Въведение



бет1/7
Дата16.09.2018
өлшемі0.83 Mb.
#45129
  1   2   3   4   5   6   7

ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ
2014-2020


ОБЩИНА БОРОВО




ВЪВЕДЕНИЕ
1. Нормативно основание за разработване на документа



Общинският план за развитие като стратегически документ обвързва сравнителните предимства и потенциал за развитие на местно ниво с ясно дефинирана визия, цели и приоритети за постигане на стратегически цели, свързани общо от стремежа към по-висок жизнен стандарт на хората в общината и устойчиво развитие.

Съответствието на общинския план за развитие с изискванията, залегнали в стратегическите насоки и законодателството на ЕС в областта на регионалната политика, се отнася до това, в каква степен плановият документ, разработен и прилаган на местно ниво отразява общия европейски контекст на политиката за балансирано и устойчиво развитие на регионите и местните общности в ЕС. Най-общо стратегическите цели на тази политика са насочени към намаляване на икономическите, социалните и териториалните неравновесия и подобряване на жизнения стандарт. Освен по отношение хармонизацията на целите и приоритетите в контекста на регионалната политика на ЕС, съответствие е необходимо да се търси и по отношение на методите за управление, наблюдение и оценка в процеса на разработване и изпълнение на общинския план за развитие. Така например, биха могли да се използват утвърдените в европейската практика инструменти за определяне на физически и финансови индикатори за отчитане на постигнатите резултати и въздействие от прилагането на мерките и проектите в рамките на общинския план за развитие. Формите за предоставяне на информация и публичност относно приемането и изпълнението на плана, както и за работа с партньорите в областта на интегрираното устойчиво местно развитие също така биха могли да се използват ефективно.







    1. ЦЕЛИ И ОБХВАТ НА ОПР НА ОБЩИНА БОРОВО 2014-2020

Съгласно определението в действащото законодателство за регионалното развитие Общинският план за развитие е документ за стратегическо планиране на устойчиво интегрирано развитие на местно ниво (на територията на общината), който се разработва в съответствие с Областната стратегия за развитие.

Общинският план за развитие определя средносрочните цели и приоритети за развитие, като се отчитат специфичните характеристики и потенциалът на общината, от една страна, и съдържащи се в съответната областна стратегия за развитие за периода до 2020 г., от друга страна.

1.2. ПЕРИОД НА ДЕЙСТВИЕ НА ОПР НА ОБЩИНА БОРОВО 2014-2020
Общинският план за развитие на община Борово е със срок на действие за 7-годишен период, който съвпада с периода на действие на областната стратегия за развитие, като следващият планов период обхваща 2014-2020 г.
Съгласно нормативните изисквания общинските планове за развитие се изготвят за период от 7 години. Периодът им на действие съвпада с програмния период на Европейския съюз. Законодателната рамка предвижда обсъждане и съгласуване на общинските планове за развитие със заинтересованите органи и организации, с икономическите и социалните партньори, както и с физически лица и представители на юридически лица, имащи отношение към развитието на Общината. Съгласно нормативните изисквания общинският план за развитие се обсъжда и приема от общинския съвет по предложение на кмета на Общината в срок три месеца преди старта на началото на периода на неговото действие.


    1. РЕЗУЛТАТИ ОТ МЕЖДИННИ ОЦЕНКИ

За ефективната подготовка на общинския план за развитие за следващия период до 2020 г. ще се използват резултатите и препоръките, съдържащи се в междинната оценка на до сега действащия план.



2. СТРУКТУРА НА ОПР НА ОБЩИНА БОРОВО ЗА ПЕРИОДА 2014-2020
В структурно отношение Общинският план за развитие включва следните основни компоненти, които са определени в нормативните изисквания:
1. Анализ на икономическото и социалното развитие на община БОРОВО;

2. Цели и приоритети за развитие на община БОРОВО за периода 2014 – 2020 година;

3. Индикативна финансова таблица, обобщаваща необходимите ресурси за реализация на плана;

4. Индикатори за наблюдение и оценка на плана;

5. Необходимите действия по наблюдението, оценката и актуализацията на плана;

6.Описание на необходимите действия за прилагане принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност;

7. Програма за реализация на общинския план за развитие, с която се конкретизират проектите за неговото изпълнение, съответните финансови ресурси и звената за изпълнение на проектите;

8. Предварителната оценка на плана.
Посочените компоненти имат логическа последователност и взаимна обвързаност, като аналитичната част на документа е основа за формулиране на стратегическата част, а дефинираните подходи и механизми за управление, наблюдение и оценка осигуряват практическото изпълнение и постигането на целите и приоритетите.

2.1. АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА БОРОВО



  • Обща характеристика/профил на общината;

Местоположение


Oбщина Борово е разположена в началото на североизточната част на Дунавската равнина. На запад и на юг граничи с общините Ценово и Бяла, а на североизток и изток с общините Иваново и Две Могили. На север достига до брега на река Дунав.

В административно отношение общината е част от област Русе, а за целите на регионалното развитие тя е включена в обхвата на Северния централен планов район. Общинският център - гр. Борово отстои на 43 км. югозападно от областния център – гр.Русе.



Територията на общината заема площ от 245,3 км2, което е малко повече от 0,222% от територията на страната.

От общо заетата площ:

- 74,44% е селскостопански фонд;

- 15,17% е горски фонд;

- 4,48% са населени места;

- 5,91% са пътища, водни площи и др.

По форми на собственост територията на общината е разпределена както следва:

- частна собственост - 58,13%;

- държавна собственост - 17,94%;

- общинска собственост - 13,17%;

- собственост на юридически лица - 10,76%.
От общо заетата площ:

- 74,44 % е селскостопански фонд;

- 15,17 % е горски фонд;

- 4,48 % са населени места;

- 5,91 % са пътища, водни площи и др.
По форми на собственост територията на общината е разпределена, както следва:

- частна собственост – 58,13 %;

- държавна собственост – 17,19 %;

- общинска собственост – 13,17 %;

- собственост на юридически лица – 10,76 %.
Географска характеристика
Релефът в общината е предимно равнинно-хълмист, което я прави подходяща за развитието на земеделие и изграждане на транспортна и техническа инфраструктура. Териториите в близост до реката се характеризират с ниска заливна част с високи подпочвени води и алувиално-ливадни почви /3-4 м над речното равнище/, и с надзаливна част, образувана от кредни скали, покрити с льос, с дълбоки подпочвени води и черноземни почви /над 60 м височина/.

В общината се намира най-високата точка в Русенска област.



В българската акватория на река Дунав, срещу с.Батин се намира вторият по големина Дунавски остров – Батин.
Климатът е умереноконтинентален, характеризиращ се със студена зима /абсолютен минимум -27⁰С/ и сухо, топло лято /абсолютен максимум +44⁰С/. Средната годишна амплитуда е около 26⁰С и е най-голямата за страната. Крайдунавската тераса е открита за североизточните ветрове, което е причина за горещите лета и студените зими. Пролетта и есента са краткотрайни.
Подземни природни богатства - Общината е бедна на полезни изкопаеми. Стопанско значение имат само находищата на инертни материали от р.Дунав и две кариери за добив на варовиков камък.
Водни ресурси - На територията на общината има подземни водоизточници за питейно-битово водоснабдяване – кладенци тип “Раней” при с.Батин. Частни стопани използват за напояване собствени кладенци. Особено богат на води е районът около с.Батин, където са изградени и множество изворни чешми. През общината не преминават реки, най-близките са р.Дунав, р.Янтра и р.Баниски Лом.
Населени места и население
Община Борово се състои от седем населени места - гр. Борово, което е общинският център, четири кметства - с. Обретеник, с. Екзарх Йосиф, с. Батин, с. Горно Абланово и две кметски наместничества - с. Брестовица и с. Волово.

Население и демографска ситуация

Демографски характеристики на община Борово










 

2009

2010

2011

Население към 31.12. - брой

6699

6511

6030

Мъже

3238

3133

2945

Жени

3461

3378

3085

Гъстота на населението на кв.км

26,6

25,8

23,9

Относителен дял на градското от общото население - %

34,8

34,9

33,6

Полово съотношение (жени на 1000 мъже)

1069

1078

1048

Живородени

44

47

42

Умрели

172

166

159

Раждаемост (на 1000 човека)

6,5

7,1

6,9

Смъртност (на 1000 човека)

25,5

25,1

26,2

Естествен прираст (на 1000 човека)

-19,0

-18,0

-19,3

Детска смъртност (на 1000 живородени)

-

-

-

Механичен прираст (на 1000 човека)

5,0

-10,4

6,9

Брачност (на 1000 човека)

3,1

2

2,8

Бракоразводност (на 1000 човека)

1,6

0,8

1,2

Население под трудоспособна възраст

841

810

694

в трудоспособна възраст

3502

3380

3096

над трудоспособна възраст

2356

2321

2240

Коефициент на възрастова зависимост - %

68,4

68,9

70,6

Темп на демографско остаряване - %

99,3

101,4

104,2



Население по етническа група в община Борово по данни от Преброяване 2011


Етническа група

Брой население

Общо

6101

Отговорили

5853

Българска

3791

Турска

1005

Ромска

1000

Друга

28

Не се самоопределят

29

Не отговорили

248

Към 31.12.2011 г. населението на община Борово е 6 030 души. Мъжете са 2 945, а жените - 3 085. Съотношението по пол е 1 048 жени на 1000 мъже. Общината се асоциира с 2.6% от общия брой на населението в област Русе. В единствения град - административния център Борово живеят общо 2 023 лица или 1/3 от общия брой на живеещите в общината към края на 2011 г. Сред селата на територията на общината с най-малко население е село Волово - 163 лица, а най-много са живеещите в село Обретеник - 1 393.

Към 31.12.2011 г. общо 645 са живеещите на територията на общината на възраст 0-14 години и те представляват 10.7% от общото й население. От тях 399 или малко над 3/5 от общия брой в тази възрастова група живеят в селата на общината. Населението на 15-64 навършени години наброява общо 3 534 лица или 58.6% от общия брой. От активното население в общината 2/3 живее в 6-те села, включени в състава й. Общо 1851 лица или три от всеки десет, живеещи в населените места на община Борово, са на възраст 65 и повече навършени години.
При тази възрастова конфигурация коефициентът на зависимост на възрастните лица за общината, изразяващ съотношението между общия брой на възрастните лица на възраст, на която обичайно са икономически неактивни т.е. на 65 и повече години и броя на лицата, които са в икономическа активна възраст т.е. в интервала 15-64 навършени години/ за 2011 г. сочи, че на 100 лица в икономически активна възраст се падат средно 52 лица на възраст 65 и повече години при средно 31 за област Русе.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване и показва съотношението между броя на вливащите се в трудоспособна възраст/15-19 години/ и броя на излизащите от трудоспособна възраст /60-64 години/. Към края на 2011 година това съотношение за общината е 61 и показва, че всеки 100 излизащи от трудоспособна възраст лица се заместват от 61 млади хора.

Към края на 2011 г. на територията на община Борово живеят общо 30 лица на възраст 90 и повече години. От тях жените са 22, а мъжете - 8. В селата на общината живеят 24 лица: 8 мъже и 16 жени.

През 2011 г. общият брой на живородените деца в община Борово е 42 или 2.3% от общия брой за област Русе. Момчетата са 22, а момичетата - 20. В селата на общината живородените са общо 27 или близо 2/3 от общия брой. В сравнение с 2010 г. живородените са с 5 по-малко. В периода 1999 - 2010 г. само в две години - 2005 и 2008 живородените са били по-малко от тези през 2011 г. От общия брой на живородените 10 са на родители в юридически оформен брак, а 32-са извънбрачни. В селата на общината са родени 20 от извънбрачните деца.

Разглеждайки броя на живородените момчета и момичета в общината през 2011 г. по тримесечия следва да посочим, че най-голям брой деца са родени през последното тримесечие на годината - 14. Седем от всеки 10 жени, станали майки през 2011 г., са на възраст до 24 навършени години. Коефициентът на раждаемост в община Борово за 2011 г. е 6.9 ‰ при 7.1‰ през предходната година.

През цялата 2011 г. общият брой на умрелите лица в община Борово е 159 или 4.2% от общия брой на умрелите в област Русе. В сравнение с 2010 г. броят на умрелите намалява със 7. Починалите мъже са 80, а жените - 79. В селата на общината умрелите са 112, т.е. седем от всеки 10 починали през годината. От общия брой на починалите лица 136 или 85.5% са на възраст 60 и повече години. През 2010 г. умрелите на възраст 60 и повече години са били 147 с относителен дял в общия брой на умрелите 88.6%. Най-много лица в общината са умрели през четвъртото тримесечие на 2011 г. - 48 или 30.2 на сто от общия брой за годината. Най - много мъже са починали през месеците октомври и декември - по 11. Най-много жени са починали през месец март -12.

Коефициентът на обща смъртност в община Борово през 2011 г. е 26.2‰, като при мъжете се установява на 27.0‰, а при жените - 25.4‰. През 2010 г. равнището на обща смъртност е било малко по-ниско - 25.1‰, като при мъжкото население е била 27.9‰, а при женското - 22.5‰. Смъртността при градското население в сравнение с 2010 г. нараства с близо 5 промила и достига 23.1‰ , а при селското население намалява с един промил до 27.8‰.

Коефициентът на преждевременна смъртност, измерващ относителния дял на умрелите лица на възраст под 65 години в общия брой на умрелите за годината, е 22.0% при 17.5% за 2010 г. За град Борово през 2011 г. той достига 27.7% при 23.8% през 2011 г.

При умрелите лица в селата на общината 19.6% от общия брой са на възраст до 64 навършени години, като в сравнение с 2010 г.делът им се увеличава с 4.3 процентни пункта.

Разликата между ражданията и умиранията представлява естествения прираст на населението. През 2011 година в резултат на отрицателния естествен прираст населението на общината намалява със 117 лица: 58 мъже и 59 жени. Близо ¾ от намалението е свързано с неблагоприятните демографски процеси в селата на общината. За 2010 г. естественият прираст на общината е бил минус 119 лица. Намалението на населението в община Борово, измерено чрез коефициента на естествен прираст за 2011 година, е минус 19.3‰/ при среден за област Русе минус 8.1‰.

През 2011 г. броят на сключените бракове в община Борово е 17 или 2.4% от общия брой за областта. В селата са сключени общо 11 граждански брака, а в административния център град Борово - 6. Най-много бракове - 10 са сключени през периода юли - септември 2011 г. В сравнение с 2010 г. на територията на общината са сключени с 4 брака повече. За годината коефициентът на брачност е 2.8‰, като за град Борово е 3.0‰, а за селата в общината - 2.7‰. В сравнение с 2010 г. равнището на брачност се повишава както в градовете, така и в селата.

През 2011 г. общият брой на прекратените юридически бракове в община Борово е 7 или с 2 повече от предходната година. Доминират бракоразводите по взаимно съгласие. Коефициентът на бракоразводност е 1.2‰ и след община Русе това е втората община с най-високо равнище на показателя в област Русе. През 2010 г. бракоразводността в община Борово е била 0.8‰.

През 2011 г. в резултат на вътрешната миграция населението в община Борово се е увеличило с 55 лица. От други общини в област Русе на територията на общината са се заселили общо 97 лица, 2/3 от които са сменили адреса си от община Русе с настоящ адрес в населените места на община Борово.

През годината 24 лица са се изселили от други области в страната, заселвайки се в общината. В същото време 66 лица са напуснали община Борово и имат нов настоящ адрес. От последните 48 са с настоящ адрес в границите на област Русе и от тях 39 са предпочели водещата община в областта. Към други области в страната са се насочили 18 мъже и жени. Преобладават заселилите се в област Велико Търново и столичния град.

През 2011 г. 8 лица са променили постоянното си местоживеене от едно населено място на общината в друго.

Намалението на населението в община Борово в резултат на външната миграция е с 13 лица. Коефициентът на нетна миграция за 2011 г. е минус 2.1‰ при среден за област Русе минус 1.2 ‰.

Броят и структурите на населението на община Борово към края на 2011 г. са изчислени въз основа на получените резултати от Преброяването на населението към 01.02.2011 г. и съответните изчисления за естествения и механичен прираст, получени от текущата демографска статистика за останалите единадесет месеца на годината.
БЕЗРАБОТИЦА И ЗАЕТОСТ

Безработицата е една от най-съществените причини за обезлюдяване на общината. Стабилните равнища на заетост в Борово, ниските нива на безработица, концентрацията на най-висок дял работоспособно население в града останаха в миналото. Борово е населеното място с най-висок брой безработни лица – 156, това са предимно хора със средно образование, с професионална квалификация и дългогодишен професионален опит.



Населено място

Брой регистрирани безработни лица

Гр. Борово

156

С. Волово

14

С. Брестовица

20

С. Обретеник

148

С. Екзарх Йосиф

13

С. Горно Абланово

99

С. Батин

66

Общо:

516

Кметът на Община Борово провежда последователна политика за намаляване на безработицата, въпреки това по официални данни към 30.06.2013 – тя е 33,3 % /за общината/. Той провежда разговори със стратегически инвеститори и кандидатства по всички програми и мярка на субсидираната заетост. В резултат на това за 2012 г. са спечелени 313 работни места, които са разпределени във всички селища. През 2013 г на работа са наети още 40 лица, 10 от тях по Регионална програма за заетост, 30 – като домашни помощници и домашни санитари по проект, предоставящ социални услуги.

Картината на заетостта и безработицата в община Борово е съпоставима с тази в другите малки общини в Област Русе. Регистрираните безработни лица в трите бюра по труда в област Русе - Русе, Бяла и Вятово, към края на ноември 2011 година са 9477. В сравнение с края на октомври техният брой се увеличава с 325, а спрямо същия месец на 2010 г. намалява с 934. По-голямо е увеличението в община Русе - с 151 безработни, следват общините Борово - с 84, Бяла - с 37, Две могили - с 21, Ценово - с 20, Сливо поле - с 10, и Иваново - с 5. В община Вятово регистрираните безработни към края на ноември са по-малко от тези в края на октомври - с 3.

По професионален признак регистрираните безработни са: без квалификация и специалност - 51%, с работнически професии - 24% и специалисти - 25%.

Регистрираните безработни в трите бюра по труда в област Русе - Русе, Бяла и Вятово, към края на февруари са 11 080. В сравнение с края на януари техният брой се увеличава с 261.

Равнището на безработица за областта, на база официално публикуваните данни от Агенцията по заетостта за страната, е 10,8%, при 10,5% през предходния месец. Най-високо то е в община Вятово - 36,1%, следват общините Борово - 34,6%, Ценово - 30,8%, Две могили - 24,9%, Сливо поле - 19,6%, Бяла - 18,6%, Иваново - 16,6%, и най-ниско в община Русе - 7%. Средното равнище на безработица за страната е 11,5 на сто.

Картината на областния пазар на труда и през февруари 2012 г. показва леко увеличение на регистрираната безработица. През месеца значително намаляват новопостъпващите на трудовата борса, като същевременно продължава устройването на безработни на първичния пазар и макар и по-малко на брой в сравнение с предходните зимни месеци - на постъпилите на работа по програми за заетост и обучение. Като цяло заявените през февруари свободни работни места са по-малко от предходния месец, но значителната част от тях са на първичния пазар на труда - най-вече в преработващата промишленост, търговията, аграрния сектор, строителството, образованието, хотелиерството и ресторантьорството, за административни и спомагателни дейности и др. Индикатор за оживлението на трудовия пазар е увеличението на сезонните работни места.

Според образованието от общия брой регистрирани безработни в областта преобладават тези с основно и по-ниско образование - 44%, следвани от хората със средно образование - 43%, а висшистите са 13%. Разпределението по възрастови групи показва, че най-голям е относителният дял на безработните над 50 години - 42% от всички регистрирани, тези от 30 до 49 години са 41, а младежите до 29 години - 17%.

Като търсещи работа лица са регистрирани и 532 заети, 354 пенсионери и 130 учащи. От общо регистрираните лицата с намалена работоспособност са 605.

Продължително безработните лица (с престой в бюрата по труда над 1 година) към края на ноември са 2818 (с 92 по-малко отколкото са били през октомври) от всички регистрирани безработни в областта.

В резултат на общинската политика по заетост, равнището на безработица в Община Борово, понижава своите нива, но недостатъчно. Въпреки това нивото на безработица в общината е много по-високо от средното за страната.

През периода 2005 – 2013 г. безработни лица са включвани в различни активни програми и мерки за насърчаване на заетостта – НП «От социални помощи към осигуряване на заетост», НП «Старт в кариерата», Проект «Красива България», ОП «Развитие на човешките ресурси», регионални програми за заетост.



Мерките за професионално обучение и насърчаване на заетостта са насочени към безработните младежи, хората в неравностойно положение на пазара на труда и продължително безработните лица, също така хора с ниско образование и квалификация.
По данни на Дирекция “Бюро по труда” – Бяла броя на безработните лица в Община Борово за последните шест години е следният:





2007

2008

2009

2010

2011

2012

В началото на годината

502д.

387д.

355д.

488д.

471д.

463д.

В края на годината

327д.

339д.

416д.

378д.

347д.

516д.





Достарыңызбен бөлісу:
  1   2   3   4   5   6   7




©kzref.org 2022
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет