Сляп, но виждащ Тиаго да Силва



Дата10.05.2019
өлшемі33 Kb.
#142668

Сляп, но виждащ


Тиаго да Силва

Тиаго от малък имаше някакво наследствено увреждане, което след време щеше да доведе до ослепяване. Той обаче отказваше да повярва, че този ден ще дойде. Когато навърши 12 години, зрението му започна да отслабва. Можеше да вижда цветове и сенки, но не и да чете. Само след няколко месеца зрението му изчезна напълно.


Майка му многократно бе настоявала да започне да учи брайловата азбука, за да се подготви за слепотата, но той се противеше, защото смяташе, че това ще ускори момента, когато няма да може да вижда. След като съучениците му се умориха да му четат уроците, вече нямаше как да отлага ученето на брайловата азбука. Тиаго се бореше с обезсърчението и вярваше, че Бог ще му помогне да премине трудния път от света на зрящите към пълната слепота.
Когато съучениците му го пренебрегваха или отбягваха, той викаже към Бога за помощ. Тиаго бе особено благодарен за няколко близки приятели, които никога не го изоставиха.
Когато Тиаго бе на 15 години, едно семейство, което живееше срещу тях, покани майка му да присъства на курс за отказване от цигарите, провеждан от Църквата на адвентистите. Майка му пушеше и Тиаго многократно бе настоявал да се откаже. Тя му каза, че ще отиде на курса, стига той да я придружава. Макар че пропуснаха някои от срещите, тя успя да се откаже от пушенето.
След това съседите ги поканиха на евангелизаторски събрания, които винаги се провеждаха след семинара за отказване от цигарите. Тиаго не знаеше нищо за адвентистите, но реши да отиде. Взе си библейските уроци, които предлагаха и един учител започна да ги посещава в дома им. Тиаго разказа на най-близката си приятелка какво е научил на събранията и я покани да го съпровожда. Макар че отначало се колебаеше, тя го придружи и дори се записа в семинара за изучаване на книгата “Откровение”. След края на събранията Тиаго и майка му започнаха да посещават адвентната църква. Баща му често е с тях, когато не е на работа. Наскоро Тиаго реши да приеме Исус. Той даде своето свидетелство: “Пред младите хора има много пречки. Моята слепота и основната ми пречка. Но моята вяра ми дава възможност за нов поглед към живота. Ако младите изучават Библията и приемат истините, които откриват там, също ще получат нов поглед към живота.”
Нашите мисионски дарения помагат да се финансират евангелизаторски кампании като тази, която доведе Тиаго и семейството му при Исус.
Тиаго да Силва е гимназист в град Куритаба, Бразилия

Без храна


Шарлот Ишканиан

Лицето на Алберто бе набраздено от грижи. Трябваше да изхранва семейството си, но нямаше пари. Правеше тухли, но никой не ги купуваше. Тези, които си бяха поръчали тухли, не ги бяха платили. Един ден съпругата му каза, че вечерта ще изядат последните остатъци от ориз. Целия ден Алберто се молеше Бог да му изпрати клиенти, но никой не се появи. На вечеря семейството изяде ориза, след което се помоли Бог да се погрижи за храната им на следващия ден.


На сутринта семейството отново се помоли за храна. Алберто реши да отиде с колелото си до своя брат на 12 километра от дома си, за да го помоли за заем. Само след около миля видя банкнота на пътя. Спря и се огледа. Наоколо нямаше никой. Наведе се и взе парите. Това бе банкнота от 50 000 метика (около 2 долара). Зарадван, тръгна обратно към семейството си. На пътя видя още една банкнота от 50 000 метика.
Съпругата му бе изненадана, когато той се върна толкова скоро, но остана направо удивена, когато й връчи 100 000 метика. “Нима Бог ти изпрати клиент”, попита тях.
“Не, Бог ни изпрати пари. Намерих ги на пътя.” Двамата извикаха децата и всички заедно благодариха за този подарък. Съпругата му отдели една десета за десятък за Господа. После отиде на пазара да купи възможно най-евтиното жито. Направи го на брашно и приготви каша за вечеря.
В събота семейството отнесе десятъка си в църквата. Във времето за свидетелства Алберто сподели какво Бог е направил за семейството му и цялата църква се зарадва за Божията намеса.
Следващата седмица някои хора, които дължаха пари на Алберто за тухлите, дойдоха да се разплатят. С парите семейството успя да си купи храна и някои други необходими неща.
Алберто и семейството му обичат да разказват на другите как Бог се грижи за тях. Нашите мисионски дарения помагат да се разгласи вестта, че има един Бог, Който се грижи за нас.
Алберто Мутенга (вляво) и семейството му живеят в Чимойо, Мозамбик.
http://ssnet.org/qrtrly/eng/06c/images/gis08.jpg.

Джеофело променя плана си


Джийн Закари

Джеофело бе решен да има по-добър живот от своите родители. Те бяха работили неуморно да изхранят петте си деца и животът във Филипините бе доста тежък за тях. Джеофело се учеше добре и имаше добри оценки. В гимназията се присъедини към една младежка християнска група. Един от църковните ръководители забеляза неговата енергичност и го покани да участва в църковните служби, както и да си помисли дали да не получи богословско образование.


Джеофело прие поканата и се записа в една семинария. Когато я завърши, цялото му семейство се гордееше с него. През следващите няколко години бе служител в няколко църкви.
Един ден отиде на очен преглед, за да си поръча нови очила. Младата лекарка го впечатли със своята любезност. Пожела да я опознае по-добре. Разбра, че е християнка от адвентната църква, но това не му направи впечатление. Бе решен да се ожени за нея. Накрая тя прие, но при условие, че ще може свободно да изповядва своята вяра. Семейството се съгласи всеки да запази вярата си, но децата да ходят на богослужение с майката.
Един приятел даде на Джеофело книгата “От събота към неделя”, но той не прояви никакъв интерес към нея.
Веднъж претърпя катастрофа с мотоциклета си. Сблъска се със селскостопанска маши и получи сериозно нараняване. Прекара няколко седмици в болницата и два месеца у дома. Докато се възстановяваше, забеляза книгата на една лавица. Тъй като нямаше какво друго да прави, започна да я чете. Богословските аргументи му направиха впечатление и той реши да провери всеки въпрос с Библията. Накрая трябваше да признае, че съботата е истинският Господен ден, но въпреки това не пожела да следва това, което е научил. Бе работил прекалено дълго и упорито, за да извоюва духовната си титла.
През следващите две години Джеофело преживя още две катастрофи. След третия инцидент стигна до заключението, че сигурно има някаква причина Бог да го пази. Отвори Библията си и очите му попаднаха на текста от Матей 16:26: “Понеже каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?”
Убеден, че Бог му говори, той помоли съпругата си да извика нейния пастор, за да изучават Библията заедно. След няколко седмици се отказа от длъжността си.
Сега Джеофело учи, за да стане библейски учител. Джийн Закари живее в Калифорния.


Достарыңызбен бөлісу:




©kzref.org 2022
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет