Светлинатаеив твоето сърце



жүктеу 1.27 Mb.
бет5/8
Дата25.09.2018
өлшемі1.27 Mb.
түріКнига
1   2   3   4   5   6   7   8
Алексиада дава кратко описание и характеристика на богомилите: Богомилската природа твърде ловко умее да се прикрива с маската на добродетелта и рядко ще видите човек, който носи коса по светски, да бъде богомил, напротив, това зло обича да се прикрива с расо и качулка... Богомилът е навъсен, закрил се до носа, върви с наведена глава и устата му шепнат... Ето какво пише за тях и презвитер Козма: Външно еретиците са като овце: кротки, смирени и мълчаливи. Наглед лицата им са бледи от лицемерния пост. Дума не продумват, не се смеят на глас, не любопитстват и се пазят от чужд поглед. Външно правят всичко, за да не ги отличават от православните християни... [26]

Нравственият живот на богомилите и последователите им в Западна Европа принуждава техните врагове да признават открито добродетелите им. Сектата на валденсите - пише средновековен летописец - съвършено не прилича на останалите секти, които със своите ужасни богохулни учения пораждат отвращение... А тази секта, напротив, заблуждава хората благодарение на известно лично благочестие. Валденсите прекарват пред хората честен живот, а по отношение на Бога вярват във всичко, в което са длъжни да вярват... Нравите им са чисти и поведението им скромно; дрехите им не са украсени с никакви драгоценности; мнозинството от тях ходят като съвсем бедни. Те се задоволяват само с най-необходимото, не посещават нито кръчми, нито публични танци; у тях не се забелязва нито гняв, нито ярост.

Евтимий Загавин, който е известен византийски теолог през ХII век, представя богомилите в съчинението си Паноплия догматика (Догматическо всеоръжие) по следния начин: Обличат се като монаси и гледат на външността си като на примка... Казват, че тяхната правда превъзхожда нас по това, че проповядват по-истинни неща и водят по-изряден и чист живот.

Богомилите и техните последователи на Запад считат, че нито православните, нито католиците разбират и прилагат истинското учение на Христос, поради което не ги смятат за Христови следовници. С непоколебима убеденост те твърдят, че са единствените радетели за същината на Божията вяра, и искат да очистят християнството, осквернено от официалната Църква. Известно е, че имат организация за обединяване на своите последователи. Тя съответства на древните християнски общини, създадени от апостолите в Ефес, Ерусалим и Солун. От писмото на патриарх Теофилакт до цар Борис, написано между 936 и 956 г., става ясно, че богомилските братства са основани през Х век. През ХII и ХIII век в почти всички европейски страни богомилите поддържат връзка помежду си, разменят идеи, споделят опит, следват наставленията и съветите на своите духовни водители. В 1167 г. е свикан богомилски събор, на който присъстват значителен брой катари и албигойци. Във френския град Сен Феликс дьо Кармон се събират най-видните богомилски водачи от Западна Европа. За ръководител на събора е повикан от Константинопол папа Никита, а по-късно след него, през 1169-1172 г. идва и българският богомил Петър. Терминът папа е употребен в основния документ, за да се засвидетелства върховната власт, която Никита притежава. Той извършва обредите утешение или Духовно кръщение, т.е. признава съвършенството на отделните ръководители и ги посвещава в ръководството на съответните общини. В протокола на албигойския събор се изреждат отделните общини, наричани църкви, и се споменават имената на техните ръководители, наречени епископи. Като ръководни за всички са посочени Драговищката, Българската и Меленгийската църква - главните богомилски общини в българските предели. Богомили от Италия и Франция се намират под тяхното върховно ръководство. През 1223 г. в Далмация, Хърватско и България е избран богомилски ръководител, когото наричат еретически папа - това е българинът Вартоломей.

Пренасяни тайно и пазени като светини, от България тръгват богомилски еретически произведения. Известно е, че съчиненията на богомилските писатели проникват и се четат с жажда в много манастири.

Няма почти никакви сведения за вътрешната структура на богомилските братства, но е известно, че през ХI век общината в Босна се ръководи от старейшина, който има за заместници старей и стройник. Подобна е организацията и в западноевропейските общини. През ХII и ХIII век начело на френските и италианските катари и албигойци стои епископ, следван в йерархията от голям брат, след това малък брат и дякон. Отделните братства ръководи първоучител, а неговите първи помощници наричат апостоли и ги избират сред съвършените богомили. Богомилските проповедници непрекъснато пътуват и разпространяват учението, според което служението на Бога е невъзможно без служение на хората. Богомилите привличат огромен брой последователи, които с внимание слушат техните проповеди. Апостолите им със себеотрицание приемат всички опасности, убедени, че следват истинския път на Христовото слово и Божията правда, вярващи в правотата на мисията си.

Хари Салман твърди: Богомилите и катарите искали да създават нови форми на социален, икономически и културен живот - в нефеодални структури - братства, в които да се оказва помощ на онези, които не могат сами да трансформират душите си. В богомилските общини хората взаимно си помагали в развитието на душата. Покаянието ставало пред цялата община и помощ оказвали всички - това всъщност е принципът на най-ранното християнство. Според богомилите, индивидуалният живот на всеки човек е свързан с живота на другите хора - единствено заедно и съвместно може да се съгражда животът. Техните общини са първите опити в Европа за развитие на нови християнски социални структури... Богомилите са наистина предци на Реформацията в Западна Европа... Трябва да се признае, че съществува дълбинна приемственост между Източна Европа и Западна Европа в областта на културата, и заедно с това да се подчертае ролята на българската култура в предаване на нови цивилизационни импулси. Може да се запитаме как богомилството е продължило да оказва въздействие върху българската култура и как човек може да бъде богомил в наше време. При богомилите от Средновековието е налице процес на индивидуализиране. Те са се занимавали с развитието на душата си. Но същевременно са имали и силно социално съзнание. [6]



По примера на първите християни, богомилите извършват в своите общини определени обреди. Молитвените им събирания стават обикновено нощем в къщи или местности извън селището, където няма опасност богомолците да бъдат заловени. Често се провеждат в пещери и планински недостъпни места поради гоненията. Според тях, Божият храм е там, където е чистата вяра, и затова богослужението може да се извършва навсякъде и не е необходимо непременно да бъде в храм или сграда. Те често се молят и на открито сред природата, ръководени от старейшината (епископа). Богослужението им е извънредно опростено и се състои в четене и тълкуване на Евангелията и свещените Писания на апостолите. Те се молят с поклони, без да се кръстят и палят свещи, използвайки единствено молитвата Отче наш. Богомилите особено много държат за редакцията на онзи пасаж от нея, който се отнася до хляба. Те придават духовен мисъл на думата хляб и затова в текста на тяхната молитва се казва хляб свръхестетвен, наднасъщен. Не приемат термина хляб насъщен или всекидневен, използван от Западната Църква. Според тях, свръхестественият хляб е неземен, той идва от Бога. А земният хляб, всекидневният, е нещо друго - той зависи от земните човешки отношения. (В Катарски требник хлябът е предаден с богомилския термин хляб свръхестествен. А в книгата Катарски писания на проф. Рьоне Нели намираме следното тълкуване на катарите: Под “хляб свръхестествен” се разбира “Христовият закон, който е даден на целия народ”... И още: Това са “препоръките” в духовен смисъл, който ние мислим, според нашата вяра, че Той е дал с тези думи. Те вярват, че Бог е истинският всекидневен хляб. [27] Католическата църква смята за еретична употребата на термина хляб свръхестествен вместо хляб всекидневен...) В края на богослужението старейшината благославя и разчупва хляб и го раздава на всички присъстващи, което символизира братството, единството и обединението на богомилите в Християнската вяра и им напомня за Тайната вечеря на Христос и неговите ученици. С този обред богомилите изразяват следването на евангелското учение, включено в Деянията на апостолите. Взаимната изповед считат за особено необходима, тъй като чрез нея богомолците искрено се разкайват за сторените грехове. Съвършените богомили поставят ръце върху главата на покаялия се и по този начин изливат благодатта на Светия Дух върху него, която го освобождава от греховността и прегрешенията му. В началото на своите служби четат уводния текст от Евангелието на Иоан: В началото бе Словото..., а в края съвършените богомили произнасят проповеди. След завършване на богослужението вярващите се сбогуват, като се целуват помежду си - мъже с мъже и жени с жени, а мъжете се разделят с жените, като допират дланите си. Помежду си се наричат братя и сестри и се поздравяват с думите: Словото на живота да опазим!

Богомилите имат четири основни ритуала: общи молитвени събрания, приемане на слушатели в степен вярващи, посвещаване на вярващи в степен съвършени и взаимна изповед на членовете на братството, чрез която се стремят да постигнат пълно духовно пречистване. Слушателите съответстват на оглашените в раннохристиянските общини и могат само да присъстват на проповедите, без да живеят и участват в братствата. Те създават семейства и от тях не се изисква да спазват строгите аскетични изисквания към вярващите и съвършените. Всеки слушател (оглашен) има възможност да влезе в кръга на вярващите (верните), които са членове на братствата и участват в богослуженията им. Слушателите биват считани за мръсни люде, т.е. за хора, които все още са свързани с църквата и официалната религия. Вярващите богомили могат да станат съвършени след продължителна подготовка и специално посвещение, извършвано от старея, дедеца или епископа, заедно с няколко съвършени. Илва Хагман пише: Богомилите и катарите от ХI и ХII век са познавали един ритуал на християнско посвещаване на два етапа до ръкополагането в духовен сан - структура, която напомня практиката на раннохристиянската Църква между 150 и 250 г. приблизително. Подробности за посвещаване в степен вярващ и съвършен са описани в книгата на Евтимий Загавин Паноплия догматика и в Катарския требник. За да може слушателят да стане вярващ, се изисква кандидатът да усвои основните богомилски принципи, ръководен от съвършените богомили. След като овладее добре учението, той трябва да води въздържателен живот, отдаден на пост, молитви и добротворство. След искрена изповед и доказателства, че е достоен за влизането в кръга на вярващите, се пристъпва към т. нар. духовно кръщение, което, според богомилите, за разлика от водното, е истинското, тъй като става чрез Светия Дух. Кръщението с вода не освобождава човека от първородния грях и поради това го считат за формално. Върху главата на кандидата поставят Евангелието от св. Иоан и прочитат част от него, част от апостолските послания, старейшината дава нравствени напътствия, а след това членовете на братството свидетелстват дали той е спазвал и изпълнявал ревностно изискванията. После всички присъстващи произнасят молитвата Отче наш, а съвършените богомили полагат ръце върху главата му, като по този начин изливат благодатта на Светия Дух върху посветения. С това обредът духовно кръщение приключва. Богомилите го наричат утешение и спасение. При подготовката за съвършенство, която продължава до две години, кандидатът трябва да води напълно аскетичен и праведен живот, да се моли пет пъти през нощта и седем пъти през деня. Постепенно съвършените богомили му разкриват космогонията и есхатологията на учението и го запознават с всички тайни, недостъпни за непосветените. Вярващият също трябва да даде достатъчно доказателства, че е достоен за призванието съвършен богомил. Посвещението се извършва по подобен начин от старейшината (дедеца, епископа), който полага ръце върху него и му предава силата и благодатта на Светия Дух. Според богомилите, от този момент кандидатът става съвършен Христов ученик и апостол, чрез когото говори Божието Слово. В съвършения пребивава Светият Дух и той вече може да го предава на други, освен това придобива способност да лекува, да предсказва бъдещето и да съзерцава Божествения свят. Богомилите смятат съвършените за праведници, които ги очаква небесно блаженство в Божието царство, сред ангели и апостоли. Вярват, че след смъртта душата на утешените (спасените) ще се слее с Бога.

Рьоне Нели пояснява: “Добрите люде” (съвършените) считат за дълг да спасят душите си, като отказват да служат на Царя на мрака. Поради това те напълно заклеймяват убийството на живи същства. Според тях, основно задължение е да обичат Бога и ближния. Това включва пълно презрение към света и забрава на собственото Аз. Този морал спазват само посветените мистици. От обикновените вярващи не се изисква подобна съвършена добродетел. Според “съвършените” богомили, “вярващите” не са достатъчно свободни, за да бъдат удостоени с милостта да служат на Бога с постоянство, която може да бъде придобита след много превъплъщения. Те искат да усъвършенстват в себе си добродетелта на разкаянието, тъй като “Бог прощава всички грешки, но не и привикването към тях”. [27]



Съвършените богомили живеят в лишения и строг аскетизъм. Те могат да носят само монашеско облекло и не трябва да вкусват храна от животински произход и вино. Главното им призвание е да проповядват и разпространяват богомилството и като апостоли да привличат последователи на истинската Христова вяра. За скромното им облекло и храна се грижат общинарите, които при опасност ги укриват и им помагат с всичко необходимо.

Един анонимен средновековен хронист пише следното за съвършените богомили: Те се движат из цялата страна, за да посещават своите ученици и да укрепват в тях лъжливото учение, а техните ученици и вярващи им услужват с всички необходими неща, на което място и да пребивават те. В това отношение богомилите следват принципите на новозаветното християнство. Броят на съвършените е малък, а повечето богомили остават сред вярващите, за които изискванията не са толкова много. Известно е, че има и жени съвършени, които живеят в малки къщи извън населените места или в общежития в градовете. Те се занимават с ръчен труд (тъкане, шиене на дрехи и други), както и с възпитанието и обучението на децата, с подпомагане на болните и бедните в богомилската община. Райнер Сакони дава следното описание на жените на валденсите: Жените им се отличават със скромност, избягват сплетните, лекомислените и глупави разговори и клевети. Всичките им речи се свеждат към думите - “да” и “не”. Валденсите знаят наизуст целия Нов Завет и голяма част от Стария Завет.

Социалният морал на богомилите премахва всички прегради, които ограничават жената. Идеята за равенство между половете произтича от техния принцип за универсално братство. Иван Клинчаров пише: Трябва да се отбележи, че жената в средните векове е притежавала много повече свобода в богомилската община, отколкото в ортодоксалната и католическата... [16]

В богомилските общини жените получават правото да проповядват и изповядват вярващите. Василий Врач обикаля Тракия, придружаван от жени, съвършени богомили. Една катарска сентенция казва: Човек е два човека - мъж и жена.

Проф. Рьоне Нели пояснява, че у катарите отношението към жената намира израз в един текст от ХIII век: Мъже, нека почитаме жените си и нека нашите тела да почитат душите им така, че жените да станат като нас, мъжете, и да няма разлика между половете. [27]

Народът нарича съвършените богомили Божи приятели..., добри хора..., сол на земята..., богородици..., утешители..., нисши духом и др. За да се разпознават помежду си, използват тайни знаци и думи. От Актовете на Инквизицията в Тулуза, които са от 60-те години на ХII век, става ясно, че между самите еретици има установени тайни знаци, които те поставят на определени места по къщите си за ориентация на своите съмишленици. Особените знаци са известни само на посветените, а не на всички. Те непрестанно пътуват, за да ръководят събранията на братствата и живота в общините, да обучават, проповядват и насърчават вярващите. Според средновековния писател Перегриус Просцианус, съвършените не притежават никаква собственост, тъй като при посвещението си даряват цялото си имущество на общината и то се ползва от всички членове на братското общежитие. С това те подражават на древните християнски общини. Съвършените водят чист и свят живот в пълно самоотричане. Според средновековния писател Евервинус, високите нравствени идеали, които следват, са: ненасилие, считат убийството на всяко живо същество за смъртен грях, не участват във войни и са против смъртното наказание. Това споделя в статията си Нравствените норми на богомилите и д-р М. Геновски: ...Истинското богатство на съвършените богомили е било богатството на духа, богатство с добродетели и способност за добротворство. Противници на наказанието, богомили са отричали причиняването на смърт. Те са били не само против посягането на човешки живот, а и върху живота на всяко одухотворено същество...

Бъртанд Ръсел пише: Разполагаме с голямо количество информация, което е извън всяко съмнение. По всяка вероятност катарите са били дуалисти и подобно на гностиците са смятали старозаветния Йехова за зъл демиург, докато истинският Бог се откривал едва в Новия завет. Разглеждали материята като същностно зло и вярвали, че за добродетелите не ще има възкресение на тялото. Неблагочестивите обаче били обречени да се превъплътят в телата на животни. На това основание те се придържали към вегетарианството, като не посягали дори към яйца, сирене и мляко. Отвращавали се от всички форми на плътско съешение, като за тях бракът бил, както твърдят, по-лош дори и от прелюбодеянието, тъй като му били присъщи постоянството и самодоволството.

Възприемали Новия Завет много по-буквално от ортодоксалните християни; въздържали се от сквернословие и полагали другата си буза. В хрониките на преследвачите им е записан случай, в който някакъв мъж, обвинен в ереста, се защитил, като заявил, че яде месо, лъже, псува, и изобщо е добър католик.

Най-строгите предписания на сектата трябвало да бъдат съблюдавани единствено от изключително светите хора, наричани “съвършени”; на останалите било позволено да ядат месо и дори да се женят. [7]

Богомилите се стремят да предпазят душите си от всичко, което произтича от материята и илюзорното зло битие, за да се освободят от неговото влияние. Съвършените се лишават от всякакви действия, изхождащи от развращаващите сили на плътта, и се стремят да постигнат такава степен на духовност, че повече да не изпитват плътски желания. Те не виждат никаква съществена разлика между брака и сладострастието. Според тях, всички, които не живеят целомъдрено, доказват, че са жертва на желания, които само тялото може да задоволи, и не могат да имат достъп до чисто духовния живот. Те ще трябва след смъртта си отново да се превъплътят, за да преодолеят сатанинските подбуди.

В История на българската държава през средните векове Васил Златарски пише: Богомилите отричали всичко веществено, материално, а най-вече собственото си тяло като създание на злото начало и извор на грях и погибел. Измъчване и бавно унищожение на тялото - това бил техният идеал. Храната им била умерена, и то главно растителна; разрешавала се риба, но по никой начин месо и вино. Обличали се скромно: носели черна дълга дреха, като монасите, закривайки с нея и лицето си. Признавали труда, но работели само колкото да се прехранят; всичко повече за тях е “от лукавия”; те отхвърляли и оня труд, който би могъл да достави повече удовлетворение на материалните потребности на тялото, като търговия и др.; дори и селскостопанският труд за “съвършения” богомил бил излишен и затова те се хранели с това, което сама природата давала и небесният Отец изпращал чрез ръцете на благотворители. Брака отхвърляли изобщо, особено за “съвършените”, защото в него най-ярко и силно се проявява стремежът на тялото, на материята да се укрепи и задържи, и затова богомилите мразели децата; учели, че) в брака се подражава на Сатанаил; впрочем бракът се допущал по необходимост и лесно могъл да се разкъсва. Не по-малко строго се отнасяли и към другите радости и удоволствия на живота; по кротост и смирение те приличали на овце, били мълчаливи, бледи, много не говорели, не се смеели високо, не били любопитни и се пазели от нескромен поглед. [8]

Богомилите се лишават от всякаква месна храна, алкохолни напитки, въздържат се и постят. Без съмнение духът на катарството е забранявал на “добрите люде” да насилват съзнанието: те са знаели, че никой не може да бъде спасен - нито само да изпита желанието да бъде избавен, ако не е подготвен чрез дълга еволюция, осъществена през много последователни прераждания, да обича благочестието или светостта. Но те не са преставали да просветляват душите на вярващите... - отбелязва Рьоне Нели. [27]



Боян Боев прави следния извод: Съвършените богомили са притежавали едно знание, дошло от Изток и познато на първите християни... Под “съвършен” в българския богомилски език се разбира това, което в окултната терминология се изразява с думата “посветен”. [5]

Съвършените, при своите непрестанни пътувания, носят със себе си само една торба с Новия Завет и малко храна, поради което противниците им ги наричат презрително фундаити, което означава “торбоносци”. За тях всичко материално е творение на дявола, а бракът е грях, защото чрез него Сатана увековечава и укрепва своята власт и влияние над хората. Те не правят никаква разлика между брака и прелюбодеянието, като учат, че и двете са придружени от първородния грях. Скъсали брачните връзки, съвършените се наричат небесни жители, дори се приемат за по-чисти и праведни от женените, които определят като мамонови слуги. За тях девството, т.е. безбрачието, е велико и възвишено. Изтъкват, че бракът е демонско законодателство и не е никакво тайнство, както се опитва да го представи Църквата. Застъпват възгледа, че чедата на плътта не са чеда Божии, и убеждават, че никой не може да спаси душата си, ако не заживее напълно духовно, освободен от оковите на плътта и страстите на тялото. Те се позовават на думите на Христос: Чедата на този свят се женят и се омъжват; а ония, които се удостоят да получат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват (Лука, 20:34-35). Вярват единствено в духовния брак, в който няма плътска връзка, като посочват Посланието до коринтяните: Тия, които имат жени, нека бъдат като че ли нямат. В един документ на италианските катари се казва: Никой, който е свързан с брак, не може да се спаси... Повече от всичко ние славим девството. Никой от нас не живее в плътски съюз със своята жена, но я обича като майка и сестра. Босненските патарени установяват, че може да се говори само са духовен брак: Има само един спасителен брак - между християнина и вярата; между Христос (мъжа) и вярата (жената). В безбрачието виждат единствения път към Божието царство. За тях то е въздигнато във върховен закон, който не трябва да бъде нарушаван от тези, които се стремят да бъдат Божии избраници. Някои от богомилите дават обет да не създават деца, за да намалят поколението на страдащите души, затворени в демонска плът. Според тях, човек трябва да бъде целомъдрен и не бива да създава поколение, дащото така множи плътта, т.е служи не на принципа на любовта, а на Царя на света... Това стриктно се спазва от съвършените, които се отказват от семейния живот. Обикновените вярващи богомили се женят и създават деца. Наред с другите наставления, богомилите изискват от своите последователи да не притежават нищо, да се откажат от всички материални блага. Те ги убеждават, че колкото по-беден е човек, толкова по-близо стои до степента на съвършенството. Смятат бедността за добродетел и необходимо условие за всекиго, който действително желае нравствено да се усъвършенства. Богомилите учат, че пътят към съвършенство и към отвъдземно спасение е открит за всички хора. Не съществуват никакви пречки за осъществяването на този идеал. Според тях, придобиването на земни блага не съответства на стремежа към душевно спасение. Те изтъкват думите на Христос, че по-лесно камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието Царство. Според богомилите, всяко желание да се назове нещо мое и твое отклонява човека от духовния свят и го прави слуга на мамона. Цитират и текста на Евангелието: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и го раздай на бедните; и ще имаш съкровище на небесата (Матей 19:21). За тях богат и грешник са тъждествени понятия. Богомилите се позовават на Христовите думи: Не е прилично да се трудим и да вършим земни дела, както е казал и Господ, не се грижете какво ще ядете или какво ще пиете, или с какво ще се обличате. Защото всичко това дирят езическите народи. Те учат, че въздържаният и аскетичен живот е първата и главната стъпка към преодоляване на греховната плът и победа на духа над тялото. Според тях, има седем гряха или пороци, с които дяволът изкусява хората: измамата, разврата, скъперничеството, кражбата, богохулството, омразата и раздорът.

Стремеж към духовното, принизяване на сетивното, преодоляване на земното и преходното в името на светостта - това са основните богомилски идеали, за които те понасят страдания и смърт. В проповедите си казват, че всеки може да се освободи от властта на Сатаната чрез силата на Любовта, а чрез Истината и Мъдростта човек може да промени живота си и да тръгне по духовната пътека, която ще го отведе в Божието царство. Считат, че целта на живота е да се преодолее материалното и да се отхвърли всичко лично, свързано със стремежа към постигане на богатство и власт. Всеки трябва да се стреми към това, да облагороди и одухотвори материята, за да я преобрази, учат те. Недейте обича света, нито каквото е на света. Ако някой обича света, той не милее за Отца. Защото всичко, що е на света - въжделението на плътта, пожеланието на очите, тщеславието на живота - не е от Отца, а от света; светът ще премине, както и неговото въжделение; само който върши Божията воля, той пребъдва вовеки - пише в




Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8


©kzref.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет