Съдържание увод I. Мегалитите обекти на културния туризъм



жүктеу 1.6 Mb.
бет3/8
Дата07.09.2018
өлшемі1.6 Mb.
түріЛитература
1   2   3   4   5   6   7   8

Великобритания

Стоунхендж и мегалитните паметници на Британските острови
Безспорно, Стоунхендж е най-известният и най-посещаваният мегалитен паметник в Европа. Той е изграден от големи каменни блокове, подредени в кръг (около 30 блока, всеки един от които е средно с височина 4. 5 метра и тежест 25 тона). Паметникът, който е разположен в Англия, графство Уесекс, е привличал вниманието на множество изследователи. Предложени са множество теории относно това - как и защо той е бил построен. Първите изследователи са свързвали Стоунхендж с времената на друидите. По-късните проучвания отнасят изграждането му в новокаменната епоха .

Приема се, че Стоунхендж е бил построен на три етапа, като първоначалният строеж датира отпреди 2800 г. пр. н. е. Тогава е бил изграден един малък кръг от гигантски камъни, а извън тях е бил издигнат и един островръх камък, наречен „камъкът пета”. По-късно бил оформен втори кръг, отново от огромни камъни, след което във вътрешността на тези кръгове били издигнати каменни блокове, известни като „сини камъни”. Те са една от най-забележителните страни на този монумент, тъй като около Стоунхендж няма източник на такива камъни. Предполага се, че те са били доставени от скален масив, намиращ се на 380 километра разстояние от светилището. Тук отново изниква въпросът, как „сините камъни” са били изсечени и пренесени от хората, живеещи по онова времеи разполагащи със средства на труда като дървени скрипци, салове, направени от дънери и каменни брадви и чукове? Изглежда Стоунхендж, както и множество други мегалити, е бил построен с помощта на технология, за която при наличната информация няма обяснение.



Предполага се, че предназначението на мегалитния паметник е било религиозно - ритуално, като той е изпълнявал и функциите на археоастрономически комплекс. Той е обект от Световното културно наследство.

Стрелите на дявола. Това са три менхира от необработени скални късове, намиращи се в близост до река Юр в Боробридж, графство Северен Йоркшир. Най – високият от тях е втори по височина (7 м.) след Радстонския мегалит. Друг е разрушен от иманяри и използван при строителството на намиращ се наблизо мост. Материалът за менхирите е от Пламптонските скали, намиращи се на 15 км. разстояние. Името на мегалитния комплекс произхожда от средновековна легенда, според която Дяволът е хвърлил скалите, за да накаже близкия град Олдборо.

Китс-Коути или къщата на Китс-Коути (Kit’s Coty House) е името на неолитни останки от мегалитна гробница на хълма Блу-Бел близо до Ейлсфорд в графство Кент. Съхранен е впечатляващият вход към гробницата, който се състои от три вертикални камъка, покрити с хоризонтална плоча на три метра височина. Той се намира в началото на могила с дължина 70 метра, ориентирана от изток на запад. На площадката има останки от мегалитно съоръжение, наречено Гробницата на Генерала. През 1885 година Китс-Коути, като един от първите обекти, е записан в Каталога на паметниците от древността (Scheduled Ancient Monument).

Касълриг (Castlerigg Stone Circle) е кромлех в графство Камбрия, недалеч от град Кесуик и носи името на близкия хълм. Най – високият от менхирите е над два метра, а най–тежкият около 16 тона. Около 30 менхира са подредени в елипса, в която от източната страна са разположени в правоъгълник още десет. Съоръжението е датирано към 3200 г. пр. н. е. (късен неолит). Предполага се, че това е най–старият кромлех във Великобритания и в Европа.

Дългата Мег и нейните дъщери (Long Meg and Her Daughters). Най-големият кромлех в Северна Англия. Основното съоръжение се състои от 51 менхира, разположени в овална конфигурация с дълга ос 100 м. „Дългата Мег” е мегалит от червен варовик с височина 3.6 метра, разположен на разстоянието 18 м. на югозапад от кръга, образуван от нейните „дъщери”. На нея има издълбани фигури - спирала и концентрични кръгове. Наоколо се намират останки от други мегалити и по-малък кромлех, наречен „Малката Мег”. Възможно е комплексът да е бил мегалитно светилище. Една от легендите, свързани с името му, че това е било сборище на вещици, които са били превърнати в камъни от магьосник от Шотландия на име Майкъл Скот. Мег е била вещица от Мелдън, живяла в началото на XVII век.

Радстонскиятмонолит (Rudston Monolith) е най-високия менхир (7,6 м. ) във Великобритания. Намира се в двора на църквата на с. Радстон в Йоркшир. Църквата с нормандска архитектура е била построена на място, което е било култово за месните жители. В края на XVIII век, при разкопки, са намерени голямо количество черепи, за които се предполага, че са следи от жертвоприношения. Сега, на върха на менхира, е поставен оловен връх, а на една от неговите стени се забелязва вкаменена следа от динозавър. Предполага се, че мегалитът е бил култов паметник и по времето на келтите, като е символизирал връзката на човека с космоса. Счита се за енергиен център.

Севърн-Котсуолдската гробница. Това е тип мегалитна камерна гробница от епохата на неолита, разпространена на териториите на Уелс и Западна Англия. Гробниците се датират към 3500 г. пр. н. е. - Уейлендс-Смайти, Оксфордшир; Уест-Кенет-Лонг-Бароу около Ейвбъри, Уилтшир; Белас-Неп, около Уинчкомба, Глостършир и др. Те представляват дълги трапецовидни земни могили над погребални гробници, подобни на тракийските им аналози в България.

Стоуни-Литълтон е мегалитна гробница от неолита с множество погребални камери. Намира се до с. Уеллоув графство Съмърсет. Размерите му са 30 м. на 15 м. с височина три метра на юго-източната страна. В могилата има галерия с дължина12,8 м, с три двойки странични камери и още една в края.

Ейвбъри (Avebury). Мегалитен комплекс от късния неолит и ранната бронзова епоха, състоящ се от гробници и светилище. Намира се вграфство Уилтшир и носи името на близкото село. По археологически оценки, той е бил създаден и интензивно използван в периода от 2100 до 1650 г. пр. н. е. Състои се от огромен кромлех с площ от 11,5 ха и диаметър над 350 метра, обкръжен с ров и насип с разположени покрай вътрешната му страна около 100 каменни стълба, всеки с тегло до 50 тона. Имал е три входа. Вътре в големия кромлех са разположени два по-малки с диаметър около 108 метра. На юг от комплекса се разпростира алея от менхири с дължина от 2,3 км., която води към кромлеха Овертън-хил, състоящ се от два концентрични кръга. В близост до комплекса Ейвбъри се намират мегалитни гробници и дълги земни могили.

Боскеднан е частично възстановен кромлех, разположен на 6 км североизточно от град Пензансв Корнуол. Известен е като „деветте девойки”. В оригинал се е състоял от 22 менхира, разположени в периметър от 69 метра.

Известни мегалитни обекти в Англия са също Биркриг, Блухендж, Раунд-Лоуф, Суинсайд, Стентон-Дрю и др.


Мегалити в Шотландия
Мегалитните паметницина Оркнейските острови Те са разположени наостров Мейнленд и са датирани между 3000-2000 г. пр. н. е. През 1999 г. в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО са включени шест основни обекта. Групата мегалитни паметници включва:

Мейсхау – голяма погребална камера, чието изследване е започнало през 1861 г. и продължава до сега. Могилата с височина 7 м. и диаметър 35 м. е датиранаприблизително на3 х. г. пр. н. е. Около нея се намира ров, широк 14 м. и дълбок 2 метра. Някои от камъните, използвани при строителството, тежат над 30 тона.

Мегалити Стенес - обреден кръг от мегалити, разположени във формата на елипса с диаметър 30-32 м., като най–високият от тях е 5,7 метра (запазени са четири от общо 11 или 12, които са били изградени първоначално). Датирани са между 3100 и 2900 г. пр. н. е. и са един от най-старите каменни кръгове. Част от мегалитите са били използвани отново за култови цели след три хиляди години. Това се потвърждава от археологическите находки в селището Барнхаус. В плана за управление на обекта, приет през 2001 г. , към групата Стенес са присъединени и Уотч – Стоун (менхир с височина 5,6м) и Барнхаус Стоун, който е с височина 3 м. и е разположен на една линия с гробницата Мейсхау по посока на зимното слънцестоене.

Кръгът на Бродгар – обреден кръг - кромлех от мегалити. Той е един от най-добре съхранените паметници на Британските острови, което го прави особено атрактивен туристически обект. Запазени са 36 от общо 60 менхира, подредени в кръг с диаметър 104 метра. И около този кромлех е бил изкопан ров, който сега е с дълбочина от 3,4 м. и ширина – 10 метра. В близост са разположени 13 надгробни могили, за които се предполага, че са от новокаменната и бронзовата епоха. Кромлехът се намира на остров Мейнленд, най-големият от Оркнейския архипелаг. Разположен е между езерата Стеннес и Харрей на 1. 2 км от мегалитите Стеннес. Вероятната му датировка е между 2500 и 2000 години пр. н. е. Първоначално в кръга с диаметър 104 м. е имало 60 менхира, от които днес са останали само 27. Една от хипотезите е, че това е светилище на Слънцето, в което са се извършвали религиозни ритуали, включително и инициация на младежите.

Анстен (Онстен - Unstan/Onstan/Onston) – могилна гробница от епохата на неолита на остров Мейнленд. Намира се на нос в езерото Стенес. Конструктивно тя представлява необикновена смесица между два вида камерни гробници. В нея е открита т. н. анстенова керамика. Датирането е върху органичен материал от намиращите се в близост погребения и е отнесено към 3400 — 2800 г. пр. н. е. В камерите на гробницата са намерени човешки скелети, кости от животни и въглени. Вероятно Анстене функционирал да второто хилядолетие преди новата ера, съдейки по намерения наконечник от стрела с форма, характерна за периода на късния неолит и бронзовия век.

Барнхаузнеолитно селище на брега на езерото Харей в близост до мегалитите Стенес. Открити са около 15 различни видове къщи, напомнящи по конструктивни особености Скара-Брей - огнище в центъра на помещението, легла до стените и каменни шкафове за принадлежности. Разликата е в това, че те са обособени една от друга, а не са на групи. В най-голямата постройка е имало квадратно помещение с дължина 7 м., като входа е ситуиран в посока северозапад и в средата на лятото през него са преминавали слънчевите лъчи, което напомня на конструкциите на мегалитните светилища.

Барпа-Лангас (Barpa Langass) – камерна гробница на остров Норт-Уист в състава на Външните Хебридски острови. Размерите на гробницата са около 22 метра в диаметър и 5,5 метра във височина. Покривът е от две масивни плочи, на които се опира трета. Входът е от източната страна и въпреки че съоръжението е частично разрушено, все още може да се влезе в една от камерите.

Дуорфи-Стейн (Dwarfie Stane) – в превод „камъка на джуджето” – шотландски диалект. Представлява мегалит с евентуална датировка 2 – 3 хилядолетие пр. н. е. Той е изсечен от огромен блок червен варовик и се намира в ледниковата долина на Хой в Шотландии. Състои се от коридор с две камери на северната и южната стена. Паметникът е уникален за Северна Европа, но има аналози в Средиземноморието. Размерите му са 8.5 м. дължина, 4.5 м. ширина и 1.5 м. височина. Входът представлява квадрат със стени около 1 метър, изсечен на западната страна на мегалита.

Каланиш (Callanish) – древно мегалитно светилище в Шотландия, разположено на остров Луис в архипелага Външни Хибриди и е най-големият известен досега паметник от мегалитната култура на Британските острови. Той се намира в безлюдно мрачно място, недалеч от града Сторнуей. Датиран е между 2900 – 2600 г. пр. н. е., като и преди на това място се е намирало светилище. То представлява 12 менхира, разположени в кръг (кромлех) с диаметър 13 метра, а в средата е разположен тринадесетият менхир във вид на пирамида. Тяхната височина е между 1 и 5 метра (в сегашния му вид). Около светилището се намира алея с други менхири, които по-рано може би са образували кромлех.

Една от хипотезите за създаването на светилището е свързана с култа към Луната и придружаващите го ритуали. Първите археологически разкопки на острова са проведени през 1857 г. Той е известен като Шотландския Стоунхендж. Предполага се, че е бил и древна обсерватория, чрез която са определяни слънчевите и лунните затъмнения, а в дните на лятното и зимното слънцестоене са се провеждали култови ритуали.



Скара-Брей – селище, разположено на залива Скейл, на Западното крайбрежие на Оркнейските острови и е датирано на 3100- 2500 г. пр. н. е. Част от него е било разрушено от морето. Състои се от 10 домове, обединени в блокове, за които се предполага че са били населени в периода 3100 – 2500 години пр. н. е. Установено е и местоположението на множество мегалити, които още не са разкопани и изследвани. Това е най-добре съхраненото селище в Европа от епохата на неолита и като уникален паметник от тази епоха е включено в Световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Мегалитите на остров Джърси

Ла-Хуг-Би (La Hougue Bie) – мегалитно съоръжение, което представлява коридорна гробница с дължина 20 метра, над която е издигната 12-метрова могила. Предполага се, че е изградено около 3500 пр. н. е., като се е използвало до късния неолит. Това е една от най-добре съхранените и най-големи коридорни гробници в Западна Европа. Терминът „коридорна гробница” е условен, тъй като няма доказателства за първоначални погребения. Може би тя е била използвана за церемонии и ритуали, свързани с култа към слънцето. След възстановяването на оригиналния вход е установено, че в дните на пролетното и есенното слънцестоене, слънчевите лъчи проникват в камерата.
Мегалитите на Уелс

Барклодиад и Гаурес - мегалитна могилна гробница на остров Англси на два километра северо-запад от с. Аберфрау, на югозападното крайбрежие на острова. Гробницата се състои от три камери – една основна и две странични, на стените, на които е имало изображения във вид на спирали и вълнообразни линии. Тя е била свещен обект по времето на неолита, като по-късно е използвана и от друидите.

Брин Келли Ди (хълм в свещената гора) – мегалитен паметник на остров Англси. Бил е разграбен през 1699 г. Първите археологически разкопки са от 1928 -1929 г. През периода на неолита са били изградени каменен кръг и хендж, след което през бронзовата епоха в центъра е била издигната коридорна гробница. В погребалната камера се е намирал изрязан камък със заплетена змиеобразна рисунка, който е пренесен в Националния музей на Уелс и е заменен с копие, поставено пред гробницата. Археологът Норман Локър, публикувал през 1906 г. първото изследване за мегалитната астрономия е смятал, че паметникът е бил ориентиран спрямо лятното слънцестоене. В близост са намерени пет вкопани в земята мегалита. Радиовъглеродният анализ е установил, че те са от много по – ранна епоха.

Парк-Кум - частично възстановена камерна гробница, датирана към 4000-3800 г. пр. н. е., от епохата на ранния неолит. Разположена е на полуостров Гоуър, на 13 кмзападно от Суонси. Конструктивно се отнася към гробниците от Севърн-Котсуолдския тип. Трапецовидният кромлех включва гробница, обкръжена от ров. В близост, през 1869 г. е открит кромлех, където както в гробницата, така и в многобройните в близост пещери са намерени човешки останки и фрагменти от неолитна керамика.
Мегалитите в Ирландия

Бру-на-Бойн - комплекс от 40 надгробни могили в Ирландия (около 40 км. северно от Дъблин, в графство Мит). Той е разположен в долината на река Бойн и заема територия от 10 кв. км. Той се състои от 40 гробници - огромните Нюгрейндж, Даут и Наут са заобиколени от 37 по-малки култови съоръжения. Те са еднокамерни коридорни гробници от типа на считаната за тракийска гробница в с. Мезек в България, но са със значително по-големи размери. Целият комплекс е на възраст от 5 хиляди години, което внася още по-голямо объркване относно датировката на мегалитите. Допълнително възниква въпросът за хронологичната последователност на скално изсечените паметници, мегалитите и куполните гробници (съоръженията, изграждани със спойка на строителните материали). Комплексът е по-стар около хиляда години от Стоунхендж и петстотин от египетските пирамиди в Гиза.

През бронзовата епоха е възможно Бру-на-Бойн да се е приемала за свещена територия и местното население да е погребвало своите мъртви на това място. След три хиляди години, келтите са построили крепост върху хълма Наут, а по-късно - през ранното средновековие, много от гробниците са били разрушени и използвани за строителни материали от ирландските кланове и норманите. Това са най-големите мегалитни паметници в Европа. Комплексът е включен в Списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.



Нюгрейндж е огромна, поразяваща с размерите си гробница, разположена в близост до Дъблин и датирана на около 3200 г. пр. н. е. Тя е съществувала във времената преди известните досега и считани за първи цивилизации – шумерската, египетската, минойската. Стоунхендж, който е една от най-известните каменни структури в света, все още не е бил построен.

Проучванията показват, че Нюгрейндж не е бил само гробница, но и древна астрономическа обсерватория. Неговите строители са притежавали инженерни техники и архитектурно знание, на които не може да бъде дадено логично обяснение от гледна точка на възприетата хронология на развитие на човечеството и периодизация на историята. Много изследователи определят Нюгрейндж като техническо чудо. Височината му е 13,5 м. а диаметъра - 85 метра. Коридор с дължина19 метра води към погребалната камера, чиято основа са вертикално поставени каменни блокове с тежина от 20 до 40 тона. Конструктивно мегалитът напомня на Стоунхендж, само че каменният кръг е покрит със земен насип. Вътре в камерата са съхранени голям ритуален каменен съд и издълбаните в стените ниши са украсени с каменна резба. Над камерата се намира стъпаловиден свод, завършващ с купол и шестметрова шестоъгълна шахта.

Пред входа на гробницата е имало кромлех с височина на менхирите от 1,5 до 2,5 м. Друг по-голям кръг от 97 менхира я е обкръжавал. Те, както и стените на коридора и погребалната камера, са покрити с орнаменти от зигзагообразни линии, триъгълници, концентрични кръгове, но най–често се среща изображение на тройна спирала. Този символ е широко разпространен в неолитното изкуство и се предполага, че е свързан с цикъла на раждането и смъртта и може би изобразява границата между живота и небитието.

Астрономическите особености на постройката също са удивителни. През зимното слънцестоене, в най-краткия ден на годината, слънчевата светлина минавайки през отвора на върха на гробницата и попада точно в погребалната зала на Нюгрейндж. Всички каменни блокове са под такъв ъгъл, че да позволяват на светлината да достигне и да бъде отразена от тях. Коридорът е ориентиран на югоизток към изгрева на Слънцето в деня на зимното слънцестоене. На входа има тесен отвор, широк около 20 см., през който проникват слънчевите лъчи от 19 до 23 декември и осветяват камерата между 14 и 21 минути. Денят на зимното слънцестоене е сакрален за много религии, включително и Християнството и символизира раждането и новото начало.

Куполът на гробницата е строително постижение. Необходими са били сложни изчисления, за да се изчисли носещата конструкция. Над централната част на постройката се издига един шестоъгълен шестметров димоотвод с каменен капак, който можеда бъде отварян. Загадка остават начинът на транспортиране на материалите за строителство и технологията на изграждане.

Значително по-късно, Нюгрейндж фигурира и в келтската митология като могила на феите. Той е бил домът на бога Дагд, неговата жена Боан и техния син Енгъс - бог на любовта. Келтите са вярвали, че всяка година в нощта на 1 ноември, считана за нощ, в която времето го няма и годината свършва, феите излизат от дома си. Днес светилището е реставрирано и е посещаван туристически обект. За деня на зимното слънцестоене се разиграва лотария за правото да бъдеш в гробницата при проникването на Слънцето.



Наут е най- голямата коридорна гробница в състава на комплекса Бру на Бойн. Състои се от една голяма гробница с площ около един хектар, в която са прокарани два коридора в посока от изток на запад. Обкръжена е от 127 бордюрни камъни и 17 малки гробници, разположени около нея. Коридорите не са свързани помежду си и всеки от тях води до погребална камера, като източната представлява кръстообразно помещение, подобно на това в Нюгрейндж. В него има три ниши, в които се предполага, че са слагани кремираните останки на погребаните. Най-голямата, дясната ниша, е с интересни декорации, причината за което за сега е необяснима. Западният коридор води до правоъгълно помещение, в което е имало издълбан камък, който сега е изнесен и може да се види преди влизането в камерата.

В Наут са намерени множество културни ценности на мегалитното изкуство – над 200 камъка са резбовани със спирали, ромбове и змиевидни фигури. Срещат се и други странни изображения, например полумесец. Повечето от тях са резбовани от обратната страна на камъните, очевидно с определена цел.

Археологическите разкопки свидетелстват, че след изчезването на неизвестните му обитатели Наут продължил да бъде използван за култови цели през късния неолит и бронзовата епоха. По-късно светилището не е функционирало около две хиляди години. Намерени са следи от погребения от келтския период. В края на желязната епоха, през ранното християнство, Наут е бил превърнат в крепост с мрежа от подземни галерии и обкръжена от ров, запълнен с вода. Така, за пръв път, той е станал обитаем и е функционирал като политически център на северното кралство на ирландските крале от династията Брег. След период на военни стълкновения, свързани с нахлуването на норманите в Ирландия, комплексът е преминал под управлението на монасите от абатство Мелифънт. По-късно местността се е използвала за селскостопански цели, докато е станала държавна собственост през 1939 година.

След реновирането на целия комплекс и особено след включването му в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, той става широко известен и посещаван туристически обект. Достъпът в Наут е частично разрешен само за групови туристически посещения, като влизането в коридорите не е разрешено. Турът започва от посетителския център в селището Донор- графство Мит и продължава с екскурзовод по маршрут в комплекса Бру на Бойн.



Даут е третата голяма гробница от археологическия комплекс Бру на Бойн, подобен по размери на Нюгрейндж. И той е бил засипан с пръст и представлява могила. Предполага се, че това се е случило в епохата на неолита, около 2750—2250 г. пр. н. е. По разчети на изследователите за засипването на всяка гробница са били нужни не по-малко от петдесет години

В периодаVIII - XII в. сл. н. е. много от малките гробници са били разрушени, като са използвани за строителен материал. Построеният замък на върха на могилата Наут е бил владение на клана Уи Нейл и е станал столица на едно от 120-те кралства на Ирландия. През ранното Средновековие е имало страх да се влиза в тайнствените коридори на гробниците. Хората са вярвали, че те водят в подземния свят, в който живее митичният народ от свръхестествени хора Туата де Данан.



Кароукил е неолитен некропол в графство Слайго, състоящ се от няколко коридорни гробници. Датиран е към края на четвъртото хилядолетие пр. н. е. – по-стар е от египетските пирамиди с около 800 години). Разположен е на хълм над езерото Лох Ароу и се състои от 14 гробници, в които се достига чрез тесен коридор. В близост до комплекса се намират още шест гробници, образуващи комплекса Кешкоран. На името на некропола е наречена специфична керамика, която за пръв път е намерена в него, а по-късно и в други гробници (Carrowkeel Ware).

Кароумор. Праисторическо светилище в графство Слайго. Представлява комплекс от коридорни гробници и е едно от четирите най-големи и известни мегалитни съоръжения в Ирландия. Запазени са около 30 гробници, останалите са разрушени. Почти всички представляват долмени, обкръжени с каменна ограда с диаметър 12 – 15 метра. Малки гробници са разположени около най-голямата - Листогил, диаметърът на която е 34 м. Датировката, както при всички мегалити е спорна, въпреки че радиовъглеродният анализ отнася комплекса към 5 х. г. пр. н. е. Счита се, че материалите за изследването са от по-ранен период, което е пореден пример за несъстоятелността на опитите за периодизация на мегалитите.

Всички погребения в комплекса са резултат на кремация. Интересно изключение е централната гробница Листогил, където е била извършена инхумация. Това е сложна обработка на тялото преди погребението, при която от него се отделят костите. До останките са намерени глинени и каменни топки и еленови рога, а в близост - голямо количество раковини. Впоследствие, част от гробницата е била преустроена и използвана отново.



Лох-Крю. Разположен е на възвишението Слив на Кали, което в превод от ирландски означава „хълм на вещиците”. Това е некрополен комплекс от мегалитни гробници в графство Мит. Съхранени са останки от 25 гробници, в някои от които се намират образци на мегалитното изкуство – резбовани каменни изображения. Предполага се, че некрополът е изграден в края на третото хилядолетие пр. н. е. Туристически посещения са възможни само при предварително записване.

Кромлехът Ураг. Каменният кръг Ураг е археологически паметник от епохата на неолита. Намира се в графство Кери. Разположен е близо до парка Гленинчакуин, около градчето Туосист на брега на езерото Инчикуин. Състои се от пет менхира, образуващи кръг с диаметър 2,4 м. Височината на най-високия е около 3 м.

Долменът Пулнаброн. На ирландски език означава „яма на нещастието”. Намира се в местността Бурен, графство Клер. Предполагаемата датировка го отнася към неолитната епоха 4200- 2900 г. пр. н. е. Долменът се състои от 3,7-метрова тънка плоча, която се опира на две тънки вертикални плочи с височина от 1,8 метра. Около него е изграден каменен укрепващ насип, като входът е от към северната страна. При разкопките са открити каменна брадва, оръжия и останки от керамични съдове. Мегалитът е бил култово съоръжение и през келтския период.


Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8


©kzref.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет