Стратегия за Водено от общностите местно развитие на сдружение „миг дряново – Трявна в сърцето на Балкана“


Описание на процеса на участие на общността в разработване на стратегията



бет2/16
Дата13.03.2018
өлшемі2.75 Mb.
#20586
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

2. Описание на процеса на участие на общността в разработване на стратегията:

2.1. Описание на процеса - проведени срещи, семинари, конференции, обучения и обществени обсъждания):

За популяризиране на процеса на разработване на стратегията и консултиране проекта на стратегия с местната общност през периода октомври 2016г. – януари 2017г. бяха проведени поредица от обучителни и информационни събития – общо 18 на брой, финансирани от подмярка 19.1 «Помощ за подготвителни дейности» на мярка 19 «Водено от общностите местно развитие» от ПРСР 2014 – 2020г.

Изпълнението на проекта започна с провеждане на два броя информационни кампании – информационни срещи, които се състояха през месец октомври 2016г. Първите срещи бяха насочени към информиране за подхода ВОМР – принципи и характеристики на подхода, възможностите, които предоставя за развитие на територията и предстоящата подготовка на стратегията. За целите на проучванията и анализите на територията, на всички участници бяха предоставени анкетни карти.

В следващите осъществени събития (четири броя работни и информационни срещи) бяхя представени ролята и мястото на МИГ в прилагане на подхода ВОМР, структура и основни елементи на стратегията, изискванията на които трябва да отговарят МИГ и стратегиите за ВОМР. В осъществените информационни, работни, обучителни и други мероприятия за информиране и публичност с представители на местната общност бяха обсъдени и дискутирани силните и слабите страни, възможностите и заплахите на природо-географските, социо-икономическите характеристики на територията, предоставянето насоциални и здравни услуги, характеристики в сферата на опазване на околната среда и всички други специфики на територията, формиращи характера й.

В процеса на реализиране на дейностите за популяризиране, обучение и подготовка на стратегията, бяха идентифицирани заинтересованите страни/лица, представители на публичния, стопански и нестопнски сектор, които имат интерес от прилагане на стратегията за развитие на територията.

На по-късен етап, на състоялите се три броя информационни срещи (дейност 4.3) бяха формулирани основните и специфични цели, приоритети и приложими мерки, които могат да бъдат включени в стратегията с всички задължителни елементи, които трябва да се съдържат в описанието на всяка една от мерките, включително критериите за оценка на проектите.

На състоялите се два броя информационни конференции и три броя обществени обсъждания бе представен и обсъден проект на стратегията за ВОМР.

През месец ноември 2016г. и м. януари 2017г. бяха проведени две обучения за екипа на МИГ и две обучения за местни лидери. На тези обучения бяха повишени уменията и компетентностите на екипа по проекта, в т.ч. координатори по проекта, членовете на управителния съвет, а също така и на заинтересовани местни лидери. Темите бяха свързани със запознаване с нормативната уредба, представителност, критерии за оценка на стратегиите, процедури за избор на проекти.

Стратегията за ВОМР бе приета от Колективния върховен орган на МИГ на събрание, състояло се на 28.11.2016г. в гр.Трявна.



2.2. Групи/сектори заинтересовани лица, участвали в разработване на стратегията:

  По смисъла на подхода ВОМР "Заинтересована страна" е група лица с общ интерес и възможности, свързани с реализиране на стратегия за ВОМР, включително и като потенциални получатели на финансова помощ и ползватели на резултати от нейното изпълнение. (Наредба 22 от 14-ти декември 2015г., Доп. разпоредби §1, т.4).

В разработването на настоящата стратегия взеха участие широк кръг заинтересовани лица, в т.ч. физически и юридически лица, живеещи и работещи на територията на МИГ. По-долу в табличен вид са представени групите/секторите заинтересовани лица, учакгтвали в разработването на стратегията.

Група

Сектор

Заинтересовани лица/страни


Представители на местната исономика

Стопански – лека промишленост
Стопански – тежка промишленост

1.Микро- малки и средни предприятия и техни сдружения и кооперации в областта на занаятите, мебелното производство и първичната преработка на дървесина, хранително-преработвателната промишленост, текстилната и шивашка промишленост, свободните професии;

2. Малки и средни предприятия в областта на металургията и машиностроенето;

3. Малки и средни предприятия за добив на инертни материали.

Стопански - туризъм

4. Микро- и малки предприятия - представители на къщи за гости, ресторантьори, хотелиери, туристически услуги;

Стопански - в сферата на услугите извън туризма

5. Микропредприятия в сферата на услугите

Стопански - селско стопанство

5. Земеделски производители – физически и юридически лица, кооперации

Структури на гражданското общество

Нестопански

7. НПО, в т.ч. секторите култура, спорт, образование, туризъм, социални дейности;

8. Църковни настоятелства;

9. Образователни институции – училища и детски градини;

10. Здравни и социални организации;

11. Активни граждани.

Местна власт

Публичен

12.Общини и кметства от територията на общините Дряново и Трявна

На състоялите се публични събития бяха представени трите сектора стопански, нестопански и публичен. В разработването на стратегията участваха общо 12 вида заинтересовани лица/страни. Най-широко е представителството на групата на стопанския сектор, който е представена от микро-, малки и средни предприятия, функциониращи в сферата на леката и тежката промишленост, в сферата на услугите и селското стопанство. Нестопанските организации – шест броя заинтересовани страни, в т.ч. НПО в сферата на културата, спорта, туризма, социалните дейности, както и религиозни институции, здравни и социални организации, образователни институции и активни граждани.

Групата на публичния сектор е представена от общините Дряново и Трявна и кметствата от наслените места в обхвата на МИГ, които представляват местната власт.


3. Описание на ситуацията в района към момента на кандидатстване:

3.1. Анализ на нуждите и потенциала за развитие на територията:

 Географска и социо-икономическа характеристика на територията

Местна инициативна група Дряново и Трявна в сърцето на Балкана включва всички населени места в обхвата на общините Дряново и Трявна. Анализът обхваща географската, демографската, културната, социалната, образователната и екологичната характеристика на територията. Проследяват се закономерностите във функционално-пространственото развитие на територията и на нейната техническа, производствена, спортна, образователна, социална и културна инфраструктури.

Районът се характеризира с разнообразни природно-географски, социо-културни и икономически особености, които формират специфичния облик на МИГ.

Релефът е разнообразен, силно разчленен и пресечен. Наблюдават се поредица от долини, прорязани от дерета и оврази, тесни ридове и била със стръмни склонове. Надморската височина варира от 180 м. н. в. до 1 488 м. н. в. Най-високата точка е връх „Бедек” с надморска височина 1 488 м. по централното било на Стара планина. Територията попада в зоната на умерено-континенталния климат. Характеризира се с по – високи минимални температури през лятото в сравнение с тези за страната. Горите влияят върху намаляването на температурите през лятото и запазване на по – високи температурни стойности през зимата.

Територията е разположена върху карстов терен, определящ наличието на множество пещери, понори, въртопи и кари. Оформени са група от пещери („Андъка“ и „Поличките“), от които с най-голямо значение е „Бачо Киро“. Районът е сравнително беден на полезни изкопаеми. Съществуват няколко строителни кариери, основно за добив на камъни.

Съчетанието между релеф, климат, скален състав, почви и растителност са основни фактори за формирането и териториалното разпределение на водите. Дебитът на реките е малък, с дъждовно-снежен режим – с пролетен максимум и есенен минимум на оттока. Но в сравнение с останалите райони на Предбалкана е с по-голяма водност, което се дължи на специфичните геолого – морфоложки и климатични особености. Засилването на поройността и ерозионните процеси по поречията на реките е вследствие от пролетните дъждове и бързото топене на снежната покривка.

На територията не се наблюдава голямо почвено разнообразие. Основната преобладаващата почвена покривка е от сиви горски почви. Сивите горски почви се образуват в условията на умереноконтинентален климат и имат ясно изразен хумусен хоризонт. Притежават неблагоприятни физикомеханични свойства. Почвеният пласт е тънък с пепеляв цвят.

По долините на реките има наличие на алувиални и делувиални почви, предимно по поречието на река Янтра и река Дряновска. Намират се на заливните тераси на реките и са богати на скални материали и хумусни вещества. На места се наблюдава присъствие на хумусно-карбонатни почви (рендзини).

Климатът е умерено-континентален. Лятото е горещо със средна юлска температура около 21° С, а зимата е студена със средна януарска температура 1,3° С. Средната годишна температура е 10° С.

По отношение на водните ресурси, територията се отнася към хидроложката област с умереноконтинентално климатично влияние. По територията протичат реките Янтра, Дряновска, река Тревненска - приток на река Янтра и техните многобройни притоци, от които Андъка, Рамадана, Мала дрянка и други. Те попадат в Черноморската отточна област като притоци на река Дунав. Река Янтра (286 км.) е втора по големина река на Дунавската водосборна област в България. Тя се използва за напояване и отделни промишлени дейности. На река Янтра са изградени две водни електрически централи - ВЕЦ „Янтра” и ВЕЦ „Каломен”.

Флората е представена от дървесна храстовидна растителност, пасища и ливади. Тя обхваща пояса на ксеротермните гори. Преобладават широколистни гори и смесени гори. От горите изобилстват дъб, цер, бук, бряст, габър, явор, осен. От иглолистните представители са бор и ела. От храстовите съобщества преобладават тези на смрадликата, дрян, глог, шипка, трън. Различните природо-географски елементи като релеф, почвен състав, подпочвени и речни води създават чудесна предпоставка за отглеждане на орехи, сливи, череши, вишни, праскови.

По теченията на реките са разпространени върба и топола. Тревната растителност е представена от садина, полевица, ливадина и др.

Фауната е от евросибирски и европейски тип, докато средиземноморски видове има малко поради бариерната роля на Стара планина. Сред бозайниците най-популярни са благороден елен, сърна, див заек, дива свиня, сънливецът, язовецът и горската мишка, а сред приците - фазан, яребица, орел, сокол, скорци, дроздове и др.; прелетни птици - пъдпъдък, гълъб, гургулица. Това създава добри предпоставки за развитие на ловен туризъм. От местните фаунистични видове най-разпространени са златка, лисица, таралеж и др. Представители на влечугите тук са обикновената усойница, смокът-мишкар и слепокът. От земноводните най-често срещани са пъстрия дъждовник и алпийския тритон, а от безгръбначните - карпатски и северни пеперуди, паяци, бръмбъри.

Икономическото състояние на област Габрово, на територията на която са разположени община Дряново и община Трявна като цяло е задоволително. Благоприятното местоположение на територията обуславя нейното многоотраслово икономическо развитие. Тук развиват дейност предприятия от почти всички отрасли на икономиката. Производството е специализирано в няколко индустриални направления, които се основават главно на използването на местната суровинна база:


  • Туризъм;

  • Занаяти;

  • Производство на текстил и облекло;

  • Дървопреработване и мебелно производство;

  • Селско и горско стопанство;

  • Метало-преработваща промишленост;

  • Строителство;

  • Производство на електроенергия;

  • Търговия и др.

Броят на предприятията в общината се е увеличил от 916 през 2013г. на 933 през 2015г., т.е. отбелязан е ръст от 17 броя. От посочените данни става ясно, че през 2015г. общо регистрираните предприятия са 933 броя предприятия в т.ч.: микропредприятия с персонал до 9 заети – 856 броя, или 91,75 %, малки предприятия с персонал от 10 до 49 заети са регистрирани 63 броя, или 6,75 на сто от всички, средни предприятия с персонал от 50 до 249 заети са регистрирани 14 броя, или 1,50 на сто от всички. Няма регистрирани големи предприятия с персонал над 250 човека. Обликът на местната икономика дават микро- предприятията и малките предприятия, които заедно представляват 98,50 на сто от всички регистрирани предприятия.

От представените данни става ясно, че през 2008 и 2009г. в резултат на преструктурирането на местната икономика възниква значителен брой предприятия, които показват сериозна предприемаческа инициатива от страна на местния бизнес. В резултат обаче на икономическата криза през 2010 г. и 2011г., въпреки че не са регистрирани ниски икономически показатели се получава спад в броя на предприятията. През следващите години този процес отново бележи бавен възход като се възстановяват и дори се надхвърлят в някои отрасли нивата от 2008 г.

Двете общини са атрактивни туристически дестинации с развит селски, религиозен, ловен, занаятчийски, балнеоложки и други видове туризъм. Обликът на територията се допълва от поредицата културно-исторически забележителности и развитите занаяти от местни майстори. По отношение на развитието на туристическия сектор, по данни на НСИ средствата за подслон и места за настаняване през 2014 година са 29 броя с леглова база от 1 628 легла. В сравнение с 2010 и 2011 година се наблюдава лек спад в броя на обектите за настаняване и броя на леглата, но броят на реализираните нощувки е нарастнал от 37 512 през 2010г. на 63 864 през 2014г.

Селскостопанския сектор на територията на МИГ е представен както в растениевъдно направление, така и в животновъдно направление. По данни на ОД „Земеделие”, гр.Габрово за 2015 година от обща площ на селскостопанския фонд е 256 316 дка, от които обработваемите земи съставляват 145 733 дка. Като цяло обработваемата площ на територията на МИГ остава непроменена, променя се вътрешната структура на предназначение на земята. Забелязва се тенденция на увеличаване на обработваемата земя, за сметка на необработваемата.

Територията на МИГ не е интензивен земеделски район. Основната причина поради която земеделието не е приоритетен отрасъл се дължи на липсата на плодородни обработваеми площи, както и на географското положение на територията, която е предимно планински и предпланински терени. Това обуславя разпокъсаност, маломерност и отдалеченост на голяма част от земеделските земи.

По данни от извършени агростатистически наблюдения и от преброяването на земеделските стопанства през 2010г. броят на земеделските сопанства в Област Габрово е 3223, което е 0.9% от стопанствата в страната. Може да се направи извода че цялата област Габрово не е земеделска територия. Използваната земеделска площ е разпределена в 3152 стопанства в областта. Средния размер на използваната земеделска площ за областта е 98.3 дка. Броя на земеделските стопанства на територията на МИГ е 598, като за община Трявна са 315, а за община Дряново 283. Осноно на територията размера на стопанствата е до 10 дка. Въпреки предимно планинския характер на територията, тук се отглеждат и то само в община Дряново около 11% от пшеницата, 15% от ечемика, 28.57% от овеса и 16.69 % от царевицата на област Габрово. Най – малък е делът на произведения слънчоглед 3.92 % от произведения за 2015г. от област Габрово.

По данни от ОДЗ Габрово, засетите площи с есенници за стопанската година 2015-2016 са с около 10% повече от заетата площ с есенници за предходната стопанска година 2014-2015.

Трайните насаждения в област Габрово, представляват едва 9% от използваната земеделска площ. Характерно за този вид земеделие, е че много голяма част / над 74%/ от съществуващите трайни насаждения са с изтекъл амортизационен срок – изоставени и неплододаващи. Една от най-големите инвестиции в земеделието и по-скоро в трайните насаждения са големите нови трайни насаждения в община Дряново. През 2004г. фирма „Инекс Агро“ ООД създава в землището на село Славейково 242 дка сливи и 27 дка с ябълки, а в землището на с.Скалско 97 дка сливи. Фирмата разполага с нова техника и изградени съоръжения – капково нпояване, хладилна камера за 100 тона плодове, система за борба срещу слани и съвременна сушилна за плодове.

На територията е развито предимно млечното говедовъдство, което е съсредоточено в няколко големи ферми и по-слабо в земеделски кооперации и дребни стопани. Освен говедовъдството, в района се отглеждат по-ограничено биволи и овце.

Районът е изключително благоприятен за развитие на биологично производство, но все още потенциалът не се използва рационално и бройт на регистрираните биологични производители е твърде ограничен.

Населението на община Дряново намалява за последните 6 години с 1200 жители, т.е. с около 12%. Намаляването е различно за различните групи от населението. Най-голямо е намаляването на броя на населението в трудоспособна възраст, след това на населението под трудоспособна възраст. Броя на населението над трудоспособна възраст е относително постоянен с тенденция на намаляване.

Населението на община Трявна има тенденция за намаляване през последните години. За последните шест години намаляването е с 1278 жители или с близо 12%. Тенденцията на намаляване е най силно изразена при населението под трудоспособна и в трудоспособна възраст. Населението в над-трудоспособна възраст остава постоянно.

По данни на Дирекция „Бюро по труда” – гр.Габрово към края на 2016г. броят на регистрираните безработни лица е 576, от които 231 от територията на община Трявна и 345 от територията на община Дряново. Процентът на безработните лица към икономически активното население е 6.57% (в т.ч. 4.45% за община Трявна и 8.69% за община Дряново). Преобладават безработните лица във възрастовата граница от 30 до 54 години – 56.59% от общия брой регистрирани безработни, следвани от безработните лица на възраст над 54 години – 30.38%. Най-нисък е процентът на регистрираните безработни младежи – на възраст до 29 години – общо за територията на МИГ са регистрирани 75 лица или 13.02% от всички регистрирани безработни. По образователно равнище преобладават регистрираните безработни лица със завършено средно образование – 59.72%, следвани от завършилите основно образование – 15.79% и завършилите висше образование – 12.50%.

Коефициентът на икономическа активност - 15 - 64 навършени години за област Габрово е 66.6 % за 2010г. и 72.1% за 2014г. а коефициента на заетост - 15 - 64 навършени години е от 61.6 % през 2010г. и 66.1% през 2014г. БВП на човек от населението от 7 711 лева през 2010г. нараства на 8 985 лева през 2014г.

По данни на НСИ средната брутна годишна заплата за област Габрово за 2014 година се движи в границите от 4 584 лева (в групата административни и спомагателни дейности) до 11 870 лева (в групата производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ ).

За района на Трявна и Дряново спокойно може да бъде въведен термина „най-занаятчийски регион“. „Заслугите“ за това са на прочутата Тревненска иконописна школа, на тревненските строители, на множеството представители на още редица занаяти - бакърджийство (изработване на медни съдове), грънчарство, дърворезбарство, гайтанджийство, коларо-железарство, кожухарство, казаслък, мутафчийство, хлопкарство (изработка на ковани звънци за животни) и др. Майсторите от тези места в миналото били прочути далеч извън пределите на своите родни селища, а техните произведения и след столетия са живи доказателства за уменията и таланта на възрожденските българи.

Тревненската иконописна школа е най-старата от възрожденските школи в България. През нея са преминали над 200 тревненски иконописци, за да разпространяват изкуството и таланта си из цялата страна и да го оставят за нас – техните поколения. Няколко музея в Трявна ни дават шанса да се доближим до това творчество – единственият по рода си Музей на Тревненската иконописна школа или наричан още Музей на иконата, Даскаловата къща, в която се помещава Музеят на резбарското и зографското изкуство, Къщата-музей на революционера Ангел Кънчев, Музеят „Раковата къща“, улицата на занаятите... И всичко това допълнено от невероятната възрожденска атмосфера на типичните някогашни къщи, сред историческите постройки, като Часовниковата кула, Кивгиреният мост, Славейковата къща и много други. Районът на Трявна е доказателство за хилядолетен живот по тези места и за природна щедрост. Светилищата Сечен камък и Елова могила очакват любителите на мистериозните тракийски ритуали. А парк „Българка“ е уникално природно богатство със своите забележителности, със защитените местности, с многото екопътеки и веломаршрути, условия за конен и екстремен туризъм.

Ако изберете Дряново, то сигурно ще пожелаете да се докоснете до историята и природата на това място. Тук ви очакват Дряновският манастир „Св. архангел Михаил“ със своето историческо участие в подготовката на Априлското въстание, пещерата „Бачо Киро“, разкриваща причудливи галерии и зали, а според някои и доказателства за живот от епохата на палеолита, множеството музейни експозиции в града, съхранили възрожденския бит и култура на майстори-занаятчии. Ще се докоснете до архитектурния стил на майстор Колю Фичето и до различни археологически находки. Не подминавайте къщата-музей „Икономовата къща“ и музея „Колю Фичето“, представящи по интересен начин делото на знаменития възрожденски майстор. Недалеч от тук може да поемете по близката екопътека, която ще ви отведе до римската крепост „Дискодуратера“.



Неправителствен сектор

Неправителственият сектор е представен от поредица неправителствени организации и читалища, които функционират на територията на МИГ. Читалищата са основните културни средища, съхранили местната идентичност на района. В момента на територията са действащи петнадесет читалища. Неправителствените организации осъществяват дейността си в сферата на културата, на спорта, на социалните дейности и защитата на околната среда.



Социални и здравни услуги

Социалните услуги на територията на МИГ се предоставят от регионалните дирекции „Социално подпомагане“, функциониращи в общинските центрове. Изпълняват интегрирани политики за подкрепа на хората в риск, с увреждания и старите хора на територията като комбинира ресурсите и координира дейности в сферата на социалното подпомагане, образование, здравеопазване, политики на пазара на труда. На територията функционират няколко социални обекта, които предоставят социални услуги, в т.ч. Дом за възрастни с деменция гр. Дряново - капацитет 52 души, Дом за възрастни с психични разстройства - с. Радовци, - с капацитет 110 жени, SOS- детско селище (субсидиран от международната организация SOS Киндердорф Интернационал и от индивидуални дарения), Център за обществена подкрепа (ЦОП) и др.

Към настоящия момент на територията на община Дряново няма действаща болница за активно лечение. Доболнична помощ в община Дряново се осъществява от два медицински центъра за специализирана доболнична помощ, както следва: Медицински център „Св. Петка” и Медицински център „Пулс”. От началото на 2000 г. здравното обслужване на населението в община Трявна се осъществява от МБАЛ „Д-р Теодоси Витанов” ЕООД (търговски дружество със 100% общинска собственост) и Медицински център „Д-р Теодоси Витанов” ЕООД. Многопрофилната болница за активно лечение осъществява стационарно лечение на свръхостри, остри и хронични заболявания от областта на вътрешната медицина, педиатрия, неврология, образна диагностика, клинико-лабораторни, микробиологични и функционални изследвания, физиотерапевтични процедури и рехабилитация, ортопедия и травматология.




Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©kzref.org 2022
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет