Списание „Прозорец”1/12 разумният избор и. Курлянов



жүктеу 72.7 Kb.
Дата04.09.2018
өлшемі72.7 Kb.

© Списание „Прозорец”1/12

РАЗУМНИЯТ ИЗБОР

И. КУРЛЯНОВ
И ние сме човеци със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко, което има в тях; Който през миналите поколения е оставял всички народи да ходят по своите пътища, макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини…

Деян. 14:15–17


Всеки ден човек стои пред избор. Той избира както в дребните неща, така и по въпроси с жизненоважно значение. И искаме или не, ни се налага да живеем с последиците от нашия избор. Затова се стремим да правим най-добрия избор. Ние се съветваме, събираме информация и после избираме. Но за съжаление по въпросите на вярата нашият избор често е напълно необмислен.

В потока от различни религиозни възгледи сме склонни да избираме онова, което повече ни подхожда, онова, което ни харесва или което предпочита нашето обкръжение. Но разумно ли е то? Ако нашият избор сега, в този живот, има последици за бъдещия живот, а не само до деня на смъртта ни, то е нужно да се отнасяме към този избор много внимателно, като претегляме всички «за» и «против».

Предлагам сега да разгледаме точно това. Да започнем от книгите. Всяка религия има свои свещени книги, откъдето черпи духовни истини. Но често позициите в тези книги не съвпадат по ключовите въпроси. Тогава коя от тях заслужава най-голямо доверие? Да поговорим за Библията.

Тя е уникална с това, че за разлика от други религиозни книги съдържа огромно количество на пръв поглед странична информация, която не се отнася пряко към духовния свят. Дати, исторически събития, имена на хора, названия на местности, размери на предмети. Всички тези детайли нямат отношение към духовността, но придават на Библията авторитет по въпросите от материалния свят. Още никой не е успял да изобличи Библията в неистинност по тези въпроси, въпреки че полето за действие тук е огромно.

Например дълго време историците не са можели да разберат защо вторият син на фараона Рамзес II, а не първородният е станал управник на Египет. Библейският разказ за наказанията в Египет по време на изхода на израилския народ от там, когато загиват всички първородни синове, разбира се, не се е вземал предвид. Нали египетските хроники не го потвърждават! Но проблемът е, че египтяните не пишат нищо за своите поражения. Именно затова случаят със смъртта на първородните, както и самият изход на Израил остават неотбелязани в хрониките на Египет. Едва археологическите открития, направени наскоро, хвърлят светлина върху този въпрос и потвърждават достоверността на Библията.

Едно от възраженията към историческото описание на живота на апостолите, което прави ап. Лука, е, че той не използва общоприетите тогава названия за длъжностите на управителите на градове и провинции. Според критиците това характеризира Лука като историк, който не заслужава доверие. За всяко географско място Лука използва различно название за една и съща длъжност: ту градоначалник, ту губернатор... Но с развитието на археологията става ясно, че Лука е абсолютно точен в тези детайли!

Изобщо Библията обяснява много логично заобикалящия ни свят. Например аз много често си задавах въпроса как хората са се озовали на островите. Има много теории за развити цивилизации, които са загинали, но преди това са стигнали и до най-отдалечените островчета. Има и предположения за извънземни цивилизации, пренесли живота до всички ъгълчета на земното кълбо. Примамливо е да вярваш на това, но не е много логично и е прекалено заплетено.

Както се казва обаче: «Всичко гениално е просто!» Библията разказва, че земята е била един континент (Бит. 1:9–10) и едва след потопа и разселването на хората тя се е разделила на отделни континенти и острови (Бит. 10:25). В резултат на това част от населението е било принудено да живее на острови, изолирано от останалия свят, което е станало причина за неговата материална, културна и духовна деградация. Тези народи не са можели да достигнат същия технически прогрес като другите, които са имали възможност за общуване и културен и технически обмен. Логично и просто!

Нека се обърнем към книгата Битие, към първите единадесет глави. Този откъс ни разказва за произхода на човека, за грехопадението, за проклятието над човечеството, за Ноевия ковчег, за потопа и, накрая, за строителството на Вавилонската кула, след което народите се разселват по цялата земя. Ако тези събития наистина са имали място в историята, споменът за тях трябва да се пази в културите на всички народи.

И наистина, всички събития от този период са отразени в по-голяма или по-малка степен в различни области от световната култура. Нито един народ не прави изключение. Знания за Бога откриваме в преданията, традициите, родословията и дори в писмеността на народите от Европа, Африка, Америка, Австралия, Югоизточна Азия, Сибир и Севера. Фактите, записани в Библията, с удивителна точност са отразени в културите на всички народи, което се потвърждава от свидетелствата както на християнски мисионери, така и на учени нехристияни – етнографи, археолози, историци.

Ето няколко примера. В Китай има народ, наречен миауцу, който е съхранил родословията си в римувани двустишия, предавани от поколение на поколение и рецитирани на всеки голям празник. Първите християнски мисионери са били удивени, че този народ започва историята си от Яфет (Ях-фу), като помни и неговите предци от Адам (Труакс, което в превод от езика миауцу значи «кал, прах»). Интересно е, че в техните родословия се споменава и името на жената на Ной, което не срещаме в Библията.

В преданията на северните народи се разказва как един човек убил брат си, който бил праведен (Каин и Авел). Тези народи причисляват себе си към потомците на Авел, а «белите» чужденци – към потомците на злия Каин. Това предание е чул мисионерът Уилям Бомпас (1820–1906), проповядвал сред ескимосите, които населяват северната част на съвременна Канада.

Историята за Ноевия потоп, при който едно семейство се спасява от придошлите води, се е запазила практически при всички народи - при индианците в Северна Америка, при населението на Африка, Европа и Азия. Например в Китай тази история е в основата на йероглифа ЧУАН, означаващ «голяма лодка, кораб», където има осем души, т.е. семейството на Ной.

Като имаме такива точни културни, исторически и географски данни в библейското описание, ние не се съмняваме, че дори най-древната част от Библията е стигнала до наши дни в неизкривен вид. Еврейският народ се е отнасял изключително внимателно към преписването и съхраняването на Свещеното Писание. Бил е създаден цял институт от книжници, които са преписвали книгите на Библията, пресмятали са броя на знаците във всеки ред и в целия свитък, като са следели този брой да е един и същ във всеки препис. При най-малкото несъвпадение свитъкът просто се е унищожавал. Не е имало нито поправки, нито задрасквания, които впоследствие биха могли да доведат до изкривяване на смисъла. Това потвърждават находките в пещерите на Кумран, където са намерени най-древните до този момент свитъци с преписи на книгите от Стария Завет, съвпадащи напълно с Писанието, каквото го познаваме днес.

Примерите са стотици и това ме убеждава, че Библията е достойна за доверие повече от другите религиозни книги. Те или нямат такава древна история и не предават толкова точно информацията, или изобщо не говорят нищо за материалния свят. В тях е написано много и умно за духовни неща, които не могат да бъдат проверени. Но щом съдържат само философски измислици, откъснати от реалния живот и непотвърдени с никакви научни изследвания, няма причина да се доверяваме на подобни книги. А щом Библията предава точно информацията и е достоверна по въпросите, които засягат материалния свят, защо да не й се доверим и по духовните въпроси? Това ми се струва повече от разумно.

Сега да поговорим за основателите на религиите. Основателят на християнството е Иисус Христос - единственият, Който не само говори за любовта Си към Своите последователи, но и доказва тази любов, като умира за тях!

«Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас» (Римл. 5:8). Иисус Христос единствен от всички основатели на религии служи на Своите последователи! «Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина» (Мат. 20:28). Той единствен не само умира, но и възкръсва! «Бог възкреси този Иисус, на което ние всички сме свидетели» (Деян. 2:32). За раждането на Иисус, за живота, смъртта и възкресението Му е пророкувано подробно стотици години преди изпълнението на тези пророчества. С това не може да се похвали нито един основател на религиозно движение! И накрая, именно раждането на Иисус Христос е разделило цялата човешка история на две части – преди и след Рождество Христово!

Е, добре, ще кажете вие. Библията е по-достоверна от другите религиозни книги. Христос е по-влиятелен и по-надежден от други основатели на религии. Но нали духовните истини са се развивали и в други религиозни учения. Нима в тях няма никаква истина? Само Библията ли претендира, че е истина от последна инстанция?

Свикнали сме да мислим за историята на човечеството в перспективата на постоянно развитие. Говорим за развитие на културата, философията, религията и т.н., което отговаря по-скоро на теорията за еволюцията и далеч не на библейското разбиране. От библейска гледна точка, макар и да се развиваме технически, ние деградираме духовно.

При построяването на Вавилонската кула се смесват езиците на хората. И народите, като се пръскат по земята, започват да се развиват самостоятелно. Те попадат в библейската история само когато пътищата им се пресичат с тези на еврейския народ. Знанията за Бога и Неговите дела при тях постепенно се губят. Те се опитват да ги запазят и ги изразяват във вярванията и философиите си, стигнали до наши дни.

Важно е да отбележим, че при нито един народ знанията за Бога не са се запазили такива, каквито са били първоначално. Следователно, независимо от приликата на философските постулати, нито едно учение, макар и да съдържа частица от истината, не е истина от последна инстанция. С едно-единствено изключение…

Бог избира за Себе Си един народ - Израил, - за да съхрани именно в него истинното знание за Себе Си, така че целият свят да може да го възприеме и да се преклони пред великия Творец. Именно при този народ Бог развива идеята за спасение и изкупва целия свят в Иисус Христос. И именно чрез този народ ние получаваме божествените Му откровения за самия Него, изложени в Библията. Откровението за Бога е отразено в пълнота в Иисус Христос. «Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отец, Той Го изяви» (Йоан 1:18).

Така християнството въплъщава в себе си истинните знания за Бога, открити на човечеството от самия Творец.

А учението на Библията е еднозначно и категорично – има само един истински Бог: «Така казва Господ, Царят на Израил, неговият Изкупител, Господ на силите: «Аз съм първият, Аз – и последният и освен Мен няма Бог» (Ис. 44:6) и само един път към Бога – Иисус Христос: «Иисус му каза: „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отец освен чрез Мен» (Йоан 14:6). Колкото и да е тъжно това за другите религии, именно така е казано в Библията.



Аз не претендирам за безпристрастно изследване на този въпрос. Но е прав онзи, който е заключил: «Разбира се, ние не можем да кажем, че сме напълно безпристрастни. Въпросът е в това, към кое пристрастие е по-разумно да се пристрастиш!» Претеглете всичките «за» и «против» и направете разумен избор! Помнете, че последствията му ще влияят върху вашето бъдеще както в този земен живот, така и в бъдещия!



Достарыңызбен бөлісу:


©kzref.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет