите, които те са населявали като туристически дестинации, така и информация за отделните култури, които не са могли да се развият като цивилизации, но са оставили следи в историческото развитие на човечеството. Териториите, върху които те са били или сега са разположени и съответните културни ценности като антропогенни ресурси, които ги характеризират и представят, могат да бъдат разработени като дестинации на културно-историческия туризъм. По отношение на мегалитната култура засега точно позициониране във времето не е възможно, както поради липса на писмени източници, така и несъвършенството на методите за датиране. Нови археологически открития непрекъснато променят представите не само за периодите на датиране на артефактите на мегалитната култура, но и самата периодизация и етапи на историческо развитие.

Културно-историческият туризъм е съвкупност от познавателни маршрутни пътувания и посещения на обекти, представляващи туристически интерпретирани културни ценности. Световните цивилизации и местните култури като етапи в периодизацията на историята и териториите, върху които те са се развивали, могат да служат за отправни точки при разработването на програми за устойчиво развитие на културния туризъм. Те трябва да са съобразени с антропогенните ресурси, включващи артефакти от различни културни пластове.

Според класификацията на Световната организация по туризъм културно-историческите турове биха могли да бъдат локализирани в регионите Европа, Америка, Близкият изток, Югоизточна Азия, Австралия и Океания и Африка. Териториалното разположение на културното наследство определя световните дестинации на културно - историческия туризъм.

Древните цивилизации в Източното Средиземноморие формират няколко утвърдени дестинации на културно-историческия туризъм. Те са разработени въз основа на културно-историческото наследство – центрове, обекти и маршрути.

Шумеро - акадскаска (Асиро- Вавилонска) цивилизация. Разцветът на най-старата цивилизация в света, позната до сега, започнал от 3500 г. пр. н. е. на територията на древна Месопотамия между реките Тигър и Ефрат. Шумерите са създатели на първата писменост – “клинописното” писмо и на най-древния писмен текст, запазен до днес – епоса за Гилгамеш. Забележителните им постижения в астрономията, математиката и инженерното дело им позволяват да използват реките за напояване и изграждат мощни градове–държави като Нипур, Ур, Урук и Лагаш. Постижение на шумерите са бронзовият плуг, колелото, грънчарството. Територията на древна Шумерия, намираща се в днешен Ирак, чака своето развитие като туристическа дестинация.

Египетска цивилизация. Нейното развитие бележи пътя на фараоните и техните династии по свещената река Нил. Едни от най-забележителните културно-исторически паметници на древността - египетските пирамиди и Сфинкса край Гиза, са символ на културно-историческия туризъм и лого на една от най-развитите негови дестинации. Археологическите разкопки в Абидос, Мемфис, стъпаловидната пирамида на Джосер, “долината на мъртвите царе” край Тива и гробницата на Тутанкамон, храмът на Амон-Ра, музеят в Кайро, са исторически паметници от световно значение. Египетският божествен пантеон, йероглифното писмо и папирусите, скарабеите и митичните образи на Хуфу, Аменхотеп и Нефертити, Рамзес, са знакови понятия не само на египетската култура, но и на съвременната туристическа индустрия.

Минойската цивилизация от остров Крит. Загадъчна островна империя, чието начало и внезапен край се губят в догадки и предположения. Развитието на критската цивилизация, протекло толкова изолирано от околния свят, че останало почти незабелязано. Епизоди и събития от живота се споменават само в някои митове и легенди – Тезей, Лабиринта и Минотавъра, Дедал и Икар, родното място на Зевс. В началото на XX век английският археолог Артър Евънс започва първите разкопки. Сега земята на минойската цивилизация - Крит и дворецът в Кносос, минойската писменост “линеарА”и “линеарБ”, богинята-майка и религиозните символи – двуострата брадва и главата на бика, стенописите – цветя, делфини и животни, са пример за туристическа интерпретация на антропогенните ресурси и развитието на устойчив туризъм от световно значение в един цял регион.

Чрез този методологически подход могат да се обособят още редица дестинации за културно – исторически туризъм:

- в Източното Средиземноморие – хетската, финикийската, както и по-късните Гръко-римска и Ислямска цивилизации;

- далекоизточните цивилизации – Индия и Китай;

- американските цивилизации – инки, ацтеки, маи, толтеки;

- съвременните цивилизации.

Чудесата на света са седем творения на човека в древността, които поради своите мащаби и уникалност са се считали за чудеса. Първото от тях, единствено запазило се до сега, са Египетските пирамиди. „Най – смайващата архитектонична идея, която не може да бъде победена”, пише Гьоте, арабска поговорка казва – „Всичко на този свят се бои от времето, но времето се бои от пирамидите”.

Второто чудо на древния свят са били Висящите градини на Семирамида във Вавилон – „ прелест и радост за очите”, пише за тях Филон. Останалите пет са били -Храмът на Артемида в Ефес, статуята на Зевс в Олимпия от Фидий, Мавзолеят в Халикарнас, Колосът от остров Родос и Фарът в Александрия. Останалите от тях археологически находки са обекти на културно – историческия туризъм.

Според принадлежността им към определен исторически период в България могат да се разработят специализирани турове, включващи културни ценности от праисторията и античността, Средновековието, Възраждането и съвременността. За нуждите на културно-историческия туризъм се използват антропогенни ресурси, в основата на които са обекти, класифицирани според научната и културната област, към която те се отнасят. Тези класификационни схеми могат да послужат и като критерии при определянето на продуктовите структури на културния туризъм и районирането на страната като такава дестинация.

Дори културни ценности от неписмена епоха, като праисторията, могат да бъдат световно известни туристически обекти. Такива са мегалитите – праисторически паметници на културата (от древногр. голям камък). Техният произход и датировка засега са хипотетични. Най-старият е Гьобекли тепе в Турция, а най-известният е Стоунхендж в Англия. Част от тях са в Списъка на Световното културно наследство – тези в Карнак (Франция), Малта, остров Сардиния. Видове мегалити са долмен, менхир, кромлех. В България се намират в планините Западни Родопи, Странджа и Сакар. Към тях могат да бъдат причислени и други паметници на Тракийската култура – скалните ниши, скалните светилища, куполните гробници, чийто туристически потенциал е все още недостатъчно използван.

Археологическите културни ценности са материално свидетелство за човешко съществуване и дейност, които се идентифицират чрез археологически проучвания и са неразделни елементи от средата, в която са създадени. Тяхната туристическа интерпретация и възможностите им за ефективно използване за туристически цели изискват идентификацията и оценката им да бъдат свързани с туристическото райониране на страната, а също така и включването им в тематични турове (специализирани туристически пакети). От съществено значение са целенасочената информационна, маркетингова и рекламна дейност, нанасянето им върху географски и топографски карти, разработването на туристическия достъп до тях. Обнадеждаваща е тенденцията на повишен институционален интерес към археологическото културно наследство. Подобреното финансиране и подкрепа увеличават броя и обхвата на археологическите разкопки и проучвания и като резултат от тях, на впечатляващи и често сензационни открития. Консервацията, реставрацията, разпространението и представянето на археологическите културни ценности увеличават и разнообразяват продуктовите структури на културно-историческия туризъм.

Историческите културни ценности са структури, паметни знаци и места, свързани със забележителни исторически събития или личности. Те са особено подходящи за нуждите на вътрешните организирани туристически пътувания, образователния, младежкия и ученическия туризъм. Историческа зона е обособима структура от селищна, извънселищна територия или част от акватория, наситена с културно-исторически свидетелства от една или няколко исторически епохи, а историческо селище – цялостно урбанизирано образувание, което е наситено с културно-исторически свидетелства от една или няколко исторически епохи. Туристическата им интерпретация ги превръща в туристически обекти.

Архитектурно-строителните културни ценности са самостоятелни сгради и инженерни съоръжения или съчетание от тях, които имат значение за развитието на архитектурно-строителното изкуство и наука. Туристическата интерпретация би следвало да надхвърли обхвата на архитектурните обекти от културно-историческото наследство и да включва идентификация и оценка на традиционната архитектура в туристическите дестинации, както и културните ландшафти.

Художествените културни ценности са произведения на изящните, монументалните и приложните изкуства като неразделни елементи на пространствената среда, за която са създадени. За тяхната туристическата интерпретация от важно значение е целесъобразното и атрактивно използване на музеите като туристически обекти.

Пространствените характеристики на артефактите и обектите на мегалитната култура също могат да определят дадени дестинации и разработването на мегалитни турове. Например, Средиземноморието, Великобритания и Бретан, в България – Източните Родопи и Странджа и др.

Световните религии и различните видове местни култове и вярвания са антропогенни ресурси на религиозния или култовия и езотеричния туризъм. По-голямата част от култовите обекти на политеистичните религии са вече част от историческото наследство, с изключение на съвременната Индийска цивилизация в регионите, в които се изповядва политеизмът. Световните монотеистични религии Юдаизъм, Християнство, Ислям и техните религиозни паметници и обредност са мощен стимул за религиозния туризъм в световен мащаб. Специално място в религиозните пътувания заема поклонничеството. Не е етично то да се опошлява като се приема за форма на туризъм, който има преди всичко развлекателен характер. От принципно значение е разграничаването на поклонничеството от религиозния туризъм, въпреки някои общи характеристики в туристическото предлагане. Мотивацията и целите на тези два вида пътуване са различни. Религиозните календари и събитията и честванията, които те съдържат, са своеобразни времеви ориентири за реализацията на религиозни пътувания.

Митологията, култовете, езотеричните практики и свещените места пораждат силна мотивация за туристически посещения. Разработваните на тази основа езотерични турове и практики, както и формите на NAT (New Age Tourism) печелят все по-голяма популярност. Част от мегалитите са популярни обекти на езотеричния туризъм – Стоунхендж, Белинташ, Гьобекли тепе.

Събитията от съвременността и начинът на живот са мотиви за туристически пътувания. Те са социално-познавателни ресурси на туризма, като включват и стокови пазари и жизнено равнище, стопански обекти и забележителности.

Антропогенни ресурси на туризма са експозиции, събития и прояви – срещи, конгреси, конференции; фестивали, изложби, фолклорни прояви, културни събития. На тази ресурсна основа се оформят съвременните продуктови структури на MICE (meetings, incentive, convention, exhibition) туризма.

Общата класификация на културните ценности в зависимост от времевите им характеристики може да бъде конкретизирана при антропогенните туристически ресурси на България. Тяхната принадлежност към определен исторически период (периодизация на антропогенните ресурси от културно-историческото наследство) може да послужи за разработване на тематични културни турове и обекти. На тази основа те могат да бъдат структурирани на:

- обекти на праисторията из българските земи – мегалитите и тракийски културни ценности – туристически локализации; религия, бит, митология; тракийски съкровища и гробници. Тук могат да бъдат отнесени и обектите на мегалитната култура. Независимо, че преобладаващото мнение е, че мегалитите са тракийски археологически ценности, те могат да бъдат разглеждани самостоятелно. Аргументи за това са липсата на доказателства за тракийския им произход (но не и ползването им за ритуали от траките), историческия период на тяхното възникване, както и връзката им с мегалитната култура в Европа и света;

- антични паметници на културата – обекти на античната култура. Древна Гърция и Рим – гръцката колонизация по Черноморското крайбрежие – градове – полиси; римските провинции Мизия, Тракия и Македония, римски пътища и станции, терми, култови и развлекателни съоръжения, вили, казарми и седалища на легиони;

- обекти на средновековни паметници на културата - Първо и Второ Българско царство – столици, културно-историческо наследство; Византийска и Отоманска империя – архитектурни и религиозни паметници;

- Българско възраждане – бит, култура, етнографски забележителности; Възрожденска архитектура (селища - музеи) и български манастири;

- събития, фолклор, обичаи, съвременност;

- културни паметници на Новото време.

Със значителен и недостатъчно използван потенциал са уникалните антропогенни ресурси, свързани с тракийската култура. За тяхната туристическа интерпретация, промоция и реклама е целесъобразно разработването на дългосрочен проект, който да бъде ресурсно осигурен и да координира дейността на отговорните и заинтересовани институционални, териториални и бизнес-субекти на управление.

Систематизирането и туристическото райониране на обектите от категорията “национално значение”, обхващаща обекти с изключителна стойност за българската история и култура и тези от категорията “местно значение” – за обекти, свързани с местната култура и история, имат значителен ресурсен потенциал за образователните форми на културно-историческия туризъм.

Туризмът е сфера, използваща културното наследство на човечеството и носеща своя принос в неговото обогатяване. Един от основните проблеми на стратегическото управление на туризма е свързан с устойчивото развитие на антропогенните ресурси, които са невъзстановими. Това изисква разработването и използването на специализирани подходи, методи и техники за тяхното опазване, туристическа интерпретация и използване. Това е от особено значение за мегалитните културно-исторически ценности, голяма част от които са разрушени, а някои долмени и менхири - изчезнали.

Обектите от културното и историческото наследство са ситуирани в определени територии, в които живее коренно население със своите традиции, бит и обичаи. То се явява приемаща общност за туристите, които посещават региона, както и партньор на туристическите фирми и организации. Устойчивото развитие изисква туристическата дейност да се осъществява в хармония със специфичните особености и традиции на приемащите региони и страни, зачитайки техните закони и обичаи.

Туристическите ресурси са всеобщо достояние на човечеството, но общностите на територията, на които те са разположени, имат особени права и задължения към тях. Тяхната туристическа политика, както и изискванията им към другите участници в таз идейност, следва да се осъществява на основата на зачитане и уважение на художественото, археологическото и културното наследство. Основната цел на тази политика е свързана с устойчивото развитие - защитата и съхраняването на културното наследство за бъдещите поколения. Особено внимание трябва да се отделя на опазването и закрилата на паметниците, светилищата и музеите, които следва да бъдат широкодостъпни за туристически посещения, като приходите от тях поне частично да се използват за поддържане, охрана, подобряване и реставрация на това наследство. Устойчивото развитие на туризма го определя като дейност, която е изгодна за приемащите страни и общности. Това изисква местното население да се привлича в туристическия бизнес и да участва на равноправна основа в икономическите, социалните и културните ползи, и особено в заемането на работните места. Насочеността на туристическата политика е да способства за повишаване жизненото равнище на местното население и да осигурява интеграция на туристическата инфраструктура в местната социално-икономическа среда.

Устойчивото развитие на туристическата дестинация зависи от включването на местното население в обслужващите процеси. Местният туристически бизнес следва да провежда политика на създаване на работни места и квалификация на персонала, от което зависи качеството на туристическия продукт.

За ефективността на симбиозата “култура - туризъм” от съществено значение е уеднаквяването или използването от туризма на методиките за идентификация, оценка и интерпретация на антропогенните ресурси. Например, в етапа на заключителната комплексна оценка при културно-историческите паметници, фигурират критерии като автентичност и степен на съхраненост, научна и художествена стойност, взаимодействие със средата и обществото.

Туристическа интерпретация на ресурсите. Ресурсите са териториално разположени и имат съответни географски характеристики. Те са части на природата и културата и за да бъдат дефинирани като туристически ресурси, е необходимо да преминат през процес на интерпретация, съдържащ няколко етапа.

Процесът започва с идентификация на ресурсите, която ги определя като такива на базата на определени класификационни признаци. При нея един обект или явление се идентифицира като потенциален туристически ресурс и се определя в класификационна схема. В зависимост от принадлежността на ресурсите към съответната среда (природна или социо-културна), те се подразделят в две основни групи - природни и антропогенни.

Вторият етап е свързан с оценката на ресурсите, с техните количествени и качествени характеристики.

От особено значение е в следващия етап- опазването на ресурсите, да се предвидят мерки за опазване, съхраняване, евентуално възпроизводство и ако е възможно - възстановяване на ресурсите.

След установяването на режима на ползването се преминава към последния етап - туристическата интерпретация на ресурсите. Тя се извършва както по отношение на туристическото търсене, на пазара и съответните негови сегменти, така и на предлагането на туристическия продукт. В първия случай е необходима туристическа информация за съответния ресурс, която да бъде маркетингово насочена към потенциалните клиенти, а при втория - преди всичко уточняването и създаването на туристически достъп до него и изграждането на съответна инфраструктура.
3. Мегалитите-част от културното наследство
При класификацията на мегалитните обекти е необходимо да бъдат направени някои терминологични уточнения. Както отбелязва проф. Валерия Фол, това е нова изследователска област и липсва еднозначна терминология. Определенията и видовете мегалити имат различна научна интерпретация, като основните класификационни критерии са свързани предимно с тяхната конфигурация.

Мегали́тите (от древногр. Μέγας - голям, λίθος - камък) са праисторически съоръжения от големи каменни блокове, изградени без използването на съединителни разтвори. Като научен термин за пръв път е използван през 1849 г. от английския изследовател А. Херберт в неговата книга „Cyclops Christianus”, а през 1867 г. е официално приет на археологически конгрес в Париж.

Мегалитните обекти са структури, изградени от такива големи камъни, без спойка помежду им, за които се предполага, че са имали религиозно и ритуално предназначение. Датирани са от края на неолита, като изграждането им продължава през Медната и Бронзовата епохи. Те се срещат поединично или групирани, понякога в големи некрополи. Към мегалитите се отнасят и монументалните скулптурни паметници от бронзовата и от ранножелязната епоха, както и цистови гробници (изградени от плочи) и крепости от каменни блокове без спойка.

Изградените от отделни каменни блокове мегалити са два основни вида. Долменът (от dol – маса; men - камък) е конструкция от забити вертикално каменни блокове, покрити с хоризонтална плоча. Долмените са най-старият тип градени тракийски гробници. Изградени са от внушително по размер каменни плочи, чието тегло понякога надхвърля един тон. Конструкцията представлява няколко такива плочи изправени странично, които оформят правоъгълно помещение, покрито отгоре с хоризонтална правоъгълна плоча. Понякога в една от вертикалните плочи е изсечен отвор за вход. е обикновено са покрити с могилен насип от пръст или камъни. Изследователите им са установили, че входовете са изградени по посока на слънцето. В повечето случаи те представляват единично четириъгълно помещение или гробна камера с вход и едно или две помещения пред нея (предверия и дромос – покрит входен коридор). Те са разпространени в един относително ограничен район обхващащ Странджа, Сакар и Източните Родопи. Счита се, че районът на разпространението им съвпада с племенната територия на одрисите. Разновидностите на долмените са няколко:

- единични долмени – еднокамерни, еднокамерни с дромос и двукамерни с дромос; странични плочи – вертикални, наклонени навътре и от съставни стени;

- двойни долмени – отделно стоящи; долепени, но еднакви; долепени, но различни по конструкция и размери и с цисти;

- долменоподобни цисти – единични, свързани, отделни в общ насип и в могила до долмен.

Другият основен вид мегалит е менхирът (от men - камък и hir - дълъг) – изправен каменен блок. Наименованията са от бретонски език. Кромлехът (crom – крива линия; lech – обработен камък) е структура от менхири, групирани в кръгла, елипсовидна или друга форма. Модификации са таулата — каменно съоръжение във формата на буквата „Т” и трилитът – скален къс, разположен върху два менхира.

Кромлехът (от бретонски crom — кръг и lech — камък) е мегалитно съоръжение, подобно на долмените и менхирите, с култово предназначение. Изградено е от големи каменни блокове, наредени в кръг или в няколко концентрични кръга, които могат да достигнат до 100 метра в диаметър.

Скално – изсечените паметници (rock – cut monuments) са друга значима група мегалити. Те са конструкции, изсечени в скала с предполагаемо предназначение на гробници, светилища, жертвени ями, археоастрономически площадки. По форма те са типологично разнородни видове – ниши, дискове (соларни), ямки, басейни. Скалните ниши са издълбани на голяма височина върху отвесните стени на видни отдалеч канари и масиви, предимно на огряната от слънцето страна. Най-често нишите са трапецовидни с височина до 1 м. и дълбочина 40-50 см. Обикновено са на групи от 3-4 до 100, като досега са локализирани близо 1500 отделни единици. Почитането на слънцето и скалата чрез ансамблите от ниши не буди съмнение. Има обаче доста мнения за тяхното конкретно предназначение, защото те винаги са били откривани празни. Най-разпространена е хипотезата, че това са гробни съоръжения, в които са били поставяни погребални урни. Така комплексите са представлявали своеобразни некрополи.

Скалните гробници или са изсечени в каменния масив, а отворът към вътрешността е бил покриван с плоча, или са оформени като изкуствени пещери и имат обемна гробна камера с четириъгълен или овален план. Те се развиват в хоризонтален порядък, имат малко преддверие, а входът се е затварял с масивна каменна плоча, движеща се по жлеб. В България се срещат следните видове:

- гробници с горен отвор на камерата – тяхното предназначение е различно от това на обикновени гробници; те може би са имали функциите на светилища (храмове), предназначени за посветени в тайнствата – ритуалите, които са се извършвали в и около тях. Избирани са отделни панорамни (огледни) монолитни скали;

- гробници с ниши в камерата, но без отвор на покрива;

- гробници с погребални легла.

Скалните дискове са издълбани кръгове в скала (“соларни кръгове”), предимно на светло и високо място. Те се свързват със слънчевия култ и бог Аполон. Именно по тази причина, светилища от този тип се разполагат на открити, целодневно огрявани от слънцето места.

Шарапаните (от турски "шарап таш" - винарски камък) са изсечени в скала улеи, за които се предполага, че в древността са служели при направата на вино и използвани при различни религиозни обреди (има и хипотези, че са използвани за отмиване на руда).

Мегалитите с най-голямо разпространение в Европа са долмените. Някои от тях съдържат останки от погребения. Спорен е въпросът, дали са били погребални съоръжения или са изпълнявали религиозни и ритуални функции.

Втори по разпространение мегалитни съоръжения са коридорните гробници. Те се състоят от правоъгълна, кръгла или кръстообразна камера с плосък или издигнат покрив към който води дълъг прав коридор. Цялата конструкция е покрита със земя и образува могила, която в някои случаи е оградена с каменен бордюр (такава е куполната гробница и светилище в Старосел). Едни от най-известните обекти от този тип в Европа са Бру-на-Бойн в Ирландия, Брин-Келли-Ди в Уелс, Мейсхау на Оркнейските острови, Гаврини в Бретан, Франция и др.

Други типове европейски мегалити са предполагаемите погребални съоръжения във вид на галерии, например, Севърн-Котсуолдските. Те имат осева симетрия и се състоят от няколко камери, покрити от могили с продълговата форма. Разпространени са и менхирите – поставени поотделно или в групи – редове и кръгове (кромлехи) - Стоунхендж, Ейвбъри, Кръгът на Бродгар.

Продуктовите структури, създадени на база мегалитни културни ценности, изискват обособяването и създаването на туристически дестинации, обхващащи и мегалитни туристически обекти, и възможности за мегалитни турове.

Част от българските мегалити са туристически интерпретирани и са включени в различни програми на обекти на културния туризъм, както и в специализирани културно-исторически турове. Мегалитите като обекти на културното наследство могат да бъдат включвани, след съответна туристическа интерпретация, в различни културни туристически продукти. Биха могли да бъдат приложени два различни подхода. Първият предполага включването на отделни мегалитни културни ценности в турове, разработени на териториален принцип, заедно с други културни ценности от Античността, Средновековието, Възраждането и Новото време. Такива проекти се реализират по Черноморското крайбрежие, в Странджа и Източни Родопи, както и по отделни области и общини, в които има концентрация на културни туристически обекти. Вторият подход, все още недостатъчно прилаган, е разработването на специализирани културно-исторически турове, включващи обекти от мегалитната и тракийската култура. За сега такива продукти са „Долината на тракийските царе”, обектите в община Малко Търново, маршрутът „Мистериите на Източните Родопи” и др. Богата информационна база и добра методологическа основа за разработването и реализацията на такива турове е международният регионален проект „Културни коридори на Югоизточна Европа”.

За включване в проекта са предложени следните български мегалитни ценности:

- скални светилища - Белинташ; Перперикон; Татул; Глухите камъни; Пармаклъ кая; Чала, с. Кралево; Буюк тепе, село Женда; Хамбар Кая, с. Долно Черковище; "Харман кая", с. Долна Чобанка; "Белите камъни", с. Старцево; Кромлех, село Долни Главанак; с. Босилково; Рид Мечковец; с. Сеноклас; с. Домище "Орловите скали", гр. Ардино; Караджов камък, “Сивридикме–фурнаджика”, село Горно поле;

- скални гробници при с. Горни Веслец, с. Подкова, с. Душка, с. Морянци, с. Мъженци, с. Поповец, с. Пчелари, с. Странджево, с. Ягнево, с. Воденичарско, с. Овчево, с. Равен, с. Долно Луково, община Стамболово;

- долмени - с. Железино, с. Плевун, с. Черничево;

- скални ниши край село Татул, село Безводно, село Вранско, село Неофит Бозвелиево, село Поточница, село Странджево, село Сухово, село Чуково, село Дъждовница.

Най-много мегалитни обекти са обхванати в Културния коридор по Източния трансбалкански път.

По-голямата част от тези мегалити представляват културни ценности, които не са интерпретирани туристически. В този смисъл достъпът до тях е затруднен, информацията е недостатъчна, липсват квалифицирани екскурзоводи, а някои дори не са известни като месни туристически обекти. Използването на мегалитното културно наследство на България за туристически цели изисква разработването на локални и регионални проекти за културен туризъм, конкретни мерки за опазване на културните ценности и не на последно място – съответна обща и специализира инфраструктура.




Достарыңызбен бөлісу:
  1   2   3   4   5   6   7   8


©kzref.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет